Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    Коридорите...отново

    Илиян Георгиев
    Илиян Георгиев
    Ученик, пети курс, дом "Лъч"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Коридорите...отново Coin10 2
    Ниво : Коридорите...отново Untitl37
    Статистики :
    Коридорите...отново Streng10 Сила: 20
    Коридорите...отново Shield10 Издръжливост: 20
    Коридорите...отново Brain10 Интелигентност: 4
    Коридорите...отново Runnin10 Ловкост: 2
    Коридорите...отново Magic-10 Магия: 26
    Коридорите...отново Clover10 Късмет: 16

    Бобчета : Коридорите...отново PearКоридорите...отново WatermelonКоридорите...отново Chocolate

    Коридорите...отново

    Писане by Илиян Георгиев Пет Юли 28, 2023 4:14 am


    @Ина Янакиева

    Патрул по коридорите. Нещо, което се отдаваше на Илиян. След разговора със Силвана, вийлите му поставиха задача, да охранява коридорите, като с него винаги вървеше поне една от тях, за да се „подсигури“ при случай на повторно нападение. Илиян не смяташе да прави подообни неща вече. Изобщо даже не му и хрумваше. Смяаташе някой от тях за безполезни, но по-голямата част от тях намираше,за достатъчно адекватни.. е поне това му казваха вътрешните размисли. Отдавна като че ли думата „щастие“ бе изчезнала от речника му. Строгост, правила.. това го интересуваше вече. Този път, като че ли обаче вийлите се бяха объркали. Илиян беше напълно сам на патрула си. Следеше за ученици, които се моткат насам-натам, които са се чупили от час. Ах каква ирония само ! Ученик, който до скоро се чупеше от къде що час имаше, сега следи за това учениците да влизат в часовете. Дали редовите ходят в „Мелачката“. А прогреса, който показваше беше феноменален.  Докато се беше поспрял, гледайки настрани, зад гърби си чу вик:
                    -Хеей, кого виждат очите ми !
    Не обърна внимание на викът. Продължи напред. Виковете обаче ставаха по настоятелни
                    -Хей ! Вече ме забрави ли ?
    Отново не обърна внимание. Не че му и трябваше. Чу стъпки зад себе си, приближаващи се. Набързо извади пръчката си и се обърна рязко. Насочвайки я към лицето, издаващо виковете. Когато се обърна, видя момиче. Беше Ина.
                    -Леле ! Не сме се виждали от толкова време, а ти ми вадиш пръчка.
                    -Ще те помоля да продължиш по коридорите, Янакиева. Защо не си в „Мелачката“ . Закъсняваш с няколко минути. И ще те помоля да не викаш по коридорите, както и да тичаш – против правилата е.
                    -Илияне ? Не ме ли позна ?
                    -Ина Янакиева, шести курс, дом „Южен Вятър“.  *Изважда една книжцита, след което разлиства*. Магически способности под средното ниво. Физически способности, липсват. Редови ученик. Не се справя добре в „Мелачката“. Не е проблемно лице. Оценки в улището на добро ниво.  
    Всяка една дума беше по-студена от предишната. Едва ли не робот говореше. Ина се спря за секунда, едва ли очакваше по този начин да започне разговора .
                    -Какво ти става ? Ехо, всичко наред ли е ?
                    -Да наред е. Какво редови ученик ще изисква от мен. Някакъв проблем ли има или инцидент, за който трябва да съобщиш ?
     
