Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+3
Ник Хамилтън
Ориана Алистър
Морса Октаринова
7 posters

    РП Отвари - несвързани

    Морса Октаринова
    Морса Октаринова
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : РП Отвари - несвързани Coin10 60
    Ниво : РП Отвари - несвързани Untitl37
    Статистики :
    РП Отвари - несвързани Streng10 Сила: 2
    РП Отвари - несвързани Shield10 Издръжливост: 8
    РП Отвари - несвързани Brain10 Интелигентност: 2
    РП Отвари - несвързани Runnin10 Ловкост: 6
    РП Отвари - несвързани Magic-10 Магия: 6
    РП Отвари - несвързани Clover10 Късмет: 2

    Бобчета : РП Отвари - несвързани PearРП Отвари - несвързани Mango

    РП Отвари - несвързани

    Писане by Морса Октаринова Пон Яну 02, 2023 9:08 pm


    Най-сетне след тягостната лятна ваканция мога да се върна на едното място което ми носи радост и спокойствие - Мунгав. 


    За мое съжаление първият учебен час за годината беше, разбира се, часът по Отвари. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против професор Георгиева. Отварите ми се удават и часовете обикновено минават неусетно. Но след като прекарах цяло лято помагайки на нашите с извличането на отрови и чекненето на жаби, последното което исках е да търча в гората за съставки на първия си ден обратно в училище. Явно с професор Стоева са решили да си направят някаква странна колаборация и да съчетаят предметите.

    Мъчителната разходка започна още посреднощ, в търсене на водна мента и морска краставица за създаването на Отвара за сила. В общи линии е ясно - който не си е учил Билкологията миналата година, ще го скъсат сега в часовете по Отвари.

    Да не говорим че да търсиш водна мента по тъмно си е задача и половина дори за магьосник. Един прост “Лумос” не ти решава проблема със студа, нито с дебнещите магически животни в дебрите на гората. 


    Оставихме грифоните на единстветната отворена поляна и продължихме пеш. Добре че ни разделиха по двойки. Колкото и да обичам Тръпчинко, една октаринова жаба не може да те предпази срещу дебнещите животни в гората. Слава богу съм Жара беше с мен, поне нейния ястреб може да избоде нечии очи ако се наложи. За всичките ми години тук не разбрах защо сложиха мен в “Лъч” предвид че дуелите са ми сигурно най-слабия предмет. Всеки друг дом щеше да има 100 пъти повече смисъл.

    Най-сетне мярнахме един от залежите на морска краставица. Оставаше само да изчакаме слънцето да изгрее, да ги напече малко и да се прсънат от налягането. Това е лесната част - събирането на сокът беше трудната. Застанахме зад тях и зачакахме.

    Разгелждайки наоколо, окото ми попадна на нещо което сякаш блестеше в корените на едно от близките дървета. Реших да си запълня времето с нещо - слънцето едва беше изгряло.

    Сгушено в оплетените мъхести корени на едно прогнило дърво беше сияйно цвете, което блестеше под първите лъчи на слънцето. Изглеждаше като излято от стъкло - бляскаво и твърдо - необичайно за текстурата на растение. За всички години по горите не бях срещала такова. Посегнах да го докосна. Света се изкриви и изстена. Обърна се отвътре-навън.

    Усетих сухия корен да ме дръпа рязко под рохката земя. Опитах да извикам Жара, но устата ми беше пълна с пръст и не се чу нито звук. Сълзи се стичаха по бузите ми, докато се провлачвах по-надълбоко и по-надълбоко в земята. Изведнъж, кафявата пръст свърши - и тъкмо когато помислих че ще мога да вдишам отново, осъзнах къде съм. Бавно коренът отпусна глезена ми. Беше тъмно и влажно, а аз се носех бавно с течението. Имаше ли езеро в гората?

