РП Отвари

Часът по отвари при пофесор Георгиева вече бе започнал, Мая си представяше как Жан втурва в стаята и дрънка за преследващ го гарван който искал да го нападне.В коридора  съответно нямаше да има  никакъв гарван, професор Георгиева  щеше да му направи забележка за наглите лъжи и безобразното му поведение, и да го накаже с оставане след часовете.Той трябваше да остане след часовете в библиотеката където да направи азбучен каталог на всички намиращи се там книги.Мая беше повече от доволна при така стеклите се обстоятелства в мислите и, но после се намуси, как си позволяваше това момче да тормози гарвана и.Бе предупредила Жан, че Блек не го харесва и трябва да стои далеч от гарвана.От друга страна тя беше във възторг, че виновникът за всичките и страдания щеше да бъде наказан, и да му се наложи дълъг престой в библиотеката това означаваше, че няма да се мотае наоколо и да се натрапва с присъствието си цяла вечер.Докато тя се забавлява с Алгара, той щеше да стои на голямата маса в библиотеката и да пише азбучен каталог.Мая се усмихна самодоволно, тази година бе решила да отмъщава по всички възможни начини на Жан.Той трябваше да си плати за страданията които и причиняваше, как смееше той да им се натрапва и да разваля пейзажа.Това противоречеше на всички възможни училищни правила.Мая доволна довърши отварата си за сила, отля малко от нея в шишенце което скри в джоба на мантията си, възнамеряваше да тества отварата по-късно, ако Жан пак се изпречеше пред очите и.
-Чудесно сте се справили госпожице Кочева, 30 точки за "Южен вятър"
Похвали старанието и учителката.Момичето само се усмихна, и отправи презрителен поглед към Жан които гледаше притеснено котела си.Ехаа че ще е прекрасно, ако е объркал съставките и котелът избухне в лицето му.Мая се усмихна със задоволство, да определено щеше да се наслаждава на гледката. 


ще искам галеони
Админ (отчетено).

Чос по отвари. Янтар влезе в класната стая, седна на чина си, извади принадлежностите си, след което прилежно ги подреди. Преподавателката проф. Капка Георгиева бе голям педант и много,ама много държеше на това.
 В този час учениците имаха избор. Дали да опитат да направят отвара за сила или пък таава за уголемяване и смаляване. След известно колебание Янтар реши да избере първата. За тази цел най-напред напълни котлето си с вода до половина, запали огън на който го сложи да заври. А доато чакаше това да се случи наряза корен от асводел и с помощта на обратната част на лъжицата истиска гной от бутобоби. Пусна в котлето един зъб  от пепелянка и веднага след него и едно перо от аугорей. Последваха три разбърквания по посока на часовниковата стрелка. Веднага след последното добави и другите две аугореиви пера. Нови три разбърквания, само че този път бяха в обратна на часовника поока. Течноста започна да свети в оранжево. Шесто курсникът я остави да ври точно една минута и двадесет и три секунди, а след това прибави сместа от асфоделов корен и буботова гной. И това беше. Сега оставаше само да провери как се е справил. С тази идея южния  вятър най-напред спря огъня и прибра нещата си, понеже вече нямаше да са му нужни после отсипа от отварата и огпи. Пристъпи към най-близкия празен чин и пробва да го вдигне. Отначало успя. Но после дали защото ефекта бе свършил дали понеже беше объркал нещо, в последния случай най-веоятно с времето за къкрене или в нужния за пиене грамаж. Обаче чина падна върху него.
- А заочнахте така добре, г-н Вълчев - разнесе се гласът на Георгиева. - Все пак 10 точки за Южен Вятър. И някой да го придружи до болничното крило

Галеони (Админ: отчетено).

Лоши думички! Тамара закъсняваше. Ама не закъсняваше, а ЗАКЪСНЯВАШЕ! И то за Отвари! При Георгиева!

Ето защо тя тичаше. Ама тичаше с всички сили през целите подземия от общата стая на "Лъч". Спря (или по-точно се блъсна в стената) чак пред вратата на кабинета. Така, добре, всичко беше наред. Момичето още си поемаше трудно въздух, но трябваше да положи всички усилия да се събере в ръце и да не я хванат колко точно е закъсняла. Отвори вратата по най-тихия начин...