    Гледаше я с един празен поглед. Все едно срещу Ина не стоеше ученик, а зомби.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Коридорите...отново Coin10 230
    Ниво : Коридорите...отново 1311
    Статистики :
    Коридорите...отново Streng10 Сила: 74
    Коридорите...отново Shield10 Издръжливост: 86
    Коридорите...отново Brain10 Интелигентност: 90
    Коридорите...отново Runnin10 Ловкост: 90
    Коридорите...отново Magic-10 Магия: 104
    Коридорите...отново Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Коридорите...отново ChocolateКоридорите...отново SausageКоридорите...отново BananaКоридорите...отново DiamondКоридорите...отново EmeraldКоридорите...отново AppleКоридорите...отново MangoКоридорите...отново RubyКоридорите...отново BlueberryКоридорите...отново PearКоридорите...отново TomatoКоридорите...отново ChiliКоридорите...отново SapphireКоридорите...отново BaconКоридорите...отново Cinnamon

    Re: Коридорите...отново

    Писане by Ина Янакиева Пет Юли 28, 2023 5:23 pm


    Какво по....
    Стоеше и премигваше насреща му невярващо. Онова усмихнато момче, което бе видяла в началото на учебната година го нямаше. Пред нея стоеше просто същата опаковка с някакъв непознат отвътре. Не, че Ина познаваше Илиян. Никак даже..., но разликата бе очевидна. Гласът му, държанието му, очите му... очите му бяха празни. В тях имаше и грам емоция, което всъщност не се долавяше и в гласът му. Като се изключи студът.
    Магически способности под средното ниво.
    Физически способности, липсват.
    Не се справя добре в „Мелачката“.
    Сериозно ли това пишеше в малката му тъпа книжчица за нея? Скръцна със зъби недоволно и скръсти ръце пред гърдите си. Той направи всичко възможно да натърти как тя е редова, как не може да му направи нищо... Че от кога издигнатите се държаха по този начин?
    Имаше някакви дребни слухове, които бе дочула за Люба и Илиян..., но това пред нея сякаш не бе същото момче.
    - Проблем или инцидент... за който да съобщиш? На кого?
    - На директорката и вийлите, разбира се. - поредният студен поглед, даже сякаш пропит с някакво презрение. Как така тя щеше да взима от безценното му време на... на какъвто и клоун да се правеше в момента.
    - О! Нима работиш за тях? - защо ли си мислеше, че точно гаджето на Люба би трябвало да е първият в бунтовническата група. Защо ли...
    - Ще докладвам закъснението ти, а сега от теб се очаква да си в "Мелачката". Допълнителен час след това ще ти бъде полезен. Трябва да подобриш магическите си способности.И физическите.
    - О,да... благодаря за оценката, господин задник. - Ина рядко бе намръщена, кисела или груба. И точно този момент бе един от тях. Нямаше да му остави да я третира по този начин. Винаги даваше шанс на хората... и на него бе дала шанс. Но нещо се бе променило. - Знаеш ли.... майната ти. АЗ нямам време да си губя времето тук С ТЕБ.
    Ооо, блондинката използва даже и лоши думички, това подсказваше, че той просто бе добавил последните капки с вода в така или иначе препълнената й чаша с търпение и самоконтрол.
    Пък след тази оценка, желанието й за Мелачката бе нулево. Ако щат да я хвърлят в килиите... не й пукаше и просто се опита да го заобиколи.

    Юлий Звездинов, Илиян Георгиев and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Илиян Георгиев
    Илиян Георгиев
    Ученик, пети курс, дом "Лъч"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Коридорите...отново Coin10 2
    Ниво : Коридорите...отново Untitl37
    Статистики :
    Коридорите...отново Streng10 Сила: 20
    Коридорите...отново Shield10 Издръжливост: 20
    Коридорите...отново Brain10 Интелигентност: 4
    Коридорите...отново Runnin10 Ловкост: 2
    Коридорите...отново Magic-10 Магия: 26
    Коридорите...отново Clover10 Късмет: 16

    Бобчета : Коридорите...отново PearКоридорите...отново WatermelonКоридорите...отново Chocolate

    Re: Коридорите...отново

    Писане by Илиян Георгиев Пет Юли 28, 2023 10:07 pm


    ИНКАРЦЕРУЕС ! В опитът си да го заобиколи, не забеляза, че момчето отново бе извадило пръчката си. Успя да завърже момичето за миг.
                   -А ? Какво правиш ! Пусни ме, по дяволите !
                   -Знаеш, че използването на такива думи не против правилата. Обиждането и кълненето на ученик се наказва. Ще те задържа, докато наглеждащата Вийла дойде.
                   -Какво ти става по дяволите, пусни ме !
                   -Не работя за никого, изпълнявам само своя дълг на ученик в това училище към директорката и вийлите.  Може би щеше да се освободиш, ако вземаше внимание на програмата, зададена ти от вийлата наблюдавате. Затова сега, ще изчакаме вийлата, която ме супервизира и тя ще определи наказанието ти.
     
