Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Coin10 35
    Ниво : Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Untitl41
    Статистики :
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Streng10 Сила: 43
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Shield10 Издръжливост: 43
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Brain10 Интелигентност: 45
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Runnin10 Ловкост: 45
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Magic-10 Магия: 52
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. MangoНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. PearНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. WatermelonНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. SapphireНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. EmeraldНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. PizzaНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. SausageНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. CabbageНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. CheeseНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. BlueberryНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. AppleНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. BananaНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. TuttifruttiНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. BaconНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. RubyНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. HoneyНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. ChocolateНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. ChiliНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. DiamondНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Birthday1 

    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2.

    Писане by Арина Орлова Вто Сеп 19, 2023 10:34 pm


    @Бранимир Даргов

    Някой истории са обречени на щастлив край, а други никога да не свършат...
    ... или поне един от главните герой до получи главоболие по пътя.

    Такъв бе случая с Бранимир и Арина. Момчето отдавна беше съжалило за ситуацията, в която се бе набутало собственоръчно, но уви бе прекалено късно. Беше закотвен да пътува по пътя за морето на автостоп с еднитусиазирата червенокоса, която за първи път се сблъскваше с някой от най-интересните мъгълски изобретения.
    Имаше моменти, в които през пет минути повтаряше: „Дарко – какво е това и защо онзи човек го държи така” и отговорите бяха различни, но винаги изречени с досада. Най-често се повтаряше: „Това е вафла, Арина! Мъгълско сладко!” или: „Просто шапка. Нищо особено!”.

    Да бъде далеч от родителите си се оказа новото най-любимо нещо на Ари. До сега всяко лято, поне седмица бе принудена да се сблъсква със смачканите им физиономии и да слуша глупости от рода на кога и за кого трябва да се ожени. Но, киселото и недоволно изражение на новото братче бе къде къде по-вдъхновяващо.

    Поне той я водеше на забавни места. За по-малко от ден, Ари бе имала невероятната възможност да се вози на каручка, водена от пони, трактор (оле, това бе най-невероятното нещо на света). Кой би предположил, че мъгълите го използват, за да събират реколта. Младата магьосница нямаше и на идея какво означава това, но предполагаше, че са някакви говорище цветенца или странни не-желирани бонбони, с които хранят жабите в блатото.

    Мъгълският бит бе невероятен. Тя и преди се бе размотавала из мъгълските градове, но за първи път имаше възможността да нагази в дълбоките води.
    И говорейки за води...

    - Ей, тук мога да Ви оставя дечица! – за разнообразие този път се возиха в съвсем нормална кола. Сигнално жълта Лада от комунистическото време. Шофьорът бе чичко на средна възраст, който бе решил, че Бранко му е симпатичен и през последните 10 километра му бе говорил за ореховите си дървета и новата си жена. Разбира се, момчето отговаряше любезно, но си личеше, че няма търпение да се отърве от новата им компания.

    - Благодаря, многооо! – червенокосата си тикна лицето между двамата и подскочи развеселено навън, грабвайки раницата си. Братчето я последва и двамата вече бяха сами на странно място.

    Това определено не беше Варна. Или Бургас.
    Все пак бяха сред цивилизацията. Изглежда в град – имаше хора и магазини и прилично, изглеждаща улица. Можеше да усети морския бриз в косите си.
    - Къде по ягодите сме? – това бе въпроса. Днес, за разлика от предните дни, Ари бе видимо по-спокойна и не говореше, сякаш бе надрусана с тонове захар.
    - Поморие, Арино. Пише го на табелата. – посочи въпросното нещо момчето и извади цигара.
    - Аааа, ясно. Никога не съм била тук. Ами, хайде – да отидем да си купя телефон. – вече го беше решила и нямаше да приеме възражение. Имаше нужда от Инстаграм, Фейсбук и Тутиър, за да си качва куидични снимки и да си направи маг-профил. Една дама любезно й бе обяснила по време на пътуването какво е това и сега червенокосата искаше да навакса пропуснатото.

    Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Coin10 170
    Ниво : Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Untitl40
    Статистики :
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Streng10 Сила: 26
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Shield10 Издръжливост: 18
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Brain10 Интелигентност: 20
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Runnin10 Ловкост: 18
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Magic-10 Магия: 30
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Clover10 Късмет: 20

    Re: Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2.

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 20, 2023 4:45 pm


    Ладата с която се клатушкаха последните три часа от дългото им пътуване миришеше сякаш някой бе умрял вътре. На собственика и Арина това май не правеше впечатление. На Даргов обаче да. Но продължи кисело да кимна и да говори с чичкото. От време на време и с Арина, която продължаваше с тъпите си въпроси.  Затова Поморие си бе чисто спасение.

    Въздух, най-сетне въздух! И тъкмо да му се нарадва и онова червенокосо чудовище,сестра му, реши, че иска телефон. Сега, веднага. Поне бе научила думата и нямаше да се червени в магазина с нея... не ,че той можеше да се изчерви. Но все пак.
    - Айде първо да си вземем кафе? - изръмжа дългият.
    - Не, първо телефон! После тъкмо да си снимам кафето.
    - Ще ти го снимам и ще ти пратя снимката. - хвана я за яката като мръсно коте и я дръпна към някакво магазинче. Вътре миришеше остро на кафе, точно от каквото Даргов имаше нужда. Сигурно щеше да ги яде зърната едно по едно след малко. Арина пък се загледа в някакво кексче с ягоди, разбира се.

    Няколко минути по-късно вече бяха надрусани с кофеин и захар и готови за подвизи. Не че имаше достатъчно кафе и захар или трева на тоя свят, които да помогнеха на Даргов в това, което му предстоеше - да купи на Арина Орлова първият й телефон.
    Досадното в случая бе, че тя не се нуждаеше само от апарат, а и от номер. Тоест трябваше да си харесат една от трите компании, които предлагаха тази опция. Даргов бе на А1, от онуй време - Мтел - ,а тяхното лого го гледаше намръщено от един магазин челно от тях.
    - За там сме. - смръщи се дългучов.
    - О, ДА, ДА! - кимна ентусиазирана Арина, поне някой беше щастлив. И стана още по-щастлив щом влязоха вътре, където бяха изкарани няколко модела смартфони, кой от кой по-хубав,добър,скъп и не знам си какво си.
    - Избирай. 
    - Но те са толкова многооо, как да избера?
    - Ей онзи розовия го вземи и ще ти вземем кейс на ягоди.
    - Кекс на ягоди? Защо ми е кекс на ягоди, телефон искам Дарко!
    - Кейс...това е... забрави. Просто си избери телефон, МОЛЯ ТЕ. - Бранимир рядко ползваше такива думи, но този път бе отчаян. Искаше мъките му да приключат, уви те тепърва започваха.
    Мил служител ги приближи, предложи помощ, Дарг отказа. Нямаше какво да им помогне, просто щеше да обърка Орлова повече. И накрая щяха да си тръгнат не с един, а със седем телефона - по един за всеки ден от седмицата. А банковата му сметка нямаше да го преживее.. може да имаше пари, ма па чак толкова...
    - Това прави хубави снимки. И има доста памет. - той посочи на Арина един бледо лилав, минаващ към розово телефон. Имаше го и в черно, но се съмняваше тя да избере класическото черно.
    - А ще става ли за Инстаграм, Фейсбу-
    - Всички стават за това, просто избери нещо... каквото и да е. Това тук изглежда най-добре като цена-качество-характеристики. - раздразнението си личеше в гласът му,а ръцете му потрепваха за цигара.

    Арина Орлова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Coin10 35
    Ниво : Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Untitl41
    Статистики :
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Streng10 Сила: 43
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Shield10 Издръжливост: 43
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Brain10 Интелигентност: 45
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Runnin10 Ловкост: 45
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Magic-10 Магия: 52
    Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. MangoНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. PearНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. WatermelonНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. SapphireНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. EmeraldНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. PizzaНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. SausageНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. CabbageНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. CheeseНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. BlueberryНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. AppleНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. BananaНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. TuttifruttiНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. BaconНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. RubyНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. HoneyНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. ChocolateНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. ChiliНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. DiamondНе толкова ЗАгубени по магистралата - vol2. Birthday1 

    Re: Не толкова ЗАгубени по магистралата - vol2.