    С последните усилия които ми оставаха посегнах към пръчката ми и фокусирах мисълта си върху повърхността - все някъде там в мрака трябваше да я има. Лъч огнена светлина се изстреля и магията ме придърпа като макара. Ставаше все по-ясно и по-ясно, виждах прасковените отблясъци на изгрева над себе си. Точно преди да мога да протегна ръка през водата и най-сетне да вдишам нещо ми попречи. Нещо невидимо като стена ме спираше да продължа. Виждах собственото си отражение в тънкия като лист ръб, който ме делеше от спасителния дъх. Моето отражение ме гледаше ухилено със същите зелени очи, които виждах от 16 години в огледалото. Знаех че ми остават секунди, болката рязко навлизаше в гърдите ми. Отражението ми отвори уста, протегна ръката си и чух:

    -Най-сетне, Морса. Ето те. 



    Нещо ме разтресе.
    Отворих очи и видях Жара до мен. Усещах остра болка в глезена.

    -Нали знаеш, че не мога аз да върша всичката работа. Сега като се успа, ще трябва ти да правиш отварата.


    Огледах се наоколо. Нямаше и следа от растението, което видях по-рано. Имах нужда от вода. Изхленчих че съм съгласна. И в това състояние щях да направя по-успешна отвара от нея.

    Остатъкът от деня не можех да спра да мисля за случилото се. Разсеях се на няколко пъти и преварих отврата, но все пак се получи достатъчно сполучливо, за да ме остави на мира Жара. Оставаха само няколко учебни часа до края на деня и следващия предмет - Пророкувне. Може би професор Фелес щеше да предложи някакво обяснение на случилото се.


    в случай на бонус моля за една т. статистика. 

    Админ: Отчетено.

    Разказвачът харесва този пост.

    Ориана Алистър
    Ориана Алистър
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : РП Отвари - несвързани Coin10 120
    Ниво : РП Отвари - несвързани Untitl37
    Статистики :
    РП Отвари - несвързани Streng10 Сила: 4
    РП Отвари - несвързани Shield10 Издръжливост: 4
    РП Отвари - несвързани Brain10 Интелигентност: 2
    РП Отвари - несвързани Runnin10 Ловкост: 4
    РП Отвари - несвързани Magic-10 Магия: 6
    РП Отвари - несвързани Clover10 Късмет: 2

    Бобчета : РП Отвари - несвързани MangoРП Отвари - несвързани Sausage

    Час по отвари

    Писане by Ориана Алистър Нед Яну 15, 2023 1:32 pm


    Беше едва началото на учебната година. По програма второкурсниците трябва да имат отвари, а третокурсниците пророкуване. Но някой е бил омагьосал тавана на стаята по пророкуване да вали дъжд и сега госпожата и няколко петокурсници и шестокурсници бяха болни от прашеска настинка и не можеха да спрат да грухтят. Бяха в болничното крило, затова третокурсниците трябваше да имат отвари с второкурсниците. Аз бях готова за час, когато в стаята влезе госпожата.
     
    - Добро утро, ученици. Надявам се, че сте си прекарали добре лятната ваканция, защото е време да се хващате на работа и да приготвяте отвари. Понеже днес е първият ви час по отвари, ще направим по-лесна отвара. Ще ви разделя на отбори по двама и ще трябва да приготвите отвара за смаляване и противолек. Както винаги, следвайте внимателно стъпките в учебника и не правете бъркотия.
     
    Госпожата отиде до бюрото си и си остави чантата.
     
    - Накрая на часа ще трябва да тествате отвара върху себе си. При неуспех ще трябва да остане след часовете, за да изметете цялата стая и да почистите прозорците. 
     
    В стаята имаше толкова много хора, които шумяха, че аз едвам чувах гласа на госпожата.
     
    Изведнъж се чу шум. Едно дете беше бутнало около десет шишенца с подправки и отвари. Всичките се счупиха на пода. Когато госпожата видя това, се ядоса толкова много, че цялата почервеня и каза:
     
    - Как може такова нещо! Знаете ли колко се старая да чистя тази стая всеки ден?! А после вие идвате и бутате всичко на пода, без дори да се извините!
     
    - Из...Извинявайте, госпожо Георгиева. Не исках. Просто има много хора и... – каза детето, което бутна шишенцата.
     
    - Спри да се оправдаваш и веднага изчисти тази бъркотия! – каза ядосано госпожата.
     
    Детето стана и започна да чисти стъкълцата от пода.
     
    - Ти ще останеш след часовете да изчистиш цялата стая след съучениците си. – каза Георгиева с доста по-висок глас – така, докъде бяхме стигнали? А, да, сетих се.
     
