РП Площадката на кулата - Ясна, Арина и Вихър

За разлика от „любимия” си брат, Ари изобщо не я биваше да спазва правилата. Единственото общо между тях бе, че деляха едни и същи родители. От там на сетне – Олег бе по-висок, имаше златист тен, гарваново черна коса и дълбоки сиви очи. Арина беше точното определение на малко, вредно и пакостливо. Още щом Вихър бе подшушнал заговорнически прекрасната си идея, червенокосата вече се виждаше как полита от Северната кула.

Та, летящият старт щеше да й се отрази доста добре на настроението. Момичето се усмихна леко, докато слагаше кожените си ръкавици, за да се изкатери по-лесно на покрива. Не, че й трябваше, но се кефеше колко „опасна” изглежда с тях.

- Брат ти е тооолкова готин! – замечтано изтърси четвъртокурсничката и погледна към приятелката си. След това замаха бързо с ръце и добави – Не, не по онзи начин.
- Знам какво имаш в предвид. Все пак е мой брат. – засмя се Ясна и отмести главата си назад, видимо развеселена. Слънчевите лъчи се уловиха в косата й и проблеснаха в красиви виолетови нюанси.
- Моят е толкова смотан! Не само, че е префърцунен и се прави на големия сноб само, за да се подмаже на родителите ни. Държи се така все едно всички останали сме под нивото му. – погледна нагоре към покрива и присви устни. – От тук ли ще се изкачим? – обикновено учениците се издигаха с метлите си до покрива и от там се спускаха драматично към куидичното игрище.

Мунгав беше виждал не едно или две успешни и трагични опити за полет от Северната кула. Само дето повечето нямаха прецизността на куидичните играчи. Затова те бяха решили да се спуснат толкова шеметно, че всички в училището да говорят за тях цяла година.

- Остави го Олег, не заслужава да мислиш за него! – петокурсничката се приближи и прегърна Орлова през рамената, а след това я побутна леко настрани и се засмя. – Да, хайде да го направим!

- Готова съм! – звучно се засмя Ари и набързо върза червените си коси. Сърцето й пърхаше като пеперуда, докато двете момичета се изкачваха към покрива. Не беше трудно. Стана толкова бързо, че след няма и десет секунди вече бяха на върха на Северната кула, а там ги чакаше Вихър.

- Защо се забавихте толкова? Вече си мислех, че сте ме забравили!  - момчето определено не приличаше на Олег и това само подобряваше настроението на Арина.
- Вече сме тук! – усмивката й беше заразителна. Радваше се, че има такива добри приятели, които правеха престоя й тук много по-забавен? – Е, какво ще кажете да действаме вече? – все пак не искаха да ги хванат преди да са се позабавлявали.

(Отчетена 1 т. ловкост)

Тримата ученици се бяха впуснали в бясна надпревара. Начело летеше Арина. Плътно след нея Вихър и Ясна се бореха, който първи ще я стигне и задмине. Ясна леко побутна Вихър по раното и момчето ѝ се ухили.
- Играеше грубо. Харесва ми! - след което на своя страна, той леко я побутна. 

- Уча се от най-добрите. - подметна лилавокоската и също се усмихна дяволито. 
- Мисля, че имаш още какво да научиш... - седмокурсникът се снижи рязко надолу, след което застана от друхата страна на петокурнисничката. Пришпори метлата и задмина Ясна. Девойката се възхити на чудесния финт, който беше изпълнил и радостно извика. 

Малко по напред Арина не спираше да пришпорва метлата си. От време на време се обръщаше и виждаше, че преднината ѝ няма да бъде за дълго. Трябваше да разбере накъде е отиш сничат и да го хване. А въпросната топката сякаш се беше изпарила от куидичното игрище. Не, че можеше особено лесно да я забележиш, но никъде не се виждаше. 

Нещо, което групата не бе забелязала, беше че една фигура се бе присъединила към тях на кудичното игрище. Стоеше в центъра и чакаше учениците най-накрая да я забележат и да дойдат при нея. Това беше преподавателката по Пророкуване - Алтамира Фелес. Жената беше доловила някакво притеснение и бе видяла в своето кълбо снич и куидичното игрище. След което без да бърза, напусна своя кабинет и се насочи към двора на училището. Знаеше, че ще намери някого там, който прави нещо, което не трябваше. 

Така и стана. Когато стигна, видя не един, а цели трима ученици, които летяха като подивели и искрено се забавляваха. За миг съжаля, че ѝ се налагаше да им развали удволствието и да спре случващото се, но нямаше друг избор. Тя беше отговорен преподавател, който не можеше да отмести поглед настрана от случващото се около нея. 

Някъде там горе Ясна първа забеляза професорката и рязко спря метлата си. "Закъсахме го." - помисли си момичето и бързо настигна Вихър и му каза какво се беше случило. След което двамата викна на Арина и я предопредиха и нея. 

- Май забавлението ни свърши. - въздъхна тежко ученичката от Северен вятър. 
- Така изглежда. - кимна в съгласие лилавокоската. 
- Хайде момичета, идвайте да видим колко сме го втасали. - след което и тримата се спуснаха към проф. Фелес.