    Писане by Арина Орлова Съб Сеп 30, 2023 1:44 pm


    С пристъпването в магазина, ягодовия свят на Арина експлоадира и се превърна в съвсем приличен ягодов шейк, гарниран с летящи слончета и подскачащи патета. Не можеше да откъсне погледа си от телефоните, изложени. Те бяха на ВСЯКЪДЕ. По щендери, вирини, плотове и дори на стъклата на магазина бяха налепени странни банери за конкретни телефони, рекламищари невероятните им качества. Както сами можете да предположите, предложението на братчето бе подминато с незаинтересован поглед.

    - Не е зле. – отбеляза девойката и се усмихна сладко на Данон.
    - Просто си избери нещо! – киселата физиономия се задълбочаваше. Май бе недоволен, че в магазина не се пушат цигари. Както и да е, някъде между това и оглеждането на още 10 телефона,  червенокосата бе привлечена от най-цветната и розова рекламка. На нея бе измъдрено полуизрязано мъжко тяло – от брадичката до чатала и златен надпис обявяваше: „iPhone 15 Pro Max – вземи го и ще го имаш!”.

    Това, остави шестокурсничката с отворена уста и съвсем забрави каква бе целта на посещението им. Имаше толкова въпроси от рода на: „Ама как така ще го имаш?”, „Телефонът с мускулестия батко ли вървеше?” и „Колко ще й струва това удоволствие?”.

    О, вече си го представяше! Как се прибира, все някога у дома на радителите си и до нея върви някой нацепен батко и й носи багажа. Очарователно, нали? Даже, Ари можеше да надмине това просто описание и да каже, че е романтика от другия край на света. Разбира се, на Орлови нямаше да им се хареса. Щеше да има скандали, викове, заплахи и накрая едно или две драматични припадания като установят, че има тИлиФон, въръвящ с мъгълски красавец.

    - Искам това! – кима утвърдително към плаката, сочейки голата гръд на модела на снимката.
    - Много добър избор, госпожице! Това е... – продавачът, който по-рано Дарко бе отпратил любезно, се бе появил изневиделица, за й хвали всички невероятни възможности на въпросното устройство. – ...само за 4 999 лева.
    - Благодаря за съдействието, ние ще се оправим! – отпрати Даргов горкия човечец и се набута до Арина, просъсквайки й почти – Какво точно искаш?

    - Ми, как какво? Не виждаш ли тези плочки? И то само за 4999 лева.
    Физиономията, която я посрещна бе като изкарана от корица за най-дебилските изпълнения. Очите на момчето се разшириха толкова много, че зениците му предобиха формата на пържени яйца. След първоначалния шок, се върна към обичайното си недоволство.
    - Арино, ма, не можеш да купиш човека! Това е реклама за телефона!
    - И не върви с плочките?
    – разочарованието бе видимо на лицето на момичето.

    - НЕ! Гледай само телефоните! – добър съвет, но очите на малката ягодка отново зашариха към цветните рекламки и се фокусираха върху мацка на плажа, говореща по телефон. Тук Бранимир трябваше да вземе бързи мерки и се намърда пред нея.
    - Закриваш ми гледката!
    - Гледай в другата посока!
    – изстреля през стиснати зъби. Явно, липсата на некотин му се отразяваше ягодово зле. Преди, Ари да успее да възрази бе хваната за ръката и завлечене пред един от дългите шандове в другия край на магазина, достатъчно далеч от опасните банери.
    - Искам черен телефон на черепи. – обяви накрая момичето и започна да огледажда възможностите. Розовите и лилавите предложения, бързо бяха игнорирани и девойката застана пред някакъв черен SAMSUNG Galaxy Z Fold5.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 9:06 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!