    Госпожата започна да ни разделя по двойки за да направим отварата.

    Админ: + 10 галеона (отчетено).

    Морса Октаринова and Ела Благоева харесват този пост.

    Ник Хамилтън
    Ник Хамилтън
    Изтрит герой


    Re: РП Отвари - несвързани

    Писане by Ник Хамилтън Чет Мар 09, 2023 8:59 pm


    Ник внимателно добавяше съставките в отварата за сила,и котелътму се разбъркваше къкрейки тихо.Поглеждаше дискретно към другия край на масата, където София бъркаше намусено в котела си.Професор Георгиева надничаше във всеки котел, и даваша наставления.Изведнъж от котела на момичето започна да излиза зелена пяна, по всичко личеше че се е провалила и ще бъде наказана.
    Ник взе решение на мига, и умишлено пропусна да добави  гнойта от бутотоби.От което неговата отвара придоби якро син цвят.
    -И ти оставаш след часа.
    Сгълча го Георгиева.Ник не се стресна от строгите и думи, душата на момчето ликуваше.
    След като всички си тръгнаха София го запита.
    -Наистина ли ме харесваш толкова?
    -Ти си по-красива и умна от другите момичета.
    Отговори и Ник.Бузите и пламнаха и те му се усмихна.
    -Още сме малки за да сме гаджета.
    -Но имаме цял живот да те обичам.
    Нежно и прошепна Ник, и я целуна по бузата.

    Админ: не се полагат галеони, тъй като е достигнат максимума от 4 поста в различни предмети за една учебна година.
    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП Отвари - несвързани Coin10 39
    Ниво : РП Отвари - несвързани Untitl42
    Статистики :
    РП Отвари - несвързани Streng10 Сила: 28
    РП Отвари - несвързани Shield10 Издръжливост: 24
    РП Отвари - несвързани Brain10 Интелигентност: 28
    РП Отвари - несвързани Runnin10 Ловкост: 28
    РП Отвари - несвързани Magic-10 Магия: 40
    РП Отвари - несвързани Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП Отвари - несвързани PearРП Отвари - несвързани MangoРП Отвари - несвързани ChiliРП Отвари - несвързани SausageРП Отвари - несвързани WatermelonРП Отвари - несвързани SapphireРП Отвари - несвързани EmeraldРП Отвари - несвързани Birthday1

    Re: РП Отвари - несвързани

    Писане by Ясна Соколова Пон Мар 20, 2023 4:27 pm


    За петте си години в Мунгав, Ясна беше понаучила някои неща за предметите, които се преподаваха и техните професори. Имаше такива, които не бяха особено взискателни към своите ученции и те можеха по-лежерно да се отнасят към материала и часовете. Но имаше и такива, които сякаш те гледаха под лупа и следяха всяка твоя стъпка и дума. 

    Професор Капка Георгиев беше взискателна жена, която ненавиждаше хаоса, мръсотията и неглежиращото отношение към предмата Отвари, който преподаваше. Затова Ясна се стараеше винаги да е добре подготвена за часовете и много внимаваше всичко да бъде подредено прилежно на чина ѝ. Няколко пъти в първи курс беше отнасяла сериозни забележки и дори ѝ беше отнемала точки, задето съставките ѝ бяха разпилени по масата и котлето ѝ не блестеше от чистота. Но вече знаеше. 

    Когато извади месинговто котле и подреди прилежно съставките си, получи одобрително кимнаване от проф. Георгиева. Вътрешно душата ѝ ликуваше, защото точно тази отвара беше много важна за нея. Не трябваше нищо да застава на пътя ѝ докато я приготваше. Беше си донесла едно шишенце, което бе омагьосала да е невидимо и в което по-късно щеше да си отсипе малко от направената отвара и да си запази, в случай че ѝ потрябва. А тя планираше съвсем скоро да ѝ потрябва. 

    Та, така класът най-накарая се намести по масите и след като Капка овика няколко петокурника за бъркотията, която създадоха, когато счупиха една от стъклениците, работата започна. Някои от самото начало сбъркаха съставките и проф. Георгиева трябваше да им оправя кашата, която се изразяваше в изгоряла мантия и стопено дъно на котел. Други като Вероника, вече правеха коментари, че още няколко минути и ще бъдат готови, присмивайки се на останлите загубеняци. Това момиче обичаше да се перчи и Ясна искрено я ненавиждаше. Но сега нямаше време да се разправя с нея. 

