Въпреки опитите й, а те не спряха с бягството през гората. Ирина все пак успя да домъкне Люба до тренировката за Издигнати.
Защо ги избягваше като дявол тамян и тя самата не знаеше, но сега искаше още по-малко да се появи там.
Щеше да има и други ученици.
Които да я видят така.
Не беше сигурна и кое беше по-лошото в момента: че вийлската й кръв ще стане ясна или тъпата рокля в която я бяха набутали. Тази година просто взимаше черешката. Поне нямаше да се опитва да се крие повече, каквото такова.
Значи роклята.
Това беше по-лошото в ситуацията.
Влезна с залата и заби крачка.
Роклята не беше по-лошото в ситуацията.
Арина също не беше, някакси не смяташе, че точно тя щеше да й държи сметка. Момичето се беше подпряло с досада и гледаше с много гняв момчето срещу нея. Габриела, вийлата надзорник в момента също не беше, въпреки злонамерената й усмивка.
- Ооо, малката сестричка най-накрая реши да ни огрее с присъствието си! Закъснявате, Ирина.
- Имахме да разясним, някои неща.
Люба я погледна учудено.. не каза на другата вийла заопита опитите за бягство? Какво беше намислила... или и това беше част от плана й да я подмами? Жената й се усмихна и извади клечка от косата й, преди да я побутне навътре.
А да.
Лошото в ситуацията.
На третата възглавничка с изпъчен гръб и поглед, който не се отделяше от отварата, стоеше Илиян.
Не я погледна дори, което може би беше добре. И тя го бе избягвала вече месец. Така беше по-добре, нали? Чувала бе слухове.. но ... за него все имаше някакви слухове. Не можеше да е толкова зле...
@Арина Орлова @Илиян Георгиев
Защо ги избягваше като дявол тамян и тя самата не знаеше, но сега искаше още по-малко да се появи там.
Щеше да има и други ученици.
Които да я видят така.
Не беше сигурна и кое беше по-лошото в момента: че вийлската й кръв ще стане ясна или тъпата рокля в която я бяха набутали. Тази година просто взимаше черешката. Поне нямаше да се опитва да се крие повече, каквото такова.
Значи роклята.
Това беше по-лошото в ситуацията.
Влезна с залата и заби крачка.
Роклята не беше по-лошото в ситуацията.
Арина също не беше, някакси не смяташе, че точно тя щеше да й държи сметка. Момичето се беше подпряло с досада и гледаше с много гняв момчето срещу нея. Габриела, вийлата надзорник в момента също не беше, въпреки злонамерената й усмивка.
- Ооо, малката сестричка най-накрая реши да ни огрее с присъствието си! Закъснявате, Ирина.
- Имахме да разясним, някои неща.
Люба я погледна учудено.. не каза на другата вийла за
А да.
Лошото в ситуацията.
На третата възглавничка с изпъчен гръб и поглед, който не се отделяше от отварата, стоеше Илиян.
Не я погледна дори, което може би беше добре. И тя го бе избягвала вече месец. Така беше по-добре, нали? Чувала бе слухове.. но ... за него все имаше някакви слухове. Не можеше да е толкова зле...
@Арина Орлова @Илиян Георгиев