    А ? Наказание ? Та тя не бе направила нищо. Беше я вързал като куче по средата на коридорите. А тя.. просто искаше да го заговори.
                   -Не го приемай персонално, не ме интересува коя си , какви са ни били отношенията.                
                   -Ти си гаджето на Люба нали ? Та аз съм и приятелка. Защо работиш с тях, а не си до нея
                   -Голуба Бюлбулева?  - тонът на Илиян леко се попромени
                   -Да , тя приятелите ви също.
                   -Аз нямам приятели. – изрече Илиян със тон, който се опитваше да е студен, но се долавяше лека нотка на недоверие към собствените си думи
     
    Защо тази дума му се струваше толкова.. странна. Приятели.. Люба. Не ! Трябваше да е силен. Това беше призванието му.. нали ? Да лови лошите. Да помага на вийлите. Да е част от тяхната общност. Така той е по-силен. Нали ?

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева, Филип Болярски and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Коридорите...отново Coin10 230
    Ниво : Коридорите...отново 1311
    Статистики :
    Коридорите...отново Streng10 Сила: 74
    Коридорите...отново Shield10 Издръжливост: 86
    Коридорите...отново Brain10 Интелигентност: 90
    Коридорите...отново Runnin10 Ловкост: 90
    Коридорите...отново Magic-10 Магия: 104
    Коридорите...отново Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Коридорите...отново ChocolateКоридорите...отново SausageКоридорите...отново BananaКоридорите...отново DiamondКоридорите...отново EmeraldКоридорите...отново AppleКоридорите...отново MangoКоридорите...отново RubyКоридорите...отново BlueberryКоридорите...отново PearКоридорите...отново TomatoКоридорите...отново ChiliКоридорите...отново SapphireКоридорите...отново BaconКоридорите...отново Cinnamon

    Re: Коридорите...отново

    Писане by Ина Янакиева Пет Юли 28, 2023 10:42 pm


    - Да бе... сигурно. А Люба? - съвсем съзнателно натърти на името на Люба за да види реакцията му. Той потрепна, нещо в очите му проблесна, но след това продължи да си бъде тази празна обвивка без емоции. Супер... - Не помниш ли Люба?
    - Замълчи или ще ти запуша и устата. - предупреди я Илиян, а за момент на Ина й се стори, че въжетата сякаш се затягат около тялото й. Прехапа устна, а в очите й заблестяха пламъчета. Самият факт, че той бе прибегнал до това и просто бе решил да я върже без тя да е направила нищо я ядосваше. А Ина рядко се ядосваше.
    - Какво би казала Люба? - продължаваше със своята тактика да говори за Люба. О, можеше да повтори името й и двадесет пъти, ако се наложи. Като това бе и лека стратегия да го разсее докато извади пръчката си. - Би ли била горда от теб..? Съмнявам се. Всъщност... дочух, че си си направил татуировка с гълъб за нея, мнооого романтично... Какво стана с това? Защото нещо такова не може просто да изчезне от тялото ти, но май, май мозъка ти успешно е изчезнал от главата ти.
    Издави пръчката си, след което успя да направи магията.
    - Релашио. - кой не бил внимавал. Идеше й да му забие пръчката си в лицето му, но просто отстъпи от него, като от своя страна вържеше пръчката във въздуха насочена към момчето. Не само той знаеше как да размята пръчка.  - Тъжно е. Тъжно е, че някой като теб е толкова слабохарактерен да се поддаде на тях. Че си стигнал до това състояние. Жалко е.
    Нямаше намерение да бъде груба с него, но искаше да предизвика нещо у него. Защото той не бе изцяло загубена кауза, бе го видяла в очите му. Но в същото време не искаше да се задържа твърде дълго тук. И определено трябваше да говори с Люба... какво беше станало. И защо Илиян се държеше като пълен идиот, какъвто уж не винаги беше...
    - Може би позволи на съзнанието си поне за момент да помисли за Люба. А и не само... и за приятелите ти. Че дори и за онези, които не те харесват... спомни си кой си Илияне. Защото това жалко подобие на слуга не си ти. Твърдиш, че не работиш за никого... ще те разочаровам, но определено вървиш по нечий задник, този на вийлите, този на Силванова. Протего.
    С последните си думи Ина използва магията срещу себе си за всеки случай, защото не му вярваше, а след това направи още една крачка назад.

