Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+2
Ясен Тошев
Юлий Звездинов
6 posters

    Слънчевият коридор

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 6
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 29 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl40
    Бобчета : Слънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор CabbageСлънчевият коридор MangoСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор HoneyСлънчевият коридор Ruby

    Слънчевият коридор

    Писане by Юлий Звездинов Пон Юли 24, 2023 3:00 pm


    Първи урок


    Уроците бяха свършили и бързах да стигна до Слънчевия коридор за първия си урок, където трябваше да се събираме всички Издигнати. Видях голяма част от приятелите си - Рен, Люба, Илиян, които се разделиха на групи и отидоха към отговорната за тях Вийла. Моята беше Вийла Виктория, жена на около 40, но всъщност не и бих дал повече от 25. Там вече строени до нея стояха и моите съгрупници първокурсника Ясен и третокурсничката - Тамара. Ние бяхме групата с най-млади ученици от Издигнатите и се чудех, какво точно беше видяло новото ръководство в нас. Не се чувствах никак специален или да имам някакъв голям потенциал.

    Уроците започнаха и ни вкара всички по стаите. Настанихме се на трите възглавници, които лежаха в голата празна стая и зачакахме инструкциите на блондинката. 

    - Изпийте отварите - каза сухо тя.
    Погледнах към Ясен с разтревожен поглед и той ми отвърна със същото. 

    - Какво има в тези отвари? - не се стърпях да попитам аз. 
    - Нищо опасно. Нещо, което ще ви помогне да разберете какъв е потенциала ви и ще ви помогнем да го развиваме в следващите уроци - този път гласът на жената беше поомекнал. 


    Обяснението й до някъде ме успокои, но все още не знаех каква е тази отвара. Небесна ме бе научила да не се доверявам на непознати отвари, имаше много потенциално опасни от тях, а Вийлите бяха майстори на създаването им.
    Чудех се какво имах скрито в моите тайни запаси от отвари в колана ми?
    А да… наскоро бях добавил малко парченце от бензоар. Щях да го глътна незабелязано, ако Вийлата се опиташе да ме отрови, щеше да бъде много разочарована. Звездинови не умират лесно.


    @Ясен Тошев @Тамара Язова

    Ясна Соколова, Ела Благоева, Люба Бюлбулева, Ина Янакиева and Ясен Тошев харесват този пост.

    Ясен Тошев
    Ясен Тошев
    Ученик, втори курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, втори курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 46
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl37

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Ясен Тошев Пон Юли 24, 2023 10:13 pm


    Ясен се взираше в течността, която Виктория капна върху неговата лъжица. Беше жълтеникава на цвят и доста динамична - ту се завихряше в дребен циклон, ту подскокваше нагоре като фонтан, без обаче да се разлива отвъд ръба на прибора. Само да я наблюдава човек беше достатъчно хипнотизиращо.
    - Какво има в тези отвари? - попита Юлий
    - Нищо опасно. Нещо, което ще ви помогне да разберете какъв е потенциалът ви и ще ви помогне да го развивате в следващите уроци - обясни вийлата.
    Ясен усети как гърдите му се сгряха приятно. Не можеше да си обясни по никакъв начин как, но ето че само за две седмици бе направил достатъчно добро впечатление, за да го сложат в групата на Издигнатите. А сега щеше дори да тренира с по-големите ученици.
    - До няколко минути отварата ще ни приспи - обади се пак Виктория. - Вие тримата ще се озовете в споделен осъзнат сън. Моята задача е да наблюдавам вашето представяне, затова не очаквайте от мен никаква помощ. Това е шанс за вас да покажете на какво сте способни наистина!
    Ясен хвърли бърз поглед първо към Юлий, после към Тамара. Чувстваше се в сигурни ръце с тези двамата. Всъщност притесняваше го само идеята, че може да се превърне в тяхно бреме. Пое си дълбоко въздух. Щеше да даде всичко от себе си, това да не се случи.
    - Изпиийте отварата! - нареди Виктория.
    След няколко несигурни секунди и тримата изсърбаха течността от лъжиците. Имаше неочаквано сладникав пъпешов вкус. След като се увери, че са преглътнали, Виктория също сложи лъжицата в устата си.
    Ясен облегна гръб срещу стената и погледът му заблужда отвъд големите прозорци на стаята. Беше студен есенен ден. Небето се бе покрило с черга от сиви облаци и далеч в пространството той успя да открои тъмните очертания на птица. Започна да я следи с очи. Движеше се много бързо и сякаш не спазваше определена посока. Ясен примигна. Загуби я, по дяволите. Претърси пак небето и я откри, но сега до нея кръжаха още три птици. Клепачите му натежаха и зрението му се примрежи. Примигна пак. Този път очите му се отвориха едва наполовина. Не виждаше нищо освен безброй черни мигащи точки, покрили целия небосвод. Всичко това птици ли бяха? Светът изчезна съвсем. Падаше. Птиците къде бяха? Мрак. Безтегловност. Птиците? Твърдо. Камък. Полъхваше вятър.
    - Хей, събуди се!
    Ясен ококори очи. Нещо го беше хванало за раменете и го друсаше.
    - Можеш ли да станеш? - попита го Юлий.
    Ясен започна да се опипва инстинктивно. Беше буден, имаше тяло, освен това седеше върху голяма каменна плоча, а пред него стърчаха два крачола на панталон.
    - Юлий! - опомни се, пое протегнатата му ръка и се изправи. - Неее. Ти се ебаваш...
    Намираха се на голям мост, разположен по средата на езеро. Мостът на тяхното училище Мунгав. В двата му края обаче нямаше и следа от внушителните кули на Южен и Северен вятър - там сега просто зееше бездна. Мигновено се завъртя към средата на моста, където иначе се намираше грифонарникът. Той си беше още тук, макар и външно да изглеждаше малко по-различно. Всички отвори, през които влитаха и излитаха грифоните, сега бяха заковани зад дебели дъски. Имаше и още...нещо. Пред входа на кулата седеше зловещо изчадие с лъвска предница, козя глава излизаща от средата на гръбнака му и опашка, виеща се като змия. Всички три глави на чудовището ги гледаха дебнещо.
    Ясен несъзнателно направи няколко крачки назад, като настъпи нещо твърдо. Наведе поглед. Беше голям правоъгълен метален щит, върху чиято външна страна бе гравирано пламъче и черта, която го задрасква. До него лежаха още два такива щита, както и три метли. И другите сигурно ги бяха забелязали, ала никой не смееше да каже дума. От лъвската пасмина на чудовището излязоха няколко пламъчета.

    ПП: Идеята ми е следната: споунваме се с три метли и три огнеупорни щита(евентуално още предмети ако ви хрумнат). По средата на моста е грифонарникът, но всички прозорци са заковани, а пред вратата на куличката ни чака чудовището химера. Отвътре се чуват писъците на грифони(това са нашите грифони и те са оковани с вериги). Химерата си седи там пред входа и не ни напада. На всеки пет минути обаче от двата края на моста се срутват големи късове, принуждавайки героите ни постепенно да се приближават до чудовището. Същевременно след всяко срутване на моста, вятърът се усилва, което прави евентуалното летене още по-трудно. Симулацията свършва когато победим химерата. Ако освободим преди товагрифоните от кулата, те ще атакуват звяра вместо нас, иначе трябва да го надвием сами. Юлий каза, че е окей с тази идея,  @Тамара Язова ти как го виждаш? Слънчевият коридор Icon_smile

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Ела Благоева, Люба Бюлбулева, Илияна Георгиева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 6
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 29 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl40
    Бобчета : Слънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор CabbageСлънчевият коридор MangoСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор HoneyСлънчевият коридор Ruby

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Юлий Звездинов Пет Юли 28, 2023 1:55 pm


    Химера… химера… никога не съм виждала такова магическо животно, но бях веднага впечатлен от него. Лъвската глава беше много величествена и изрева насреща ни. До нея отдясно се подаваха рогата на една коза, която забучи глава надолу и ги насочи към нас с явна заплаха, от лявата страна на лъвската глава, издигаше врат един дракон, който издиша огнен пламък към нас. предните крака на чудовището бяха лъвски, а задните завършваха с копита, на гърба си имаше драконови люспи и крила, а опашката му завършваше с змийска глава. 

    Стоях хипнотизиран и не знаех какво да правя. Такова същество не можеше просто да се победи с магия. Бяхме беззащитни както на земята, така и във въздуха. Моите съученици вече се бяха раздвижили и бяха грабнали по един щит и се бяха метнали на метлите, а аз докато се колебаех изпуснах прозореца, който ми даваше шанс да стигна невредим до тях. 

    Огънят ме опърли и усетих болка. Кожата ми веднага почервеня и се образуваха болезнени мехури, които взеха дъха ми. Инстинкта ми казваше да се движа и да стигна до щита. Ясен и Тамара нападнаха с някакво заклинание чудовището от въздуха и му отклониха вниманието, за да се скрия удобно зад щита. Но тогава нов запъл от огън достигна до мен. Температура около мен се повиши и усетих, че няма скоро да устоя на тази атака, тогава химера спря да ме атакува и се насочи към Ясен. Трябваше ни някакъв план, но първо се погрижих за раните си, преди да съм припаднал от болката. 

    точка сила

    @Ясен Тошев  @Тамара Язова

    Арина Орлова, Люба Бюлбулева, Ина Янакиева and Ясен Тошев харесват този пост.

    Тамара Язова
    Тамара Язова
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 84
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl40
    Бобчета : Слънчевият коридор SausageСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор TuttifruttiСлънчевият коридор Sapphire

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Тамара Язова Съб Юли 29, 2023 1:01 pm


    Първата симулация. Всички ученици бяха твърде притеснени, твърде неориентирани, че някой по някакъв начин да предусети какво ги чака и да се опълчи на вийлите, които придружиха всяка групичка в съответната стая. А после отварите. Тамара не обичаше непознати отвари, особено когато отказваха да й обяснят какво съдържат. Но вийлите все пак бяха от персонала на училището. Това значеше, че няма да ги наранят, нали? Нищо лошо нямаше да стане, това е само училище.

    Тамара отвори очи. Стояха на каменния мост, но той изглеждаше... различо. Изолирано. Сякаш някой беше създал мини свят и в него се намираше само мостът, езерото и заобикалящата ги гора. Липсваха двете кули на замъка, а момичето не беше убедено, че и остатъка от света извън гората съществува. Само грифонарникът беше там, със заковани прозорци. 

