РП Каменният мост - Исмаил и Арина

Исмаил познаваше Арина от една-две години, тя беше една от малкото му клиянтела, която беше започнала, когато и той си стъпваше на краката. А и пробваше каквото ѝ подаде. От по-силното. От по-лекото. А и честно казано поне винаги си плащаше. Исмаил я харесваше и защото за разлика от повечето по-големи от тях, не се държеше все едно момчето ѝ е длъжно. Може би и затова предпочиташе да си споделя тревата с нея. 


След призива ѝ, изкара своеобразна цветна торбичка, негово творение, ако някой я видеше щеше да си помисли, че е празна, но не и когато той бръкнеше вътре. Изкара втория вид, който беше премесил и езика му професионално мина по ръба на листчето, завъртя бялата фунийка и цигарата беше готова. Положи я между устните си, докато слушаше Ари и я запали, вдишвайки прекрасния аромат. За това се беше постарал.


 - Кандидати ли? За какво? 
 - Сещаш се… за бъдещето ми. Годеник. Съпруг. - Исмаил се закашля сепнато. Те не бяха ли на едни години? 

 - Чакай? Ама отсега ли? Защо? Въобще то … - не сме ли 21 век му идваше да каже. На върха на устните му беше, но виждайки как Арина дори не погледна към него, ѝ подаде цигарата със силното и въздъхна леко. - Какво ще правиш?


Не му отговори, не ѝ веднага, вместо това засмука цигарата. Споделена цигара - половин целувка. Срита я в крака, когато се приближи по-близо до нея. Поне я отрезви от мислите ѝ.
- Хей, никой не е казал, че ще си харесаш някой... защо го взимаш така навътре?

 + 1т. интелект (Админ: отчетено).

Първата дръпка от цигарата не бе достатъчна, за да възспре хаоса, които се вихреше в главата на Арина. Мислите й бяха по-разхвърляни от общата стая на Северен вятър, докато учеше. Само, че пергаментите и учебниците, сега бяха заменени от всевъзможни идеи как да се отърве от бедствието. Имаше от всичко – от отвари за невидимост до отрови... и небивалата идея как триглав демон се материализира по време на сибитието, за да се обясни в любов на майка й и да я отвлече нейде в някой друг свят.

Прекрасно, но трудно за реализация. Втората и третата дръпка нормализираха сърдечните й тонове. Вече не се чувстваше като заек, притиснат в ъгъла. Дори се успокои достатъчно, за да погледне към Исмаил и да се усмихне отново.

- Искаш да кажеш – защо по дяволите в 21 век уредените бракове съществуват? – вдигна рамене и се засмя тихо, сякаш на себе си. Трудно ѝ бе да даде нормален отговор на този въпрос. Истината бе, че дълги години от скромното си съществуване се беше опитвала да разбере роднините си, но всичките й опити бяха ударили на камък. – Знам ли...лошо стечение на обстоятелствата.

Допря цигарата до устните си, но бързо отдръпна ръката си. Сега, когато вече бе пропъдила силните емоции, бе логично какво ще прави.
- Не го взимам толкова навътре... – прокашля се, когато срещна погледа на момчето. Едва сега забеляза колко се бе приближил до нея. – Добре, де може би малко, но щеше да разбереш, ако познаваше родителите ми.

- И какво ще правиш? – попита я отново Исмаил.
- Обичайното – ще бъда черната овца, която опозорява фамилията. Винаги работи. – вече даже имаше идея как ще се появи. Вярно, че тревата на петокурсника бе магична. – Поне така никой няма да ми предложи нещо откачено като да ме телепортира във Вегас, за да ни венчае Елвис. – не, че чистокръвните магьосници имаха представа от мъгълска музика.

+ 1 точка сила, моля (Админ: отчетено).

- Вегас ли? Какво е това? - усмихна се Исмаил обратно.
 - Не знаеш? Това е магически град, мъгълски, но магически. Можеш да се ожениш там за един час… и …
 - И тук можеш за толкова. - повдигна рамене Исмаил не разбиращ съществената разлика между това и колко магически беше Лас Вегас наистина. - Трябва само да си овържеш ръката с някой. 