    (+1т. късмет)

    Люба Бюлбулева харесва този пост.

    Илиян Георгиев
    Илиян Георгиев
    Ученик, пети курс, дом "Лъч"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Коридорите...отново Coin10 2
    Ниво : Коридорите...отново Untitl37
    Статистики :
    Коридорите...отново Streng10 Сила: 20
    Коридорите...отново Shield10 Издръжливост: 20
    Коридорите...отново Brain10 Интелигентност: 4
    Коридорите...отново Runnin10 Ловкост: 2
    Коридорите...отново Magic-10 Магия: 26
    Коридорите...отново Clover10 Късмет: 16

    Бобчета : Коридорите...отново PearКоридорите...отново WatermelonКоридорите...отново Chocolate

    Re: Коридорите...отново

    Писане by Илиян Георгиев Съб Юли 29, 2023 1:26 pm


    -Не въртя по ничий задник. Изпълнявам задълженията си на ученик на 'Мунгав'." - проговори Илиян решително. "Правилата са такива. Не съм ги измислил аз. Длъжни сме да им се подчиняваме. Ние трябва да спазваме тези закони. Кажи на слънцето да не изгрява.
    -Не знам какво ти става. От кога започна да ти пука за правилата толкова. Бил си с Люба. Как по дяволите те интересуват толкова правила тогава?
    -Стига приказки! Използването на магия и съпротива при задържане. Нарушаваш още правила, което не е добре за теб, Янакиева. Наказанието ти се увеличава.
    Сектумсемпра! Илиян изстреля магията към Ина, която отби едвам магията, с помощта на щита си.
    -Да не се опитваш да ме убиеш? Защо използваш такива магии!" - стреснато подвикна Ина.
    -Използвам нужните мерки, за да те хвана. А сега ако не искаш да повторя, стой на място. Ще изчакаме вийлата, която ми е надзорник, като тя ще ти определи наказание. Ако продължиш да се съпротивляваш, ще съм принуден да използвам повече сила.
    -Илияне, какво ти става? Та това наистина не си ти!" - извика Ина, опитвайки се отново гласът и да достигне до Илиян.
    В нищо. Аз съм си аз. Изпълнявам задълженията си на ученик на 'Мунгав'." - продължаваше да повтаря без емоция Илиян.
    "ЩЕ СПРЕШ ЛИ ДА ГОВОРИШ КАТО РОБОТ НАЙ-ПОСЛЕ! Повтаряш едно и също, като папагал. Така ли са те програмирали от там? Какво ти направиха?"
    "Нищо не са ми направили. Янакиева, последно предупреждение да се предадеш. Ако не престанеш и не спреш да се съпротивляваш, ще съм принуден да използвам още по крутни мерки."

    Без емоция. Без нищо. Дори не му потрепна и малко гласа. Все едно не говореше той. Някакъв робот. Една статуя, едно тяло, в което просто са вкарали някакви команди за изпълнение. Това беше Илиян в момента. Ина усещаше, че нещо с момчето не е наред. Трябваше да съобщи по най-бързия начин на някого. Иначе.. можеше да е фатално за самия него. Илиян не помръдваше. Той просто следеше за движението на Ина. При по-рязко движение, щеше да има последствия. Двамата застанаха в "Stand-by".