Скръъъъъъц!

По дяволите, до тук с промъкването! Професор Георгиева се втренчи в нея с възможно най-строгия си поглед, безмълвно обясняващ как ако си закъснял повече от една секунда, по-добре изобщо да те няма. На Тамара й идеше да потъне в дън земя, докато стоеше на вратата и се усмихваше сконфузно.

- Преди да сте започнали да питате и да изгубите още време от часа, госпожице Язова, сядайте някъде и не пречете повече. Останалите от нас, които бяхме навреме, работим по смаляваща отвара, на страница 50 в учебника. - Ама тази жена наистина успяваше да натърти някои думи!

Тамара си хареса едно от свободните места най-отзад и тъкмо вадеше учебник и комплект със съставки, когато вратата се открехна. Ама този път наистина тихо. Георгиева, вече с гръб, така и не разбра кога слабичко нахилено момче с рошава коса се промъкна и се нагласи до Тамара.

- Ей, ти не си ли от долния курс? - изсъска тя в ухото му.

Познаваше го, един от първокурсниците от нейния дом. Вече беше успял да забърка повече пакости, отколкото тя самата за целия първи курс. А сега беше и тук. Закъснял. При Георгиева! И то не в собствения си час. Честно казано, момичето малко се възхищаваше от подобна дързост.

- Шшшшт, искаш да ни хванат ли?! - прошепна момчето. - И какво като не съм от курса? Отварите са яки.

Тамара тихо побутна учебника към него, за да подкрепи прикритието му. Колкото до отварата, изглеждаше напълно объркваща. Тъкмо беше накиснала копривата и змейската слюнка, нокътът от хипогриф беше изваден и старателно подреден, котлето си къкреше на котлона.... О, не! Не, не, не! Този ден нямаше как да стане по-лош!

- Ей, малкият! Случайно да си носиш скачащи луковици? - да успее да привлече вниманието на момчето до себе си, докато невинно се усмихва на Георгиева, беше вероятно най-трудното упражнение на света, цял висш пилотаж.

И да, в бързането беше забравила може би една единствена съставка. И по законите на Мърфи, Мерилин и баба Пена от петия етаж, точно тя се беше оказала от съществено значение.



@Арсений Владев

Админ: +10 галеона (отчетено).

@Тамара

- СлУчАйНо Да НоСиШ пОдСкАчАщИ лУкОвИцИ? - изимитира я той, преправяйки гласа си на женски. Погледна я хитроумно изпод вежди. 
Девойката се беше опулила насреща му, сякаш се чудеше на какъв вид дебил беше попаднала. Арсений се ухили, за да разведри малко работната обстановка, а после закачливо рече:
- Значи, първо, ме гониш, а след това ме питаш дали СЛОЧАЕНО не си нося подскачащи луковици, така ли? 
- Не съм... - "те изгонила", вероятно щеше да завърши тя, ако той не я бе прекъснал. 
- Имаш късмет, червенокоске, никъде не ходя без подскачащи луковици! 
- Не съм... - "червенокоса, а рижава". 
- Чакай само да ги изнамеря - прекъсна я за пореден път той и шумно стовари чантата си на чина, като започна яростно да рови из нея. Извади няколко учебника, после няколко молива, мастилница, перо и 2-3 безпризорни желирани бонбона, които се бяха разпиляли в раницата му и се бяха залепили за останалите му принадлежности. 

- Аха! - извика победоносно той, когато най-накра откри кутията с луковиците. Учителката, която досега или не беше доловила суматохата, създадена от Арсений, или търпеливо я игнорираше с надеждата да бъде прекратена, сега се обърна към него и го стрелна със смразяващия си поглед. - Аха... - прошепна малко по-тихичко той и извинително сви рамене, докато поставяше кутията някъде из цялата бъркотия от вещи, разпилени навсякъде. 
Побутна я към къдравата второкурсничка и се зае да пъха всичко останало обратно в раницата си. 
- Само внимавай, защото... - понечи да каже той, но вече беше твърде късно. Видимо раздразнена от хаотичността на партньора си, тя бе грабнала кутията и смело бе отворила капака. Луковиците, разбира се, само това чакаха. Изскочиха от затвора си, търкулнаха се през бюрото и започнаха да подскачат под столовете и чина. 

