Някъде по коридорите, малко след "бягството"

@Люба Бюлбулева

Илиян успя да избяга успешно от "затвора" в който го бяха натъпкали, е не без помощ. Беше благодарен на Исмаил, за указната му подкрепа, а сега беше време да си върне момичето. Щеше да е трудно и го знаеше. Илиян беше реагирал като тотален кретен, а приятелката му го избягваше. Не бяха късали, а скарали .  Тя щеше да го остави, нали ? Ако имаше нещо. На Илиян не му пукаше, ако ще и баба Яга да е. Исмаил беше прав, тя имаше нужда от защита, колкото и да не го признаваше. Не можеше да си позволи да я остави в такъв момент. Нямаше да може и да е погледне.. не и след онова магическо лято, която преживя, не и след като му помогна да да заобича магията. Това нямаше да го позволи.
      
      Ето я и нея ! Илиян я вижда и се спуска към нея. Време е да си я върне ! Нямаше вариант да не успее. Не се знае защо, това беше и коридора, където и тръгнаха. Люба, като че ли го забеляза в далечината и опита да се отдръпне настрани. Нямаше да стане това.
         
          -Люба !  Стой !
         
 
Това и беше .. мамка му. Люба побягна. Тръгна да бяга, Илиян след нея. Двамата продължаваха. Илиян продължаваше с виковете да я настигне. Накрая.. успя в ъгълчето, точно до стената, където беще станала „магията“ . Илиян се подпря над нея. Последва  кратко мълчание. Двамата се гледаха, без да продумат и дума. Илиян в този момент се свали, за да я целуне, но тя извърна лице.
 
          -Виж.. знам всичко. Не трябваше да реагирам така ! Ревнувах.. заболя ме, защото си помислих неща. Отбягваше ме и си помислих, че ти и той.. както и да е. Знам истината.. нека поговорим !

Последната седмица мисли.
Много.
Знаеше, че Илиян реагира на връзката й с Исмаил, не на новината за вийлата. Изплака бая, но го знаеше в крайна сметка. Щеше да и още да си поплаче в бъдеще. Но и не беше взел достатъчно насериозно информацията.
А тя значеше толкова много.
За нея.
Беше успяла да изчете много преди началото на годината, а и преди години бе питала кухненските вийли. От чисто любопитство, а то какво се оказа.

Загледа я, чак като почнаха да й се проявяват уменията. При това ужасно близо до тях.
Да нови гаджета са все заедно и са лепки и тя се радваше на постоянната близост... но също така бяха и омаяните от вийли. Поне не беше танцувала със него.
Не.
Но и толкова обсесивно я бе търсил, когато стана промяната. Когато Люба изчезна. До припадък. Без да се храни. Без да спре... като омагьосан.
А и тази ревност... разбира се че ще приеме утехата на Исмаил. Стари чувства или не той й беше най стария приятел в това училище! Все едно с Рея да спре да общува.
Нямаше смисъл..
Което по нейния списък... не вещаеше добро.

Може би за негово добро беше просто да се отдръпне. Да го остави да поговори и с други момичета хора. Звучеше толкова аналитично и откъснато в собствената си глава. А сърцето й се късаше.
Искаше просто да си хване гората.
И да не се връща в този ад.
Но не можеше и да остави нещата така. Не можеше да остави да се борят сами. Не и след нещата които видя.

-Люба !  Стой !

Романсът може да почака...
А ако не може.
Значи не му е писано.

Все пак е вийла, а той човек.

Не успя да му избяга. В училището щеше винаги да я настигне. В гората не.
Той си мислеше все още че проблема е със обвиненията му.
Хубаво.

- Какво е това всичко, което си мислиш, че знаеш? - гласът й някога бил ли е по-студен? ако трябва ще го нарани, не иска... но ще го направи, ако това значи той да има нормален живот - Истината?

- Това е хубава идея всъщност. - не беше успяла да кореспондира с Илияна още, бяха изолирани в това беше сигурна, но гласа й беше още студен. Изтощението помагаше в момента прекрасно - Съмнявам се, че външния свят знае какво се случва в Мунгав в момента. Добре е да се свържеш с баща ти възможно най-скоро.

Не можеше да каже по-точни неща, за да затвърди преценката й. Да си направи татус свързан със нея, няма и седмица след като почнаха да излизат. Как може да е толкова глупава.

Е всичко освен последното.

Да се отдели, по собствено решение... но ще тръгне ли без нея? Ако тя му каже че остава?
Не и ако му каже защо.
Пак ще мине на аз съм тъпак, така онака. Не осъзнаваше колко много хора ще изостави като тръгне. Да се оправят сами, за него са важни само двамата.

Като омагьосан.