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Коридорите...отново Coin10 230
    Ниво : Коридорите...отново 1311
    Статистики :
    Коридорите...отново Streng10 Сила: 74
    Коридорите...отново Shield10 Издръжливост: 86
    Коридорите...отново Brain10 Интелигентност: 90
    Коридорите...отново Runnin10 Ловкост: 90
    Коридорите...отново Magic-10 Магия: 104
    Коридорите...отново Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Коридорите...отново ChocolateКоридорите...отново SausageКоридорите...отново BananaКоридорите...отново DiamondКоридорите...отново EmeraldКоридорите...отново AppleКоридорите...отново MangoКоридорите...отново RubyКоридорите...отново BlueberryКоридорите...отново PearКоридорите...отново TomatoКоридорите...отново ChiliКоридорите...отново SapphireКоридорите...отново BaconКоридорите...отново Cinnamon

    Re: Коридорите...отново

    Писане by Ина Янакиева Съб Юли 29, 2023 6:19 pm


    Сектумсемпра?! 
    Може и да бе казала няколко неласкави думи на татуирания, но това не бе причина да се опита да използва това срещу нея. Все пак добре бе предвидила използването на щита. Но ситуацията ставаше твърде напечена, той като нищо можеше да използва и някое непростимо проклятие срещу нея. НОО, разбира се, на него щяха да му го простят. Нали си "спазваше задълженията на ученик на Мунгав" , каквото и да трябваше да значи тази глупост.
    Чудеше се с какво бяха успяли да промият мозъка му, да го докарат до това състояние на жалко подобие на Илиян Георгиев, който тя бе видяла само преди месец и нещо.
    - Илияне...
    - Предай се. Аз ще-
    - Какво, ще ме убиеш ли като по "крутни мерки" ? - показа кавичките във въздуха. Нямаше намерение да влиза в сериозен бой с него, но не й харесваше нищо от това. Не й харесваше и начина по който говори. По който я гледа. И как размяташе пръчката. - Знаеш ли... Експелиармус!
    От пръчката й излезе червен лъч, който удари Илиян и неговата собствена пръчка политна и се приземи на разстояние равно между двамата. Трябваше да го обезоръжи, за да не пострада... поне от магия. Страхуваше се обаче, че той можеше да прибегне до физическа сила.
    - Спомни си Люба... спомни си! - ако имаше начин да влезе в съзнанието му и да му помогне..., а може би просто трябваше да го цапардоса с нещо по главата. Вместо това обаче реши да се отдели на безопастно разстояние от него, като изрече още една предпазваща магия, докато той взимаше пръчката си. Това й беше спестило само няколко секунди и бе успяла да стигне почти краят на коридора. Трябваше да се махне от тук и от него, преди вийлата му отговорник да се появеше.

    Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Илиян Георгиев
    Илиян Георгиев
    Ученик, пети курс, дом "Лъч"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Коридорите...отново Coin10 2
    Ниво : Коридорите...отново Untitl37
    Статистики :
    Коридорите...отново Streng10 Сила: 20
    Коридорите...отново Shield10 Издръжливост: 20
    Коридорите...отново Brain10 Интелигентност: 4
    Коридорите...отново Runnin10 Ловкост: 2
    Коридорите...отново Magic-10 Магия: 26
    Коридорите...отново Clover10 Късмет: 16

    Бобчета : Коридорите...отново PearКоридорите...отново WatermelonКоридорите...отново Chocolate