Тук Ари го погледна неразбиращо и момчето на свой ред повдигна рамене. 
 - Така се прави при нас. Без хора, без пръстени, само две ръце и ги завързват със здравец, бяла и червена връв и така… а ... и … можеш да си харесаш някой от кандидатите. - Исмаил щракна с пръсти все едно тамън му беше дошло на акъла. - Може да е някой от нашето даскало.
 - Да, но не това е въпроса. Искам да съм черната овца, искам … 


Замълча си, устните ѝ прилепнаха плътно около белия цилиндър, дима се виеше около тях. Ари подаде цигарата и Исмаил сам я захапа. Не можеше да продължи да я гледа такава… замислена и сериозна. Колкото и да не си личеше, Исмаил усещаше чувствата ѝ и тъмнината, която я заливаше. Ако можеха родителите ѝ само да я оценят за това, което беше, вместо за това, което не беше. Исмаил въздъхна тържествено и се засмя заговорнически. 

 - И какво трябва да е за пред вашите? Магическа кръв? Стара рода? Пари? Нали знаеш, че мога преспокойно да дойда с теб и да се направим, че вече си си намерила годеник?

 - Да се престаравам? Просто ще бъда себе си. И ще се радвам да се запознаем. Просто родители. Може да се притесняват за теб и … - Ари му метна само един поглед през целунатите от слънце мигли и Исмаил се усмихна извинително.

- Добре, спирам, съжалявам. Имам тризнаци братя и майка ми и баща ми не ми бучат толкова на главата. - времето беше започнало да се прояснява и лъчите бяха прелестни, топли. Исмаил щеше да се напече като гол охлюв.

- Какво ще правиш лятото? Паша? Или бране на ябълки? О, я, от физиономията ти мога да разпозная, че никога не си правила такива неща, а аз съм ходил на една две вечери. Нека да позная цяло лято ще си под радара и ще ходиш на концерти по морето? Това е доста яко, казвам го от опит. Морската вода е супер, партитата са до изгрев.

- Можеш да ми благодариш по много начини … и да не ми благодариш, пак бих го направил за съдомничка. Мисля, че винаги можеш да получиш помощ, ако попиташ за нея. Особено тук в Мунгав. Но.... имаме едно домашно по трансфигурация, с което не бих отказал помощ... като можеш ли да го напишеш вместо мен и всичко? - пусна своята 24 каратова усмивка.

 - А какво смяташ да правиш след училище? Така де, след като се оженим явно. - смигна ѝ самодоволно. - Не е ли забавно как едно решение може да промени целия ти живот?

- Оле, това домашно по трансфигурация ли е? - Исмаил се надигна, за да целуне пергамента с искрена любов, засмя се треперливо над величието предоставено му така лесно и се изправи бързо, за да хване двете ръце на Ари и да целуне дланите ѝ. - Най-великото нещо на света. Свободата на свободите, вече обмислях как ще трябва да се заключа и да не мръдна цяла вечер, а ти току що ми подари истинска свобода!

- И че ще го и напишеш наново и няма да ме караш да се чувствам виновно! Ангел! Ангел в мантия! - засмя се Исмаил и скоро пергамента изчезна изпод бързите му пръсти. 


 - Това с куидича звучи много сериозно. Предполаг може да постигнеш и двете стига да продължиш да ми обръщаш внимание и да не ме оставяш самотен. - отново се излегна над слънцето и можеше да забележи как Арина се беше навела над него. Нямаше нищо против. Алената ѝ коса закриваше жарките лъчи на слънцето и правеше силуета ѝ още по-приказен. Може би и тревата помагаше, но това нямаше значение, защото момента беше вълшебен и единствен по рода си. 

 - Предполагам ще трябва да се грижа за пчелите. - не го каза жаловито, но тона му беше замислен. - Иначе ще умрат и няма да има мед… и.. Хъм… но сега като каза изследване на дракони ми звучи интересно. Щеше да ми е интересно да видя дали има и други същества освен пчели…

Този път Исмаил се надигна и закри слънцето в очите на Арина със себе си. Под въздействието на тревата (пълно извинение), той искаше да продължава да гледа чертите ѝ. Усмивката ѝ го пленяваше, а и очите ѝ бяха като малко езеро (това нямаше да го каже никога). Засега спираше слънцето от очите ѝ и се чудеше какво още можеха да измислт заедно за едно лято. 

 - Писането на домашно по Трансфигурация е точно това. Изкачване до Алпите, гмуркане сред акули, изпряване срещу вампири... упс, предполагам. - усмихна се Исмаил доволно и поклати глава. - А и Желев не ме харесва особено. Все едно съм му личното пиронче в крака. 

