Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
5 posters

    РП Билкология - несвързани

    Тамара Язова
    Тамара Язова
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП Билкология - несвързани Coin10 84
    Ниво : РП Билкология - несвързани Untitl40
    Статистики :
    РП Билкология - несвързани Streng10 Сила: 10
    РП Билкология - несвързани Shield10 Издръжливост: 12
    РП Билкология - несвързани Brain10 Интелигентност: 12
    РП Билкология - несвързани Runnin10 Ловкост: 14
    РП Билкология - несвързани Magic-10 Магия: 24
    РП Билкология - несвързани Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Билкология - несвързани SausageРП Билкология - несвързани BlueberryРП Билкология - несвързани TuttifruttiРП Билкология - несвързани Sapphire

    РП Билкология - несвързани

    Писане by Тамара Язова Чет Мар 09, 2023 4:17 pm


    @Ела Благоева 

    Бяха изминали няколко седмици от началото на учебната година, есента беше в разгара си, а първокурсниците от трите дома имаха часове в оранжериите. За тяхна изненада, в средата на помещението ги чакаха наредени масивни саксии, от които се подаваха големи перести листа. До всяка саксия беше разположена още една, подобна на нея, малко по-голяма и пълна до половината с пръст. Няколко чувалчета прясна почва и лопатки бяха разпръснати помежду им.

    - Хайде, стига сте се мотали! Нареждайте се и да започваме! - професор Стоева определено не беше от най-търпеливите преподаватели, винаги забързана и чевръста. Това, разбира се, си имаше и хубавите страни - ако работата за часа беше свършена рано, самият час също приключваше рано. Така че никой не се поколеба и след известно жужене, задължително за всяка група от повече от три деца на възраст между 11 и 12 години, всеки беше застанал до отредената му саксия и само от време на време се чуваха шушукания или посбутвания помежду им.

    - И така, октомври е. Някои от вас вече се досещат, че това значи, че е време за пресаждане на мандрагори - продължи професор Стоева, като обикаляше и раздаваше по чифт наушници на всеки. - Естествено, никой не очаква от вас да се справите с възрастен индивид. Тези тук са бебета, та писъците им не могат да ви навредят особено. Но това не значи, че са приятни, затова от вас искам да покриете ушите си, преди да започнете работа. И така, какво правим: разкопавате растението, премествате го в по-голямата саксия и го засипвате с пръст. Дръжте го здраво за листата през цялото време, понеже тези гадинки имат навика да се опитват да бягат, а на никого не му е приятно да ги гони, нали? И така, ако няма въпроси - всички слушалки на място.

    Тамара сложи чифта наушници и ги притисна добре върху ушите си. Беше чела за тези създания и макар професорът да твърдеше, че са безвредни, не искаше да изпитва истината на това. Самото изваждане на мандрагората не беше чак толкова трудно, макар нещото да се гърчеше и да пищеше с всички сили - приличаше на малко сгърчено бебе, а дългите му подобни на ръчички и крачета израстъци се мятаха на всички страни. Момичето тъкмо беше успяло да набута растението в новата му саксия и да започне да го зарива, когато някакво движение вляво от него привлече вниманието му. 

    Момиче от дома на Тамара (май се казваше Елица или нещо подобно... а, да, Ела!) явно беше изтървало случайно мандрагората си и сега проклетото кореноплодно се беше устремило към вратата. Тамара я беше засичала в общата стая, но никога не бяха разговаряли наистина. Все пак това, че няколко момчета от съседния дом я сочеха и се хилиха, беше достатъчно да ги стрелне с най-лошия поглед, на който беше способна, и да се втурне да помага с ловенето на мандрагората. 

    Да, но беше добре да се сети, че нейната собствена не съвсем добре заровена мандрагора също беше напълно способна да изскочи от пръстта, която я покриваше... и го направи. Както и другите растения, поверени на вече тотално смеещият се, пищящ и неконтролируем клас. Няколко ученика още стискаха клетите растения за листата, но голяма част от тях си подскачаха най-спокойно из оранжерията, предизвиквайки още по-голяма паника, докато двете момичета съсредоточено се опитваха да уловят поне една.

    Админ: 10 галеона (отчетени).

    Ела Благоева харесва този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП Билкология - несвързани Coin10 327
    Ниво : РП Билкология - несвързани Untitl40
    Статистики :
    РП Билкология - несвързани Streng10 Сила: 12
    РП Билкология - несвързани Shield10 Издръжливост: 16
    РП Билкология - несвързани Brain10 Интелигентност: 14
    РП Билкология - несвързани Runnin10 Ловкост: 14
    РП Билкология - несвързани Magic-10 Магия: 18
    РП Билкология - несвързани Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : РП Билкология - несвързани MangoРП Билкология - несвързани AppleРП Билкология - несвързани CabbageРП Билкология - несвързани SapphireРП Билкология - несвързани PearРП Билкология - несвързани WatermelonРП Билкология - несвързани EmeraldРП Билкология - несвързани BananaРП Билкология - несвързани RubyРП Билкология - несвързани TuttifruttiРП Билкология - несвързани DiamondРП Билкология - несвързани PizzaРП Билкология - несвързани SausageРП Билкология - несвързани Birthday1

    Re: РП Билкология - несвързани

    Писане by Ела Благоева Съб Мар 11, 2023 10:03 pm


    @Тамара Язова

    Ела и растения. Това бяха две напълно несъвместими думи. Да, Ела обичаше цветятя, дърветата, та дори и тревата, но просто беше твърде разсеян човек, за да се грижи за което и да е от тях. Въпреки това, тя бе обикнала часа по Билкология още първия ден. Честно казано, харесваше всички предмети в "Мунгав", но това е тема за друг разговор.
           
