Индекс
by Мая Кочева Пет Мар 24, 2023 6:53 pmТя се разхождаше в парка на училището, когато приятелката и Алгара тичайки задъхано към нея и каза, че носи писмо, което са и казали да донесе.Мая бе пратила писмо по един от учителите за момчето което отбягваше всички, тя се надяваше да смекчи сърцето му и беше разказала всичко за себе си което написа плачейки в залата на славата, далеч от любопитни погледи.Момичето с трепереща ръка взе писмото, беше пергамент вързан със синя панделка.Кимна с благодарност на Алгара и двете се отправиха към замъка, Мая се изкачи на площадката на кулата и загледа писмото в ръката си.Не смееше да го развие, дали нямаше да и причини ужасна мъка и единственият и избор е да скочи от кулата и всичко да приключи, или криеше в себе си макар и малка надежда за щастливо бъдеще.Развърза синята панделка и силно стисна очи, не смееше да погледне съдържанието на писмото.Накрая събра сили и разгърна навития пергамент, думите които прочете се забиваха като кинжали в сърцето и тя се свлече на площадката и тялото и се разтърси от ридания това беше краят.Жан и пишеше да не го заговаря повече, и че не иска никога да има приятели, пишеше още да го остави намира или втори курс ще се премести в друго магическо училище.Мая не искаше да повярва, че всичко това се случва и не можеше да спре да ридае отчаяно.Защо и причиняваще това, защо я караше да се гърчи в агония, нали и той беше нещастен като нея, макар привидно да не показваше чувствата си.Тримата ги свързваше сходната им съдба да изглеждат различно, само Мая бе намерила временно спасение с магическата отвара изобретена от баща и.Сега всичко бе изгубило смисъл и тя не виждаше път пред себе си, ранената и душа страдаше и нямаше причина да продължава този изпълнен с мъка живот.В този момент Мая дочу стъпки зад себе си, обърна се рязко и хлипайки видя размазания образ на едро дългокосо момче кото се приближи към нея.
-Хей какво ти е, какво правиш тук?
Запита я непознатият.Тя бързо сграбчи писмото, изправи се и затича надолу по стълбите.
-Почакай, коя си ти и защо плачеш?
Викаше след нея непознатото момче, но Мая не се обърна.
-Хей какво ти е, какво правиш тук?
Запита я непознатият.Тя бързо сграбчи писмото, изправи се и затича надолу по стълбите.
-Почакай, коя си ти и защо плачеш?
Викаше след нея непознатото момче, но Мая не се обърна.