    Юлий най-сетне успя да събуди Ясен и тримата се огледаха. Пред вратата на грифонарника странно изглеждащо създание се зъбеше срещу тях, наблюдаваше ги, както хищник дебне плячката си. Тамара позна химерата - беше я виждала в някои от книгите си за чудовища, същество от древногръцката митология. Само ако можеше да се сети как да бъде обезвредено...

    А съвсем близо бяха оставени три метли и три щита. Нямаше как да е по-очевидно. 

    - Ей, и вие бяхте част от вашите отбори по куидич, нали? Значи летите добре?- подметна Тамара. - Хайде на метлите! Ще му е по-трудно да ни оцели, докато измислим какво да правим.

    Тамара и Ясен бързо грабнаха по един огнеупорен щит и се метнаха на метлите, издигайки се във въздуха. Чу се свиреп рев и химерата блъвна огън. За тяхно щастие, децата вече бяха извън обсега й.

    О, по дяволите. Къде беше Юлий? Момичето се огледа и го забеляза, все още на земята и опитвайки се да се скрие зад последния щит.

    - Депулсо!

    Първото заклинание, което й хрумна. Доста просто, но по принцип способно да избута човек на няколко метра, върху химерата имаше ефект едва за няколко сантиметра. За щастие, поне я разсея и даде възможност на Юлий да се измъкне. Ясен поде примера й, обикаляйки с метлата и обстрелвайки чудовището от различни страни. Тамара се спусна към другото момче, вече добрало се до щита и присвито зад него. Какво беше обяснявала Павлова за превързване на рани?

    - Ферула! Не е решение, но поне за момента би трябвало да свърши работа - провикна се към Юлий, за да надвика рева на чудовището, когато магическите бинтове се увиха около раните му. - Хайде, да помогнем на Ясен!

    Вече отново бяха заедно и кръжаха почти до покрива на Грифонарника, докато химерата под тях ревеше и хвърляше огън. Тук не можеше да ги достигне, но и те нея. Бяха, така да се каже, всеки в своето поле.

    Чу се писък. Тамара се огледа. Не идваше от никого от тях, нито от звяра долу. А някъде отстрани. Пак! Този път със сигурност от Грифонарника.

    - Момчета, ГРИФОНИТЕ! Затворени са вътре!

    Другите също го бяха чули. Техните грифони. Само да можеха да ги освободят.

    - Да опитаме пак с Депулсо?

    - Не, ако изстреляме дъските навътре, може да ги нараним. Сетих се! - Тамара се приближи до един от закованите прозорци, закрепи щита на метлата пред себе си и насочи магическата пръчка към гредите. - Инсендио!

    От върха на пръчката се изстреля струйка огън, улучвайки дървените греди. Не стана почти нищо. Дървото припука и запуши, но нямаше такъв ефект, на какъвто момичето се надяваше.

    - Малко помощ? Може би ако опитаме тримата едновременно, ще успеем да прогорим дупка и да се вмъкнем.

    И тогава всичко започна да се тресе. Сякаш не само мостът, ами и въздухът се разтрисаше. Излезе вятър, а големи парчета камък се отрониха от двете страни на моста. Децата се разпищяха, опитвайки да се задържат стабилно на метлите.

    - Какво, по дяволите, се случва?!

    @Ясен Тошев   @Юлий Звездинов

    Арина Орлова, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ясен Тошев харесват този пост.

    Ясен Тошев
    Ясен Тошев
    Ученик, втори курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, втори курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 46
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl37

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Ясен Тошев Вто Авг 01, 2023 7:54 pm


    Изскачаха на групи от водата, цвилеха яростно и разтърсваха конските си глави във въздуха, преди да бъдат засмукани обратно в езерните дълбини. Дебелите късовете камък, които току-що се бяха отчупили от двете страни на моста, сега летяха надолу и цопаха във водата, вдигайки всички келпита на крак. Или на копито.
    Ясен се сви върху метлата си в отчаян опит да я укроти. Неприятният есенен вятър се бе усилил изведнъж и го бе избутал на метър настрани от мястото, където се спря, за да гледа с паднала уста саморазрушенито на моста. Успя да закрепи метлата си на място, ала въздушната струя, която брулеше срещу лицето му, го затрудняваше да си поеме въздух. Ясен усети паниката в стомаха си да се надига.
    Щеше да умре тук. И тримата щяха да умрат. В съзнанието му изплуваха картините на обгорената кожа на Юлий - жълтите гноящи мехури, огромните кафяви обръчи около тях, набръчканата кожа.  Ясен усети по собственото си тяло гърчовете, в които Юлии се беше мятал и чу в гърлото си писъците му, от което целият настръхна. Нищо тук не беше наред. Сигурно бяха объркали симулацията им. Срещу този звяр е трябвало да се изправят някои седмокурсници, а не той, Юлий и Тамара. Та Ясен едва преди малко научи от своите съотборници, че това нещо се нарича химера.
    - Момчета, помощ! СЕГА!
    Ясен отворши широко уста и си пое въздух. Все още и тримата бяха върху метлите си и кръжаха близо до грифонарника, което значеше близо и до химерата. Ясен видя Тамара отново да се насочва към закованите прозорци под покрива. Химерата се бе отдалечила няколко стъпки назад, така че да си освободи поле на видимост към върха на малката кула. Всичките ѝ глави се бяха обърнали насам. Ясен наблюдаваше как гърлата под лъвската и под змейската глава започнаха да се издуват.
    - ТАМАРА, НЕ!
    Сякаш електрически заряд премина през тялото му, докато метлата му пореше въздуха пред себе си. Ясен сграбчи Тамара през корема и вдигна щита си пред тях точно навреме, за да блокира огнената струя, която химерата изхвърли по тяхна посока. Веднага щом огънят секна, двамата използваха буйния дим за прикритие и се приземиха на отстрещната страна на грифонарника. Ясен трепереше от главата до петите целия и ако не се държеше още здраво за Тамара, може би щеше да загуби равновесие.
    След малко въздухът около тях се раздвижи и Юлий да се спусна към тях.
    - Имаме проблем - отбеляза той и посочи нагоре.
    Още преди да вдигне погледа си съвсем догоре, Ясен ги чу. И преди писъкът на грифон беше карал кръвта му да замръзва, но това, което сега прониза въздуха, беше от съвсем друго естество. В ушите му закънтя микс от първичния писък на страх, рева на похитена жертва и зова на безнадеждност. Погледът му стигна до покрива. Огнената атака на грифона беше възпламенила всички дървени елементи по кулата и заедно със силния вятър това беше причината за огромните кълбета дим, които се издигаха към небето.
    Нямаха време. Всеки момент звярът щеше да заобиколи димящия грифонарник от едната или от другата му страна и щеше да застане директно пред тях.
    - Някой...някой трябва да влезе. Да ги освободи.
    - Входът е от другата страна. При химерата. Имаше и катинар.
    - Вътре е опасно вече.
    - Но без тях...няма да се справим.
    - Има само един начин. Двама от нас трябва да се изправят срещу химерата и да я разсейват. Трябва да я задържат достатъчно, за да влезе третият и да освободи грифоните.
    Тримата се спогледаха. Имаха една последна надежда, ала тя звучеше толкова обречена на провал. А и оставаше да решат най-важното: кой от тримата щеше да поеме големия риск?

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 6
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 29 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl40
    Бобчета : Слънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор CabbageСлънчевият коридор MangoСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор HoneyСлънчевият коридор Ruby

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Юлий Звездинов Чет Авг 03, 2023 11:02 am


    Планът на Ясен звучеше добре, но беше наистина много опасен. Ако двамата останали отвън не можеха да отклонят вниманието на Химерата към себе си, третия щеше да е в капан вътре сам. Бях бърз и жилав и мислех, че щях да се справя по добре от двамата с тази задача. Тялото ми беше все още много добре тренирано, а имах рефлекси от многобройните тренировки по карате, които можех да използвам сега добре. Ако не бяха те, сега тук щеше да е останала само една купчина пепел от мен, защото се бях одръпнал достатъчно от огненета струя, така че само да ми опърли кожата. Но все още усещах болката по кожата ми и стиснах упорито устни, с която да я пренебрегна. 


    - Аз ще влезна в Грифорника - обявих аз. - Оставам на вас да отклоните химерата от входа. 


    Да, това беше най-доброто решение... 
    Сега качен на метлата и реещ се във въздуха, не се чувствах много сигурен в себе си. А и да не говорим, че като погледнех надолу, за да видя къде е химерата, ми се завиваше свят, защото имах малко страх от високото.
     
    - Добре да действаме. Звучи като план - съгласи се Тамара.


    Докато Ясен и Тамара се подготвяха за задачата си и двамата си шепнеха нещо. Аз отгледах мястото и обмислих план за действие. Трябваше само да изчакам чудовището да мръдне от входа на Грифорника.

    Арина Орлова, Люба Бюлбулева and Ясен Тошев харесват този пост.

    Тамара Язова
    Тамара Язова
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 84
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl40
    Бобчета : Слънчевият коридор SausageСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор TuttifruttiСлънчевият коридор Sapphire

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Тамара Язова Чет Авг 17, 2023 6:15 pm


    Планът беше меко казано безумен. И точно затова Тамара го обожаваше. Момичето имаше чувството, че единственият начин да се измъкнат от този твърде шантав сън трябваше да бъде толкова шантав и немислим, че изпитанието всъщност да е да се сетят за него.

    - Ей! - подвикна тя на Ясен, за да привлече вниманието му. - Какво ще кажеш да се разделим? Това нещо има само три глави в крайна сметка, хайде да го объркаме.

    Другото момче кимна в отговор и се изстреля наляво. Тамара беше впечатлена - едва няколко седмици в училището, а Ясен вече беше като сраснал с метлата. Момичето се отправи наляво, тракайки с щита по дръжката на метлата. Лъвската глава изрева и избълва огън към нея, но Тамара успя да се свие навреме зад щита.

    Така, добре. Козята глава се опитваше на свали Ясен, който се справяше доста добре със задачата си. Оставаше да разсеят опашката. За сега тя се мяташе бясно наляво и надясно, чудейки се кое от децата е по-добра плячка.

    И тогава на Тамара й хрумна нещо. Щом щяха да опитват с шантавите идеи...

    - Перикулум!

    От пръчката й се изстреляха червени искри, придружени от звук, наподобяващ фойерверки. Химерата изрева и блъвна огън от всички три глави едновременно. Явно малкият трик имаше ефект. И щом животното толкова се впечатли от звука и светлината, как ли щеше да реагира на истински фойерверки?