    Зъб от пепелянка. Двадесет грама корен от асфодел... Чакай. Имаше само петнадесет грама. Как така?! Лилавокоската се огледа притеснено. Съученикът до нея тихо работеше върху своята отвара и не даваше никакви признаци да е отмъкнал пет грама асфодел. Тогава кой беше? Преди да избухне в яда си реши да провери дали все пак нещо не е изпаднало в раницата. На дъното нямаше нищо. Ами сега?

    Ясна леко се отдръпна от масата и понечи да тръгне към учителката, преглъщайки тежко. Капка въобще нямаше да хареса това, което имаше да ѝ каже, пък да не говорим, че щеше да поиска основна съставка, която тя трябваше да има вече. 

    - Къде си мислите, че отивате... - Професор Георгиева се промъкна за Ясна и момичето леко подскочи. -
    - Точно вас търсех, професоре. - щеше да бъде директна без заобиколко. Пък да става каквото ще. - Липсват ми пет грама от асфодел, нямам идея къде са се загубили. Имах всички нужни съставки и няколко пъти ги премерих да съм сигурна, че това няма да се случи. 
    - Но ето, че се случи, така ли? - Капка присви очи. Преценяваше Ясна сякаш имаше вграден детектор за лъжа и веднага щеше да започне да писка, ако установеше, че момичето лъже. - Предполагам, че мога да ви услужа, г-це Соколова. Но нека да не се повтаря повече. 


    Ясна окори очи и с хиляди благодарствени слова прие съставката, която учителката ѝ подаде. Това не го бе очаквала и в най-смелите ѝ мечти. Не че имаше много мечти свързанис професор Георгиева, де. След като взе нужните пет грама асфодел,бързо се върна на мястото си и продължи с направата на отварата.

    Естествено, Вероника беше първа и получи висока оценка. Но Ясна нямаше нужда да бъде първа. Имаше нужда от добре направена отвара, която Капка оцени като такава. Първа стъпка от плана ѝ беше готова. Време беше да се отправи към Вихър и да му покаже какво беше отмъкнала.

    ***
    Точка издържливост, ftw! усмивка (Админ: отчетено)

    Ела Благоева and Верена Ерми харесват този пост.

    Верена Ерми
    Верена Ерми
    Лечител
    Лечител


    Галеони : РП Отвари - несвързани Coin10 50
    Ниво : РП Отвари - несвързани Untitl40
    Статистики :
    РП Отвари - несвързани Streng10 Сила: 10
    РП Отвари - несвързани Shield10 Издръжливост: 22
    РП Отвари - несвързани Brain10 Интелигентност: 6
    РП Отвари - несвързани Runnin10 Ловкост: 4
    РП Отвари - несвързани Magic-10 Магия: 26
    РП Отвари - несвързани Clover10 Късмет: 6


    Бобчета : РП Отвари - несвързани MintРП Отвари - несвързани SapphireРП Отвари - несвързани BlueberryРП Отвари - несвързани TuttifruttiРП Отвари - несвързани EmeraldРП Отвари - несвързани Mango

