Пак там някъде по коридорите

- Ама пусни ме бе! - протестът на Люба прокънтя в празния коридор - Обещавам няма да се върна да им донатиря канчетата. Защо ме разнасяш наляво, надясно?


Все още беше здраво прибрана, по принцески, в прегръдката на момчето и той сякаш се беше отплеснал. Тръгнал смело на някъде. Люба вече се беше отказала да го налага.

Поне не беше я метнал през рамо.

Не че протестът й на излизане бе особено въодушевен. Предпочиташе да се махне от залата... от всички хора там. Май наистина никой не се усети че тя направи магията с пушека. 
Да се надяваме.
Също така беше ужасно уморена. Дали от магията без пръчка, или от цялото влакче от емоции, което й се стовари тази година. Ако не беше обещала на Рея море, сигурно щеше да се покрие и да не си показва носа извън гората до догодина.

Може би и повече.

Дали може да мине на домашно обучение?

Но ако направеше нещо такова Рея щеше да я издири. И да се опита да й срита задника за това че не й е казала. Не че щеше да има ефект, дори се съмняваше, че ще я намери. Не, по-скоро Рея ще се загуби докато я търси.
Или пък Исмаил щеше да се лепне да помага.

Само той й липсваше.

Това бяха мисли за друг ден. Сега просто се нагуши във момчето което я държеше и беше тръгнало един дявол знае на къде.
Беше.... хубаво и топло. Може би ако затвореше очи можеше да забрави всичко от тази година.
Поредното може би.

- Илияне? - той още не беше казал и дума, умълча се след като я измъкна от залата. Люба пък още по-малко знаеше от къде да почне - Къде отиваме?


@Илиян Георгиев ако искаш може и на по кратки постове да минем

-При... сестрата ? – мълчаливо възкликна Илиян.
- Но тя не е на там... – тихичко му прошепна и Люба.
Илиян се осъзна,че е бягал без посока наляво надясно като тотален идиот. Сигурно е станал за лек смях. Не че ми пукаше, за пръв път от много време действаше толкова инстинктивно, толкова...нетипично. Не че мисленето е силната му страна. Но сега за пръв път усети нещо различно. Адска топлина.. момичето.. това дребно същество се беше сгушило в него. Първия човек, който повярва в него.. първия човек, който си отвори както се казва „сърцето“ за него и не го гледаше като изрод, заради външния вид или слуховете. Сега стоеше в ръцете му. Гледаше го с едно умиление, с една мекост на погледа. Илиян я погледна, докато отново хукна на някъде. Имаше усещане,че ще се разтопи в очите и. Както ходеше се спря. Без да мърда. Не знаеше какво да мисли в този момент. Никога не се бе замислял сам за себе си – какво общо има с това момиче и защо винаги я слуша толкова много. Нехарактерно беше дори и за него. Беше му близка ? Беше му скъпа ? Нима имаше.. нещо по специфично към това момиче ? Когато усети,че тя се сгушва още по силно в него се спря. Позна едно от местата- по скришно място в един от по-забутаните коридори. Той тръгна натам,след което като че ли леко залитна. Стъпи си на краката, но се удари лекичко в стената, след което се сви леко, плъзгайки се по нея. Люба стоеше наистина като вцепенена все още в прегръдката му. Не понече да се откопчи, даже напротив, сгуши се още повече.  
               *Туп,Туп* - нехарактерно за Илиян. Такова силно туптене, идваше от него. А очите му не откъсваха поглед от момичето. Тишината стана прекалено заразна.Двамата просто стояха, сгушени в коридора. Илиян не смееше да каже какво и да е. Обаче.. той я завлече тук. Трябваше да говори
               -Ох.. ами обърках се- след което веднага Илиян грейна същата усмивка, както от преди малко. Бях те попитал, но сигурно не ме чу. Ти ли го направи това ?

Ако можеше да стане по-червена, щеше. Не знаеше да се е изчервявала толкова през живота си.
НЯКОЙ се беше усетил.
Не очакваше да е Илиян, но не се и учудваше. Някак винаги бяха на една вълна, дали в гнева или в смеха... от нея или от него тупкаше така?
Или от двамата?

- Да... - по тихо от карфица на пода. Ако самия коридор не беше толкова заглъхнал и Илиян сигурно нямаше да я чуе, а беше по-близо от всякога. Шумът от партито беше много далеч от тях. - Нещо ми има още от фестивала.

Вече не знаеше тя ли полудява, магията й ли подивява или някой беше направил нещо да й се срине годината по този начин. Останалите й приятели нямаха пълната картина.
Рея знаеше за сънищата.
Исмаил за магията.
Вихрен пък щеше да помага за спомените.
Сега си изля всичко на Илиян - фестивала, липсващи спомени, проблемите с пръчката и магията, странните сънища, които почнаха в средата на учебната година. Всичко. Пред момчето което още я държеше така здраво.
Е, така и не го погледна в лицето. 

