Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
4 posters

    ★ Уроци по Отвари

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    ★ Уроци по Отвари

    Писане by Разказвачът Пон Дек 26, 2022 10:32 am


    Custom Image

    Класната стая по отвари се намира в подземията на замъка, но не е това клише, което си представяте. Не е мрачна, влажна и депресираща, а напротив – магически прозорци внасят струяща светлина отвън, стаята е чиста и просторна. Когато си вътре, по нищо не може да познаеш, че си в подземие. Това се дължи на усилията на проф. Капка Тричкова. Тя страда от изключителен педантизъм, граничещ с обсесивно-компулсивно разстройство. Ненавижда каквито и да е наченки за мръсотия и хаос. В часа всичко трябва да е изключително подредено и чисто: съставките се нареждат, обработват се една по една и тогава започва приготвянето на отварата, като всяка стъпка от учебника се следва най-внимателно. Думата „експеримент“ не фигурира в речника на проф. Тричкова. Учебникът („Отварите: вчера, днес и утре" от Симон Жаднев) е най-големият авторитет в живота й и нищо не може да промени това.

    Тричкова е средна на ръст, с кестенява вързана коса и сини очи. Дрехите й са винаги изгладени, чисти и светли. Гласът й е тих, понякога е трудно да я чуеш от дъното на стаята. Иначе обича да говори и постоянно обяснява, отправя предупреждения, дава съвети и т.н. (с пискливо-нервен глас), докато учениците приготвят отварите си. Има съпруг, който е известен отварител и също толкова странен като нея. Няма деца, което обяснява донякъде неспособността й да общува нормално с учениците.

    1. Не забравяйте, че всеки пост Ви носи 1 точка към статистиките или 10 галеона. Нужно е да се отчетете в тази тема (клик)
    2. В описанието по-горе има линкове, от които можете да получите по-добра представа за някои неща. 
      Разказвачът
      Разказвачът
      Администратор на форума
      Администратор на форума


      Re: ★ Уроци по Отвари

      Писане by Разказвачът Чет Юли 06, 2023 10:39 pm



      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра 463eba172ccc94e9d75125bfb820b72894bf068e


      Това са само възможности, които имате, НЕ сте длъжни да ги изпълнявате. Ако ги изпълните обаче, ще получите бонус, който се добавя към обичайния (тоест 1 т. или 10 галеона за всеки пост, но и бонуса за куеста).

      Не забравяйте, че, както всичко останало, и бонусът се отчита в тази тема (клик) след края на РП-то.


      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра C803cd811e31beafef225e239bcc0494fa626e1d
      Опишете как героят Ви приготвя някоя от отварите по-долу. Клик на иконката с плюсчето, за да се разгърне текстът.

      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Quest10 1. Отвара за сила Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра 10ea42fa3afcf664417c33fec00c1170f3803a4f


      Когато бъде изпита, отварата дава необичайни физически сили: може да се вдигат големи товари, да се скача по-високо, да се тича по-бързо.

      Необходими съставки: 1 бр. зъби от пепелянка, 20 гр. корен от асфодел, 3 бр. пера от аугорей (зелени са на цвят), 3 бр. буботоби (кръгли шушулки, червено-лилави на цвят и твърди, като гнойта вътре е жълта).
      Начин на приготвяне: Котелът се пълни с вода до половината и се оставя на огън да заври. Коренът от асфодел се нарязва на ситно и се смесва с гной от буботоби (може да се изстиска с обратната страна на лъжица). Единият зъб от пепелянка се пуска цял във водата, а непосредствено след това - едното перо на аугорей. След това отварата се бърка 3 пъти по посока на часовниковата стрелка. Веднага след третото разбъркване се прибавят заедно останалите две пера от аугорей. Разбърква се 3 пъти по посока обратна на часовниковата стрелка. На третото разбъркване отварата започва да свети в оранжево. Оставя се да къкри така 1 минута и 23 секунди, като след това се прибавя сместа от корена от асфодел и гнойта от бутотоби. Отварата е готова.
      Инструкции за използване: да се пият между 100 и 150 милилитра, не повече от веднъж на ден. Ефектът варира в зависимост от количеството.