- Какво става там отзад? - попита препоадавателката. 
- Ааа не, нищо, всичко е наред - излъга я Арсений, за да я накара отново да се обърне към дъската. После дръпна за ръка съдомничката си. - Ама ти никога ли не си работила с подскачащи луковици??? 
- Приличам ли ти на човек, който всеки ден работи с подскачащи луковици?
- Аз попитах пръв!
- Да не си на 10???
- 11! Но все тая. Ти започни с отварата, аз ще се опитам да събера мръсниците, преди да са се качили на главата на Георгиева - заговорнически й кимна той и се шмугна под чина като Том Круз в "Мисията невъзможна". Познаваше им номерата на тези досадни растения. Когато пораснеха достатъчно, започваха сами да изскачат от земята и Арсений и баба му ги причакваха с легени и похлупаци, с които да ги улавят, подобно на пуканки. Сега едва ли щеше да е много по-трудно. Само Георгиева да не го забележеше...


*Галеони, моля* Админ: отчетено.

Днес професор Георгиева ги бе изненадала с контролно по отвари, всеки трябваше да приготви такава по свой избор и на Влади му бе хрумнала гениалната идея да се опита да приготви една отвара която още не бяйа изучавали,а бе прочел рецептата в една от книгите  които му бе дал братовчед му Филип.Това беше специална отвара за стимулиране на апетит, и момчето възнамеряваше някак да я даде на разбойника Илиян Георгиев.Така де щом ги обиждаше и постоянно ги наричаше прасета, си го заслужаваше.Щеше да види той, какво ще му се случи щом пие от нея.Влади сипваше съставките по спомен и разбъркваше сместа в котела си.Слюнка от хипогриф, нокът от буревестник, коренче от растението "Ам-Ам", сухо листо от мандрагора и око от женска тарантула.Момчето продължаваше да рабърква отварата надявайки се опитът му да е успешен, когато преподавателката се приближи към чина му той се престори, че е забравил някоя от съставките на отварата за смаляване, не искаше никой да разбре какво точно бъркаше в котела си.Естествено отнесе забележка от професор Георгиева за разсеяността си, и смънка някакво оправдание.Отварата постепенно придобиваше наситено оранжев цвят,какъвто си спомняше Влади от илюстрацията в книгата.Вече трябваше да е готова, и Влади решида намери някой доброволец който да я изпробва.Огледа се наоколо и се спря на Иван от Южен вятър, повика го при себе си и сравнително успешно го заблуди, че пробва по-краткотрайна отвара за смаляване.Момчето все паксе съгласи да я опита, след което Влади го запита как се чувства.
-Всъщност не усещам да се смалявам, а изпитвам ужасен глад.Какво ми даде да опитам?
Попита го на свой ред Иван.

@Отворена покана за рп

Ела беше скарана с отварите още от миналата година. Не защото не ги харесваше, не защото ги смяташе за скучни или за маловажни и не защото не се стараеше. Напротив. Даваше всичко от себе си, но някак всеки път успяваше да се разсее достатъчно, че да забрави докъде беше стигнала с рецептата. Миналата година тя бе постоянен "асистент" на проф. Георгиева и почти всеки път оставаше след часовете заради избухнала отвара, несполучлива отвара, недовършена такава или просто заради цялата бъркотия, която беше оставила след себе си. 
   
Тази година щеше да е различно. Или поне така се надяваше. Както винаги, момичето надена широката си усмивка и влезе в просторната стая. Нейното място беше перманентно определено -  възможно най-близо да проф. Георгиева, за да я наглежда да не взриви класната стая, и възможно най-далече от всички останали ученици, за да се избегнат инциденти. Момичето беше подранило за часа (отново по заръка на преподавателката), за да има достатъчно време да нареди нужните съставки за днешната отвара. 
  