    Re: Коридорите...отново

    Писане by Илиян Георгиев Нед Юли 30, 2023 11:33 pm


    Илиян бавно взе пръчката си, след като през това време не сваляше очи от вещицата. По дяволите, тя бе ползвала срещу него, изби му пръчката, съпротива при задържане. Трябваше.. трябваше да ползва по крупни мерки срещу нея. Да я.. неутрализира. Не .. не беше нарушила чак толкова правилата. Редовно учениците се съпротивляваха при арест. Но този път като че ли той самия не се чувстваше на 100%, че трябва да използва някое от трите големи проклятия. Можеше, ползвал е едно от тях, но не намираше нужда в това да ги използва в момента. Илиян се спря просто и загледа Ина с онзи студен проницателен поглед
    -Какво гледаш ? Хайде ! Направи нещо бе ! Илияне, Люба ще хареса ли факта, че в момента ме нападна ,а ? Ще и допадне ли факта, че нараняваш приятелите си. Или вече имаш нови такива.  Трябва ли да ти набия канчето в момента, за да се усетиш
    -Последно предупреждение, Янакиева. Ще съм принуден да използвам още по груби мерки.
    -ТА, ТИ ! Вече се опита да ме убиеш един път. Какво втори път ли ще изстреляш заклинание като това преди малко ? Или вече ще минеш на някое от другите 3. Хайде, знам че би ги ползвал ако ти наредят. А Люба ще одобри ли това ?
     
    Люба, Люба ! Защо постоянно я споменаваше. Тя е просто нарушителка на правилата.  Защо го разклащаше това, като някой я споменеше толкова много.  Не ! Трябваше да бъде верен на Вийлите. Силвана каза така, тя е права нали.. нали ? В този момент, Илиян се докосна с пръчката. Пред очите на Ина се разкри не Илиян, а един доста грамаден черен вълк. Ина престъпни настрани. След което даде две- три крачки назад
    -Илияне.. Илияне стига ! Това вече минава границите.
     
    Момчето вече не я чуваше. В главата му бяха само думите на Силвана. Той просто се нахвърли върху нея и опита да одраска щита. Той го отблъсна леко, , но успя да го счупи. Ина падна назад. Илиян само това и чакаше, след което бързо се нахвърли върху нея, като момичето от сблъсъка изтърва пръчката си.  Момчето просто седеше върху нея, като успя да я изолира настрани от пръчката. Беше и причинил одраскване при скока.  А самата Ина при падането можеше да си е ожулила нещо.
     
    Илияне.. Илияне стига ! ПУСНИ МЕ !
     
    Виковете не достигаха до Илиян обаче.
                   -
    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Коридорите...отново Coin10 6
    Ниво : Коридорите...отново Untitl40
    Статистики :
    Коридорите...отново Streng10 Сила: 28
    Коридорите...отново Shield10 Издръжливост: 12
    Коридорите...отново Brain10 Интелигентност: 22
    Коридорите...отново Runnin10 Ловкост: 11
    Коридорите...отново Magic-10 Магия: 20
    Коридорите...отново Clover10 Късмет: 28

    Бобчета : Коридорите...отново TomatoКоридорите...отново SapphireКоридорите...отново BlueberryКоридорите...отново EmeraldКоридорите...отново CabbageКоридорите...отново MangoКоридорите...отново SausageКоридорите...отново PearКоридорите...отново BaconКоридорите...отново HoneyКоридорите...отново Ruby

    Re: Коридорите...отново

    Писане by Юлий Звездинов Пон Юли 31, 2023 9:27 am


    Уроците за днес бяха приключили и бях адски уморен и с бавна влачеща се стъпка се бях запътил към Общата стая на Южен вятър. Вървях бавно и разглеждах коридорите по които минавах и тогава чух нещо като някакъв битка зад ъгъла на следващия коридор. 
    Веднага се оживих и забързах натам, тъкмо навреме за да видя как Илиян се превръща в голям черен вълк и напада Ина. Скръцнах със зъби от яд. Ина ми беше много добра приятелка и не можех да гледам как зъбите на вълка я захапаха по ръката, а тя се опитваше да се защити от него. 


    За бога какво му ставаше на Илиян? Не го помнех такъв от лятото. Не исках да го нараня но и не можех да го оставя да наранява и русокосата. 
    Извадих пръчката си и произнесох първото заклинание, което ми дойде на наум:


    - ДЕПУЛСО!