    Бяха най-хубавите есенни дни. Все още времето беше приятно топло, а шарените листа се люлееха по клоните на дърветата. Първокурсниците се бяха събрали в оранжерията, готови за часа на професор Стоева и всеки от тях беше застанал до отредената му саксия.
       
    - И така, октомври е. - каза професор Стоева. - Някои от вас вече се досещат, че това значи, че е време за пресаждане на мандрагори.
       
    Ела се беше сблъскала с тези растения при пристигането си в "Мунгав", а след това беше чела за тях в една от книгите в библиотеката. На теория знаеше как се пресажда: вадиш растението, слагаш го в новата саксия и го зариваш с почва. На практика, обаче, нещата не се получиха точно както очакваше...
        
    Тя хвана листата на мандрагората с дясната си ръка, докато придържаше саксията с лявата. 
       
    - Леле... Това нещо наистина мърда! - помисли си първокурсничката.
        
    Тя издърпа с всички сили перестите листа, изваждайки наяве кореноподобното бебе мандрагора, което започна да се мята наляво-надясно и да вика с цяло гърло. Ела го натъпка в новата саксия, но точно преди да го зарине с почва, момчето, седящо до нея, замяхна рязко с ръка, при което обърна новопресаденото бебе. Почвата се разля по масата, а мандрагората само това и чакаше. Измъкна се от "затвора си", скочи на пода и се насочи към вратата на оранжерията. Първокурсничката се втурна към нея, но по пътя си имаше препятствия като стол, който ѝ се наложи да прескочи, саксия, в която се блъсна и друга такава, която събори от един рафт и която се пръсна на парчета по пода. 
         
    Една от съкурсничките ѝ се беше втурнала да ѝ помага, едновременно с това, изпускайки собствената си мандрагора. Останала част от класа се превиваше от смях и вдигаше такава врява, че ако не бяха ушанките, сигурно Ела отдавна щеше да е оглушала. 
        
    Двете първокурснички бяха заели стратегически позиции, приклещили кореноплодното в един ъгъл. Създанието обаче беше бързо и се изплъзна между краката на момичетата. Те се затичаха след него, но в следващия момент Ела се озова на пода, препънала се в една от претичващите мандрагори. Чакай... какво? Още ученици ли бяха изпуснали растенията си? Момичето се огледа наоколо. В оранжерията цареше абсолютен хаос. Всеки ученик гонеше по някоя мандрагора, а на земята беше абсолютна кочина от кал, почва и локви, образувани от бутнати лейки с вода. 
        
    Нямаше време за губене. Ела потърси с поглед момичето, рискувало собственото си "създание", за да ѝ помогне. Ииии....ето я! Преди да отиде при нея обаче, тя седна на земята и причака една от преминаващите мандрагори. Веднага щом се показа зад ръба на стола, тя го сграбчи за листата и го понесе към Тамара, за да ѝ го даде.

    Админ: + 10 галеона (отчетено).

    Тамара Язова харесва този пост.

    Радослав Мирчев
    Радослав Мирчев
    Изтрит герой


    Re: РП Билкология - несвързани

    Писане by Радослав Мирчев Вто Мар 14, 2023 5:48 pm


    Наблюдавайки суматохата с двете момичета които гонеха мандрагората, Радослав внимателно стискаше своята и пристъпи към най-близката саксия.Зае се да натъпче съпротивляващото се растение в пръста и се стараеше да не изпусне мандрагората.Издиша с облекчение след като я затрупа и се огледа със задоволство и задърпа следващото растение което отказваше да излезе.Той хвна здраво стъблото и силно я дръпна нагоре след като намери нова саксия напъха гърчещото се растение и повтори процедурата.Погледна отново към момичетата които вече се бяха справили с мандрагората беглец и тихичко разговаряха.Няколко момчета минаха покрай него и излязоха извън оранжерията, той възнамеряваше да ги последва когато някой го тупна по рамото.Радослав сепнато се обърна и видя високо момиче  което му правеше странни знаци да я последва в другия край на помещението, той тръгна след нея.Оказа се, че една мандрагора се е скрила в склада и трябва да я намерят