       
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Quest10 2. Смаляваща отвара Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра 10ea42fa3afcf664417c33fec00c1170f3803a4f


      Отварата може да се използва за смаляване на предмети или на хора.

      Необходими съставки: 30 гр. изсушена коприва, 10 милилитра змейска слюнка, 1 бр. нокът от хипогриф, 2 бр. подскачащи луковици (лилави на цвят, трябва да се внимава да не избягат).
      Начин на приготвяне: В котела се наливат 500 милилитра вода. Изсушената коприва се накисва отделно във вода със змейската слюнка и се оставя така да престои 3 минути. Получава се лилава течност с много неприятна миризма. Към котела с водата се прибавя 1 бр. нокът от хипогриф. Отварата се разбърква 3 пъти в посока на часовниковата стрелка и 5 пъти в посока обратна на часовниковата стрелка. Една след друга се добавят подскачащите луковици (трябва да се внимава между първата и втората да няма повече от тридесет секунди). След това бавно в отварата се излива сместа от коприва и змейска слюнка. Отварата придобива ярко червен цвят и жълта пара.
      Инструкции за използване: смаляването на предмети става с капване на една до три капки (в зависимост от това колко малък трябва да стане предмета). Смаляването на хора става с изпиване на от 30 до 50 милилитра (отново в зависимост от това колко малък трябва да стане човекът). Ефектът на смаляването трае не повече от десет минути.

       
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Quest10 3. Състаряваща отвара Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра 10ea42fa3afcf664417c33fec00c1170f3803a4f


      Ясно е какво се случва, когато бъде изпита.

      Необходими съставки: 30 гр. корен на прах от асфодел, сноп пачатрева, 3 бр. плужека, 1 бр. рог от двурог, 700 гр. речни водорасли, 4 бр. яйца на костенурка.
      Начин на приготвяне: Пачата трева и речните водорасли трябва да се накиснат във вода и да стоят 15 минути, а след това се прецежда водата. Получената течност се слага да ври заедно с корена на прах от асфодел и стритият на прах рог от двурог. Бърка се десет минути по часовниковата стрелка. Плужеците и яйцата от костенурки трябва да са нарязани на ситно, може и да са настъргани на ренде. Те се прибавят накрая, като се бърка по часовниковата стрелка три пъти и веднъж обратно. През цялото време отварата преминава в нюанси на синьо от тъмно към светло. Накрая трябва да прилича на бистра вода.
      Инструкции за използване: По една капка за всяка година състаряване. Състаряваща отвара не може да се използва във състезания, изискващи определена възраст. Отварата влияе само на външния вид, не и на тъканите, органите и т.н. Действието е от един до пет часа в зависимост от количеството.

       
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Quest10 4. Осветителна отвара Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра 10ea42fa3afcf664417c33fec00c1170f3803a4f


      Всяка капка от отварата излъчва ярка светлина.

      Необходими съставки: 8 бр. свежи листа от мандрагора, 120 гр. семена от беладона, 200 мл. змейска кръв, 1 бр. корен от асфодел, 4 бр. съма от еднорог, 1 бр. рог от двурог и 1 бр. око от тритон.
      Начин на приготвяне: Изсипете змейската кръв в добре загрята вода и оставете да къкри за три минути. Нарежете корена от асфодел на ситни парченца и го прибавете към отварата. После сложете и семената от беладона и разбъркайте течността седем пъти по часовниковата стрелка. Отделно от отварата сложете нарязаните листа от мандрагора и окото от тритон и бъркайте, докато цвета на сместа придобие жълто-зелен цвят. Накрая прибавете стрития косъм от двурог и космите от еднорог и бъркайте по постока обратна на часновниковата страна в продължение на 12 минути. Отварата трябва да има оранжев цвят, а парата, която се издига от нея трябва да е жълта.
      Инструкции за използване: Всяка капка от течността ще сияе и излъчва светлина. Действието трае от десет до петнадесет часа. Важно е да не се поглъща, тъй като предизвиква силно повръщане.

       

      Бонус, който можете да получите при изпълнение на всеки от горните куестове:
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Coin10 5 галеона (за 1 самостоятелен Ваш пост) или
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Untit120 1 точка магия (за 2 Ваши поста в рамките на РП с друг/и потребител/и).