- Добро утро, проф. Георгиева! - въпреки неуспеха ѝ по този предмет Ела не се сърдеше, даже точно обратното - посещаваше часовете с най-голямо удоволствие и се стараеше да задобрява. 
- Добро утро. - усмихна ѝ се професорката, която въпреки всичко се радваше на упорството на момичето. - Днес ще правим отвара за сила. Намира се на страница 76 в учебника. 
   
Ела се постара да изгони всички шарени мисли от главата си и да се съсредоточи върху задачата. Остави раницата си на стола отстрани и внимателно прочете необходимите съставки за отварата. 
  
"Да видим... Зъб от пепелянка... Как ли са се сдобили с него? Не! Забрави за това! Не трябва да се разсейвам! Пера от аугорей... Тази отвара поне е лесна. Надявам се..." 
  
През това време останалите ученици вече бяха пристигнали и започнаха да се приготвят за часа. Второкурсничката внимателно нареди всички съставки на чина, напълни котела до половината с вода и го остави за заври. Следваше рецептата точка по точка. Разбърка три пъти в посока на часовниковата стрелка, после три пъти в обратната посока и сега идваше най-трудната част. Отварата трябваше да се остави да къкри 1 минута и 23 секунди. Сериозно!? 23 секунди!? И какво, ако станеха 24? Щеше да взриви света? Всичко да свърши? Кому беше нужна тази точност!? Нямаше какво да се направи. Ела трябваше да приеме участта си и да продължи напред. Приготви се да прибави сместа от корена от асфодел и гнойта от бутотоби, докато наблюдаваше нервно часовника. 
   
И... три ... две ... едно ... СЕГА!
  
Второкурсничката изсипа сместта с невиждана за нея точност. Направо разцепи секундата. Ух... Отварата най-накрая беше готова. Или поне така се надяваше. Може би за първи път от повече от пет месеца насам имаше възможност да опита от сътворението си (останалите пъти отварата се взривяваше преди да стигне финала или проф. Георгиева преценяваше, че е твърде рисковано да бъде опитвана). 
   
Ела отсипа 140 милилитра в една епруветка и след кратко назландисване отпи от отварата. Лицето ѝ се изкриви в погнусена гримаса и тя изкрено съжали за решението си. Само като се замислеше какво беше сложила вътре... ъх.... гадост...
  
Дано поне не е напразно. Момичето се промъкна на пръсти покрай преподавателката и излезе в коридора. Зае стартова позиция и изхвърча като стрела по коридора. 
  
"Не мога да повярвам! Наистина работи! Като супер герой съм!"
   
   
Е, не знам дали имаше супер сили, но сблъсъка със стената определено заболя...

Админ: +10 галеона (отчетено).

@Арсений Владев

Това хлапе наистина беше невероятно! Успяваше да създаде толкова много лудница около себе си, че накрая и да му се размине напълно безнаказано. За щастие, явно идваше подготвен за всичко, та си носеше цяла кутия подскачащи луковици. Честно казано, Тамара нямаше да се изненада, ако от чантата му след малко изскочи и машина за сладолед.

Спасяваше я. Ама наистина я спасяваше! И тя толкова много се развълнува, че напълно игнорира предупреждението му за внимаване. Отвори припряно капака на кутията и - изненада, изненада - луковиците се разскачаха навсякъде. Лека паника се надигна в гърдите на Тамара. Добре де, не много лека.

- Какво става там отзад?
- Ааа не, нищо, всичко е наред - ама това момче наистина лъжеше на поразия! По-странното - получаваше му се. Дори и при Георгиева!

Момчето грабна кутията и се втурна да събира луковиците, провирайки се под, над и около чиновете в лудешка надпревара с подскачащите гадинки. През това време Тамара поне опита да се съсредоточи върху остатъка от отварата (без да се хили твърде много на цялата истерия с ученици, повдигащи крака за да премине я някоя луковица, я упорития първокурсник). Бъркане два пъти... не, три пъти! Но по часовниковата стрелка ли беше? Момичето тъкмо забоде нос в учебника, когато лакътят й се озова в близък контакт с купата с коприва. Е, с нейният късмет, твърде близък. Водата заедно с листата коприва и змийската слюнка се плисна върху учебника й, чина и малко по пода, оцветявайки ги в лилав отенък и изпълвайки въздуха с неприятна воня. Да му се невиди!

