Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    ★ Слънчевият коридор

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    ★ Слънчевият коридор

    Писане by Разказвачът Съб Юли 22, 2023 3:32 am


    Custom Image

    Тази година новото ръководство на училището е разделило учениците на две групи: „Редови“ и „Издигнати“. Във групата на „Издигнати“ се включват всички ученици, които имат някакъв вид магическа дарба или поне потенциал да добият такава. В групата на „Редовите“ са всички останали. На пръв поглед Издигнатите имат доста по-ограничен режим от този на Редовите, защото тренират по трима и изпитанията им не се случват наистина, а са само симулации в съзнанието им. Затова Редовите не вярват, когато виждат, че Издигнатите са дори по-уморени от тях, на ръба да се разпаднат след всяка симулация.

    Издигнатите са длъжни да се явят в т.н. „Слънчев коридор“ на върха на Южната кула. Коридорът се нарича така, защото външните стени на всяка от десетте малки стаички са покрити от горе до долу с огромни прозорци, през които струи дневна светлина. В самите стаи няма нищо, с изключение на три възглавници на пода, стъкленица със зеленикава отвара, лъжици и едно рубинено кристално кълбо, което в края на всяка симулация започва да излъчва силна светлина. Според вийлите това сияние означава, че учениците са работили усърдно.

    Издигнатите влизат в стаите по трима заедно с тяхната вийла отговорник. След това биват поканени да изпият по една лъжица от зелената отвара в стъкленицата. Ако откажат, вийлата им прилага заклинанието „Петрификус Тоталус“ (вкочаняващо заклинание) и им дава да пият от отварата. Последната е сладка на вкус и започва да действа след около минута. Учениците заспиват върху възглавниците на пода и се пренасят в общ сън, където ги очаква изпитанието им за деня. Понякога ги нападат опасни същества и трябва да се защитават. Други пъти са принудени да се бият един срещу друг. А има и случаи, когато са подтикнати да си служат с черна магия. Ако имат някакви специални способности, от тях се иска да ги демонстрират (например да прочетат мислите на другарчето си, ако са легилиманти). Симулацията им налага линия на поведение, на която е много трудно (но не и невъзможно) да се противопоставят. Най-ужасното е, че нараняванията по време на симулация причиняват истинска болка.

    Вийлата също пие от отварата, но след като се увери, че учениците са заспали. Така тя контролира симулацията им, макар че учениците не я виждат. Понякога, много рядко, могат само да чуят смеха й или някоя и друга дума.

    След симулацията учениците се чувстват ужасно изтощени. Умората е не само психическа, но и физическа. Не се стига до припадане или някакви сериозни последици, но около час след симулация учениците се чувстват страшно уморени и объркани.

    1. Не забравяйте, че всеки пост Ви носи 1 точка към статистиките или 10 галеона. Нужно е да се отчетете в тази тема (клик)
    2. В описанието по-горе има линкове, от които можете да получите по-добра представа за някои неща. 

      Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

      Алцек Шарков
      Алцек Шарков
      Ученик, пети курс, дом "Лъч"
      Ученик, пети курс, дом


      Галеони : Слънчев коридор | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 50
      Ниво : Слънчев коридор | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Слънчев коридор | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 3
      Слънчев коридор | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Слънчев коридор | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 4
      Слънчев коридор | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 3
      Слънчев коридор | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 3
      Слънчев коридор | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 3

      Бобчета : Слънчев коридор | Българският Хогуортс | Ролева игра MangoСлънчев коридор | Българският Хогуортс | Ролева игра Tomato

      Re: ★ Слънчевият коридор

      Писане by Алцек Шарков Вто Мар 19, 2024 8:25 pm


      @Юлий Звездинов 

      Господин А. Шарков, 

      Уведомяваме Ви, че съгласно комплексната оценка на училищната администрация, включително от Вашата Групова вийла, получавате статус на Издигнат ученик, считано от настоящата учебна година.

      Поздравления!

      С уважение,
      Анастасия Харкова – Главна вийла

      Получих писмото в деня преди началото на учебната година и страшно се зарадвах. Най-после! Причината за радостта ми беше, от една страна, че мразех тренировките в Мелачката, защото заемаха прекалено много от времето ми. Издигнатите ходеха по веднъж в седмицата на симулация, а нас ни караха да се упражняваме с часове всеки ден. От друга страна, досега всичките ми братя бяха попаднали в групата на Издигнатите, а аз – при Редовите. Намирах това за адски несправедливо. Както и очаквах, братята ми го използваха като повод да ми се подиграват: „Ето че за пореден път получаваме доказателство, че не си част от това семейство“, „Щяхме да подадем оплакване, ако те бяха поставили при Издигнатите“ и други подобни глупости. Сега щяха да видят, че не са били прави, макар че никога нямаше да си го признаят.

      На третия ден от учебната година станах и се отправих към Слънчевия коридор. Първата ми симулация щеше да започне от 10:00 ч. Имах настроение, защото се бях наспал. Когато бях редови, трябваше да ставам всеки ден в 7:00 ч. Освен това нямах търпение симулацията да свърши и да разполагам с целия ден, за да си почивам. Щях най-после да започна да чета онези книги за съчковците, които си взех през лятото.

      Слънчевият коридор ми се стори доста странен. Никога не бях влизал тук. Представях си нещо доста по-внушително, а то се оказа обикновен коридор, с още по-обикновени стаи. В тях нямаше нищо, с изключение на няколко възглавници и една голяма колба със зелена отвара.

      Братята ми ми бяха казвали това-онова за симулациите. Твърдяха, че са „гаднички“, но че не са „нещо, с което не могат да се справят“. Аз обаче няколко пъти ги бях виждал след посещенията в Слънчевия коридор и изглеждаха направо смазани, изцедени. Никога не ги бях виждал такива. Независимо от това желанието ми да се присъединя към Издигнатите си остана голямо.

      В почти призната стая влезе едно непознато русо момче. Направиха ми впечатление очите му – много ярко сини до степен, че изглеждаха неестествено. Май само по това си приличахме. Иначе беше по-висок от мен, строен, добре сложен, което ме накара да изпитам презрение към него още преди да ми е проговорил.
      Привет – каза той и седна на една от възглавниците. – Казвам се Юли. 
      Алцек – казах през зъби и веднага извърнах глава към прозорците, откъдето струеше ярка слънчева светлина, с което исках да демонстрирам нежелание за контакт.
      Точно тогава в стаята влезе вийлата. Леля Сабрина – бях чувал за нея. Носеха се слухове, че по-лош от нравът й е само дъхът й. Преглътнах.



      Слънчев коридор | Българският Хогуортс | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

      Ясна Соколова and Юлий Звездинов харесват този пост.


        В момента е: Пон Юли 22, 2024 4:23 am

        Присъедини се към нашия Дискорд сървър!