      Косара Вълканова харесва този пост.

      Косара Вълканова
      Косара Вълканова
      Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Coin10 11
      Ниво : Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Streng10 Сила: 6
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 6
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 7
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 10
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Magic-10 Магия: 6
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Clover10 Късмет: 8

      Бобчета : Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра SausageОтвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра BlueberryОтвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра PearОтвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра SapphireОтвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра EmeraldОтвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Birthday1

      Re: ★ Уроци по Отвари

      Писане by Косара Вълканова Пон Апр 01, 2024 3:36 am



      - Може просто да се скрием зад колоната и да се изнижем през прозореца с някоя метла.
      - Тихо, влиза.

      Косара не обичаше много часа по отвари. Не я биваше в това да стои мирно на едно място. Не я биваше в това да брои правилно без да се разсейва. Не я биваше в подредбата на билки по конец, нито в това да засича точно време. Имаше навика да бърка по нещо, и въпреки че това никога не беше водило до някакви трагични последствия (добре, понякога ръката й се парализираше за няколко часа, или пък й поникваха гъби в ушите, но не беше чак толкова трагично), професор Тричкова винаги биеше тревога от първа степен и влизаше в продължителни лекции относно това колко е неразумно, опасно и неуважително към хората, постарали се да запишат ясни инструкции за изпълнение.

      Напълно разбираемо, влизайки в кабинета и виждайки Косара, подпряла лакът на масата и глава на ръката си, с разпиляни парчета пергамент пред себе си, жената издаде тих стон на отчаяние. Бързо се съвзе, но си личеше от километри, че вътрешно се беше надявала Вълканова все още да е в "Мелачката" и да закъснее за час. Или изобщо да не се появи.

      Или като цяло, да спре да се появява.

      - Добър ден, четвъртокурсници, - подвикна от дъното на стаята и взе да си проправя път към бюрото отпред между идеално подравнените маси на учениците. В ръце стискаше подвързаното си с луксозна драконова кожа копие на „Отварите: вчера, днес и утре" и внимателно го постави върху плота когато стигна до мястото си. - Отворете учебниците на страница 94.

      Никой не отвори учебника си на страница 94. Всички търпеливо изчакаха жената да махне с пръчката си и четивата сами се разгърнаха на правилното място. Четири години подред бяха достатъчни за да се научат, че просто няма смисъл да опитват. Тя така или иначе щеше да се увери, че всичко е точно, и нямаше да рискува да се окаже че някой не прави разлика между “9” и “6”.  

      - Успех, - сръчка я съкурсника й, заел не много охотно мястото до нея, и се измести леко надясно, създавайки достатъчно разстояние между тях, че ако нещо избухнеше в котела на Косара, да не му отнесе веждите.
      - Вместо да се дърпаш, можеше просто да се чупим от часа, - изсъска мрачно тъмнокоската, но не се сърдеше наистина. Честно казано, ако можеше, тя също щеше да се мръдне на две стъпки от себе си. За съжаление, все още не беше научила заклинание, което да я измъкне от кожата й, за да го постигне.
      - Тишина, моля, - потрака с пръчката си Тричкова, след което всички се наведоха напред, настройвайки уши. Обикновено се налагаше доста старание, за да се чуе всичко, което казваше, ясно (което, няма да се лъжем, не беше част от причината, поради която Косара се сдобиваше със зеленчуци в ушите). - Днес задачата ви е да забъркате отвара за сила. Ще отпиете само малко количество, и остатъка ще можете да приберете със себе си, стига да е адекватно работещ. - Жената погледна многозначително към Вълканова. Четвъртокурсничката можеше да се закълне, че едното й око потрепваше всеки път, когато я мернеше някъде.

      Професорът продължи да разяснява целта на часа. До измагьосаните прозорци седеше не-особено-малък каменен блок. Естествено, беше поставен на подиум с килимче под него, за да не замърси около себе си ако вземе да се рони след като цяла група пубертети почнат да го размятат наляво-надясно. Чистотата беше нещо, с което не можеше да се направи компромис в кабинета. Дори когато заклинанието за почистване на прах беше толкова просто, че се учеше в първи курс.