- Госпожице Георгиева - чу се строг глас до нея. - Ако сте престанали да опитвате да наводните класната ми стая, бихте ли разказали на остатъка от класа как се приготвя отварата, след като така упорито унищожавате както учебника си, така и опитите да преподавам?

Тамара беше сигурна, че е станала червена почти колкото косата си. Тази жена!

- Ами след като добавим нокът от хипогриф във водата в котлето, трябва да разбъркаме три пъти по посока на часовниковата стрелка... - запъна второкурсничката.

- По посока, ама друг път! - чу изсъскване в ухото си. Арсений се беше върнал до нея и се хилеше глуповато на Георгиева.

- Искам да кажа, обратно на часовниковата стрелка! Добавяме две подскачащи луковици и после изсипваме копривата... с която стана инцидент....

- Хм. - Професор Георгиева се отдалечи без да каже нищо повече. Е, можеше да се смята, че куршумът е избегнат.

- Отървахме се - въздъхна Тамара и хвърли благодарствена усмивка на първокурсника до себе си.

- Искаш да кажеш, отървах те - ама това момче наистина беше досадно!

Смаляващата отвара бе едно от най-трудните неща с които Ина се бе сблъсквала. Всъщност това важеше за всички отвари – секунда закъснение и всичко можеше да отиде по дяволите.
Тази отвара не правеше изключение,стъпките бяха написани ясно в учебника,но всичко трябваше да бъде прецизно измерено и изброено...времето между съставките също.
-Да видим дали ще можем да те  смалим Чу. - заяви тя на захарната катерица,която се намираше на рамото й и получи един поглед с ококорени очи,който ясно показваше,че Чу няма намерение да бъде смаляван.
Да си го кажем често...тя не знаеше дали отварата щеше да подейства на животинката,но защо пък да не можеше?След като вършеше работа за предмети и хора,би трябвало да върши работа и за животни!
Внимателно измери 500 милилитра вода,които изсипа в котела си и се зае да се разправя със змейската слюнка в която трябваше да накисне копривата...поне беше изсушена. С прясната не бе никак приятно да се работи,особено без ръкавици.
Течността започна да мирише гадно,но в учебника бе посочено точно това...трябва да мирише гадно и да е лилава. За сега точно това се бе получило.
-И...някой ще трябва да го изпие.Пу няма да съм аз. - прошепна на себе си,като добави нокът от хипогриф към водата в котела и започна да бърка,като на ум отброяваше колко пъти бърка на едната и колко пъти на другата страна. И накрая луковиците!С тях трябваше да бъде бърза за да не избягат..беше ги сложила  в едно бурканче и ги изсипа вътре в котела.
-Внимателно! - чу зад себе си,когато преподавателката мина покрай нея..явно да ги изсипеш всички заедно не беше най-добрата стратегия?Упс!
Продължи да спазва инструкциите,като добави гадно миришещата течност към котела. Като с магия – ха! - отварата придоби червеникав цвят и жълта пара се издигна от котлето.
-Чуууу,време е да...е да станеш още по-малък. - Ина пресипа от отварата в малка стъкленица и след това я поднесе към катерицата,която реши да избяга.
-Не върху животното!
-Ама...той няма против. - чиста лъжа,беше очевидно,че катерицата не искаше да бъде първият пострадал от това,което малката магьосница бе сътворила..независимо дали то работеше или не.
Тя се огледа наоколо и избра еднин нож с който си бе помогнала по-рано и капна от отварата. Предметът се смали почти веднага.
-Може би смаляването на остри предмети не е най-практичното. Особео,ако бъдат изгубени.. - и все пак получи кимване, най-вероятно заради чистата работа, тъй като мястото й не бе пълен хаос..,но тя самата нямаше да се справи,ако всичк обеше хаос и трябваше да държи всичко под контрол...щом станеше дума за отвари.


+магия,моля (Админ: отчетено).