    - Запуши си ушите! - изкрещя Тамара на Ясен, за да надвика рева на звяра и свистенето на вятъра, прелитайки покрай него. - Ферос!

    Зарята се разпростря над тях. Чудовището беше разярено и бълваше огън на посоки, но поне не беше усетило, че Юлий никакъв го няма. Това беше успех, нали? Нали?!

    Още едно разтрисане. Нови парчета от моста се отчупиха и стовариха във водата. Дано само Юлий да се справеше скоро, понеже Тамара не знаеше колко още ще издържат, а Ясен също изглеждаше на края на силите си.

    Арина Орлова, Ела Благоева, Ина Янакиева, Ясен Тошев, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Ясен Тошев
    Ясен Тошев
    Ученик, втори курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, втори курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 46
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl37

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Ясен Тошев Чет Авг 17, 2023 7:35 pm


    На Ясен му идеше да го притисне много здраво, но се съобрази с раните му, и затова само прехвърли ръка зад врата му.

    - Ей, братле, да се пазиш! Правиш нещо много смело! - каза му и го пусна с болка в сърцето от себе си.

    Не успя да разчете добре лицето на Юлий, защото очите му се бяха примрежили и навлажнили. Сигурно от дима. А той ставаше все повече и по-черен. Ясен започна да се притеснява, че въздухът в грифонарника вече не ставаше за дишане и приятелят му щеше да загуби съзнание, щом влезеше там. А те как можеха да му помогнат? Химерата дойде от тяхната страна на грифонарника. Явно че след като го беше оповръщала целия в пламъци, бе решила, че задължението да пази входа му се обезмисля и сега просто трябваше да си излови малко гарнитурка към вечерята: гриловано грифонско с деца печени на метла.

    Ясен правеше многобройни резки въртеливи движения с метлата си вдясно от звяра. Вятърът се шибаше в него, металният щит тежеше на ръката му, а потта бликаше безспирно от челото и подмишниците му. Изобщо не обмисляше накъде да се стрелне следващия път, нито му правеше вече каквото и да е впечатление височината, на която летеше. От време на време мяташе погледи вляво от себе си към Тамара, която го изумяваше с изобретателните си магии. От пръчката ѝ се изстрелваха светлинки и лъчове, дори фойерверки запукаха по небето. Ясен се опипа по джоба. Неговата пръчка още си седеше там. Не бе я вадил  от самото начало на този кошмар и гузни мисли нахлуха в съзнанието му. Но той не беше от магьосническо семейство, беше от скоро в първи курс, та какви магии можеше...

    Кккррр-рррххх. Сякаш самият въздух завибрира. Мостът отново беше загубил няколко големи къса камък, а вятърът се разбеснува още повече, набивайки се в тялото му като носа на хвърчащ локомотив. За миг Ясен се уплаши, че повеите ще го прекатурят и метлата ще се изхлузи от потния му хват, затова се приведе максимално надолу към нея. Той трепереше от студ, а тя - от съпротивлението. Ясен се огледа.

    Проклето изчадие! Химерата беше използвала тяхното стъписване, за да активира няколкото си мозъчни клетки, които явно бяха направили изчислението, че една от гарнитурите ѝ липсва. Звярът тръгна бавно назад към входа на грифонарника. Юлий! Ясен беше в паника. Погледна обезверен към Тамара, която бе подновила обстрелването на химерата с магии. "Мислиии! - нареждаше си той. - Мисли!"

    Ясен се стрелна с бясна скорост надолу към езерото. Цялата водна повърхност беше разпенена от недоволните келпита, които продължаваха да изскачат нагоре и да цвилят протеста си. Ясен продължи надолу по дължината моста. Там, в края му, грамадна купчина от каменни отломки стърчеше като скално островче над езерето.

    - УИНГАРДИУМ ЛЕВИОСА! - изрева Ясен и насочи цялата си концентрация към един голям блок бял камък.

    Най-голямото нещо, което бе карал да хвърчи досега, беше оловния му котел по отвари. Беше страхотно безумие да си помисли дори, че идеята му може да сработи. И въпреки това...камъкът се раздвижи с грохот, разваляйки статиката на цялата купчината, и бавно-бавно започна да се извисява към него.

    - Хайдеее! - говореше му Ясен. - Връщай се откъдето си дошъл!

    Летеше обратно към грифонарника и не изпускаше улова си от очи. Макар и изнервящо мудно, големият къс все още го следваше, а Ясен успя да открои скоро Тамара в далечината. Само след секунди един сивкав лъч премина покрай него, улучвайки камъка му, който изведнъж набра скорост и полетя напред към грифонарника. Тамара беше отгатнала намерението му и го беше подкрепила.

    Химерата междувременно почти бе заобиколила грифонарника, за да се озове на входа от другата му страна. Страничният коридор, по който звярът се тътреше на заден ход, за да направи заобикалянето, обаче беше много тесен, тъй като в този участък основата на кулата заемаше почти цялата ширина на моста. Тамара и Ясен стовариха каменния блок точно зад дупето на химерата, насмалко не защипвайки змийската ѝ опашка. Ясен застина. Химерата имаше крила, но по всичко личеше, че не бяха пригодни за пълноценно летене. А и малкото коридорче отстрани на кулата, в което се намираше, не ѝ предоставяше достатъчно място, за да ги разпери. Единствено ѝ оставаше да бута каменната буца със задните си крака.

    - Перикулум!

    Тамара продължаваше да кръжи около нея и да я разсейва с магиите си. Ясен се опитваше да повтаря движенията ѝ и това, което казва, но не се случваше нищо. Въпреки това Тамара се справяше повече от брилянтно и сама, а камъкът явно беше достатъчно тежък, за да не може звярът да го изрита с къч назад.
    Една руса коса и едно лице покрито със сажди се подадоха от входа на грифонарника. Сърцето на Ясен биеше толкова силно, че щеше да се пръсне. Юлий излезе навън, свелече се на земята и започна да кашля ужасително. Няколко мъчителни секунди минаха, в които Ясен усети стомаха си да се срутва в петите му досущ като парче от моста. После от портата на грифонарника се подаде орловия клюн на грифон. Дивият му писък разцепи цялото небе.

    Ела Благоева and Алина Старков харесват този пост.

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 6
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 29 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl40
    Бобчета : Слънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор CabbageСлънчевият коридор MangoСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор HoneyСлънчевият коридор Ruby

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Юлий Звездинов Пет Авг 18, 2023 1:16 pm


    Изчаках докато Химерата се отдалечи от вратата и бях готов да се шмугна в горещата сграда. Пламъците вече облизваха покрива на грифорника с пълна сила и скоро щеше да обхване цялата сграда. От гъстия дим не се виждаше нищо и предположих, че вече нямаше нормален въздух за дишане. Като дете бях ходил на мъгълски курс за първа помощ и знаех какви са рисковете и че това би било загубена клауза, ако нямаш подходяща екипировка, но като магьосник имах голямо предимство. Реших да използвам 
    - Алхомора! - и катинара щракна и се отключи. 
    - Афилио! - направих балон с въздух около главата си. Тази магия, често се ползва когато магьосниците се потапяше във вода. Тя щеше да ме направи бавен и муден, но поне нямаше да се задуша. Можех да използвам и отблъскваща магия, но не знаех нито една и тогава помислих какво друго може да ми влезне в употреба. Тогава се сетих за една магия, която бях чел в една книга, но никога не съм я позлвал. Но я бях отбелязал, че е интересна и може някой ден да ми потрябва. И ето това беше момента.
    - Партис Темпорус*! - произнесох аз тихо и огъня се отдръпна, за да ми направи път. Тръгнах вътре в сградата и веднага забелязах в дъното на помещението, че стояха три грифона сгушени един до друг. Те бяха уплашени и не можеха да помръднат. Пътя стигна до тях и когато ги доближих огъня се отдръпна още малко. Тази магия, не можеше да издържи много дълго, а животните не искаха да промръднат. Трябваше да яхна моя грифон и да дам пример как да се измъкнем. Поклоних се животното с уважение и му потърсих някакво лакомство в мантията си. Имах малко печена мандрагора, която държах в себе си също за екстремни ситуации. Разделих ги набързо между трите животни и бързо се метнах на едното.
    - Излизайте! - провикнах се. - Пътя няма да е вечен. 
    Топлината се покачваше екстремно бързо.
     - Глациус! - размахай отново пръчката и охладих предметите около мен. Дори и огъня като че ли замръзна. Грифоните се размърдаха и изскочиха навън като издадоха радостен красък. 
    Но симулацията не свършваше с това и тогава ми щракна идеята, че може би Ясен и Тамара също трябваше да яхнат своите грифони.
    - Грифони, грифони - провикнах се аз и полетях към тях, като гледах да държа дистанция от химерата. Двамата бързо схванаха какво имам предвид и се прехвърлиха от метлите на животниците и тогава се събудих.
    Лежах още на възглавниците в една от стаите на Слънчевия коридор, но цялото ми тяло беше в мехури от изгаряне.
    - Юлий - каза вийлата. - Може да отидеш в болничното отделение. 
    ____

    *имам достатъчно точки сила, отчетени са, но още не са нанесени

    Тамара Язова, Ясен Тошев and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ясен Тошев
    Ясен Тошев
    Ученик, втори курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, втори курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 46
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl37

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Ясен Тошев Нед Авг 20, 2023 11:08 pm