      Лекцията продължи обичайното дълго време. Всяка съставка беше изброена първо в азбучен ред, след което в реда, в който трябваше да се използва. Времената бяха разяснени, разбъркванията - изброени. Докато говореше, един омагьосан тебешир стържеше по дъската зад гърба й, а параграфите в учебниците им проблясваха. Дори и да искаше, никой не можеше да обърка какво точно се изисква за да се приготви отварата.

      Но Косара обичаше предизвикателства.

      Не, не, момент. Това прозвуча все едно нарочно грешеше. Но ако това си мислеше някой (кхъм, някой), то беше напълно невярно. Тя наистина се стараеше. Просто не й беше в кръвта да е прецизна. Въпреки че всичко беше премерено, и гласът на професора напомняше отново и отново всяка стъпка докато работеха, Вълканова някак успя да сгреши ляво с дясно и часовника с компас. И двата пъти разбърка по веднъж в грешната посока. Половината от буботоните се разпръснаха по мантията на стоящия пред нея (да е следвал съвета на другите и да се е отдръпнал, никой не му е виновен) и въпреки че обра гнойта до колкото можа с лъжичка, мярката със сигурност беше грешна. Определено къкри минута и двайсет и ЧЕТИРИ секунди (и половина), и накрая цветът беше… Ами… Лилав?

      - Лилаво е доста далеч от оранжево, Косара… Прескачаш две цветови групи, или повече… - вдигна вежда другарчето й по чин, поглеждайки към бясно бълбукачата течност.
      - Там всичко наред ли е, госпожице Вълканова?! - издължи шия Тричкова, но тъмнокоската побърза да обере течността от котлето в стъкленица и да го обгърне с две ръце така, че да не се вижда съдържанието й.
      - Всичко е точно, професор Ти, - усмихна се от ухо до ухо момичето и окото на преподавателката отново потрепна. Хич не вярваше, че всичко е точно.
      - Добре тогава, - поде нервно, поглеждайки отново към Косара с ъгълчето на окото си. - Наредете се пред каменния блок и един по един изпийте точно две глътки от стъклениците си. Това количество ще е достатъчно да тествате силата й, след което бавно ще започне да отслабва. И внимавайте да връщате канарата на килимчето й съвсем леко.

      Само две глътки? Оо, не. Не, не, не. Това щеше да остави прекалено много доказателства. Ами ако я видеше между пръстите й? Пък и за да вдигнеше камъка, щеше да трябва да я пусне с една ръка. Тапи получаваха чак на излизане от стаята, освен ако не беше част от рецептата отварата да престои затворена.

      Очите й шареха наляво-надясно като на стреснат заек.

      - Да не си посмяла, - изсъска момчето зад нея, но вече беше късно.

      Определено щеше да посмее.

      - Само две глътки, госпожице Вълканова, - скръцна нервно със зъби жената когато момичето се изравни с бюрото й. Косара кимна с най-широката усмивка, на която беше способна, след което се завъртя леко с гръб и отпи двете най-големи глътки в живота си.

      Гъбите в ушите й липсваха.

      - Госпожице Вълканова! Веднага се върнете долу!
      - Дали и аз не искам същото! - писна в отговор Косара, буквално ударила гръб в тавана. Отварата я беше направила лека като балон пълен с хелий, и колкото и да размахваше ръце, не можеше да се премести в никаква определена посока. Накрая се предаде и отпусна крайниците си надолу. Окото на Тричкова вече подскачаше неудържимо.
      - Колко пъти трябва да говорим едно и също, - отсичаше всяка дума все едно беше собствено изречение. Ако можеше, сигурно щеше да го татуира на челото на Косара. - Ако нещо не изглежда както е описано в учебника на Симон Жаднев, точно както е описано, до последната запетайка, значи. Не го. ПИЕМ!

      Последва дълга тирада, която всички в курса на Косара бяха чували многократно. Общо взето, всеки път когато Косара свършваше с тренировките си навреме и не оставаше след останалите за наказателни. Единствено за самата Косара беше по-разнообразно, тъй като до сега не я беше чувала от тавана.


      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

      Пейо Желев харесва този пост.

