Най-сетне след тягостната лятна ваканция мога да се върна на едното място което ми носи радост и спокойствие - Мунгав.
За мое съжаление първият учебен час за годината беше, разбира се, часът по Отвари. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против професор Георгиева. Отварите ми се удават и часовете обикновено минават неусетно. Но след като прекарах цяло лято помагайки на нашите с извличането на отрови и чекненето на жаби, последното което исках е да търча в гората за съставки на първия си ден обратно в училище. Явно с професор Стоева са решили да си направят някаква странна колаборация и да съчетаят предметите.
Мъчителната разходка започна още посреднощ, в търсене на водна мента и морска краставица за създаването на Отвара за сила. В общи линии е ясно - който не си е учил Билкологията миналата година, ще го скъсат сега в часовете по Отвари.
Да не говорим че да търсиш водна мента по тъмно си е задача и половина дори за магьосник. Един прост “Лумос” не ти решава проблема със студа, нито с дебнещите магически животни в дебрите на гората.
Оставихме грифоните на единстветната отворена поляна и продължихме пеш. Добре че ни разделиха по двойки. Колкото и да обичам Тръпчинко, една октаринова жаба не може да те предпази срещу дебнещите животни в гората. Слава богу съм Жара беше с мен, поне нейния ястреб може да избоде нечии очи ако се наложи. За всичките ми години тук не разбрах защо сложиха мен в “Лъч” предвид че дуелите са ми сигурно най-слабия предмет. Всеки друг дом щеше да има 100 пъти повече смисъл.
Най-сетне мярнахме един от залежите на морска краставица. Оставаше само да изчакаме слънцето да изгрее, да ги напече малко и да се прсънат от налягането. Това е лесната част - събирането на сокът беше трудната. Застанахме зад тях и зачакахме.
Разгелждайки наоколо, окото ми попадна на нещо което сякаш блестеше в корените на едно от близките дървета. Реших да си запълня времето с нещо - слънцето едва беше изгряло.
Сгушено в оплетените мъхести корени на едно прогнило дърво беше сияйно цвете, което блестеше под първите лъчи на слънцето. Изглеждаше като излято от стъкло - бляскаво и твърдо - необичайно за текстурата на растение. За всички години по горите не бях срещала такова. Посегнах да го докосна. Света се изкриви и изстена. Обърна се отвътре-навън.
Усетих сухия корен да ме дръпа рязко под рохката земя. Опитах да извикам Жара, но устата ми беше пълна с пръст и не се чу нито звук. Сълзи се стичаха по бузите ми, докато се провлачвах по-надълбоко и по-надълбоко в земята. Изведнъж, кафявата пръст свърши - и тъкмо когато помислих че ще мога да вдишам отново, осъзнах къде съм. Бавно коренът отпусна глезена ми. Беше тъмно и влажно, а аз се носех бавно с течението. Имаше ли езеро в гората?
С последните усилия които ми оставаха посегнах към пръчката ми и фокусирах мисълта си върху повърхността - все някъде там в мрака трябваше да я има. Лъч огнена светлина се изстреля и магията ме придърпа като макара. Ставаше все по-ясно и по-ясно, виждах прасковените отблясъци на изгрева над себе си. Точно преди да мога да протегна ръка през водата и най-сетне да вдишам нещо ми попречи. Нещо невидимо като стена ме спираше да продължа. Виждах собственото си отражение в тънкия като лист ръб, който ме делеше от спасителния дъх. Моето отражение ме гледаше ухилено със същите зелени очи, които виждах от 16 години в огледалото. Знаех че ми остават секунди, болката рязко навлизаше в гърдите ми. Отражението ми отвори уста, протегна ръката си и чух:
-Най-сетне, Морса. Ето те.
Нещо ме разтресе.
Отворих очи и видях Жара до мен. Усещах остра болка в глезена.
-Нали знаеш, че не мога аз да върша всичката работа. Сега като се успа, ще трябва ти да правиш отварата.
Огледах се наоколо. Нямаше и следа от растението, което видях по-рано. Имах нужда от вода. Изхленчих че съм съгласна. И в това състояние щях да направя по-успешна отвара от нея.
Остатъкът от деня не можех да спра да мисля за случилото се. Разсеях се на няколко пъти и преварих отврата, но все пак се получи достатъчно сполучливо, за да ме остави на мира Жара. Оставаха само няколко учебни часа до края на деня и следващия предмет - Пророкувне. Може би професор Фелес щеше да предложи някакво обяснение на случилото се.
