Слънчев коридор

 - Дайте насам тази течност, ах... да, отвратителното зеленко. Не знам как го варите това, някой път трябва да ми дадете да ви помогна, какво ще кажеш Ясна? Няма как да докарам този бълвоч, без желание да повръщам след това. Какво гледаш възмутено, каква е тази лъжица, онзи ден за какво ги дадох онези шит чашки? Същата големи са, абсолютно съм сериозен, тц, тц, никаква подготовка. - усмихна се Исмаил на вийлата. А тя го гледаше с омраза. Ясна до рошавия гледаше абсолютно готова да се впусне в собствена тирада срещу вийлата.
 - Точно така! Да ви го таковам таковата, виили такива! - включи се лилавелката. 

Исмаил се опита да прикрие широка усмивка несполучливо. 
 - Такова таковата?
 - И още ще им го таковам! 
 - Ясна, мила, трябва да поработим върху езика ти. - възмутени погледи от няколко места, докато Исмаил се излягаше до Ясна.
 - Ти не стоиш там! - изсъска вийлата на момчето. 
 - Да. - усмихна се приветливо Исмаил и метна поглед на Ясна. - Днес ще сме в дуел. Моят отбор се оказа слаб за мен. Искам да пробвам и на друго място, нали може? - усмивката на Колимечков стана още по-миловидна.
 
Вийлата изглеждаше леко объркана, явно никога не им беше идвало на ум, че могат да се менкат, а и бяха просто една бройка, на кой въобще му пукаше. А Ясна и Исмаил имаха план зад цялото нещо. Особено с разкритията на Зинаида и рунологията на Исмаил... ако всичко вървеше по план, тази вийла щеше да е много, ама много набита.

 - Готова ли си? - ухили се Исмаил на Ясна.
 - Винаги готов картоф! - ухили се обратно съученичката му и двамата отпиха заедно от отварата.

Все едно бяха на купон, а не в тази килия за мъчения, което всъщност беше Слънчевия коридор. Докоснаха лъжичките си с противната течност, която нямаше шанс да се разлее, тъй като единствено се излизаше, когато попаднеше в гърлото ти. 
- Наздраве, Ису!
- Наздраве, Яс. За още много години. - Исмаил смигна и изсипа жълтеникатава течност, като я глътна моментално след това.
- Оу, да... още много ще бъдат! - отвърна Ясна и тя направи същото. Проклети вийли, ще видите вие, когато моментът настъпи.

Последната година за Ясна, се върна в съвсем различно училище. Мунгав не беше това, което помнеше и нямаше как да бъде. Имайки се предвид развилите се събития в края на миналата учебна година. Още тогава разбраха, че нещо ужасно им предстоеше. Но не предполагаха, че може да бъде това, което им се случваше в момента. 

Нарушавайки всякакви права, всякакви кодекси и закони, вийлите ги караха да вършат ужасни неща. Изправяха приятели един срещу друг в ожесточени битки в тези симулации. Неведнъж беше виждала Тамара и Ела да плачат, прегърнати на излизане от Слънчевия коридор. 

Всичко това беше предизвикало омраза и гняв в Ясна към вийлите и случващото се. Не можеше да остави така нещата, и никога нямаше да го направи. Но трябваше да бъдат умни и добре да планират всеки свой ход. Имаше още много хора, които мислеха като нея и тайно се събираха, дискутираха, планираха и изчакваха своя шанс. Исмаил беше един от тях. Беше сигурна, че ако има някой, на когото може да разчита за това, то това беше Колимечков.

Затова за днес, двамата имаха една чудна изненада за вийлата Христин, която щеше да води симулацията. В групата бяха Ясна, Исмаил и някакво момче, което изглеждаше потресаващо унило и предало се. Гледаше в една точка и не реагираше на нищо, освен когато бледото създание му нареди да си изпие днешната доза.

Скоро сънят дойде и тримата изпопадаха на възгалниците. Телата им сякаш безжизнени, не помръдваха. В колективното им съзнание, те бяха заедно на една поляна. Пред тях се простираш огромна и зловеща гора, по чиито ръбове се стелеше мъгла, като отрова заобикаляща я. 

- Май знаем на къде трябва да вървим. - рече Ясна и стисна юмрук. 
- Знаем и кого търсим. - добави Ис. 

Момчето, което сега огледа по-добре, видя че беше седмокурсникът Давид от Северен вятър. Какво правеше тук? Не беше ли изчезнал преди седмица? Ясна и преди го беше виждала, но това момче, което видя днес грам на преличаваше на Давид. Още една причина да иска да унищожи всяка вийла, която видеше пред очите си.