      Елизавета Скавронска
      Елизавета Скавронска
      Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, пети курс, дом


      Галеони : Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Coin10 76
      Ниво : Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Streng10 Сила: 2
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 2
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 2
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Magic-10 Магия: 1
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Clover10 Късмет: 1

      Re: ★ Уроци по Отвари

      Писане by Елизавета Скавронска Пон Апр 01, 2024 11:36 pm


      -Пссс… я изпий малко от това! – предложих на съседчето по чин, горкото момче, незнаещо в какво точно го въвличам.
      Но чакайте!
      Превъртаме лентата.

      И нека филмът започне.
      Утрото беше красиво. Това е!
      Няма смисъл от описания, метафори и поетични дантелени приказки, за да се опишат прелестите на природата. Утрото беше красиво и толкоз! А зад този хубав грим от синьо-оранжево-червеното небе и зеленикаво-кафеникавият лес /гледката през прозореца от стаята ми/ умело се криеше грубото лице на живота. А грубото лице на моя живот се появяваше под формата на успиване от нощно четене с пръчка в ръка, изречено заклинание Лумос и един цял том от „Историята на Сниджета от Изтребление до Опазване“. Харесвах ги тия същества, разберете ми, направо умирах за тях. Някой ден, кълна се ще хвана някое от тях. Ще го скрия за себе си и ще го гледам като писано яйце. Дори името му съм измислила – Пухчо за мъжко и Пухита за женско. Ей така, защото е сладникаво и дебело. Подчертавам – дебело, не пухкаво, но пак!
      И за финал, фанфари моля, това нещо наречено съквартиранти хич не допринасяха утрото да стане велико, ми направо го обезсмисляха, но поне беше красиво! Търпимо!
      Затова интересът ми, като никога досега, се пробуди да час или два, че дори ми даде сили да влезна с невиждан интерес и несравнимо желание за каране на мозъчните си клетки да станат поне малко по надиплени. Сякаш е по-добре така, отколкото да ги изглаждам като с ютия докато блъскам някакви си там летящи топки /блъджъри?/.
      И така озовах се аз в стаята с отвари с усмивка като на зелка, че дори поздрави професор Тричкова, с която имахме един общ проблем. Всичко трябваше да е като под конец иначе нещо е предопределено да се провали! Закон си е това. Затова и се разбирахме, до колкото може да се разбираш с професор, учител и лице, което е в пъти над теб и трябва да те бие с учебника по главата ако сгафиш. И смея да твърдя, само с тази женица усещах някаква такава връзка – като на учител-ученик! Ще да е факта, че и аз не мога да общувам добре с учителите, както тя с учениците.
      Заех мястото си и въздъхнах. Вдигнах ръце над главата си и изпуках пръстите си, за да се захвана за работа. Прелистих на произволна страница и просто си казах, че каквото се падне, и да е одобрено от началството, ще стане за днес. И без друго не спазвам правилата по установения ред, но винаги стигам до края. А и нали училището е с цел да ни покаже как да стигнем до края, използвайки наш собствен и според нашите възможности и възгледи, правилен път? Хвърлих поглед на съставките и се изправих, за да ги събера, барабар с една везна за точно определяне на грамажи. И едни пинсети! Видях там някакви си плужеци, които по никакъв начин няма да пипна с голи ръце, пък какво остава да пия това нещо.
      И ето на, всичко беше готов, а аз се вихрех на хаванче, счуквайки корен от асфодел, чакайки цели петнадесет минути за треволяка и водните гадории, които ако си плуваш могат да ти изкарат ангелите ако не ги видиш, си киснат кротко, кротко и наслояват водицата със своите магически свойства / да бе да, все едно може да стане така лесно/. И така пет минутното ми правене на полу-прах, по-паста състояние на растението от подземното царство го пресипах на друго място, че ще стане не на прашинки, а на вода още малко. После гнева ми помогна да начукам рога от двурог, все едно ми е най-големия враг и осъзнах си аз, че тия часове ще ми харесат щом има дейности за укротяване на гневните изблици и проблемите с реалността!
      Звънецът ми под формата на някаква омагьосата на професор Тричкова джаджа /а мъгълите имат едни такива яйца-таймери му викат, удобно е да ви кажа/, ми издаде, че магическата водица е готова и след най-внимателното прецеждане, сакън да не падне някоя капка извън котела и Тричкова да ми свети маслото, оставих чудесията да заври и да къкри. Междувременно осъзнах проблем в изчисленията си. Тия яйца от костенурки, моите главно бяха сурови, а в рецептата трябва да се режат или настъргват. Погледнах мило и премило съседа /същия, с който започна всичко/ и го помолих да ползвам неговия котел, че той и без друго е приключил, да си уваря яйцата, а в замяна ще изчистя работното му място. А за плужеците … дали можех да държа един с пинсетата, а с другата да кълцам, кълцам парче по парче?
      Ей такива каскади правех за едната му добра оценка. Че накрая гледахме със съседа светлинно шоу от синьо като морското дъно /технически е зелено заради водораслите, ама тури му пепел/, та през космическо синьо и синьо-черно като люспите на един дракон, за който четох. А след тъмнината идва и светлина и накрая … разочарование! Честно очаквах повече, пък то прилича като както почнах тая вода. Ама здраве да е.
      И сега се връщаме в началото.
      -Пссс… я изпий малко от това! – предложих на съседчето по чин, горкото момче, незнаещо в какво точно го въвличам – Освен да ти изчистя мястото сега ще го правя в продължение на седмица.
      -Месец и имаме сделка! – едно здрависване и вече бяхме подпечатали устния договор. А той постави две капки на пръста си и го засмука и сетне двамата гледахме какво точно съм сътворила и дали ще е провал или успех. Но каквото и да е … не може да промени едно важно нещо!
      Утрото е красиво! Това е!
      Денят е хубав! Това е!
      Съдбата знае най-добре какво ще стане! Стига да не се е успала и да е пропуснала важното нещо, а именно, че утрото наистина беше красиво /не като съседчето по чин/!

