РП Площадката на върха на кулата - Ясна и Рея

Беше прекалено късно, за да има някой на площадката на върха на Северната кула. Но ето, че имаше някой. Ясна Соколова, с ясното съзнание, че нарушава няколко основни правила в Мунгав, беше грабнала метлата си, тихичко се беше измъкнала от спалнята и още по-тихо се беше промъкнала из коридорите. Както и предполагаше, не срещна никакви учители по пътя си. Беше сигурна, че повечето вече спяха. Все пак оставаше само половин час до полунощ и всеки нормален човек би предпочел да бъде в леглото, отколкото да обикаля пусти коридори с идеята, че можеше да срещне някой ученик в нарушение. Или поне така Ясна се успокояваше. 

Когато пристъпи на площадката, среднощния вятър развя косите ѝ и приятно разхлади лицето ѝ. Шестокурсничката подпря метлата си на близкия парапет и реши, че преди да се впусне в среднощно летене ще се полюбува на безкрайното море от звезди, които тази вечер се виждаха с просто около. Нямаше нито едно облаче на небето, нито пък лунните лъчи заслепяваха сиянието на останалите малки светлинки. Да, беше чудна нощ да се излегнеш на върха на Северната кула, да слушаш вятъра, да гледаш звездите и после да се опиташ да ги стигнеш с метлата си. Или поне това бяха представите на Ясна за чудна нощ.

Лилавокоската се разтършува из раницата, която носеше на гръб и извади едно малко одеяло, на което се излегна. Вгледа се в звездите над нея и доволно се усмихна. Беше тиха и спокойна нощ. 

Туп. Туп. Туп. 

Тиха ли казах?!

Някой се качваше по стълбите. Не, направо тичаше и вдигаше толкова шум, че освен учител, Ясна не можеше да си представи, кой друг би бил. Всеки ученик по това време щеше да даде всичко от себе си да бъде тих и по възможност невидим. Соколова скочи рязко на крака, сгъна одеялото на две-на-три и бързо го мушна в раницата. След което скочи напред и грабна метлата. Възседна я и точно се откъсна от земята, готова да се спусне по керемидите надолу, когато чу познат глас.

- Ясна...


it's you  @Рея Папандреус

Какво може да прави толкова късно една Рея по коридорите освен да си търси неприятности.
Не можеше да заспи. Беше започнало да става топло априлско време и кожата ѝ просто отказваше да поддържа температура, която да ѝ бъде угодна. Нервното ходене нямаше да ѝ помогне особено, но поне в някаква степен разсейваше мислите ѝ, иначе просто лежеше в леглото си, гледаше в точка на тавана и през главата ѝ само връхлитаха, страхове, притеснения и нито една картина, която да я накара да се усмихне и заспи. Ядоса се. Драматично се изхлузи изпод завивките, понечи да обуе обувки, но вместо това метната едната по съквартирантката си по легло, която не спираше да хърка. Това не спря момичето. Изгрухтя два пъти, обърна се на другата страна и сутринта щеше да се чуди какво прави една отвързана обувка в леглото ѝ.

Зашляпа боса по пода, облечена с къси панталонки и размъкната тениска. Първоначално внимаваше как стъпва, но в последствие установи, че дори и на преподавателите не им се занимаваше тази вечер с учениците. 
Срещна няколко пакостника, но се направи, че не ги вижда. 
Беше се запътила към площадката на Северната кула. Люба от време на време също имаше проблеми със съня и често се засичаха с Рея да си поклюкарстват. Не, че целия ден не го прекарваха заедно, но друго си беше на чист въздух, късно вечер. Необятната тъмнина винаги предразполагаше към един дълбоки, философски разговори като: "Защо някои гъби си имат отровни двойници и дали двойниците им всъщност не са онези ядливите, които искат също толкова внимание?", "Чии чорапи смърдят повече и защо?", "Колко точно домашни бяха много домашни и колко точно домашни бяха малко домашни и защо отговорът на вторият въпрос бе винаги николко?"
Философски въпроси за Рея и Люба.

Гъркинята зашляпа по-бързо по стъпалата и очакваше или една русата фурия да я чака, или да няма никого тук. 
Физиономията ѝ бе достатъчно показателна, че определено не очакваше да види Ясна.

- Какво правиш тук?!
- Ти какво правиш?!
- Попитах първа! - Соколова беше присвила колене и си личеше, че допреди момент бе готова да се изстреля и да изчезне в тъмнината, понесена на своята метла, но нещо я накара да остане.
- Не съм те чула. - вдигна рамене Рея. - И ти ли имаш проблеми с жегата? - въздъхна и застана близо до ръба, оставяйки се вятъра да развее тениската, която бе на AC/DC и бе толкова износена, че си личеше, че преди нея някой друг я бе носил - вероятно баща ѝ.
- Не точно. - отскочи от парапета и задържа метлата си в едната ръка. 
- Ако не викаш и аз няма и може просто двете да си повисим тук, за малко, като не е нужно да си говорим. Искаш ли?