Не смееше. 

По-скоро мърмореше към гърдите му. Равно, монотонно, все едно предствяше доклад по история на изкуството. През цялото време без да хвърли и половин поглед скришом нагоре. Ако стояха прави сигурно щеше да гледа в краката си. 
Нито и помен от бурната, уверена Люба, която го кара през просото.
Беше твърде изтощена дори да го кара. Цялото лутане през годината от урок на урок, от драма на драма, я беше изцедило и чак сега го усети.

Дали я слушаше Илиян? 
Гледаше ли я?
Или й се смееше? Все пак щеше да се окаже че люба е от най-лудите фокусници, които той така не харесваше...

Като свърши историята си посмя да метне поглед нагоре.

Админ: +10 галеона.

Слушаше и я гледаше. Това беше адски нетипично за нея.. както и за него. Малкото и телце.. туптенето идващо и от нея. Илиян беше объркан.. но слуашаше. Разбра за картинката изцяло... жалко,че магията му беше така непонятна все още. Чудеше се, как да и помогне. Та той едва преди година разбра,че е вълшебник. Едвам се справяше с най-нормалните charm-ове и магий. Как ще и помогне. Имаше само едно нещо, обаче което можеше да направи в този момент- да я утеши. Да я успокои, че не е ненормална. Че не е някоя психопатка. Когато ко погледна.. с нейните големи очи, които като че ли започнаха да блещукат, Илиян без да усети, наведе леко главата си към нея, погалвайки я по косата. С усмивка на лице, той започна да говори:
               -Това нещо, което ти се е случило.. наисстина е било страшно. Тия фокуси.. могат да бъдат дар и тъга. Т‘ва го знам отлично. Родителите ми, никога не са се разбирали. Майка ми беше .. как го казвахте, squib ? Абе беше от магически род, но нямаше магически сили.. Баща ми.. е магически полицай.. аврор. Та аз допреди 3-4 години дори не знаех с какво се занимава баща ми. Един ден, човек влезна в дома ни. Видях зелена светлина, чух едни думи и .. майка ми повече не дишаше.  Баща ми дойде, твърде късно. Обвиних го.. него.. магията.. всичко свързано с тези фокуси, защото ми я отнеха. След това.. виждаш на какво приличам. Татуси, пиърсинги, протести срещу баща ми, няколко ареста за проблеми и сега- вместо възпитателно.. магическо училище. Но поне имам мотивация да задмина дъртия и да защитавам бликите ми.  Знаеш ли още защо намразих толкова магията ?
 
Люба понече да отговори, но ръката на Илиян нежно мина през косите и. Тя само кимна на въпроса, без да отговори. Цялата беше червена.
               -Такива като онези тримата, които претендират със статута си, със социалното си положение. Те са ми най-противни. Дори и в „човешкия“ свят. Съжелявам не мога да ги нарека мъгъли, има такива и е пълно с тях. Виждаш ли, всеки човек е различен. Но ти.. ти си от хубавите фокусници. Истинска си.. мила..сърдечна.. пряма. Но виждам сега, че макар и трудно понякога.. си истинско момиче. И при това.. много хубаво.
Илиян допря челото си до нейното. Имаше усещенто,че гори. Люба в този момент не каза нищо. Илиян продължи:
               -Нямаш нужда от защита, пределно ясно ми е. Но ти обещавам,че ще те защитя, каквото и да се случи. Ще си подобря магията, това лято ще тренирам като луд ако трябва, но.. няма да позволя да изгубиш контрол, ако това е притесняваш. Ще съм до теб.
 
И отново допря челото си до нейното, прегръщайки я.

+1 сила por favor да закръглим на 9 (Админ: отчетено).

/малко но от сърце/

Както цяла година мозъка й беше на пълни обороти, сега беше спрял. Щурците отвън със същия успех можеха и да са илюстрация за мисловния й процес в момента.
Дали от близостта.
Или думите.

Дори не можеше да си представи идеята да загуби някой близък пред себе си. Как нямаше да подивее. Илиян даже се беше справил чудесно, кой му пука за няколко татуса и пиърсинги.
Тя в по-голяма степен не се и сещаше за тях. А не е...
Не е като да не му седяха.

 Нямаш нужда от защита, пределно ясно ми е. 

Думите му прокънтяха пак в главата й. Обещаваше й да седи до нея, не да се бута отпред. А и той имаше нужда от утеха. Може би не сега, но такива спомени не си тръгваха леко.
Равностойност.
Уважение.
Нещо повече?

Без да се усети скъси и без това малкото разстояние между тях и долепи устни до неговите.

- Мхм - звука излезе заглушен от дрехата му.

Можеше да стане по червена, я виж ти.