      Мора Гьонова
      Мора Гьонова
      Ученик, първи курс, дом "Северен вятър"
      Ученик, първи курс, дом


      Галеони : Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Coin10 50
      Ниво : Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Streng10 Сила: 1
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 2
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 1
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Magic-10 Магия: 2
      Отвари | Светът на Хари Потър | Ролева игра Clover10 Късмет: 1

      Първи курс какво?

      Писане by Мора Гьонова Пет Апр 12, 2024 12:19 am


      На долу по стълбите...два етажа. В ляво, до първото отклонение. Третата врата след решетките и ако стигнеш вийлата с белите ресници, начи си го подминала.

      Не подминах, толкова се ужасявах от сърдитите на вид самодиви, че при локализиране на някоя, чийто ръце не са заети , автоматично намирах посока и дестинация, различни от нейните.
      Свих към вратата на мрачното коридорче и се оказах в оазис на отварите, който далеч не приличаше на мамината работилница. 
      Да и тук бе стерилно, подредено и прекалено светло. Все пак, за да е сигурен в отенъка на отварата за никнене на коса, човек трябва да има ярка бяла светлина. Щото инак, при малко по-бледозелено, вместо коса почваха да се извиват едни нокти с рекордни дължини. Но това място крещеше НАУКА  с най-главните и пискливи букви в света. А при маминка се усещаше желанието да изтъкнем, че отварите са изкуство. Само дето маминка отказваше ме учи, от мига в който осъзна, че запомням достатъчно, че да възпроизвеждам. И забрани да влизам в работилницата, от момента в който бате Йоан получи криза, щото малкият ми пилешки мозък го дебнеше и там, за да го занимава с глупости.

      Поклащането на глава не отръска ума ми от гадни асоциации, но определно ми даде възможност да размъти недоспалия ми мозък. Видях , че на бюрото са оставени тредиционните две копия от учебниците, предназначени, за двамата, неподготвени от семействата си ученици. Учебник, който щях да ползвам само тази година, да върна в "изрядно състояние" и да се опитам да запомня, защото знаея, че мама няма да позволи записки да преминат прага на къщата й.
      Дръпнах томчето с твърдите корици, наместих се на първата катедра и почнах да чета целенасочено, и да драскам съкращения за най-полезните отвари, в тетрарката от батко Гун.

