@Мая Кочева редакцяи за добавяне на име
Исмаил не можеше да повярва, че трябваше да се дуелира, но дори на него търпението му беше минало една неприятна граница, която нямаше как да подмине. И понеже другите му приятели, Илиян и Вихрен, бяха го оставили без избор, точно Исмаил трябваше да се приготви психически. Намираше целия стоп за абсурден. Не можеха ли всички просто да се разбират, но точно Влади, Филип и Мая бяха стигнали до абсурдни граници на озлобление, което нито беше приятно на никой, нито беше препоръчително ниво за един млад магьосник. А срещу него на арената заставаше Мая. Исмаил въздъхна. Сега осъзнаваше, че може би съдбите са дали Мая точно на него с цел. Илиян беше твърде млад, а по някакво странно обстоятелстов Вихрен се беше напълно озлобил. Само Исмаил не беше засегнат от малката драма на децата, но предпочиташе да не се намества.
- Мая, знаеш ли защо ще се дуелираме. Не, няма нужда. Знаеш, че съм приятел на Люба, но да знаеш, че ми е искрено неприятно и че вие тримата с Влади и Филип прескочихте границата. Не можете да наричате най-добрата ми приятелка престъпник и да си мислите, че няма да отклина. - Исмаил беше насочил пръчката си към Мая, но след тези думи я прибра отбратно в тюркоазеното си яке. Усмихна се на момичето преди да щракне с пръст. Арената веднага прочете мислите му и арената се промени в огромна зала, пълна с хора, които ... танцуваха.
- Мая Кочева, предизвиквам те на DANCE BATTLE!
От тълпата излязоха четирима човека, мацка с ярка лилава коса, виетамец, облечен изцяло в черно, тъмнокожа дама, чиито ръце завършваха с криле и един тюркоазен езерняк. Исмаил се подсмихна и пусна едно намигване на стъписаната госпожица. Ако си мислеше, че това е някакъв майтап, то почти веднага Исмаил влезе в ритъм с четиримата си танцьори под песента избрана от него. На нейн ред, Мая щеше да избере песен и да се опита да го надиграе. А Исмаил почна да пее с цял глас:
Исмаил не можеше да повярва, че трябваше да се дуелира, но дори на него търпението му беше минало една неприятна граница, която нямаше как да подмине. И понеже другите му приятели, Илиян и Вихрен, бяха го оставили без избор, точно Исмаил трябваше да се приготви психически. Намираше целия стоп за абсурден. Не можеха ли всички просто да се разбират, но точно Влади, Филип и Мая бяха стигнали до абсурдни граници на озлобление, което нито беше приятно на никой, нито беше препоръчително ниво за един млад магьосник. А срещу него на арената заставаше Мая. Исмаил въздъхна. Сега осъзнаваше, че може би съдбите са дали Мая точно на него с цел. Илиян беше твърде млад, а по някакво странно обстоятелстов Вихрен се беше напълно озлобил. Само Исмаил не беше засегнат от малката драма на децата, но предпочиташе да не се намества.
- Мая, знаеш ли защо ще се дуелираме. Не, няма нужда. Знаеш, че съм приятел на Люба, но да знаеш, че ми е искрено неприятно и че вие тримата с Влади и Филип прескочихте границата. Не можете да наричате най-добрата ми приятелка престъпник и да си мислите, че няма да отклина. - Исмаил беше насочил пръчката си към Мая, но след тези думи я прибра отбратно в тюркоазеното си яке. Усмихна се на момичето преди да щракне с пръст. Арената веднага прочете мислите му и арената се промени в огромна зала, пълна с хора, които ... танцуваха.
- Мая Кочева, предизвиквам те на DANCE BATTLE!
От тълпата излязоха четирима човека, мацка с ярка лилава коса, виетамец, облечен изцяло в черно, тъмнокожа дама, чиито ръце завършваха с криле и един тюркоазен езерняк. Исмаил се подсмихна и пусна едно намигване на стъписаната госпожица. Ако си мислеше, че това е някакъв майтап, то почти веднага Исмаил влезе в ритъм с четиримата си танцьори под песента избрана от него. На нейн ред, Мая щеше да избере песен и да се опита да го надиграе. А Исмаил почна да пее с цял глас:
Гласът му беше подсилен магия и момчето дори не се задъха, докато пееше и правеше сложни движения с "отбора си". Единствено Исмаил се надяваше Мая да не посгне на отбора му с лошо. Дали тя щеше да го чуе?