    Утеха излезе втори. Само за секунди Ясен прехвърча с метлата си до него и с ловко премятане се прехвърли върху гърба му. Толкова много се радваше да види грифона си жив и невредим, макар и черните му пера сега да миришеха на пепел. Утеха нададе мощен боен вик и с няколко яки размаха на крилете си, започна да набира скорост нагоре във висините. Химерата мяташе главите си на всички посоки, бълваше огнени струи и за първи път Ясен я чу да издава звуци. Квичеше и съскаше пронизително, звучеше уплашена. Огнените ѝ атаки нямаха старата мощ, а и на тази височина Ясен и грифонът му бяха недосегами.
    Огледа се. И неговите съотборници бяха съумели да яхнат магическите си птици и сега и трите грифона се рееха във висок кръг до димящата кула, сякаш изчаквайки подходящия момент за действие. Ясен се досети какво ще последва, още преди да се беше случило. В момента в който се наклониха напред, червата му се изхлузиха до петите. Летяха с шеметна скорост надолу, пилотирайки между огнените струи на химерата, а вятърът свистеше в ушите на Ясен, сякаш бат Стою, преподавателят им по летене, надуваше пълна уста със свирки в лицето му. Тялото на грифона под него се стегна като камък. Следващото, което Ясен възприе, бяха червените пръски кръв по гривата и собствените му ръце. Трите разярени грифона забиваха кръвождадно ноктите си в тялото на химерата, кълвяха и късаха меса от нея с клюновете си. Ясен усети, че му се повдига и закри устата си с ръка, което обаче изобщо не помогна, тъй като пръстите му смърдяха на пепел и кръв. Порцията недосмляна храна от сутринта тръгна да си проправя път нагоре по хранопровода му и той не можеше да направи нищо, за да я спре. Устата му се отвори без неговата воля и едно огромно петно бълвоч покри дървения под.
    Пода. Ясен отвори очи и видя на една ръка разстояние пред себе си лицето на Виктория. Вилйта се беше навела с длани подпрени върху коленете и го гледаше право в лицето. Ясен се ужаси и се одръпна назад, удряйки тила си о стената.
    - Ааа! - оплака се и започна да се търка отзад, плюеки последните остатъци повръщано от устата си.
    Беше се издрайфал и то секунди след края на симулацията. Погледна нагоре към вийлата и усети бузите си да почервеняват.
    - Съжалявам. Охх... - тръгна да се изправя. - малко ми се вие свят.
    Допря се до стената и огледа стаята. Бяха само той и Виктория. Не можеше да вини Юлий и Тамара, че си бяха били камшика. Зрението му се размиваше, главата го болеше, стомахът му беше раздразнен, а гадният вкус на повръщано го замайваше допълнително.
    - Нормално - каза сухо вийлата. - Не беше добро представяне.
    Ясен застина. Що за коментар беше това...Дали имаше предвид това, че току-що ѝ бе оповръщал пода на стаята, или говореше като цяло за представянето им срещу химерата? Ясен не можа да разбере.
    - Смисъл? - едва успяваше да я фокусира с очи.
    Виктория го изгледа косо и си замълча. 
    - Аз ще почистя. Върви. 
    Ясен продължи да се влачи към вратата, като се подпираше плътно за стената, натисна с цяло тяло бравата и излезе обратно в Слънчевия коридор, който продължаваше да си е мрачен заради облаците навън. Лека-полека заслиза от върха на Южната кула, все стистайки здраво парапета, докато не стигна до портата на партерното ниво. Някой я отвори отвън и пред него се откри гледката на моста на Мунгав. Погледът му попадна върху грифонарника насреща и тръпки полазиха цялото му тяло. Кретешком продължи напред към кулата на своя дом.

    Край на урок 1 за Ясен, Юлий и Тамара

    Ела Благоева, Тамара Язова, Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 230
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 100 т.
    Ниво : Слънчевият коридор 1311
    Бобчета : Слънчевият коридор ChocolateСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор BananaСлънчевият коридор DiamondСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор AppleСлънчевият коридор MangoСлънчевият коридор RubyСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор ChiliСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор Cinnamon

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Ина Янакиева Нед Авг 27, 2023 7:59 pm


    @Вихрен Вокил



    Трети декември

    Денят беше сравнително студен, а на Ина сякаш й беше по-студено от обичайното. Тъкмо мислеше да си създаде едно тайно синьо пламъче с което да се стопли, когато бе повикана от една вийла и отведена в кабинета на директор Силванова.
    Първата й мисъл бе, че е загазила. Че са открили тайният клюкарски вестник или нещо свързано с бунтовническата група, която бавно се бе сформирала последните месеци. Или, че Илиян е пропял за малкото им спречкване в коридора. Но силно се съмняваше, че което и да е от тези неща би довело до лична среща с госпожа директорката. Вийлите просто можеха да я хвърлят в килиите за ден-два, нали?

    След едни десет минутен разговор, сребристият й медальон във форма на свит юмрук бе заменен от златист такъв във формата на слънце. Издигната..., защо? 
    Беше объркана, изненадана, изплашена. И опитите й за въпроси бяха прекъснати. Силванова я прати "по живо по здраво" с главната вийла, която щяла да й обясни всичко. Щяла да й разкаже какво се очаква от нея, как тренират Издигнатите и всички други малки коварни детайли на новият й статус. Но тя не спираше да мисли как отново бе в капан, как медальонът й не бе деактивиран и щеше да бъде следена. Отново..
    Скри "аксесоара" под пуловера си и обври ръце около себе си в опит да се стопли, докато с късите си крака опитваше да догони големите крачки на главата вийла, която обясняваше за тренировките. Ина вече знаеше за тях, донякъде. Знаеше къде се провеждат, че са на групи от по трима и, че е вид симулация докато спят. Но кои щяха да бъдат нейните партньори в това ново начинание? Може би Арина? Вихрен? Люба? Юлий? Който и да е от познатите й?

    Искаше и се надяваше на познато лице. Някой с когото се разбира, защото... защото я беше страх. Кой да предположи, че дори "Мелачката" щеше да й липсва някой ден. Яна, Зина, Ела, Даргов дори.
    - По-бързо. - нареди вийлата, докато русокоската подтичваше. Нейните крака не бяха два метра... как така по-бързо? И на тази жена не й ли беше студено? Беше със сравнително леки дрехи, какво чудовище! 
    - Ще чакаш тук, скоро ще пристигнат и другите от групата ти. Когато това се случи, вийлата ви отговорник ще ви вкара в стаята.

    И така Ина бе зарязана да чака в Слънчевият коридор пред една от много врати. Стоеше и трепереше, дали от студ, дали от страх и тя не бе сигурна. Гледаше през големите прозорци езерото и гората отвъд и просто й се искаше да си хване грифона и да се изпари от тук.
    Чу стъпки по коридора и обърна глава натам. Очите й се разшириха, а погледа й бе почти гузен. Сякаш тя бе виновна за случващото се. Може би някак беше? Ако си стоеше мирно и не се стараеше толкова в "Мелачката" и в часовете...
    - Какво правиш тук... - можеше да усети болка в гласът на Вихрен и просто се метне на врата му, като обви ръце около него и се изгуби в прегръдката му. Е, едностранната прегръдка, той все още не бе отвърнал на докосването.
    Дори не го погледна, не искаше той да види страхът в очите й. Срамуваше се от това. Но поне нямаше да бъде тук сама... Е, то бе ясно, че няма да е сама. Но поне бе с приятелско лице... поне. Ами, ако й се наложеше да го нарани? Бе чувала и за такива случаи. Ако се стигнеше до такъв момент, сама себе си щеше да нарани, но никога него.
    - Предполагам..., че съм част от групата ти... - прошепна Ина, като се насили да се усмихне, но той я познаваше прекалено добре и знаеше, че тази усмивка не бе истинска, а и можеше да усети треперещото й тяло.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 111
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl42
    Бобчета : Слънчевият коридор MangoСлънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор AppleСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор CinnamonСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор RubyСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор CabbageСлънчевият коридор PizzaСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор ChiliСлънчевият коридор ChocolateСлънчевият коридор TuttifruttiСлънчевият коридор Diamond

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Вихрен Вокил Пон Авг 28, 2023 9:17 pm




    "And there he prayed:
    take the very, breath you gave me.
    take the heart from my chest.
    I'll gladly take her place if you'll let me,
    make this my last request.
    Take me out of this world,
    but please, don't take the girl"
    Tim McGraw



     
     
    Не беше вярвал, че ще дойде момент, в който да не се радва да види точно това момиче и да не желае присъствието ѝ, което обикновено приемаше като мехлем за душата си. Но никой, абсолютно никой, не иска да вижда любимите си хора в Ада, който представляваше за него помещението зад тези врати.  Никой не иска да вижда страданието им, докато е принуден да гледа безпомощно. Ако досега бе успял да се съхрани психически и емоционално в Слънчевия коридор, това бе защото обикновено бе в група с непознати, които се сменяха често, не бе успял да изгради силна връзка с никого от тях. Да, беше го грижа и се опитваше да им помага воден от съпричастност, но не изпитваше толкова силни чувства, както към Ина. Не бе изгарял от желание да ги отведе далеч от проклетия вовеки замък… но сега? Ина? Не. Това не можеше да е истина, нали? Вероятно вече бе изпил отварата и сънуваше, а това бе част от поредното изпитание. Но този път вместо тялото, щяха да терзаят сърцето му. Но защо? Защо изобщо им причиняваха това? Може би това беше въпросът, който трябваше да си задава по-настоятелно, за да разбере  причината. Може би беше време да задейства план за саботиране на мероприятието.


     
    Осъзна, че всичко е реално едва когато усети как трепери тялото ѝ до неговото, но не можеше да помръдне, не можеше да накара ръцете си да се повдигнат и да се обвият около нея, защото знаеше колко безполезно би било. Не можеше да я защити от този Ад, който се бе превърнал в ежедневие за него през последните месеци, не можеше да я предпази от опасностите и нараняванията, които щеше да получи.  Но за сметка на това, сега освен обичайните си физически наранявания, щеше да страда и емоционално с нея и заради нея.  Дали щеше да намери сили да си прости, ако позволеше нещо да ѝ се случи? Как щеше да я гледа в очите после? Как би могъл да я погледне дори сега, когато знаеше какво им предстои? Триста шейтани! Отне му цяла вечност, за да издиша внезапно обзелия го ужас, да отърси тялото си от шока и да отвърне на прегръдката ѝ. Притисна я до себе си, сякаш така можеше да спре треперенето ѝ, но знаеше колко е безсилен всъщност. Никого не бе способен да спаси, винаги бе вярвал в това. Дали наистина бе така?  Приведе главата си ниско, скри лице във врата ѝ, за да го чува само тя докато говори.
    - Ще… - думите се изгубиха някъде преди да достигнат до устните му. -  Ще се… справим – никога през живота си не бе произнасял по-осъзната лъжа. Какво означаваха думите му? Че ще оцелеят ли? Щеше ли да е достатъчно? Това ли беше да се „справиш”? Означаваше да надвиеш врага веднъж и завинаги, за да излезеш победител от битката.  Шансовете на Вихрен да се „справи” бяха нищожни, а това по подразбиране сваляше и шансовете на съюзниците му, намаляваше нейните собствени  шансове за оцеляване. Дали не бе истинската причина да я изпратят тук? За да го мотивират да се представи малко по-добре. – Поне сме заедно -  нямаше постоянно да се пита дали е добре, с кого е в група и на какво е подложена, но мисълта, че щеше да страда през очите му изобщо не бе успокояваща. -  Когато заспим трябва да се пазиш, много внимавай. Всяка рана, която получиш в съня, е реална, ще  е върху тялото ти, когато се събудиш -  как можеше да ѝ го обясни по-логично? Нямаше толкова време. Никога не  бе говорил за Слънчевия коридор и сега искрено съжаляваше за грешката си, ако можеше поне малко да я подготви предварително…
    - Да спим? -  усети движението на устните ѝ без да чува гласът ѝ.
    - Прави каквото каже Сирма, ако се съпротивляваме ще използва насилие -  бяха опитвали с всички преди нея, да не гълтат отварата, да е борят с вийлите, да плюят, всичко бе завършило болезнено за тях, не искаше това за нея. Щеше да се постарае да ѝ спести каквото може от всичко това. Мястото ѝ просто не бе тук, тя бе едно от най-хубавите неща в живота му напоследък, нямаше място в този ужас. Хубавите сънища и кошмарите не се смесват, не могат да съществуват заедно, едното винаги надделява и в този Вихрен с цялото си същество се молеше кошмарът да не вземе превес.
    - Хайде, влизайте! -  изрева вийлата зад тях.
    Повдигна леко глава, за да допре чело до нейното и покри лицето ѝ с длани.
    - Обещай ми, че каквото и да стане там, ще спасяваш първо себе си -  гласът му беше тих, но настоятелен. Видя колебанието в очите ѝ. –Обещай ми.