    Re: РП Отвари - несвързани

    Писане by Верена Ерми Чет Мар 23, 2023 9:48 pm


    Часовете по отвари в Мунгав не спадаха към любимите на Верена. Слагаше ги някъде по средата. И не, нямаше нищо против самия предмет, чисто и просто не й допадаше прекалената взискателност,дори педантичност на преподавателката. Проф. Капка Георгиева. От друга страна ученичката до някъде я разбираше. Понеже за разлика например от мъгълското готвене, където човек има повече възможности за импровизация и стриктното спазване на рецептите, не е толкова важно, тук неуспешен екпермент би бил по-опасен. Дори фатален. Е да, при готвенето също може да се натрови, обаче това зависи повече от вида и най-вече качеството на съставкитеq а не от реда им на слагане.
      Да се върнем в часа по отвари. 
      - Днес - обяви проф. Георгиева - имате избор между две отвари. Едната за сила, другата за смаляване. Всеки сам да реши коя да направи. 
     Бъдещата лечителка не се колеба дълго. Щеше да е силовата. Впрочем тя не беше твърдо решила дали ще  се занимава с това след завършването си и все пак доста сериозно  го обмисляше.
     Това бе второто и последно за днес отклонение.
      Верена напълни до половината специално разграфеното си котле, после запали огън под него. Докато чакаше да заври в отделни съдове накълца нужните  20 грама корен от авсфодел и с лъжица истиска гнойта от три бутоби. След това смеси двете неща. Междувремено  водата завря и седмокурсничката сложи в нея цял зъб от пепелянка и веднага след него перо от аугорей. Следваше точно три разбърквания в посока надясно и непосредствено след третото бе нужно да се добавят още две аугорейски пера. Което Верена направи. Сетне нови три разбърквания, този път в посока обратна  на часовниковата стрелка. След третото къкрещата течнос се оцвети в оратжево. Значи за сега беше на прав път. Момичето остави отварата да къкри още минута и двадесет и три сек. /засече ги с помощта на часовника си / посе изсипа вътре сместа от  корени и гной. Готово. Верена свали котлето от изгасения огън и наля 120 грама. След това разчисти чина си махайки и прибирайки всичко излишно. Оставаше проверка на направеното. Отварата миришеше отвратително но щом трябваше да се пие. Верена гаврътна течноста и се приближи до съседнияа празен чин. Леко приклекна и опита да го вдигне. Успя. Героинята задържа учебното пособие над главата си 2-3 секунди и го остави на мястото му.
     - Добра  работа, госпожице Ерми - разнесе се гласът на на преподавателката. 20 точки за Северен Вятър. Но можеше да пазите по-чисто. 
      

        галеони моля
    (Админ: отчетено)

    Ясна Соколова, Пейо Желев and Ела Благоева харесват този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП Отвари - несвързани Coin10 26
    Ниво : РП Отвари - несвързани Untitl40
    Статистики :
    РП Отвари - несвързани Streng10 Сила: 14
    РП Отвари - несвързани Shield10 Издръжливост: 15
    РП Отвари - несвързани Brain10 Интелигентност: 12
    РП Отвари - несвързани Runnin10 Ловкост: 13
    РП Отвари - несвързани Magic-10 Магия: 22
    РП Отвари - несвързани Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : РП Отвари - несвързани HoneyРП Отвари - несвързани ChiliРП Отвари - несвързани CabbageРП Отвари - несвързани SapphireРП Отвари - несвързани EmeraldРП Отвари - несвързани SausageРП Отвари - несвързани MangoРП Отвари - несвързани Mint

