Отвари и помади "Хелвиг"

Надписът на табелката гласеше: „Отвари и помади "Хелвиг"“. Сградата в която се помещаваше магазинчето се намираше в една странична и мрачна алея на Торбаланово, далеч от обичайната шумотевица по главната улица, удобно скрита от любопитните хорски погледи. Самото здание беше старо и на места мазилката се ронеше, но въпреки това беше изградено със завидна устойчивост. Винсент и Валда бяха искрено впечатлени от това как сградата устоя на многобройните им взаимни опити да я разрушат с крещене и може би именно заради това се спряха на нея. Главният спор, който се водеше между двама им бе относно името на магазинчето, защото нищо от написаното не отговаряше на истинската дейност, която се извършваше там. Всеки достатъчно добре запознат със сферата на работа на брата и сестрата знаеше, че това, което вършеха Вини и Валда, по принцип имаше малко общо с отварите и нищо общо с помадите - поне що става въпрос за общоприетия смисъл на двете думи. За някои хора субстанциите, които Валда приготвяше, а Вини пласираше, бяха "мехлем за душата", "отварата, без която не мога" и т.н., но главния смисъл си оставаше. Двамата имаха множество причини да избягват каквито и да било контакти както със закона, както и с неговите представители, затова името се бе сторило достатъчно ненатрапващо се и невинно на Валда, за да върши работа за целта. Винсент не бе съгласен и с употребата на фамилията на баща ѝ, но според момичето той бе починал отдавна, а дори да не беше, на никого не му пукаше за него достатъчно, че това да им създаде някакви проблеми.

На долния етаж на сградата нямаше вход, само солидно залостени порти, вероятно водещи до стара плевня или конюшня. За да се добере до входа, човек трябваше да заобиколи зданието откъм задната му страна, да влезе в мръсен двор, оттам да се качи по едни стълби, да премине през тесен балкон и през тъмен коридор. Едва тогава посетителят се озоваваше пред солидна, обкована махагонова врата с голямо месингово чукало във формата на жабешка глава. Защо жабешка ли? Ами, защото Валда беше решила, че така е забавно. Малко хора бяха наясно, че във вратата има монтиран механизъм който можеше да изстреля напоени с бързодействаща отрова игли, в случай че някой се опита да манипулира ключалката или когато някой натисне спусъка от вътре.

Веднъж щом човек пристъпеше вътре, беше по-светло, защото главната част на магазинчето се намираше на втория етаж и слънцето осветяваше снабдените със солидни решетки прозорци през по-голямата част от деня. Помещението беше малко и изпълнено с всевъзможни бутилчици, стъкленици и по-големи буркани, педантично наредени и етикетирани по високите дървени стелажи, покриващи по-голямата част от стените. Именно тук Винсент вършеше своята част от работата - приемаше клиентите и въртеше бизнеса си. Долу, скрита зад дървена трап-врата, се криеше лабораторията, която бе изцяло във владение на зверчето. Винсент гледаше да си държи носа далече от нейните работи, понеже не разбираше нищо, а и не искаше да рискува да рискува излишно живота си.

На третия етаж, който се намираше под подпокривното пространство се ширеше неголям двустаен апартамент, съставен от малка спалня, малък хол с малка кухня и малка баня. Размерите му напълно устройваха брата и сестрата, тъй като и без това прекарваха по-голямата част от времето си долу или навън, а Валда често заспиваше на малкия диван в лабораторията.

Не беше много, но беше нещо. Не беше луксозно, но беше тяхно. И засега това бе достатъчно.