    Ела Благоева, Люба Бюлбулева, Ина Янакиева and Алина Старков харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 230
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 100 т.
    Ниво : Слънчевият коридор 1311
    Бобчета : Слънчевият коридор ChocolateСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор BananaСлънчевият коридор DiamondСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор AppleСлънчевият коридор MangoСлънчевият коридор RubyСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор ChiliСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор Cinnamon

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Ина Янакиева Вто Авг 29, 2023 6:46 pm


    Обещай ми.
    Как можеш да кажеш „не“ на някой, който ти е ценен? Как отказваш нещо, когато е изречено с такъв настоятелен тон и идва от човек на когото държиш и към когото имаш силни чувства? И в същото време как обещаваш това на същият този човек, като знаеш, че нещо може да му се случи?
    Как?
    Макар и да усещаше погледа на вийлата върху себе си, Ина бе фокусирана върху Вихрен и неговите сини очи пълни с тревога.
    - Ви-
    - Обещай ми... - болеше я, болеше я да го гледа. Болеше я да го слуша. Не можеше да му обещае това, не можеше. А и не искаше. Каквото и да станеше днес, в тази симулация, или която и да е друга в бъдеще, Ина нямаше как да му обещае, че първо ще спаси себе си. Не.
    - Не мога да ти обещая това.., но ще се справим. Заедно сме. - прошепна му, като умишлено използва неговите собствени думи. Надигна се на пръсти, като го целуна го челото, след което го притисна по-близо до себе си, като той отново скри лице в косата й. Можеше да остане така с него завинаги, но нямаха това време. Не разполагаха с никакво време всъщност и това им бе "любезно" напомнено от вийлата.

    Чак след като се отдели от Вихрен видя и третият човек в техният отбор – Тервел. Познаваше го бегло от кудичният лагер лятото, но толкова. Зачуди се каква е неговата специална сила, дарба, умение или за каквото там го бяха избрали. Или просто бе като нея – съвсем случайно попаднал тук...
    Погледна към Вихрен, какъв беше неговият случай? Имаше толкова много въпроси, но нямаше как да ги зададе сега. Нито на Вихрен, нито на Тервел, нито на отговорника на малката им групата.

    Вийлата Сирма отвори вратата, а русокоската бе хванала ръката на Вихрен сякаш това можеше да я опази по някакъв начин или пък да предпази него. Двамата си размениха погледи, но после бързо погледнаха в различни посоки и пуснаха ръцете си. Това не убегна на надзирателката им и лека усмивка пробяга по лицето й, което Янакиева забеляза. Не й харесваше това, никак не й харесваше. Ами, ако я бяха довели тук за да бъде използвана срещу него? С цел да го наранят повече от обикновено?
    Ина ставаше свидетел на страданието на Вихрен, как всеки ден той се прибираше от този Ад, сгушваше се в нея и често заспиваше в скута й дори преди времето за вечеря. Но сега осъзнаваше и колко много бе крил – как наистина му се отразяваше това, включително физическа болка, която не веднъж явно бе преглъщал пред нея. Искаше да го прегърне... искаше просто да го скрие в обятията си и да го предпази от всичко и всички.

    Седнаха на пода до някакви възглавнички, които бяха единственото нещо в стаята, освен една стъкленица със странна течност и кристално кълбо. Момичето погледна първо Вихрен, а после и Тервел. И двамата й кимнаха... значи от това не трябваше да се дърпа.
    - Ако обичате. - подкани ги Сирма и беше ясно, че "ако обичате" не подлежеше на възражения. Двете момчета взеха лъжиците си и отпиха от течността. Ина от своя страна се стегна и се насили да хване металният предмет с пръсти, да загребе и след това да го поднесе към устните си. Чу едно „по-бързо, ако обичате“ , което почти я накара да разлее зелената течност, но накрая я изпи и преди дори да се осъзнае потъна в сън.

    На пръв поглед бяха в Призрачният лес преди стъмване. Училището се виждаше в далечината, а небето над тях сменяше нюансите си и ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Бе въпрос на време звездите и луната да се покажат над главите им, но каква бе задачата им?
    - Сега какво? - Ина ги попита, като сдържа порива си да се скрие във Вихрен.
    - Симулациите имат сюжетна линия в много случаи. И ни карат да действаме по начин по който... не бихме. - Тервел беше сериозен. Ина май не го бе виждала толкова сериозен никога преди. На лагера се усмихваше, забавляваше... ,а сега момчето пред нея сякаш бе остаряло с няколко години.

    Първите звезди се появиха на небето докато тримата вървяха из гората, като всичко около тях бе тихо и тъмно. Нямаше нито бухали и сови, нито щурци или светулки. Една мъртва и напрегната тишина, която караше студени тръпки да се плъзгат по гърба ти и да ги усещаш чак до костите си, докато косъмчетата по тялото ти се изправяха наелектризирани.
    Тя бе пребледняла от страх, а в главата й се разиграваха безброй сценарии какво можеше да се случи, Вихрен я следеше с поглед при всяка нейна крачка, сякаш готов да я защити и от сянката й, а Тервел изглеждаше видимо притеснен, докато по вратът му избиваха капчици пот. Всеки си имаше своите проблеми в тази ситуация, но никой не подозираше какво ще стане. Поне не и докато пълната луна не се появи сякаш като с магия над тях.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Вид на героя : Върколак
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 9
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl40
    Бобчета : Слънчевият коридор PearСлънчевият коридор MangoСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор WatermelonСлънчевият коридор Emerald

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Тервел Шаханов Пет Сеп 01, 2023 5:50 am


     
    Докато чакаше останалите да се появят за симулацията, Тервел си мислеше за Коледа. Днес Валентина от неговия курс го попита какво ще прави за празниците и той осъзна, че за пръв път тази година щеше да е далеч от семейния дом. Отговори й, че още няма никакви планове (което си беше вярно) и бързо смени темата, усещайки горчивина вътре в себе си. Каквото и да правеше, нямаше да има същата Коледа, каквато беше имал досега. Вече не разполагаше с пари, за да купи пищна украса и скъпи подаръци за себе си и приятелите си. Нямаше да прекарва празника в огромно имение, заобиколен от слуги, които да приготвят любимите му ястия и да изпълняват всяка негова прищявка. Тази година щеше да е съвсем сам в новата си къща – разнебитена едноетажна постройка в най-бедния квартал на Торбаланово. Щеше да яде спагети, защото само това можеше да си сготви сам. Въобще очертаваше се една доста тъжна Коледа.
     
    Шаханов, нали така? – един непознат глас прекъсна мислите му.
    Той вдигна поглед и видя, че пред него стои една красива, средно висока жена с руса коса, стигаща до пода. Имаше студени сини очи и тънки устни, които стискаше като менгеме. Не я беше виждал досега, но по типичната бяла мантия разбра, че е вийла от персонала на училището.
    Да? – отговори той и присви очи.
    Аз съм Сирма. Днес ще водя симулацията за Вашата група – каза жената с отегчен тон.
    Тервел изтръпна. Досега всичките му симулации бяха водени от леля Радина, която му беше обещала да не разкрива пред другите, че е върколак. Отделил бе изключително много време, за да се сприятели с нея и да си издейства някои привилегии, включително облекчени симулации.
    Къде е леля Радина? – попита той с леко треперещ глас. Лицето му беше бяло като платно.
    Това не е твоя работа! Влизай вътре! – кресна му новата вийла и го бутна с ръка в стаята.
     
    Стаята беше тясна и празна, с изключение на възглавниците на пода, стъкленицата със зеленикава отвара, лъжици и зловещото кристално кълбо. Тервел седна на пода до едната възглавница и заби поглед в един от прозорците, от който струеше ярка слънчева светлина. Мозъкът му трескаво се опитваше да намери начин да се измъкне от стаята. Опита се да излъже вийлата, че му е станало лошо и трябва да отиде до Болничното отделение, но тя само го погледна с омраза и му каза: „Не си играй с огъня“.
      
    След около минута в помещението влязоха Ина и Вихрен. С Ина се беше запознал около Арина през лятото, но не бяха близки. Познаваше Вихрен по-добре, тъй като бяха преживели заедно нападението по време на Самодивския фестивал, но в никакъв случай не можеше да се каже, че са приятели. Тримата за първи път щяха да имат симулация заедно.
     
    Ина и Вихрен пиха от отварата и легнаха върху възглавниците си. Тервел гледаше притеснено към лъжицата със зелената течност, опитвайки се да отложи неизбежното.
    – Пий или ще ти я излея в гърлото – каза леля Сирма от мястото си в центъра на стаята. Тервел я погледна с цялото отвращение, на което бе способен. Въздъхна тежко и пи от отварата. Молеше се да не се случи това, което си мислеше, че ще се случи.
      
    Нощ. Небето бе обсипано със звезди и зад облаците се показваше част от луната. Намираха се в някаква гора, която приличаше на Призрачния лес. Оголените клони на дърветата се спускаха над тях като ноктите на грабливи птици. Студено беше, а тримата ученици бяха облечени с къси ръкави и къси панталони. Скоро кожата им настръхна и зъбите им започнаха да тракат. Не се чуваше никакъв звук.
     