    Re: РП Отвари - несвързани

    Писане by Симеон Манев Вто Мар 28, 2023 8:21 pm


    Симо забърза крачка, докато слизаше по стълбите към подземията. Знаеше, че Георгиева не харесваше закъсняващите, отдаваше го на педантичността ѝ и затова не я винеше - той самият си падаше малко перфекционист. Знаеше предварително, че в часа ще се упражнява отвара за смаляване, и всъщност имаше стимул да побърза - винаги я е приготвял с голямо удоволствие, поради простия факт, че той винаги е бил половин глава над останалите и винаги му се е струвало щуро да се смали и да наблюдава отдолу. Беше много доволен, че предишната вечер си беше приготвил съставките. Имаше една история от първи курс, когато му бяха избягали подскачащите луковици и Симо се бе явил в клас без тях, Георгиева се бе побъркала, може би още тогава виждаше някакъв потенциал в него и това я бе накарало да го злепостави още като мъник. Днес Симо бе благодарен, тази случка той бе запомнил твърде добре, за да направи подобна грешка отново. Тъгъдък-тъгъдък надолу, само да не пада, че току виж му избягали проклетите луковици...
     Отвори вратата задъхан и издуха кичура, който му се пречкаше пред очите. 
     - Да не би да не ти е верен часовникът, Манев, две минути закъснение? - Симо вдигна поглед към Георгиева.
     - Много съжалявам, професоре, няма да се повтори...
     - Мразя извиненията. - промълви Георгиева.
     - Аз също, професоре.
     - Тогава не ми давай поводи да се ядосвам, Манев. Отварата ти няма да се забърка сама. - професорът посочи обичайното му място.
     Симо извади съставките си от чантата и започна да налива вода в казана. Копривата сложи при змейската слюнка (редно е да се спомене, че винаги слагаше 11 ml от нея, така го беше посъветвал отдавна завършил един шестокурсник преди години, и Симо се убеди с времето, че това наистина дава повече трайност на смаляването, този път обаче пусна капка повече), нокътя добави, забърка... абе всичко направи, знаеше рецептата наизуст. 
     След като приготви отварата, Симо установи, че има 15 минути до края на часа и вдишвайки жълтата пара, за да се убеди в творението си, той бързо отмери 30 ml от течността в казана. Бързо напълни едно шишенце и още по-бързо изпи съдържанието му, при което усети киселия вкус на добре познатата отвара. Ясна, която прибавяше последни щрихи на собствената си отвара, наблюдаваше с половин око как Симо започна да се смалява бавно, докато главата му не достигна нивото на дървената маса. Той се усмихна и сложи пръсти зад ушите си.
     - В обедна почивка съм, не четете ли, в обедна почивка... - Симо изимитира онзи гоблин, когото Керемидов бе взел по милост на работа в банката малко преди началото на годината, и с когото двамата с Ясна дълго спориха за ключа за трезора ѝ, който изглеждал на дребосъка "леко съмнителен". Ясна избухна в смях, Симо рядко се правеше на глупак, но пък го умееше доста убедително. 
     Смехът ѝ обаче не секна. Тя опитваше да си поеме дъх, но наистина не можеше. Симо се ококори леко.
     - НОСЪТ ТИ, АХАХАХАХАХАХ - успя да изрече Ясна, преди да бутне котела си с гръб и да го разлее по пода. Симо насочи поглед надолу и видя, че носът му се издължава, което го стресна страшно много. Георгиева дотича.
     - Репаро! - котелът се изправи на работната маса и червената течност се върна обратно в нея. - Фините инкантатем! - носът на Симо се върна в нормалните си размери, но се беше зачервил целият.
     - Десет точки от "Северен вятър", Манев. Колко слюнка си сложил в отварата? 
     - Единадесет грама и малко, професоре...
     - Ти наред ли си? Да не ти е първа отвара?! При фелдшера веднага! 
     Тя го хвана за ръка и го магипортира в болничното отделение, където баба Цвета допиваше следобедното си кафе.

    *
    *
    (продължава тук)

    Админ: 10 галеона (отчетени).

    Ясна Соколова and Пейо Желев харесват този пост.

    Стефан Филчев
    Стефан Филчев
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : РП Отвари - несвързани Coin10 36
    Ниво : РП Отвари - несвързани Untitl37
    Статистики :
    РП Отвари - несвързани Streng10 Сила: 2
    РП Отвари - несвързани Shield10 Издръжливост: 4
    РП Отвари - несвързани Brain10 Интелигентност: 12
    РП Отвари - несвързани Runnin10 Ловкост: 2
    РП Отвари - несвързани Magic-10 Магия: 2
    РП Отвари - несвързани Clover10 Късмет: 6

    Re: РП Отвари - несвързани

    Писане by Стефан Филчев Сря Мар 29, 2023 7:27 am


    Арти прекара един приятен час по Мъгълознание и сега се беше запътил, за часа по Отвари. Играейки с новата си пръчка, а същевременно си мислеше и за своят близък приятел Дарън Флетчър от Англия, и как ли минават неговите първи дни в Хогуортс.
    Хогуортс е училището за вещици и магьосници, в което учат децата от цяла Великобритания.
    От брат си, Арти е чувал за проф. Капка Георгиева, че е много умела и опитна магьосница и то не само над котела. Толкова пъти му е разказвано, че тя мъмри всяко невнимание и небрежност, но ще ти даде кураж, ако вижда, че се стараеш и не се предаваш въпреки допуснатите грешки.
    Несъзнателно малкия господин Филчев я беше издигнал на пиедестал, без дори да е виждал проф. Георгиева. Дори няколко пъти беше спорил с Дарън, за това кой е по-добър преподавател - Проф. Георгиева или някакъв си Хорас Слъгхорн, който е със статут на легенда в Хогуортс.