      Залата постепенно се напълни, всички носещи пръчки ги прибираха из мантиите и насядаха по местата си. Тази година курсът бе малък, та мястото на първата катедра до мен остана празно. Не подозирах, че в мига, когато госпожа Тричкова ще влезе това ще се превърне в проблем.
      - Добро утро ученици, силно се надявам въвеждането в училищния живот да не ви е объркало, защото сега ще започне занятие, за което ще ви е нужна цялата бистрота на ума, която въобще е достъпна...- погледът на бледата, изпита дама бавно премина през помещението и заби в мен. Сравнението с пирона и киселото мляко е слабо. Тоя  синеок поглед се опитваше да пробие през челната ми кост и да открие дали не съм злонамерен гном , дегизиран, за да открадне тайните на училището. Единствената причина да не подвия опашка скимтейки е че по-добра майсторка  ми го прилагаше има няма цял живот.

      След кратка пауза дамата пред нас продължи:
      - Вече знаете имената ми, но нека все пак се представя . Аз съм Професор Какпка  Тричкова и съм в топ три на балканските специалисти по отвари. Съпругът и колега в научната ми дейност - е друто от лицата, които са в тройката. За първи път давам подробности от този род в часовете си, не за друго, а защото сред вас е дъщерята на колегата, който държи първото място. - ръцете й разместиха малко идеално подреденото бюро,  а докато следните думи се изсипваха, върнаха отново идеалния ред- Искам да ви предупредя, че това е моята класна стая и тук Не си  рисуваме, не търсим нови отвари, не се надпреварваме за слава. Науката, която ви преподвам  я преподавам аз, а не някой извън училието. Независимо колко уверени се чувствате в знанията си от преди да стъпите в кабинета ми, моля ви, не пренебрегвайте инструкциите ми, ако не искате последствията да са съсипващи!
      Погледът й уж обикаляше из стаята, но тежко се стовари  право в носа ми, при последните думи.

      Явно мама бе посяла обич и усмивки и в тази душа. Супер! Ще има какво да разказвам в писмото си до Гун и сър (татко).
      След тия нежни и смущаващи всички в залата думи, тя започна да вади буркани с билки и да говори за  видовете приложения. От нас се очакваще да запомним кое състояние на изложената флора води до конкретно развитие на отварата. Липсата на логика в казаното и нуждата всичко да се запише и наизусти бе изморителна дори за мен, а аз бях крала занаят откак се помня. И всичко това , докато не извади от бурканите  видимо оплодени яйца насухоземна костенурка и не тръгна да ги  мачка.
      До преди миг помнех, че съм уплашен ученик, предупреден да не си вири носа. Ма сега вече нямах подобни скруполи.
      - Госпожо, моля ви недейте!- гласа ми зилезе висок, и ако щете вярвайте, заядлив.
      - Професоре- поправи ме с леден глас тя, без да отделя поглед от черупчиците в ръката си, но поне не ги начупи. Моя поглед също бе неотлъчно залепен за тях. В стаята настъпи миг гробовна тишина и после аз повърнах над социалния си статус.
      -Госпожо, - натъртих- доцент, професор и академик се става с изпълняване на точно определни условия и развиване на научна и писателска дейност. Моля Ви- почти се разплаквах, макар гласа ми да бе  стегнат в подобие на майчиният ми - моля Ви, не ги мачкайте безцелно!!!!
      - Госпожице Змейска, макар яйцата да Ви се виждат съвсем пригодни за размножаване, те са магически оплодени. От тях костенурки от защитен вид НЯМА да се излюпят. тяхната цел Е да бъдат ползвани в това помещение, за обучение на неакадемични личности като Вас и мен. След като вече показахте на всички родовите си характеристики , може да си запишете  и след часовете да потърсите някоя от вийлите, за да Ви насочи към наказания, подобващо на емоционалното Ви и униерситетско  ниво.

      Има нещо общо между тази жена и мен. И на двете ни ръцете трепереха, нейните, защото аз грешах и нахалствах, а моите, защото ме бе страх, колко е права- наистина показах основната характеристика на змейците. Нашият род можеше да потъпче всичко, когато мислеше, че защитава онеправданите- дори истински ценните неща.
      замаян

        В момента е: Пет Май 24, 2024 1:59 pm

        Присъедини се към нашия Дискорд сървър!