    Тервел погледна към небето и видя как един облак се отмести и откри… пълната луна. Опита се да извика и да помоли леля Сирма да го пощади, но не успя, тъй като цялото му тяло започна да се тресе и болката го погълна. Усети как по кожата му започнаха да избиват косми, как челюстта му започна да се издължава, крайниците му се усукваха във всички посоки… След малко зави с всички сили към луната.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 111
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl42
    Бобчета : Слънчевият коридор MangoСлънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор AppleСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор CinnamonСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор RubyСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор CabbageСлънчевият коридор PizzaСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор ChiliСлънчевият коридор ChocolateСлънчевият коридор TuttifruttiСлънчевият коридор Diamond

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Вихрен Вокил Съб Сеп 02, 2023 11:29 pm


    @Ина Янакиева И  @Тервел Шаханов



    О, триста шейтани


    Не.


    Не и това. 


    Вървеше последен в малката им индианска нишка, затова му отне известно време, за да осъзнае какво се случва. Когато тялото на Тервел внезапно се строполи на земята сгърчено от спазми, Вихрен си помисли, че вийлата му е сторила нещо, понеже по някакъв начин е нарушил правилата им. Затова инстинктивно се спусна към него, воден от загриженост и желание да помогне. Но в мига, в който видя какво се случва с видимата част от ръката на Шаханов, проумя защо доведоха него в групата им тази вечер. Бе видял луната и тя не им обещаваше нищо хубаво. Перун да ги порази дано! Ина! Първата му мисъл беше за Ина! Трябваше ли да е точно днес, когато и тя бе тук? 
    Бягай! Бягай! -  бе единственото, което успя да ѝ изкрещи, когато се обърна и срещна объркания ѝ поглед. - Бягай
    Бързо се отдръпна от рухналото на земята момче  и се засили в обратна посока, избутвайки обърканата шестокурсничка  пред себе си. 
    Какво…
    - Просто тичай! - почти изпищява в обзелия го ужас, но двамата все пак  хукват в незнайна посока сред тъмния лес. Къде е Люба с всичките си знаци, когато ти трябва?  Нямаше значение, важното бе просто да се отдалечат колкото се може повече от мястото, където бе останал Шаханов.
    - А Терв… 
     Вълчи вой озвучи нощта, отговаряйки на незададения ӣ въпрос. Триста шейтани! Двамата се спогледаха за миг, преди за се затичат с всички сили, но предвид тъмнината и неравния непознат терен, не успяваха да се справят особено бързо с разстоянията. Вихрен си нямаше представа как се справят върколаците с тъмнината, но те бяха нощни създания и едва ли имаха проблем да ловуват на нощна светлина. Плячка. Проклетите вийли ги бяха превърнали в плячка един за друг. Факт, който терзаеше Вихрен повече от всичко друго - принудата да наранява приятели и съученици, за да оцелее. Не бе сигурен дали Тервел е върколак извън тази симулация, не го интересуваше, но бе гневен, заради това, което го принуждаваха да прави. И въпреки, че бе само сън, нещо му подсказваше, че ако бъдат ухапани, няма да се разминат само с драскотини след събуждането си, а вийлите ще се погрижат да се сдобият с още един хищник, когото да насъскват след учениците. Трижди проклети да са!


    Вокил не си правеше илюзии, че който и да е от тях е способен да надбяга върколак, затова не се изненада, когато чу звукът от приближаващи стъпки и нов вой огласи гората. Хищникът нямаше да изпусне плячката си толкова лесно. Имаха магическите си пръчки, в това отношение не бяха съвсем беззащитни, независимо колко посредствен магьосник бе Вокил. Проблемът идваше от нежеланието да нарани Тервел, не би могъл да си прости, ако го направи.  Не и докато е в това състояние и не знае какво върши, а следва инстинктите на звяра в себе си.  За момент се спря и остави Ина да продължи сама.
    Дилетанте! -  изрече с насочена към себе си пръчка. Първоначално му се струваше, че главата му експлодира, отне му няколко секунди да се приспособи с новите си сетива. После още няколко, за да успее да локализира целта си. Слабостта на хищника се състои в това, че не е свикнал да бъде плячка. - Ебулбо! -  този път целта на заклинанието бе върколакът, неочакващ атака. Заклинанието успя да го уцели и балонът застопори тялото му поне за кратко.


    Звукът от стъпките на Ина бе секнал, стоеше и го изчакваше  на няколко метра от мястото, където се бе спрял. Подягодите! Защо не бягаше това момиче?





    Използвани магии:
    Ебулбо – образува балон около жертвата, който не се пука при използване на физическа сила. Балонът стои на едно място и пречи на движението. Трае 2 минути. Героят Ви трябва да има поне следния брой статистики, за да владее тази магия: 5 т. издръжливост и 6 т. магия.
    Дилетанте – изостря зрението или слуха. Трае 1 минута. Героят Ви трябва да има поне следния брой статистики, за да владее тази магия: 6 т. сила и 4 т. магия.

    Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 230
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 100 т.
    Ниво : Слънчевият коридор 1311
    Бобчета : Слънчевият коридор ChocolateСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор BananaСлънчевият коридор DiamondСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор AppleСлънчевият коридор MangoСлънчевият коридор RubyСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор ChiliСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор Cinnamon

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Ина Янакиева Вто Сеп 05, 2023 12:46 am


    „Бягай!“
    Отне й сякаш миг да регистрира думите на Вихрен, защото се бе загледала в момчето на земята. Тервел се превиваше, ръмжеше от болка и започна да се променя. Не видя много от процеса – а и не искаше - защото Вихрен започна да бяга, бутайки я пред себе си.
    Не бе трудно обаче да се свърже две и две. Луната над тях, момчето гърчещо се от болка ... и воят който раздра нощта.

    Това явно бе годината на първите неща. Първото влюбване, първото лежане в килиите, първите нападателни заклинания, първото „Круцио“ на което бе станала свидетел и... първият върколак! Искаше ли да знае какво още можеше да се случи до Нова Година? Защото като се изключат едно-две хубави „първи неща“ (като първото влюбване, нали) всичко друго бе ад. Дано следващата година бе по-добра.

    Докато рижият правеше заклинания, а Ина го чакаше (защото нямаше намерение да мърда където и да е без него!), си мислеше колко полезни се оказаха сутришните обиколки на кудичното игрище с отбора. Може би трябваше да купи на Рея някой подарък за благодарност, ако все пак оцелееха тази симулация. И никога повече нямаше да мрънка, ако ги накараше да тичат. Никога.

    Бе чувала какво ли не за това, което се случваше в Слънчевият коридор, но върколак? Това бе прекалено дори за вийлите.
    - Трябва да се отдалечим колкото можем повече. - каза й Вихрен, а тя просто го погледна в очите. Сякаш страхът от всичко случващо се я беше обзел и нито можеше да продума, нито да помръдне. Заклинание... трябваше и тя да направи нещо. Да извади магическата си пръчка, къде беше тя обаче? Трябваше да се съвземе. - Ина!
    Името й изречено по този начий й подейства отрезвяващо.
    - Не можем да го оставим там сам. - можеха ли? Той бе върколак..., но бе и техен съученик.
    - Трябва да намерим начин да стоим далеч от него докато се съмне. И на мен не ми харесва..., но нямаме избор. Не искам да го нараняваме.
    - Нито пък аз.
    - какво ли бе чувството да усещаш всеки месец всяка кост в тялото ти да се чупи и променя? Как този звяр, който спи спокойно вътре се пробужда веднъж за да разкъса тялото ти на парчета и да завие срещу луната? Не искаше да знае, не искаше да си го представя. Но й звучеше...самотно. И тъжно. Бедният Тервел.
    - Да тръгваме. - Вихрен отново тръгна сред дърветата, а Ина се бе заела да мисли. Искаше да накара мозъка си да измисли нещо с което и тя щеше да е от полза.

    - Как се спират тези симулации, от нас ли зависи или от тях?
    - Вийлата контролира симулацията.
    - той се приближи до нея, като едва доловимо прошепна нещо в ухото й. - Ако питаш мен ще трябва да изчакаме слънцето.

    Защо го шепнеше? Вийлата можеше ли да ги чуе? Беше ли тук с тях? Ина се огледа наоколо, но не видя нищо освен силуетите на дърветата. Поне очите й бяха започнали да свикват с мрака. Но не можеха да се сравняват с тези на върколака. Нито бързите им крачки...
    - Имам идея. - двамата изрекоха в един глас. Ина леко му се усмихна.
    - Първо дамите. - как можеше да е толкова сладък дори в моменти като този?
    - Репело Иминикум! - беше почти горда, че се сети за тази магия, която заради новите промени бе добавена и в техните часове.
    - Защитна бариера! Трае един ден, добре. Но трябва да открием правилното място, знаеш ли как да я направиш? - не я погледна когато попита това. От тук от там Ина бе подочула някои неща, когато станеше дума за магията на Вихрен, а и все пак имаха часове заедно. Но бе изключително горда с него от това, което бе направил преди малко.
    - Не се притеснявай, остави го на мен. А твоята идея? - вървяха бързо, като почти тичаха из храстите и внимаваха да не се спънат в нещо, но това бе трудна задача, като се имаше предвид, че почти не виждаха какво се случва в краката им.
    - Реформио. Ще се превърнем във вълци. Ще сме по-бързи и ще виждаме по-добре, за кратко, но ще стигнем по-далеч от колкото в човешки форми. Докато трае магията може да се разделим, но...
    - Забрави. -
    отряза го тя. Ако той беше далеч от нея хем щеше да я е двойно страх, хем щеше да го мисли и дали не е станал на върколашка среднощна закуска. - Оставаме заедно.

    След миг на местата на двете деца стояха два вълка . Ина се завъртя за да усети краката си и опашката й я перна по бедрото, което я накара да подскочи и да изскимти. Започна да се върти като куче от мъгълско филмче за да си хване опашката, а Вихрен сигурно, ако можеше щеше да се плесне по челото.
    Изръмжа й за да привлече вниманието й след което с глава посочи напред. Личеше си кой щеше да води, а и кой имаше по-добър контрол над вълчето си тяло. Защото Ина бе като току що излюпено пиленце. Беше малко смешна докато правеше първите си стъпки, но после дори го задмина и го облиза по муцуната.
    Бяха в смъртна опасност, а тя се забавляваше, кой да предположи обаче, че да си вълк било толкова забавно!?