Едно нещо, което Исмаил беше забелязал и коментирал с Ясна беше, че вийлите винаги имаха ужасно, отвратително въображение. Оригиналните им хватки за учениците на Мунгав бяха или горе, или планина, или ... дере. Исмаил можеше да предположи, че никога не бяха стъпвали в някое по-интересно място... като град, ферма, буквално море или не дай се Боже, да се опитат да оцветят малко повече илюзорния си свят с цветове. Сещате се, розови дървета, усмихнати пеещи цветя... нали, нещо различно. Но не, трябваше да скучно. И сега отново беше.

 - О, не, Ясна, това дали е огромна гора.
 - О, не, Ис, най-вероятно ще срещнем огромен, страшен паяк и ще трябва да се борим срещу него.
 - О, не, не искам да стоя до земята... дали пък... нямаданамеримеднаметлалежащанаполянката до нас... БИНГО! - ухили се рошавия и обхвана напълно материалната метла.

Второ правило при общуване с вийли, понеже трябваше да слушат, а света беше контролиран от тях, това да се опитват да го контролират, значеше, че нещата в света се меняха от тяхното въображение. Матрицата. Матрицата, в която Ясна пое метлата от Исмаил и понеже съзнанието ѝ толкова добре усещането за летене, че тя се отласна от земята без проблем. Съзнание срещу съзнание. Исмаил се качи на гърба ѝ и помага на малката фигура, която оставиха назад.

 - Побиха ме тръпки. - каза в ухото на момичето и преглътна тежко. Да вижда Давид, или по-скоро сянка на Давид... не му беше приятно. Не му беше приятно, че нямаше и погребение. Цяла вечер се беше питал къде ли бяха погребали тялото. Или дали въобще го бяха върнали на родители. 

 - Насам! - Ясна прелетя над гората. Смятаха да преминат отвреки през изпитанието този път. Това преди гората пак да изкочи пред тях. Ясна ги понижи към земята, защото дърветата ставаха твърде гъсти. Добре, очакваше се съпротива от самодивата. Исмаил изкара пръчката си осъзнавайки, че не беше истинската му пръчка. 
 - Сериозно? Премести гората, за да минем през нея и ... страхливка... - изръмжа Ясна, изкарвайки своята пръчка. Зад тях се чу шумолене, но след това нямаше нищо. Ис повдигна вежда към Ясна. Двамата минаха гръб в гръб, а по едното дърво се чу зловещо пръщене. Играеше си с тях. И ѝ се получаваше. Поне тази имаше повече въображение, но не колкото тях. Ис метна пръчката във въздуха и започна да ѝ свирка. За миг дървото изглеждаше все едно, че ще падне, но след това започна да се движи скорострелно във въздуха. 



С болезнени подсвирквания, пръчката му започна да минава между дърветата търсейки жертвата им. Благодаря, Марвел. След няколко мига се чу едно изскимтяване, когато пръчката намери дупето на върколака и животинчето излезе на полянката пред тях.


 - Това върк ли трябва да бъде?
 - Вълк ли? А аз мисля, че е Мерелин Монро, само розова рокля му липсва. - ухили се Исмаил.

Може би все пак японските символи имаха значение. Ис покри ръцете на Ясна и двамата се завъртяха в лудешки танц, всичко това комбинирано с хилене. Ясна се завъртя като пумпал и изпълни пред изумените очи на Ис, комбинация от движения, който отдавна уж беше забравил. 



Ясна се изправи в цялата си гордост и изви главата си назад.

 - О, Уау, не мога да повярвам, че стана! - извъка гордо съученичката му и огледа новия си костюм.
 - Чекай искам да пробвам и аз!!!! - избухна в пълна истерия Исмаил и вдигна ръка нагоре. Цветните пайетки и неконтролируемите светлини само натириха очите на съученичката му и Ис се изправи с пълното си мъжко достойнство.
 - ИС БЕ!!!!! КАК МОЖА!!!!! - избухна Ясна в поредния смях. 
 - Шшшшшшшт! Какво да направя, че съм Водолей! - преметна коса и завъртя синята си пола. - Не ме мрази, че съм по-хубав от теб! - отвърна момчето и я прегърна през кръста. - Сигурна ли си, че си добре?
 - Ще умра от смях, преди да умра от кръгозагуба! - издекламира Ясна и се засмя пак. - Тия патки с какво се биеха? 
 - Ми аз май имах меч... ти огледало? - и със самите думи или може би заради делириума, в който и двамата се бяха пренесли, пръчката на Ис се превърна в дълго острие, а тази на Ясна в огледало. 
 - Как помниш!
 - Това е Холивуд бейби, имам твърде много референции в главата. Хм, обици ходят ли ми?