Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

    Вихрен Вокил

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Вихрен Вокил Coin10 111
    Ниво : Вихрен Вокил Untitl42
    Статистики :
    Вихрен Вокил Streng10 Сила: 42
    Вихрен Вокил Shield10 Издръжливост: 26
    Вихрен Вокил Brain10 Интелигентност: 42
    Вихрен Вокил Runnin10 Ловкост: 32
    Вихрен Вокил Magic-10 Магия: 42
    Вихрен Вокил Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Вихрен Вокил MangoВихрен Вокил TomatoВихрен Вокил AppleВихрен Вокил EmeraldВихрен Вокил CinnamonВихрен Вокил SapphireВихрен Вокил BlueberryВихрен Вокил SausageВихрен Вокил RubyВихрен Вокил PearВихрен Вокил CabbageВихрен Вокил PizzaВихрен Вокил BaconВихрен Вокил ChiliВихрен Вокил ChocolateВихрен Вокил TuttifruttiВихрен Вокил Diamond

    Вихрен Вокил

    Писане by Вихрен Вокил Съб Яну 07, 2023 11:02 pm


    Вихрен Вокил A04748aaa5717b667d6b1306899b79d7



    ВихРен Вокил
    чистокръвен магьосник художник
    оцелял шестнадесет години в този странен гаден свят
    обучаващ се затворник в “Мунгав” от шест години
    дом „Южен вятър”
    роден сред спокойствието и тишината на село Жеравна
    покровител във форма на Кралска кобра
     
     
    Вокил! Да, онези същите, които са управлявали за кратко след рода Дуло. Да, оцелели са, съхранили са се, какви магьосници щяха да бъдат, ако не бяха успели. Да, кръвната линия също е „опазена”. Не, не са се женили за нечистокръвниДа, все такива надути сноби са си. Да, имат много власт, пари също. Може ли да задраскаме всичко това? Да го забравим? Благодаря.




    Винаги съм знаел, че съм магьосник. Цялото ми семейство е такова. Гордеят се с този факт, сякаш имат някаква заслуга за него. Особено сестра ми Синаница.  Аз не го разбирам. Да се родиш в чистокръвно семейство от един от най-старите магьоснически родове в България си е чист късмет. Облагодетелстван съм от материалното им състояние, признавам, никога не ми е липсвало нищо, не че съм имал нужда от много – не виждам смисъл от имоти във всички големи градове, акции в компании за милиарди и други подобни, но какво ли разбирам аз? Още от дете ми набутаха пръчката в ръката, за да ме учат на по-простите заклинания. За тяхно разочарование се учех бавно. Отказаха се да ме качват на метла след седмото ми падане от сериозна височина. Мисля, че това беше моментът, в който започнаха да се съмняват дали ще получа  писмото си от Мунгав, когато това се случи облекчението им беше задушаващо. Скоро го замени страхът дали няма да се проваля. Справям се прилично, като се има предвид, че не се старая много. Все още не са ме изключили.
     


    С думите не се разбираме, трудно намирам подходящите сред тях, с цветовете е различно - винаги знам кой да използвам, каква форма да придам. Откакто се помня се опитвам да претворя видяното върху платната си, не знам кога съм започнал да рисувам, но за мен движението на четката е естествено като дишането. Не мога да не го правя.  Най-хубавият аромат, който познавам, е този на боите ми. По бледата ми покрита с лунички кожа винаги има петна, смесица от различни цветове,  не успявам да ги изчистя напълно. Честно казано, не се старая особено, защото обичам да долавям аромата на бои. Синьо-зелените ми очи рядко се задържат върху нещо извън скицника ми. Рижата ми коса  е удобно дълга, за да мога да я прибирам с ластик и да не ми пречи, докато работя над платната си, понякога от нея стърчат четки или моливи, а напоследък и пера.  Хората  бързо свикват с вида ми. Дори тези в Мунгав. Явно дори сред магьосниците се счита за нормално творците да са особняци. Вратовръзката на униформата ме задушава, обикновено я оставям да виси развързана,  ръкавите на ризата си държа навити до лактите, за да не ми пречат когато рисувам. През останалото време се обличам само в черно, този цвят е като рамка, кара всички останали около него да изглеждат по-ярки.
     


    Казват, че всяко нещо си има форма и цвят. Това е защото са слепи. Не виждат отвъд физическата проява на света. Аз не съм като тях. Роден съм със специални очи, с допълнително сетиво - съзирам безцветното и безплътното, долавям същественото.  Способен съм да почувствам емоцията, скрита във всеки детайл; надеждата в цветето, забодено в косата; гневът в небрежно навитите ръкави на ризата; болката, стаена зад широка усмивка; топлината, която разпалва в душата докосването на нечия ръка. Усещането за чуждите чувства е толкова ярко, че понякога заглушава останалите ми сетива. Чувал съм да ме описват като затворен, отвеян или мълчалив, а според сестра ми съм дори особняк.
     


    Първите четири години в училището минаха безметежно и успях да остана незабележим и невидим, но през петата всичко се промени. Онова, което трябваше да е само краткотрайно излизане от черупката и малка разходка извън зоната на комфорт се оказа нещо много повече. Само за няколко месеца успях да се забъркам в редица неприятности, да се запозная с повече хора, отколкото за всички предходни години, намерих си приятели, създадох си дори врагове. Разкрих неподозирани черти на характера си. И май не съм чак толкова зле с магиите, колкото си мислех. Все още възприемам училището като затвор, но сега и други неща, освен рисуването, правят престоя ми малко по-приятен.
     
     
    Важнотийки:
    -  Емпат.
    - Вглъбен.
    - Интроверт. Не говори много.
    - Левичар.
    - Спокоен, уравновесен  характер.
    - Никога не рисува себе си.

    Люба Бюлбулева харесва този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 5:32 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!