    Планът им бе прост – трябваше да намерят скривалище. Някъде където да имат три сигурни страни, които да ги пазят, а на четвъртата страна да използват Репело Иминикум. Трябваше да бъде нещо под двадесет метра дължина, защото само един от тях щеше да използва магията. Но щяха ли да намерят такова място?
    Минаха през малък поток, тичаха бързо, душеха въздуха. Ина не бе много сигурна дали това, което усещаше, носено от вятъра, бе точно Тервел, не знаеше и как да опише аромата. Нещо в нея обаче крещеше „опасност“, тя не бе най-големият хищник тук, имаше си конкуренция... и тази конкуренция беше по петите й.
    Пореден вой, провлачен и жален, това караше сърцето й да се къса. Само инстинкта й за самосъхранение и вълчата форма я спираха да отиде при върколака, да му даде прегръдка, да го потупа по гърба и да му направи една пилешка супа докато му подава носни кърпички, подтиквайки го да сподели трагичната си история. Какво да се прави, беше си странно момиче. Но тук беше или те или той. А когато се съмнеше щяха да намерят Тервел и да се погрижат за него. Някак си. Лошото бе обаче, че тяхната собствена трансформация скоро щеше да стигне своят край, десет минути минаваха бързо, а все още не бяха открили това което търсеха.

    Заваля, само това им трябваше. Явно вийлата им отговорник не харесваше как играят малката й игричка. Беше като един недоволен гейм мастър на който току що бяха провалили всички планове и искаше да си го върне на играчите (и такива има), козината им се намокри, после щяха и дрехите... подслон, трябваше им подслон!
    Какво бе казала Люба преди на излета? Ниските пещери, някъде си? Дали можеха да стигнат до това място? Само, ако можеше да каже идеята си и на Вихрен, само ако можеше...

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 111
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl42
    Бобчета : Слънчевият коридор MangoСлънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор AppleСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор CinnamonСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор RubyСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор CabbageСлънчевият коридор PizzaСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор ChiliСлънчевият коридор ChocolateСлънчевият коридор TuttifruttiСлънчевият коридор Diamond

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Вихрен Вокил Пон Сеп 11, 2023 7:34 am


    @Ина Янакиева @Тервел Шаханов 


    Усещаше тежките капки, които се стичаха по козината му. Не можеше да каже, че му създават някакъв дискомфорт, затова се постара да задържи темпото, с което се движеха. Времето беше срещу тях, трябваше да изминат колкото се може по-голямо разстояние и да се отдалечат от Тервел, но Вихрен изобщо не се заблуждаваше, че могат да му избягат. Той самият знаеше какво е да си хищник и как се преследва плячка, нали точно затова се чувстваше толкова удобно в животинското тяло – беше същото като формата му на зоомаг.




    Дъждът бе нож с две остриета. С Илиян го бяха разбрали в края на лятото, когато изпробваха новопридобитите си сили. От една страна валежът щеше да отмие следите и миризмата им, като направи преследването им трудно за хищника, но от друга - в гората дъждът продължаваше дълго след като водата е спряла да се излива от небето. Капките се стичат по листата и се окапват лека-полека поне дванайсет часа, като през това време всеки друг звук остава нечут. Това е времето, в което плячката е по-защитена на открито, където ще може да чуе приближаването на дебнещ хищник, отколкото сред дърветата, където продължаващият дъжд заглушава всички други звуци. Нямаше как да сподели знанието си с Ина, докато не си върнеха човешкия облик, но се питаше дали вийлите също го знаят. Дали подозират, че той го знае? В лесна плячка ли се опитваха да ги превърнат? Или да ги изкарат от леса? И внезапно осъзна, че двете опции са едно и също.  
    Тристаншейтани! 
    Перундагипорази!




    Не беше сигурен в каква посока тича, просто нанякъде, далеч от опасността. Слушаше внимателно тихите стъпки на Ина след себе си, ако нещо нарушеше ритъма им, Вихрен спираше за момент, за да провери дали всичко е наред. Макар да си бяха спечелили малко време пред Шаханов, гората криеше и други опасности, а художникът не се съмняваше, че вийлите ще използват всяка една срещу тях, стига да измислят как. 


    Внезапно почувства как магическата енергия се завихря около тялото му и се спря на място миг преди крайниците му да започнат да си възвръщат предишната форма, а козината да се свие и изчезне под кожата му. Действието на заклинанието бе приключило и сега насред гората отново стояха две хлапета. Ако бе сам, вероятно щеше просто да приеме животинската си форма и да продължи да тича, но бе с Ина и не можеше просто да я изостави. Пък и предпочиташе да не показва на вийлите, че е зоомаг.
    - Пещерите… - бе първото, което каза момичето, след като си бе върнало човешката форма. - Онези, за които Люба говореше на излета…
    -Ниските пещери? - повдигна вежда червенокосият, без да спира да върви напред през дърветата, внимавайки да не се спъне, защото ярка лунна светлина не им бе от особена помощ навътре в гората.
    - Да, така ги нарече - бе обвила ръце около тялото си, за да се предпази от дъжда доколкото може. Дъжда!
    - Мисля, че вийлите се опитват да ни накарат да излезем на открито - коментира внезапната промяна в метеорологичните условия, после вероятно щеше да ѝ обясни  доводите си. - Насочи ме! - бе извадил пръчката си и изчака докато върхът ѝ се завърти в посока, предполагаща се да е север.
    - Знаеш ли как да открием пещерите? - шепнеше, за да не създава прекалено много шум.
    - Когато ни изведе Небесна вървяхме на север от замъка, забелязах мъха по дърветата, докато ги рисувах - всъщност бе обърнал внимание на това чак след като се бяха прибрали и бе показал рисунките си на Люба. - Но не съм сигурен къде сме сега - не искаше да отчайва момичето. - И не знаем дали Лесът тук е същият както в реалността.


    Обаче щяха да оцелеят до първите лъчи на утрото, дори в сънищата нощта не беше безкрайна, не можеше да бъде, нали? 
    - Значи на север. И търсим място за укрепление? - попита Ина, не можеше да определи емоциите ѝ в тъмнината.
    Кимна ѝ и поведе напред между дърветата, стараейки се да вдига възможно най-малко шум.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 230
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 100 т.
    Ниво : Слънчевият коридор 1311
    Бобчета : Слънчевият коридор ChocolateСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор BananaСлънчевият коридор DiamondСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор AppleСлънчевият коридор MangoСлънчевият коридор RubyСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор ChiliСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор Cinnamon

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Ина Янакиева Вто Сеп 12, 2023 2:24 am


    Топлината на козината започваше да й липсва, както и зрението и обонянието, които имаше като вълк. Но поне сега имаше гласът си, комуникацията бе ключова за втората част от плана им - с търсенето на подслон, който им беше по-нужен от всякога с този леден дъжд, който се изсипваше над главите им. И определено трябваше да не играят по свирката на вийлата. Трябваше да мислят нестандартно, колко пък трудно можеше да бъде това за двама артисти?

    Ориентирането в тъмнината продължаваше да бъде трудна задача, да внимават да не се подхлъзнат на мократа земя – също. Сякаш теренът наоколо не бе достатъчно труден и преди да завали. Ина обаче нямаше намерение да мрънка. Не бе чак такава лигла. Щеше да го изтърпи, пък после щяха да се приберат в общата стая и да заемат обичайното си място пред камината, на топло.
    - Внимавай тук. - Вихрен бе прескочил един голям дънер, като подаде ръка на Ина и й помогна да се прехвърли от другата страна. Тя пък се загледа в дървото. Колко паднали дървета можеше да има из гората, сигурно стотици, но преди месеци бяха минали покрай едно, излеждащо точно така..., но не бяха ли те всички еднакви?
    - Благодаря. - огледа се, не виждаше нищо познато. Почваше да се притеснява, че няма да успеят да намерят пещерите. Или какъвто и да е заслон. 
    Силен вой се чу в далечината. Имаше ли шанс Тервел да си е намерил нещо друго за вечеря и тактично да ги пропусне тях? Лошото беше, че на сутринта трябваше да го открият някак..., ако бяха все още тук в симулацията. Не можеха да го оставят сам. Не можеха...
    - Той дали ще е добре?
    - Надявам се. - Вихрен й се усмихна едва доловимо, но Ина можеше да види в очите му как мозъка му мисли трескаво. Опитваше се да измисли план. Опитваше се да ги спаси... и то не само тях двамата, искаше да помогне и на Тервел. И за пореден път Ина се убеди колко добро сърце има рижият и точно това харесваше в него. Чистото му сърце.


    –––––––––––

    Сякаш вървяха от часове, клепачите на Ина бяха започнали да натежават. Беше ли възможно да бъде толкова изморена, че да й се спи? И то до такава степен? Дали това не беше още някой трик на вийлата или наистина вървяха от часове и бе достигнала предела на силите си?
    Облегна се на едно дърво, като си пое дълбоко въздух, имаше нужда от почивка. Не можеше да продължава да върви така. И имаше чувство, че се въртят в кръг, всичко изглеждаше еднакво. Дърво до дърво.
    Нов вой, много по-близо. Вихрен се спря и се обърна, очите му срещнаха тези на Ина, ако изобщо можеше да се каже, че се виждаха в този мрак.
    - Трябва да продължим.
    - Две минути... не мога повече. - прошепна му.
    - Ще почиваш в пещерата, трябва да тръгваме. - дори и с тези думи той звучеше мило, но тя долови притеснението в гласът му. Улови ръката й в своята и почти я задърпа напред. Беше му пределно ясно, че не можеха да спират, на Ина също, но просто нямаше сили, нямаше...

    –––––––––––

    Виждаха подслона си в далечината, но чуваха и Тервел зад гърбовете си. Стъпките му, начина по който чупеше клони на които стъпваше, воят му, Ина имаше чувство, че усеща и аромата му.
    Тичаха с последни сили към една пещера, която изглежда ,че щеше да им свърши работа.
    - Давай, върви! - нареди й Вихрен, като отново стоеше между нея и върколака, както по – рано когато й бе наредил да тича. Полудял ли беше!?
    - Няма да ми се правиш на герой! Идваш с мен! - беше неин ред да опита да влачи него. За нейно щастие рижият не се съпротиви, просто продължи да тича с пръчка стисната в ръка, готов да изпрати някое заклинание, но и двамата знаеха, че не биха наранили Тервел. Което пък ограничаваше възможностите им.