Беше й добре и просто да си се гушка. Беше я целунал обратно. Хъса й май си се връщаше. Не в пълни сили разбира се. Може би ако спреше да прилича на домат в лицето.

Повечето хора я избягваха.
Или просто не я виждаха по този начин.
А ето че Илиян още беше тук... целуна я обратно и я държеше.

- Не съм... не съм целувала никой до сега - ушите й също горяха червени. Дали тениската му достатъчно приглуши изречението?

На последното се изкикоти и вдигна глава.

- Чак пък и поезия - усмихна се, една от нейните зъбати големи усмивки и допря чело до това на Илиян - И аз не се бях замисляла. Но те харесвам, да. Това другото...

Нямаше да е честно към него да не му каже, особено като май се беше усетил сам. Пък сега я гледаше толкова мило. Нямаше и помен от умората и тежестта които го бяха загърнали на тържеството.

- Оф са е тъпо като се замисля - засмя се пак - Исмаил.., или поне си мислех че го харесвам. Като разбрах че ухажва Арина, се дръпнах. После ми се стовари всичко онова на главата... и да. До там остана.

Илиян се засрами леко от коментара на Люба и след това се засмя. Мислеше си какво да прави в този момент и му светна че.. чак другата година ще се видят. „Мамка му лошо“ мислеше си.
               -Знаеш ли кое е ся кофти?- Рече Илиян
               -М ?- издаде учуден звук сгушената в него Люба
               - Ся цяло лято няма да се видим. Аз си се прибирам на Бургас.. сигурно. Освен ако дъртия не ме хване цяло лято да „навяксвам“ материал.  
               -Да наваксваш материала ли ?- засмя се Люба
               - Не питай.... – Илиян въздиша отчаяно. Сигурен съм че и репорта на Желев ще му се стори „блестящ“ .  И ся и цяло лято ко не се виждаме..

- Хммммм - не й харесваше идеята, не можеше ли да си седят така цяло лято. Не че искаше да е лепка, но сега си й беше много хубаво - Аз повечето време сигурно ще съм в Търново, мога да скачам лесно до Торбаланово, леля е чил....

Всъщност сигурно и до Бургас нямаше да има проблем да скочат. Или пък?

- Евентуално ако успееш, може и да се засечем на море в Гърция? Принципно щяхме да сме само аз и Рея. С леля разбира се. - ма така щяха да станат тримата и Рея щеше да се чувства тъпо бясна - Трябва да го доизкусурим, да не стане тъпо за нея.

Мога да се прикрия, някак. Ще кажа на дъртия, че ще се „упражняваме“ в Гърция и по случайност ще се видим там. И от там ще се sneak-на в дома ти. Е.. Рея ще ме убие сигурно, не че я знам много, ама сигурно ще ти се скара за „чудесния“ избор на момче- смееше се Илиян.
               -Ооо ще те убие, 100%- започна вече и Люба да се смее.
               -Леля ти викаш е Chill- значи няма да има проблеми с мен ?
               -Предполагам,че .. не ?
Момента наистина беше хубав. И на двамата не им се искаше да свършва.
               -Ами .. другите.. ко правим. Ще се криеш ли или ?

- Що пък ще снийкваш? - Люба искрено не разбираше и се дръпна леко да го погледне сериозно - От къв зор пък леля ще има проблем с теб, какво ти има? 
- Ми виж ме...
- Гледам те, да. И пак не виждам нещо за което да те крия - почна и да се наежва и му заби пръст в гърдите - Аз нямам от кой да се крия, пък ако някой смее да ти каже нещо... ще се оправя с мене!

Леле – усмихна се Илиян. Не че много се опитваха да ме доближат,ама сега хора ще почнат те отбягват покрай мен. И.. наистина ти благодаря. Но пък ако сега те хвана за ръката и те върна обратно до вечерята, държащ те за ръка, или те целуна около другите или де да знам нещо , знам че ще се станеш от Люба Таралежа, Люба Домат...
               И преди да успее да завърши изречението си, Люба го дръпна за ухото.
               -Определено знаеш как да развалиш момента, а ?
               -Ау, ау. Добре де.. последното не трябваше да го казвам.
               -Сега ухото ти стана червено...
               -Като теб преди малко.
Двамата започнаха да се смеят, след което отново се сгушиха в един друг.
               -Ще се връщаме ли- попитаИлиян и я хвана за ръката.

Потеглиха заедно към залата. Лека крачка - песен на сърце.

- Също така не знам в кое училище учиш ти, ма в Мунгав и аз не съм от най популярните. Няма да ме избягват заради тебе - продължи да се смее Люба, обратно в бъбривата си същност - Водя се, че имам петима приятели, защото Исмаил е социален,повечето са покрай него. А пък с Рея се сбихме на първа среща в час по Отвари.
- Тва някакво МО ли ти е?
- Нееееее?

Край