 - Толкова ли е зле при вашите? Защото, ако това е положението може просто да те отвлека. Като старите български традиции. - усмихна се момчето обратно. Стига да накареше Арина да спре да мисли за лошотията вкъщи. - А може и да направим и по-лесното нещо. Мога да помоля родителите ми да пуснат официално писмо до твоите родители.. тка де, след като ме покажеш и да останеш някакво време у нас. Отделна стая и да ти покажем всичко и после да отидем на море и да работим там месец като мъгъли?

Усмихна ѝ се съзаклятнически и за миг усети как ръката му беше несигурна. Искаше да я докосне, но защо ли се замисли. Та те бяха приятели от години. Само на гости не си бяха ходили.

 - Харесвам пчели. Знаешли, че това са едни от най-интелигентните животинчета на планетата? Колективно , кошерно съзнание, кралица майка, и опрашването. Мъртви сме без тях. Няма да има кой да разнася прашец от растение на растение и да заражда живот. Носители на живот и на смъртта. И да, обичам да се занмавам с това. И с растения, с неща, който са и нямат нужда да се извиняват. Никой не очаква пчелите да са нещо друго от това, което са. А и вече знаеш, че съм добър в отглеждането на неща и ми харесва да правя това, в което съм добър. 

@Арина Орлова

Тя се надигна на лакти и го погледна и в този момент Исмаил искаше да направи нещо. Да се приближи и да се наведе към нея, да усети устните ѝ, дали бяха толкова меки, колкото му изглеждаха? Дали щяха да ухаят на нея самата? Да накара сърцето му да забие още по-бързо? Или щеше да го закове на един последен удар? Толкова много мисли, а тя успя да вкара Желев в изречение така спокойно. Исмаил се засмя, а мига отмина бързо. 

 - Нима си мислиш, че Желев не е голямата стъпка? Ще е цяло приключение дори да се снимам с него. Или по-скоро съм му твърде неприятен, за да остане в снимка с мен. 


Вместо да се излегне обратно реши да прави сянка на момичето, така де, така имаше извинение да я наблюдава и да ѝ се любува. 

 - Мммм, няма как да са по-опасни от Желев. Кога е това събитие? Ще си донеса хубавите дрехи. - усмихна се и взе едно цветенце от тревата до тях. После второ. Надигна се над нея. - Не мърдай, ще ти направя корона от цветя. - усмихна се момчето лъчезарно и бързо зави двете стебълца. Пръстите му, ловки, бързо успяха да завъртят малките цветенца растящи около тях. Прехапа си езика като искаше да каже, че ако нямаше пчели, нямаха да имат цветя. Да, да говори твърде много за пчели беше голям проблем понякога. 

 - Мисля, че твърде много се притесняваш за мен, Арина Орлова, нима ти изглеждам толкова чуплив? Ето, не мърдай. - Исмаил положи короната на косата ѝ. - Милейди...

@Исмаил Колимечков

Усмивката му беше заслепяваща, по-ярка и топла от слънцето. Наблюдаваше го като омагьосана как събираше цветенцата и ги вплиташе едно по едно, оформяйки ги в красив венец. Нещо в гърдите й потрепна. Дали бе сърцето й, което най-накрая беше решило да разтопи малко от ледената си обвивка или нещо друго, не бе сигурна.

Но точно в този момент, през главата й мина мисълта, че никога никой в живота й не си беше правил труда да направи нещо специално за нея. А, Исмаил без да се замисли беше предложил да се набута в змийското леговище.

- Не преувеличавай, Желев просто е малко по-сериозен... – откри правилната дума с много усилия, в момента й бе трудно да навърже професора в разговора. Не смееше да помръдне, защото й се прииска да улови в спомените си всяко движение на момчето. Странно, нали? Какво ли й ставаше? – Не съм сигурна кой е по-опасен в случая, родителите ми са досадни, но Пейо има зъби, които му носят бонус точки.

По бузите й изби лека руменина, когато цветната корона се озова в косите й.

- О, не се притеснявай, не те смятам за чуплив Исмаил Колимечков. – засмя се. Притесняваше се, че родителите й най-накрая ще открият с какво си имат работа в лицето на Арина и ще си пропукат снобската фасада. А, и не искаше да се излага все пак със смотаното им поведение. – Как ми стои? Приличам ли на кралица-пчела? – погледна го в очите и не успя да отклони погледа си. – „Великото” събитие е тази събота.