РП Тоалетната на Клюкаря - Филип и Исмаил

Беше просто тоалетна, може би като всяка друга средностатистическа обществена такава и меко казано занемарена.Филип пристъпи вътре, и с погниса си затисна носа.Обстановката го ужасяваше, как е възможно да има толкова неподържано помещение в Мунгав, той не спираше да се възмущава полугласно от отчайващото състояние на тези сервизни помещения докато не чу глас зад себе си.
-Хей ти трябва да си пухкавия братовчед на Владимир, от "Северен вятър".
Извика някой, и Фил се огледа стреснато, но в помещението нямаше никой друг освеннего, или така си мислеше той.Заотстъпва къмизхода озъртайки се панически, възможностите бяха две или полудяваше, илинякой недоброжелател се бе скрил тук и го дебнеше.Момчето се огледа за пореден път,но наистина бе съвсем сам сред цялата тази смрад наоколо.За негов ужас вратата се хлопна зад гърба му и някой невидим се разкиска.
-Кой е там, кой си ти?
Питаше треперейки Филип, и очакваше всекимиг притежателят на гласа да изскочи от някъде.
-Ама че сте бъзливци вие богаташчетата, спокойно дух съм и за това неме виждаш поне докато не реша да ти се покажа.
Както вече сте се досетили това беше духът на Клюкаря, койти знаеше всичко за всички в Мунгав.Понаучил това онова, щеше да накара момчето да му разкаже подробностите преди да го пусне  да си върви.Филип задумка по вратата викайки с надежда някой отвън да го чуе и да му се притече на помощ.Не искааше даостава  миг повече в тази ужасна и смърдяща тоалетна, а скъпите му дрехи щяха да се вмиришат непоправимо.Той продължи да вика отчаяно за помощ, докато не чу нечии стъпки от другата страна.
-Помощ измъкнете ме от това ужасно място, умолявам ви.....

Тропане, тропане и още тропане. Исмаил тамън се прибираше към стаята на дом Лъч от заобиколния път, и това си беше така, защото беше свил една цигарка преди това и сега съвсем не искаше да се засича с други съученици. Имаше едно особено спокойствие в празните високи коридори на Мунгав. Оставяше душата му да диша. Само, че и това спокойствие беше нарушено от едно неритмично думкане. Думкане причинено от тоалетната. Исмаил, какъвто си беше любопитен и прям, веднага завъртя натам, за да чуе и още по-паническия непознат глас… ясно, беше станала патаклама. 
 - Чакай малко, ей сега ще те изкарам …. - каза Исмаил спокойно и потропа внимателно по вратата. Отсреща тропането спря.
 - А, Исмаил, случайно да имаш интересна клюка? 
 - Запалиха Южната кула и Желев спи с кучето си. - отвърна полу-автоматично Исмаил без да обръща внимание на Клюкаря. Момчето отдавна знаеше, че да вярваш на клюкари не водеше до нищо.
 - Лъжи! - изпищя духа и си тръгна възмутено, а момчето отвори вратата виждайки малко, непознато момче, е… сега, беше време да си признае, че нямаше как да запомни всеки нов в училището. 
 - Хей, хей, добре ли си? - попита сериозен петокурсника, защото мъника освен, че беше облечен в роби на дома му, изглеждаше и готов да се разплаче.

Най-сетне някой бе чул писъците му, и потропа отвън на вратата.Момчешки глас взе да му говори успокоително и неизвестният му за сега спасител успя да прогони духа на клюкаря.Вратата се отвори и пред Филип стоеше непознато по-голямо момче, вероятно пети или шести курс, той се поуспокои като видя, че това не беше Илиян и хлипайки му разказа какво се беше случило.Непознатият го питаше дали е добре, явно предлагаше подкрепата си.Фил кимна и отговори, че вече е мналкопо-добре на свежиявъздух извън тази противна воняща тоалетна обладана от духове.Бе доволен от развръзката на неприятната случка отпреди малко, и учтиво благодари на непознатото момче което изглежда бе добронамерено към него.Второкурсникът  се бе изплашил от духа в тоалетната, и не знаеше почти нищо за обичайното държание на духа на клюкаря, това палаво духче явно си правеше понякога шеги с учениците, и този път бе избрал него.Голямото момче също беше от неговия дом, и това зарадва Фил.Поне не се отнасяше зле с него, както Илиян.Филип се надяваше, че ще намери верни приятели тук, с които да се опълчи на онзи хулиган който тормозеше и обиждаше него и братовчед му Влади.
-Казвам се Филип Болярски, и съм от Бургас.Нов съм тук започнах направо втори курс, тъй като бях на частно обучение преди това.Подаде  ръка на непознатото момче
Малкият Филип се усмихна, очаквайки непознатият да продължи разговора.Усещаше,че можеда му има доверие, и му сподели впечатленията си за Илиян Георгиев който също бе от техния дом.На Филип му се искаше като жест на благодарност и приятелство към по-голямото момче, да 
предупреди и новия си познат за опасния престъпник Илиян.