    10 галеона усмивка Админ: очетени.
    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП Билкология - несвързани Coin10 22
    Ниво : РП Билкология - несвързани Untitl40
    Статистики :
    РП Билкология - несвързани Streng10 Сила: 14
    РП Билкология - несвързани Shield10 Издръжливост: 14
    РП Билкология - несвързани Brain10 Интелигентност: 22
    РП Билкология - несвързани Runnin10 Ловкост: 10
    РП Билкология - несвързани Magic-10 Магия: 16
    РП Билкология - несвързани Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП Билкология - несвързани PearРП Билкология - несвързани MangoРП Билкология - несвързани SapphireРП Билкология - несвързани SausageРП Билкология - несвързани ChocolateРП Билкология - несвързани Tuttifrutti 

    Re: РП Билкология - несвързани

    Писане by Ян Маджаров Пон Мар 20, 2023 1:28 pm


    @Косара Вълканова

    Днес беше един от онези дни в които просто всичко беше обречено от самото начало.

    Да започнем с това, че Калоян се успа и изпусна закуската. Предходната вечер не можеше да заспи до късно, понеже нещо настойчиво го човъркаше отвътре, а когато най-накрая се ядоса от безсилието си, реши че най-доброто решение за проблема му е… да извади конзолата си и да играе до четири и половина сутринта. Когато стана време за закуска и всичките му съдомници се изнесоха чинно от общата стая, нямаше сила на света, която да е способна да го вдигне от леглото. 

    В някакъв неопределен момент го събудиха трясъци, които мнимо наподобяваха съборени котлета и учебници. Къдравелкото се надигна дезориентирано и избърса слюнката от крайчеца на устата си. Очите му срещнаха уплашеният поглед на видимо по-малък ученик, който беше замръзнал насред хаоса, който бе сътворил.

    - Какво правиш бе? - изсумтя недоволно Калоян. 
    - Ъм… извинявай, аз… брат ми ме прати да му взема учебниците по отвари и…
    - Какво? - Ян запремига яростно докато съдомникът му най-накрая не се появи на фокус. - Не е ли малко рано за учебници?
    - Рано? - повтори притеснено другото момче. - Единадесет без десет е. 


    Калоян продължи да гледа тъпо, докато думите успяха да проникнат в съзнанието му. Единадесет без десет…. Единадесет… без десет… Единадесет. Беше единадесет часа. БЕШЕ ЕДИНАДЕСЕТ ЧАСА?

    Сякаш някой го бе полял с кофа ледена вода, Калоян се изправи рязко в леглото, или поне опита, понеже яко се беше омотал в завивките си. Когато най-сетне се освободи, се заоглежда маниакално за дрехи и грабна първия панталон, който съзря на стола си. Надяваше се да беше чист. Едва ли не скочи в чорапите си, събори закачалката за мантията, докато я надяваше и панически грабна учебниците, наредени на камара на бюрото, слагайки ги в чантата си. Под уплашения поглед на другото дете, нашият герой силно приличаше на човек, тотално изплискал легена. 

    Без да се церемони, Калоян изхвърча през вратата на спалнята, а след това и на общата стая, подобно на зъл демон, търсещ възмездие. За това допринасяше главно чорлавата му, неоправена коса, която момчето неуспешно се опитваше да заглади докато хвърчеше по коридорите и се мъчеше да си спомни какво беше изпуснал и какъв беше следващия му час. Днес беше вторник, което значеше че бяха имали Отвари, Мъгълознание и… сега следваше Билкология! Зави рязко наляво по следващия коридор и не се сдържа да се ухили на самия себе си. Добре че ако не друго, то поне паметта му беше слонска. 

    - … днес ни очаква един много вълнуващ урок, изпълнен с…

    Професор Стоева изгледа укорително Калоян, който току-що нахълта драматично през вратите, водещи към оранжерията. Момчето се сви мислено под погледа на преподавателката - беше прекалено здрава и мускулеста за жена и неминуемо всяваше страх в Маджаровото сърце. Като нищо можеше да го напердаши, ако решеше. Затова и не започна да се оправдава, ами деликатно си запроправя път към по-задните редици, докато намери свободна маса. Дотук добре, беше успял да се слее с масовката, от тук нататък всичко трябваше да мине по мед и масло. И какво ако беше позакъснял малко, нали все пак беше тук? Важното в живота е да опитваш да правиш разни неща, дори да не ти се получат съвсем перфектни. 

    Докато ровеше в чантата си в търсене на учебника по Билкология, Калоян изобщо не забеляза, че тъмнокосата му съседка по маса го гледаше враждебно и не сваляше поглед от него. Ама той сериозно ли си беше забравил учебника по Билкология?? Нищо, щеше да импровизира. Надяваше се днешния урок да не беше кой знае колко труден…

    - И така, за да можем да встъпим в Билкологията със замах, днес… ще пресаждаме мандрагори!

    Учениците в оранжерията зажужаха развълнувано, а на Калоян едва сега започна да му светва лампичка в главата. Встъпване? Мандрагори? Ама те това не го ли правеха вече в първи курс…

    Чакай малко... 

    Админ: 10 галеона (отчетени).

    Ела Благоева харесва този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 6:29 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!