- Гон.. Опитваш се да се оттървеш от мен ли?
- Ти сам го предложи... Но, не. - размаха ръка сякаш обрамчваше цялото училище. Сама не разпозна гласа си, толкова замръзнал - Погледни ги, Илияне. Хубаво погледни "пъдарите" ни. Да, аз съм такава каквато съм, но то не е просто черта на характера. Аз. Не. Съм. Човек. Аз съм като тях. И е въпрос на време, каквото са направили за да подчинят вийлите от кухнята да вземе ефект върху мен. 
- Ще с...
- Не. Не знаеш достатъчно за този свят. Отиди и разпитай баща ти, по възможност без да му избодеш очите. Някои... - думата й заседна в устата, да вече не беше човек - а същество - някои същества трябва да спазват определени правила с причини.

-МАЙНАТА ИМ НА ПРИЧИНАТА И ЗАКОНИТЕ- извика Илиян. Не си паднах по теб заради причини и закони, а точно защото не се водеше по тях. Не ми пука че си от тях НЕ СИ КАТО ТЯХ. Не си паднах по онова момиче,  което се придържаше по закони ,а което ми показа, че е свободна. КАТО МЕН. Която търсеше свободата. Ако смяташ че си като тях се лъжеш .НЕ МИ ПУКА ЧЕ СИ КАТО ТЯХ. НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА, АКО ИСКАШ ДА бъде и баба Яга ти казах.  В Министерството знаят какво става. Ако смяташ, че ме засяга. Кога съм се водил по системата. КОЯ СИ ТИ И КАКВО НАПРАВИ С ПРИЯТЕЛКАТА МИ !
               Тези думи улучиха Люба в сърцето.
Знаеш ли защо си таутирах Мунгав- ВИЕ ВСИЧКИ ЗНАЧИТЕ ЗА НЕГО. Престани да бъдеш егоист в тези решения. КАЗАХ ТИ 100 Пъти – НЕ СИ САМА !  Престани да се натоварваш като главен герой от клиширан филм книга или аниме.  Това е истинския живот мамка му. Аз правя същото, знаеш ли- слагам си чуждите грешки- и трябваше Исмаил да ми го набие в главата ,  за да го разбера. Престани да си слагаш чуждите неща върху себе си.  Ще се справим ! Само че този път, ЗАЕДНО.  Държиш се все едно си зависима от тях. Магия.. четох за магията на Вийлите.  Магията ли ми счупи коляното ? Магията ли ми помагаше с уроците ? Магията ли ме introduce-на до първите ми приятели  МАГИЯТА ЛИ МЕ НАКАРА ДА ТЕ ОБИЧАМ. Бягах като луд, защото съм такъв.  Знам какво си мисли—аз съм Вийла той е човек. МАЙНАТА МУ. Писна ми от закони , правила и дескриминация.  Защото аз цял живот съм жертва на такава. И не ми вади истини, ами ми кажи КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ чувстваш истински.  Знаеш,че съм отличник по магическа история и познавам всички магическа същества нали ? То значи се замисли- какво става с Вийлата като свърши с момчето- захвърля го
               -Не може.
               -Можем ! Можем, можем , МОЖЕМ ! Стига с това НЕ ! От кога взе да казваш не ? Толкова си се панирала, че се променяш, че чак не забеляза, че дори не съм обърнал внимание на новия ти външен вид. Дори не ми пукаше, осъзнаваш ли. Не ми пука каква си , как изглеждаш. Пука ми за човека от вътре. Аз се влюбих в тази Люба
Целуна я.  След което се отдръпна настрани.

- Коя съм аз? Исмаил може би не ти е набил достатъчно в главата... Може би ИСКАМ да съм сама - натърти на последното, но извън това нямаше емоция в гласа й. Не беше лъжа, всички знаеха че й трудно да лъже, а и имаше много лесни подсказки да я хванеш - От този разговор няма смисъл. Не ти говоря за закон наложен от хора, магьосници или вийли, ако наистина беше... ако наистина разбираше материята щеше да разбереш. Все едно. Ходи да кажеш на слънцето да не изгрява. После чакай това да се случи, само защото си му казал да не следва правилата.

Не се отказваше. Продължаваше да я държи, но макар и напоследък да не го показваше тя все пак беше по-силна.
Щеше да става и по силна.
Но нямаше и нужда да прилага физическа сила.
Не, трябваше да го накара да разбере. За нейна жалост налагаше се да го нарани. За негов ужас знаеше точно къде.

- Стига ме ползва за извинение за решенията си. Щом е толкова лесно да се бориш със това - давай. - каза магията на глас само заради ефекта - черната мъгла се завихри пред погледа на Илиян и той се изцъкли. - Империо! 
- Не...
- Млъкни - момчето се подчини на момента, сега оставаше да сипе още сол в раната - Е не е толкова лесно? Направи няколко крачки назад. Стой. Завърти се. Подскочи.

Правехе всяко едно нареждане, без видима съпротива. О тя сипваше със шепи. Най-накрая като беше с гръб към нея си позволи да пропука емоция през погледа й. Беше погнуса. Погнуса към самата нея. Магията беше мазна и гнусна в устата й, като катран. Но чувството, че го наранява беше по-силно.