    Пещерата бе плитка и тясна, но имаше достатъчно място и за двама им, отвора й беше около 10 метра, следователно магията щеше да работи перфектно. Оставаше само Ина да се съсредоточи за да я направи.
    Извади пръчката си с треперещи ръце, беше й толкова студено. Вихрен ги хвана в своите и започна да ги разтрива бързо, като гледаше към дърветата. Дори в тъмнината очертанията на Тервел бяха станали видими.
    - Не искам да те притискам, но животите ни зависят от теб сега. Можеш го... вярвам. - да, беше си друго да чуеш това, но все пак магията не бе лесна. Трябваше й концентрация.
    Изолира света около себе си, изолира Вихрен, Тервел, дъжда, студа. Затвори очи за миг, представи си магията. Всяка една нишка, знакът който трябваше да направи и си представи как извира от нея и от пръстите й се пренася в пръчката й.
    - Репело Иминикум! - изрече уверено русокоската, като бариерата се появи около отвора на пещерата. Това обаче костваше солидно количество магия и енергия, беше си заклинание за напреднали. - Ти поемаш от тук... разчитам на теб.Бе прошепнала думите на Вихрен, а съзнанието й бе се бе изчистило, придобило вид на бял лист хартия. Облега се на своето момче и затвори очи. Вече можеше да заспи и права.. можеше.

    Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 111
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl42
    Бобчета : Слънчевият коридор MangoСлънчевият коридор TomatoСлънчевият коридор AppleСлънчевият коридор EmeraldСлънчевият коридор CinnamonСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор BlueberryСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор RubyСлънчевият коридор PearСлънчевият коридор CabbageСлънчевият коридор PizzaСлънчевият коридор BaconСлънчевият коридор ChiliСлънчевият коридор ChocolateСлънчевият коридор TuttifruttiСлънчевият коридор Diamond

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Вихрен Вокил Чет Сеп 14, 2023 7:59 am


    @Ина Янакиева @Тервел Шаханов



    Можеше ли?


     Беше ли възможно изобщо човек да заспи докато сънува? Беше ли възможно да изпитват такава умора в съня си? Здравият разум му нашепваше, че не би трябвало, но в такъв случай защо чувстваше реална физическа болка от раните получени насън? И какво щеше да се случи, ако заспят сега? Дали щяха да успеят да се събудят в реалността? Толкова много въпроси го терзаеха, а не знаеше дали някога ще получи отговор, дали иска да получи отговор.  Струваше му се рисковано дори да се опитва. Знаеше единствено, че тази симулация е опасна територия с твърде много неизвестни, за да си позволява експерименти или своеволия. Не се знаеше кога вийлата ще промени правилата на текущата игра и ще ги вкара в следващата.


    Едва когато обгърна с ръка Ина осъзна, че трепери. И двамата трепереха, което беше лош знак. Щяха да се събудят с треска. Ако беше сам тук нямаше да го е грижа, дори напротив, щеше да използва боледуването като причина да пропусне симулацията през следващите няколко дни. Но с Ина… тя мразеше да й е студено, следователно и той мразеше да й е студено. Не можеше да позволи тя да пострада, дори ако въпросното пострадване се изразяваше в настинка. Бе безсмислено да се опитва да я стопли с прегръдка, неговите дрехи бяха също толкова мокри и студени. 


    Извади отново магическата си пръчка и я насочи към треперещото тяло на Ина до себе си, можеха да се опитат да облекчат положението си поне малко.
    - Таргео! -  прошепна с пресипнал и треперещ глас, беше му трудно дори да говори без да си прехапе езика, челюстта му не спираше да се тресе.
    Няколко капки вода се отделиха от блузата на Ина и се насочиха към пръчката му, стопявайки се във въздуха, преди да достигнат върха й, което бе крайно недостатъчно, за да я изсуши напълно. 
    - Съжалявам -  успя едва да прошепне, не бе сигурен дали има смисъл да опитва отново, едва ли резултатът щеше да е различен.
    - Важното е, че преди малко успя -  опитваше да се да му вдъхне кураж както винаги Ина, със своя нестихващ оптимизъм.
    - Беше… -  не знаеше как да й обясни непостоянството на магията си. - Бях изплашен -  призна все пак, обвивайки отново ръце около нея. -  Когато съм изплашен или ядосан се получава, но през останалото време…   -  е, тя знаеше достатъчно, бе виждала колко  жалка картинка е през повечето часове. 
    - Може би трябва да…
    Вълчият вой отекна прекалено силно в нощта, прекалено близо, достатъчно за да могат да чуват шумоленето на мокрите листа под краката му и прекъсна мисълта на момичето.  Вихрен я притисна по-близо до себе си. Нещо не беше наред, дъждът трябваше да е прикрил миризмата им, а вълчите им лапи да не оставят достатъчно дълбоки следи, за да бъдат проследени. Освен това хищникът не би преследвал друг хищник,  неслучайно Вокил бе избрал това животно за превъплъщението им. Върколакът не ги бе открил случайно, не  го бе направил без помощ и  насочване. 
    Колко далеч щеше да стигне Сирма в малката им игричка?
    - Да запалим огън -  предложи все пак с все още треперещ глас.
    - Светлината ще ни издаде -  думите бяха прошепнати във врата му и дъхът й затопли кожата му.
    - Той вече знае къде сме -  не бе сигурен защо, но беше  убеден в истинността на думите си. -  светлината държи далеч някои диви животни, не знам как ще подейства на върколак, но поне ще се стоплим… -  потърка с ръка гърба й, където дрехите все още бяха мокри и студени. - Салвусендио!


    Не коментираха факта, че магията сега се получи. Нямаше нужда да казва, че е изплашен, че се бои дали защитната им преграда ще издържи атаката на върколака или вийлата ще се включи в играта на негова страна, че се страхува дали изгревът ще настъпи и колко дълго може да продължи нощта в един сън…


    Щяха ли изобщо да се събудят този път?




    Използвани магии:

    Салвусендио – създава син огън, който не може да бъде изгасен с вода. Трае 30 минути. Контразаклинание: Десендио. Героят

    Ви трябва да има поне следния брой статистики, за да владее тази магия: 5 т. издръжливост и 4 т. магия.
    Таргео – изчиства течности, включително петна по дрехи, предмети и др. Течността се насочва към пръчката и изчезва при върха й.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Вид на героя : Върколак
    Галеони : Слънчевият коридор Coin10 9
    Опит : Слънчевият коридор 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Слънчевият коридор Untitl40
    Бобчета : Слънчевият коридор PearСлънчевият коридор MangoСлънчевият коридор SapphireСлънчевият коридор SausageСлънчевият коридор WatermelonСлънчевият коридор Emerald

    Re: Слънчевият коридор

    Писане by Тервел Шаханов Съб Сеп 30, 2023 12:07 pm


    Цялата ситуация беше просто ужасна. За пръв път Тервел запазваше съзнанието си, докато е във вълча форма. По принцип с началото на трансформацията винаги изгубваше способността си да мисли и да ръководи действията си, тоест, превръщаше се от човек в звяр. Когато се будеше на сутринта след пълнолунието, не помнеше нищо от случилото се. Сега също не можеше да ръководи действията си, но пък виждаше и усещаше всичко около себе си. Леля Сирма вероятно смяташе, че това е нужно, за да има елемент на изпитание както за Ина и Вихрен, така и за Тервел.
     
    Доволна ли си, злобарке“, крещеше в ума си. Мразеше тази жена. Щеше да направи всичко възможно, за да вгорчи живота й. Не беше нейна тайна, за да я разкрива по такъв начин.
     
    В отговор като ехо в главата му се разнесе смеха на леля Сирма. Звучеше като кашляне на трол.
      
    Луната се бе издигнала високо на небето и сияеше с пълната си сила. Духаше лек вятър, който караше космите на врата на вълка да настръхват. Звярът се придвижваше между храсталаците, като внимаваше да не вдига никакъв шум. Усещаше миризмата на Ина и Вихрен и знаеше, че са някъде наблизо. Дори малкият им трик да се превърнат във вълци не можеше да го заблуди. Щеше да ги хване. Щеше да ги разкъса. Тервел беше някъде там под всичките тези косми, но не можеше да направи нищо. Всеки негов опит да даде команда на вълка – да се обърне назад, да спре и т.н., се оказваше неуспешен.
     
    Тогава забеляза пещерата. Някъде до отвора гореше силен огън, който хвърляше червени и жълти отблясъци в нощта. Вълкът започна да се приближава с по-бърза крачка.
     
    БЯГАЙТЕ!“, викаше Тервел без глас. Знаеше, че е само трансформация, но и знаеше, че болката тук бе истинска. Какво ли щеше да е чувството да те разкъса върколак?
    Когато стигна до отвора на пещерата, вълкът се засили на задните си крака и скочи с всички сили към отвора.
     
    Внезапна болка.
      
    При срещата между косматото тяло и магическия щит се задейства малка експлозия. Вълкът полетя назад, опарен от топлината. От отворената му паст се разнесе болезнен вой, който, разбира се, бе отправен в посока към луната.
     
    Хитри са, но така не е интересно. Да видим какво ще правят без малката си бариера“, каза Сирма в главата му.
    Вълкът сякаш чу това и отново се хвърли с всички сили към отвора на пещерата. Този път бариера нямаше и той успя да проникне във вътрешността на пещерата, на метри от Ина и Вихрен. Момчето бе скрило с цялото си тяло Ина, която гледаше уплашено. В опит да изгони звяра Вихрен запрати няколко заклинания с магическата си пръчка към него. Същите бяха избегнати с няколко ловки скока.
     
    Вълкът усещаше, че скоро ще може да се нахрани. Плячката бе в лапите му.
     
    СПРИ, СПРИ, СПРИ“, закрещя Тервел в ума си. Опита се да събере цялата си енергия и да я мобилизира в съпротива. В крайна сметка на фестивала беше успял да се пребори с Параскева – водачката на тази откачена сбирщина, която контролираше „Мунгав“, значи можеше да се справи и с леля Сирма.
    Вълкът се засили и скочи към Вихрен с отворени нокти.
     
    Времето сякаш спря за момент, после целият свят започна да се бели като лук и тримата се събудиха. Отново бяха в стаята за симулации, а Сирма ги гледаше с цялото отвращение на земята.
     
    Това ли беше? Това ли ще направите, когато в реалния живот Ви нападне върколак? Ще стоите и ще чакате да Ви убия? – въпросът й очевидно бе отправен към Вихрен и Ина.
    – Направихме какв… – започна Вихрен, докато се изправяше с усилие, но Сирма го прекъсна ядно.
    – Млък! А ти – тя се обърна към Тервел, който бе паднал на пода по гръб и се чувстваше по-омаломощен от всякога. – Сега се съпротивляваш, обаче пробвай същия подход следващото пълнолуние.
     
    Ина и Вихрен го погледнаха изненадано. С последните си сили той се обърна по корем и притихна.
     
    Край

    Вихрен Вокил, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Чет Ное 14, 2024 8:54 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!