    Насочих лъча към вълка и го избутах с голяма сила далеч от Ина към близката стена и се затичах към момичето.
    Добре ли си? - попитах аз. 


    Видях, че трепереше и й подадох ръка да се изправи. Шестокурсничка бързо взе пръчката си и отиде да провери животното, което лежеше наблизо. 


    - Добре е, ще се събуди след малко и сигурно ще се чуди защо го боли главата. - каза момичето. - ИНКАРЦЕРУЕС!


    И точно като говорим за вълка и той се размърда.

    @Илиян Георгиев  @Ина Янакиева
    *Влизам малко грубо, но няма как да не защитя момичето. ☺

    Арина Орлова, Илиян Георгиев, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Коридорите...отново Coin10 230
    Ниво : Коридорите...отново 1311
    Статистики :
    Коридорите...отново Streng10 Сила: 74
    Коридорите...отново Shield10 Издръжливост: 86
    Коридорите...отново Brain10 Интелигентност: 90
    Коридорите...отново Runnin10 Ловкост: 90
    Коридорите...отново Magic-10 Магия: 104
    Коридорите...отново Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Коридорите...отново ChocolateКоридорите...отново SausageКоридорите...отново BananaКоридорите...отново DiamondКоридорите...отново EmeraldКоридорите...отново AppleКоридорите...отново MangoКоридорите...отново RubyКоридорите...отново BlueberryКоридорите...отново PearКоридорите...отново TomatoКоридорите...отново ChiliКоридорите...отново SapphireКоридорите...отново BaconКоридорите...отново Cinnamon

    Re: Коридорите...отново

    Писане by Ина Янакиева Пон Юли 31, 2023 10:42 pm


    Вълк...! С човека Илиян можеше и да се пребори някак,сиреч да избяга в най - скоро време, защото той бе по - висок и по - силен от нея, но с вълкът? Никакъв шанс. Започна да си мисли как дори не си бе споделила предсмъртните желания, че и какви цветя иска на погребението си. Дано Арина се сетеше кои са й любими, че да предаде на родителите й...
    Можеше да усети дъхът му, лигите му, козината му... хич не й се нравеше това. Започоваше да изпада в някаква паника, а това бе рядкост за нея, докато се опитваше да го избута настрани.

    И точно като по филмите - за нея всичко сякаш се развиваше бавно, но от никъде се бе появила помощ. И докато пръчката й лежеше една кикимора знае къде, то спасението й бе отблъснало вълкът.
    - Юлий! - Какво правеше той тук? Как се бе появил? Много въпроси, чиито отговори точно в момента реално не я интересуваха. По инстинкт грабна пръчката си и застана зад малкото момче, което всъщност на височина скоро щеше и да я задмине, и върза вълкът.

    Какво можеше да го прави.. какво трябваше да го прави? Не вървеше да го остави тук така. А и двамата с Юлий бяха в опасност, ако Илиян си останеше вълк. Какво беше чела в "Зоомаг или измамник" , какво беше чела...
    Аха! Сети се за нещо, което беше чела там, за превръщането обратно в човешко същество. Точно това трябваше и да направи с Илиян, но бе ясно, че нормален разговор няма как да имат.
    - Да се махане,Ина. 
    - След малко... дай ми минута. - използва пръчката си за да трансформира вълкът обратно в човек, а той се загледа към тях. Очите му бяха отново празни, за разлика от тези на вълка. Май до онази му форма по - лесно щеше да достигне... той поне показваше някакви емоции.
    - Нека се престорим, че нищо от това не се е случило. - Ина го гледаше в очите, с пръчка насочена към Илиян. Юлий държеше своята пръчка вдигната също. По - голямото момиче държеше русичкото момче за ръка, като двамата отстъпваха бавно назад. Още малко и щяха да стигнат така желаната врата.. не че това щеше да им помогне, ако той решеше да се заяде и да тръгне след тях.

    (+1 т.ловкост)

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 6:38 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!