- Щом смяташ че се деля на старата Люба и новата Люба... това е твой проблем, ако искаш го приеми за шизофрения или каквото е там - отдалечаваше се по коридора докато Илиян още беше с гръб към нея, чак когато мина иззад ъгъла го пусна - Свободен си.

За момент Илиян спря. Той се усети, че вече не беше при Люба, а другаде. Сякаш е бил.. конролиран. Няма начин.. нима.. върху него.. беше използвано.. НЕ ! Не, не ! Нямаш как ! Тя не би го направила. Не би му го причинила. След като знаеше, колко ги мрази. Но.. знаеше. Направи го. Извика го, тя нарочно искаше да помни. Илиян в този момент.. нещо в него се счупи. Буквално стоеше като гръмнат. Люба.. дори в очите и имаше сълзи.. тя го знаеше това. Но Илиян.. нямаше начин той да отнесе това нещо. Наистина ли.. тя… го направи. Илиян, който в този момент нямаше какво да губи, просто се обърна и се затича към нея
             
  -Значи така ! Ще бъдеш фалшива така ли ! И толкова ли смяташ да си фалшива, че да използваш проклятие върху мен.  Сега ела с мен. ЕЛА С МЕН И им го кажи. На всички. Как Голуба (да използва цялото и име) Бюлбулева  използва проклятие. Хайде, ела с мен. ЕЛА И КАЖИ НА ВСИЧКИ , КАК ТИ ИЗПОЛЗВАШ ТЪМНА МАГИЯ, ЗА ДА СЕ НАПРАВИШ НА ИНТЕРЕСНА !
               -Аз…
               -ТИ ! Опитах се да съм човечен. Опитах се да оправя нещата. Ако искаше да те намразя- не успя.  Ти обаче ! Ти.. не мога да повярвам ! КАК НЕ ТЕ Е СРАМ ДА НАПРАВИШ НЕЩО ТАКОВА !  Кое, за да ме отблъснеш ли ? Ако е така- единственото нещо, което направи е че нарани теб самата. Веднъж използваш ли тези проклятия няма връщане назад, знаеш това нали ? Ела, хайде ЕЛА ! Ела и кажи как ти, за да се отървеш от проблемите си използваш проклятия . Хайде И то не кое да е едно от 3-ТЕ. Хайде де ! Не.. по добре не. Не искам единствените хора, които познаваш и са ти приятели да се отвратят от теб.  Но да, аз съм излишния в тази компания, и ще продължа тази битка САМ !
               -Чакай … не е
               -Не. Ще ти пазя „тайната“, че си направила това . Но занапред не ме търси. Не и докато не осъзнаеш грешката си ! Защото в момента грешиш и ще си го набиеш в манерката. 
 
Илиян се обърна и тръгна в обратната посока. Люба за момент понече да му каже да спре. Да се обърне.  Но.. беше по добре за него. Той заслужаваше човешко момиче до себе си,а не нея. А с това.. бе постигнала целта си. Да го отблъсне.. да я  намрази .  Мразеше я ? Ох много неща. Очите и се пълнеха със сълзи при мисълта, но.. трябваше. Заради него.. заради нея…

Лед.
Цялата бе като обхваната от студенина, процеждаща се навътре в нея. В костите й. В душата й. Вийлите имат ли душа?
Може би лека полека умираше с годините.
В историите бяха мъртви души, хванали гората. Комуната която се държи сама за себе си и не допуска външи. А нейната комуна се затвърждаваше..

Той...
Той не я познаваше...
Това затвърдиха в нея последните му думи.

Нямало да каже на приятелите й?

Та тя сама щеше да го направи. Стига с тоя режим да успееше да засече, който и да е. Все още усещаше мазнината и мрака на магията около себе си. О диктаторите щяха да са толкова доволни от нея - потръпна от идеята.

Погнусени?

Те нямаше да са погнусени. Първия ден от тази година й доказа, че приятелите които беше събрала, бяха истински. Последната година тя беше ужасна с тях, да, но щеше да си навакса. 

Разочаровани?

Да, по-скоро разочаровани. Поне тези които разбираха тежестта на действията й. Но нямаше да са по-разочаровани от нея самата.

Не каза нищо повече.
Илиян изглежда държеше да има последната дума. Ако Люба кажеше нещо той щеше да продължи. Тя знаеше, че говори глупости. Опитвал се да бъде човечен... защо не я остави тогава още първия път като му каза да се отдръпне.
О и да не забравяме как така било толкова мило от негова страна да не забележи външния й вид... толкова се била панирала, че не разбрала?... 
Толкова не го е забелязал, че да го ползва като атака да се изтъкне колко е добър.
Колко мило.

Не нямаше да се юрва сама по тази пързалка. Само се надяваше да не направи някоя глупост.
Но имаше и Вихрен и останалите. 
Те щяха да го задържат да не се забие сам в някоя глупост.

Нали?



край