    Арти усети, че се лута и не е много успешен в намирането на кабинетите, и за да не направи лошо впечатление, като закъснее попита някакви деца в коридора как да се добере до кабинета по Отвари.
    Няколко минути по-късно вече се наместваше на едно от доста свободните места. Тук нямаше и място за спор, че този кабинет няма нищо общо с този по Мъгълознание. Тук няма място хаос и безпорядък. Всичко изпънато по косъм от еднорог. Много плакати по стените, колби, стъкленици и още, и още...
    Опасенията на Арти, че проф. Георгиева е преподавател с когото шега не бива, се потвърдиха още с влизането й в кабинета. Не изглеждаше да е злобна или лоша, дори не е особено висока, но нещо в самата й осанка те кара да не я изпускаш от поглед, като езерянин дебнещ своята жертва.

    След като бяха записали всичко необходимо за направата на два вида отвари - Отвара за сила и отвара за смаляване, проф. Капка Георгиева им даде свобода, да изберат една от двете и да запопват с приготвянето й.
    Тя тихо обиколи около всички ученици й провери записките им, за пропуски, защото не искаше някой да ги взриви или да наруши педантичния ред в часа.
    Стефан така или иначе вече го обливаше студена пот от притеснение, а сега и някой да му наднича в записките не му помагаше. Беше избрал да приготви отварата за смаляване.
    -Уф, замая ми се главата, а още не съм започнал, я пак да си прочета запистиките. Така..

    Начин на приготвяне: В котела наливаме 500 мл вода. Във водата със змейска слюнка накисваме изсушената коприва и се оставя така да престои 3 минути. Получава се лилава течност с много неприятна миризма. Към котела с водата се прибавя 1 бр. нокът от хипогриф. Разбъркваме 3 пъти в посока на часовниковата стрелка и 5 пъти в обратна посока. Една след друга се добавят подскачащите луковици (трябва да се внимава между първата и втората да няма повече от тридесет секунди). След това бавно в отварата се излива сместа от коприва и змейска слюнка. Отварата придобива ярко червен цвят и жълта пара.
    -Ох..ще се мре, дали другата отвара не е по-лесна. Той надзърна в посока на момичето, което беше седнало до него, дори не я беше усетил кога се е наместила там.
    -Такааа, започвам да измервам тия чудати съставки..
    Арти се чувстваше като магьосник, ръцете му работеха на пълни обороти, очите му се местеха трескаво от записките към съставките, от съставките към котела и обратно.. 
    Коприва, змейска слюнка, нокти, луковици, направо беше неудържим..
    -Кхъм, кхъм.
    Арти се сепна.
    -Млади господине, дали ще е удобно, да не съсипвате ценните съставки, все пак трябва да ви остане нещо и за следващите часове!
    Арти се огледа и видя, че е направил страхотно мазало около себе си, дори имаше коприва и в косата си. Позачисти набързо и една идея по-внимателно продължи с направата на Смаляващата отвара.
    Всички много се зарадваха, че още този час ще получат отзиви от проф. Георгиева, за качеството на отварите им. Стефан се попритесни, за качеството на своята, като оглеждаше съдържанието на котела и отделящата се от него жълтеникава пара се ободри. Самата отвара не беше ярко червена, бо все пак червенееше. 
    Той дочу мъмрене на няколко реда зад себе си, проф. Георгиева изнасяше лекция за небрежността ма някого и, че е похабил доста съставки. Арти не помсмя да се обърне, погледна леко към момичето до него, което изглебдаше много доволно, явно имаше перфектните цветове за своята отвара. Този й вид го притесни още повече и тук дойде момент на гениалност.
    Арти загреба един черпак отвара с идеята да я опита и ако е много зле, да има няколко минути за подобрение. Отварата беше с ужасен вкус, все пак съдържаше нокти от хипогриф. Той усети как костите за миг го заболяга, всичко около нещо започна да става огромно. Чу се изтракване на черпак последвано от момичешки глас.
    -Проф. Георгиева, имаме проблем..

    Админ: 10 галеона.

    Пейо Желев and Ела Благоева харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 8:20 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!