Котешките неволи на Вихрен и колко досаден "приятел" е Даргов

@Бранимир Даргов





Бе оцелял без домашен любимец до сега основно по една-единствена причина – те бяха отговорност, а той си беше изключително безотговорен и разсеян през повечето време.  Да причини себе си на някое животинче би било огромна тегоба за горката живинка, а Вихрен не смяташе, че има живо същество, заслужаващо някой редовно да забравя съществуването му, да  го пренебрегва и да пропуска да го нахрани. Ей затова избягваше темата и не смяташе за необходимо  да наказва някое животинче със собствената си личност.  Дори не бе нужно да обмисля отговора си към Бранимир, защото го бе направил много отдавна.
 - Не, Даргов, не искам котка  -  изобщо не разбираше как по ‘сите проклети шейтани на Киселяка му бе хрумнала подобна идея. -  За какво ми е? -  изгледа го сякаш го виждаше за първи път, отвъд обичайния съпътстващ го облак и се чудеше защо го е последвал чак тук, в обичайното му скривалище, за да говорят за нещо толкова тривиално.
- За… да си имаш! -  направи усмивкоподобна гримаса тъмнокосият и  Вихрен почти бе готов да го съжали заради усилието, което му бе коствало да си докара такова изражение. Не помнеше някога да го е виждал да се усмихва изобщо.  Не и с искрена, щастлива усмивка.
-  Да си имам? -  повдигна вежди рижият, в отчаян опит да открие някаква логика в думите на дългуча. -  Защо трябва да имам? -  продължаваше видимо да не разбира аргументите витаещи една височина над собствената му глава, явно съвсем буквално си оставаха извън обсега на собственото му съзнание.
-  Защото всички други вече имат! -  повдигна рамене Даргов, сякаш това бе най-естествената причина на света.  -  Ти защо не искаш? -  поинтересува се на свой ред съквартирантът му.
-  Не знам какво да правя с нея -  отговори откровено, докато  приготвяше статива си близо до френския прозорец , без да обръща особено внимание на другото момче в помещението.  Светлината в тази част от деня беше идеална. Трябваше да се възползва максимално от нея, докато имаше възможност.  Обаче Даргов не даваше признаци, че възнамерява да си тръгва,  а  Вихрен никак не обичаше да рисува, когато има друг човек в стаята с него, затова го изгледа с очакване да продължи разговора по някакъв начин.
- Ми… не е нещо сложно, така де… гледам всякакви мухльовци се справят… -  издиша пореден облак дим в напоеното с аромат на бои пространство тъмнокосият. -  Не че ти си мухльо де, мой човек си…
-  Ти затова ли имаш котка? -  ъгълчето на устните на рижия се изви нагоре в развеселена половинчата усмивка.

@Бранимир Даргов

 
Наблюдаваше малката плоскост  с неподвижни картини в ръката на Даргов слушайки умилителното  му  бърборене,  докато го гледаше невярващо.  Какво се бе случило с вечно сърдитото на света момче?  Така де, не че беше ухилен до уши в момента, но докато му показваше снимките с малките котета изглеждаше, сякаш мед ще му закапе от устата, а той самият е направен от захарен памук. Вихрен знаеше, че  високият харесва котки, но явно  не бе разбрал колко точно боготвори въпросните животинки до този преломен момент.   Премигна няколко пъти срещу тъмнокосия, не можеше да разбере дали светлината се бе променила или Браними наистина сияеше , каквато и да бе причината успя да види съквартиранта си в една напълно нова и различна светлина от тази на вечният грубиян.  А такъв ли го виждаше всъщност? Ако беше така едва ли щеше да го харесва, а той определено го харесваше, въпреки някои различия в мирогледите  им.
-  Как правиш  така, че да не се мърдат? -  попита надничайки над ръката на Даргов към изображенията на малките пухкави бебета, с които се бе сдобил  по някакъв незнаен начин.
-  Ах… това може да се окаже  малко… проблемно -  въздъхна тежко  тъмнокосият, местейки поглед между плоскостта в ръката си,  обърканото лице на приятеля си и стативът, поставен до него. -  Но ти сигурно можеш да го рисуваш и в движение, нали?  Не би трябвало да е толкова трудно за някой като теб…  защото те просто си мърдат, имат нужда от движение…
- Не, не -  възрази рижият, като избута пръста на Даргов от повърхността на плоскостта и посочи към снимката,  на която малките котета стояха неподвижно. – Защо не се движат? Как правиш това? -  никога преди не бе виждал мъгълски снимки, но нормалните снимки на магьосници си се движеха, нали  това им бе целта – да уловят момента, а не само изражение.
-  Ти за това ли говореше?
- Да, а ти за какво говореше?
-  За това? Нормална снимка си е. Не са като вашите… ти не знаеше ли? -  май не бе допускал, че твърде магьосническите семейства познават съвсем бегло неговият свят.
- Да, но има и движещи се снимки -  Вихрен плъзна  пръст, както бе видял да го прави тъмнокосият по плоскостта, докато едно от изображенията не се задвижи. -  Те с магьосническа камера ли са правени? -  повдигна въпросително вежда, чудейки се как пък бяха успели да вкарат снимките в това нещо на Бранимир. Странна работа бяха мъгълите.
- Това са клипове  -  въздъхна високият, сякаш изнервен, че са сменили темата на разговор. Или пък доволен, че има нов коз в ръката си,  който би могъл да използва в своя полза. -  Хората ги правят предимно на котките си.
- Клипове ли? -  опита думата художникът.
-  Да, ако имаш котка можеш да ѝ правиш много такива -   изобщо не се отказваше от целта си Даргов.
-   А ако нямам котка? -  продължаваше да оглежда изображенията върху  устройството му рижия.