Идеята да има компания всъщност ѝ хареса. Обикновено идваше тук с Арина и двете винаги си прекраваха чудесно, завършвайки вечерта с някое друго състезание из околията на Мунгав. Разбира се, с покачен адреналин, защото винаги го правеха по такова време, че нарушаваха правилата и вечерния час. Но това си беше част от самото изживяване. 

- Искам, да. - Ясна остави метлата на земята и извади одеялото. - Даже бих се радвала и да си поговорим. - след което го изпъна и постла на земята, в центъра на кулата. После се изглегна, както по-рано беше направила и изпъна доволно. - Ела... легни до мен.

- Ъъъ, какво?! - Рея се изненада. Даже отстъпи една крачка назад. Това разсмя лилавокоската. 

- Спокойно. Легни и ще видиш. - след което потупа с ръка мястото до нея и продължи да се взира нагоре. В крайна сметка, Рея склони и се намърда до по-голямото момиче. - Видя ли? - двете ученички се взираха безмълно към морето от светлини, което бушуваше над тях. Беше наистина невероятна гледка, която много трудно можеше да се обхване с просто око. Ясна имаше чувство, че просто можеше да потъне сред звездите и цяла нощ да прекра тук, загледана в тях. Беше наистина хипнотизиращо за нея. 

- Ехааа, да... тази вечер има много звезди на небето. - Определено и на Рея ѝ харесваса гледката. Едва ли имаше човек, който да не се впечатли от нея. 

- Мммда. Много е яко! - усмихна се Ясна и пъхна ръце под главата си, като се намести удобно. - Много обичам да идвам тук по това време. Тихо, спокойно. А и тези блещукащи звезди въобще не са за изхвърляне. 

- Определено. - съгласи се четвъртокурсничката. - Не знаех, че си падаш любител на небесните тела. - засмя се Рея.

- Май доста неща не знаем една за друга. - отнесено отвърна Ясна. - Което може би е добър момент да поправи това... Единствено сме се срещали на куидичното игрище, а тогава все сме в ролята на противници и... да. Е, разкажи ми нещо за себе си... нещо драматично. - засмя се шестокурсничката. - Обичам драматините истории. 

Беше чудна нощ за разказване на истории, а може би и за създаване на такива, които после да разказваш с усмивка на лицето. 

Точка Интелигентност, моля ^^ (Админ: отчетено).

Звездите наистина бяха красиви. Рея си нямаше понятие от астрономия и нямаше идея кое съзвездие кое, за да ги търси по нощното небе. Е, знаеше едно, но кой не знаеше малката и голямата мечка, или както повечето хора ги знаят - малкият и големият черпак. Пое си дълбоко въздух, издиша, докато тялото ѝ всмукваше от студенината на камъка под нея. 

- Ъм. Аз нямам драматични истории.
- Айде, де. Всеки има. Момиче си. - Ясна приклепа с големите си клепки, извъртяла глава в посоката на гъркинята.
- Звучиш малко като тази по Грижа за магическите. И тя така ме разпитваше и после ми плесна един психоанализ, докато ми налагаше да галя змей. Ти не си дошла със змей, нали? - въпреки, че звучеше абсурдно, никога не се знаеше. Цялото място все пак бе пропито с магия, а тинейджърите определено се славят със своята изобретателност, разчупено мислене и невероятно страни идеи, които да реализират. Така че, колкото и абсурдна да бе тази идея ... - Нямаш змей, ако имаше, нямаше да си си взела метлата. - излегна се обратно.
- Значииии?
- Да, да. Родена съм в Гърция, но доста време живеем при баба ми в Петрич. Сурова жена, ама всъщност е единствената готина. Всички са много шумни и ги мразя. Имам две малки сестри, като едната е едно дрисливо бебе и общо взето целият свят се върти около неговите писъци, а вкъщи всички викат, така че можеш да си представиш какъв цирк е.
През цялото време, докато говореше, погледът на Папандреус просто се рееше в небето, подскачайки от звезда на звезда. Беше оставила устата ѝ да се движи на самотек. Цялата тази тирада я беше разправяла на почти всичките си приятели в старото си училище. 
Да, преди да дойде в Мунгав имаше друго училище. Мъгълско. Нормално. Тинейджърите, които бяха там не бяха по-различни. Единственото, което им липсваше е магия.
- Оу. 
- Друго ли очакваше? - начумери се Рея на чуждата реакция.
- Не, не. - размаха ръце Ясна. - Друго си представях просто. 
- Значи не трябваше да ти говоря за семейството си? - не остави другото момиче да отговори. - Нищо де. Разкажи ми и ти за твоето, че да сме наравно. - усмихна се.

точка ловкост, моля (Админ: отчетено). И +2 т. магия за добрия пост!