в случай на бонус моля за една т. статистика.
Админ: Отчетено.
За мое съжаление първият учебен час за годината беше, разбира се, часът по Отвари. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против професор Георгиева. Отварите ми се удават и часовете обикновено минават неусетно. Но след като прекарах цяло лято помагайки на нашите с извличането на отрови и чекненето на жаби, последното което исках е да търча в гората за съставки на първия си ден обратно в училище. Явно с професор Стоева са решили да си направят някаква странна колаборация и да съчетаят предметите.
Мъчителната разходка започна още посреднощ, в търсене на водна мента и морска краставица за създаването на Отвара за сила. В общи линии е ясно - който не си е учил Билкологията миналата година, ще го скъсат сега в часовете по Отвари.
Да не говорим че да търсиш водна мента по тъмно си е задача и половина дори за магьосник. Един прост “Лумос” не ти решава проблема със студа, нито с дебнещите магически животни в дебрите на гората.
Оставихме грифоните на единстветната отворена поляна и продължихме пеш. Добре че ни разделиха по двойки. Колкото и да обичам Тръпчинко, една октаринова жаба не може да те предпази срещу дебнещите животни в гората. Слава богу съм Жара беше с мен, поне нейния ястреб може да избоде нечии очи ако се наложи. За всичките ми години тук не разбрах защо сложиха мен в “Лъч” предвид че дуелите са ми сигурно най-слабия предмет. Всеки друг дом щеше да има 100 пъти повече смисъл.
Най-сетне мярнахме един от залежите на морска краставица. Оставаше само да изчакаме слънцето да изгрее, да ги напече малко и да се прсънат от налягането. Това е лесната част - събирането на сокът беше трудната. Застанахме зад тях и зачакахме.
Разгелждайки наоколо, окото ми попадна на нещо което сякаш блестеше в корените на едно от близките дървета. Реших да си запълня времето с нещо - слънцето едва беше изгряло.
Сгушено в оплетените мъхести корени на едно прогнило дърво беше сияйно цвете, което блестеше под първите лъчи на слънцето. Изглеждаше като излято от стъкло - бляскаво и твърдо - необичайно за текстурата на растение. За всички години по горите не бях срещала такова. Посегнах да го докосна. Света се изкриви и изстена. Обърна се отвътре-навън.
Усетих сухия корен да ме дръпа рязко под рохката земя. Опитах да извикам Жара, но устата ми беше пълна с пръст и не се чу нито звук. Сълзи се стичаха по бузите ми, докато се провлачвах по-надълбоко и по-надълбоко в земята. Изведнъж, кафявата пръст свърши - и тъкмо когато помислих че ще мога да вдишам отново, осъзнах къде съм. Бавно коренът отпусна глезена ми. Беше тъмно и влажно, а аз се носех бавно с течението. Имаше ли езеро в гората?
С последните усилия които ми оставаха посегнах към пръчката ми и фокусирах мисълта си върху повърхността - все някъде там в мрака трябваше да я има. Лъч огнена светлина се изстреля и магията ме придърпа като макара. Ставаше все по-ясно и по-ясно, виждах прасковените отблясъци на изгрева над себе си. Точно преди да мога да протегна ръка през водата и най-сетне да вдишам нещо ми попречи. Нещо невидимо като стена ме спираше да продължа. Виждах собственото си отражение в тънкия като лист ръб, който ме делеше от спасителния дъх. Моето отражение ме гледаше ухилено със същите зелени очи, които виждах от 16 години в огледалото. Знаех че ми остават секунди, болката рязко навлизаше в гърдите ми. Отражението ми отвори уста, протегна ръката си и чух:
-Най-сетне, Морса. Ето те.
Нещо ме разтресе.
Отворих очи и видях Жара до мен. Усещах остра болка в глезена.
-Нали знаеш, че не мога аз да върша всичката работа. Сега като се успа, ще трябва ти да правиш отварата.
Огледах се наоколо. Нямаше и следа от растението, което видях по-рано. Имах нужда от вода. Изхленчих че съм съгласна. И в това състояние щях да направя по-успешна отвара от нея.
Остатъкът от деня не можех да спра да мисля за случилото се. Разсеях се на няколко пъти и преварих отврата, но все пак се получи достатъчно сполучливо, за да ме остави на мира Жара. Оставаха само няколко учебни часа до края на деня и следващия предмет - Пророкувне. Може би професор Фелес щеше да предложи някакво обяснение на случилото се.
в случай на бонус моля за една т. статистика.
Админ: Отчетено.