+ 1 точка магия (Админ: отчетено).

Исмаил повдигна една аркова вежда без да се замисли, но момчето беше малко и ново. Първокурсник, ако можеше да отсъди колко растояние имаше между главата на петокурсника и главата на Филип. Едно време и той ли беше толкова нисък? Може би? Най-вероятно да. И все пак беше странно да го види сам... от тук. Затова пък не си спомняше момент, в който да бъде заключен от дух... или да бъде тероризиран от съученик. 
 - а,а ... второкусник? - Добре, това беше още по-странно. Не си спомняше да е бил толкова нисък втори курс, а и май момчето беше по-дребно. В Бургас какво ги хранеха? 

 - Исмаил Колимечков, от врачнакися балкан. - смигна му голямото момче и кимна на продължилата тирада. - Мисля, че с Илиян просто не сте се разбрали. Той въобще не е злодей както го огласяш, но може би сте се захапали за нещо?

Усмихна се Исмаил съзаклятнически и се запътиха извън тоалетната.
 - Не познавам братовчед ти, но се надявам да имате нещо по-интересно от това да атакувате Илиян. Не бих искал да видя как хора в дома ми се нападат един друг и повярвайте ми ... - тук Исмаил се наведе с усмивка. - Ще ви вкарам в стая и ще ви взема пръчките и няма да ви пусна, докато не станете най-добри приятели, каквито трябва да бъдете... понякога забряваме да се поставяме в обувките на хората отсреща, особено като сме малки. А и след един бой предполагам ще разбрете, че сте най-добри приятели. - не му остана длъжен Исмаил и прибра пръчката си в мантията си, докато ходеха с Филип към общата стая. - Та, какво ще кажеш? Ще дадеш ли шанс на Илиян, заради мен? 

 + 1 т. издръжливост срещу опасни тоалетни (Админ: отчетено).

Фил определено бе задължен на Исмаил, че го избави от проклетия дух.Предложението на петокурсника обаче не му се понрави особено, да ги сприятелява с престъпник като Илиян за него бе далече от представата му за равностойно сътрудничество.Не си представяше, че те тримата биха могли да бъдат приятели с онзи злодей, но все пак бе благодарен на Исмаил и личният му кодекс на честа му диктуваше да приеме офертата колкото и ужасна да му се струваше тя.Филип се замисли над ситуацията, за него бе трудно да приеме възможността да имат дружески отношпения с Илиян, който постоянно ги тормозеше и обиждаше.Момчета сподели и това с петокурсника, като очакваше той да промени решението си да ги затваря заедно с бандита в една стая.Фил чувстваше, че това бибило под достойнството му да преговаря и се бие с този проклет разбойник.От друга страна обаче си спомни разговор с братовчед си Влади в който му бе споделено, че първоначално се е опитвал да се сприятели с Илиян.Влади да се сприятели с този побойник.Наистина можеше да се дообмисли и тази идея, да се пробват да превъзпитат Илиян, но това ще е наистина последен опит от тяхна страна, да му повлияят в положителен аспект и вероятно щеше да промени отношението си към тях.Филип погледна Исмаил докато обмисляше отговора си, щом това се явяваше единствена възможност да изгладят различията си и приобщят хулигана към приятелската си група бе готов да се съгласи.Дали обаче Илиян щеше наистина да се промени, за Фил си оставаше все още загадка.
-Добре ще му дадем последен шанс, но само заради теб.В коя стая ще бъдем затворени?

@Исмаил Колимечков