@Ела Благоева
Бяха изминали няколко седмици от началото на учебната година, есента беше в разгара си, а първокурсниците от трите дома имаха часове в оранжериите. За тяхна изненада, в средата на помещението ги чакаха наредени масивни саксии, от които се подаваха големи перести листа. До всяка саксия беше разположена още една, подобна на нея, малко по-голяма и пълна до половината с пръст. Няколко чувалчета прясна почва и лопатки бяха разпръснати помежду им.
- Хайде, стига сте се мотали! Нареждайте се и да започваме! - професор Стоева определено не беше от най-търпеливите преподаватели, винаги забързана и чевръста. Това, разбира се, си имаше и хубавите страни - ако работата за часа беше свършена рано, самият час също приключваше рано. Така че никой не се поколеба и след известно жужене, задължително за всяка група от повече от три деца на възраст между 11 и 12 години, всеки беше застанал до отредената му саксия и само от време на време се чуваха шушукания или посбутвания помежду им.
- И така, октомври е. Някои от вас вече се досещат, че това значи, че е време за пресаждане на мандрагори - продължи професор Стоева, като обикаляше и раздаваше по чифт наушници на всеки. - Естествено, никой не очаква от вас да се справите с възрастен индивид. Тези тук са бебета, та писъците им не могат да ви навредят особено. Но това не значи, че са приятни, затова от вас искам да покриете ушите си, преди да започнете работа. И така, какво правим: разкопавате растението, премествате го в по-голямата саксия и го засипвате с пръст. Дръжте го здраво за листата през цялото време, понеже тези гадинки имат навика да се опитват да бягат, а на никого не му е приятно да ги гони, нали? И така, ако няма въпроси - всички слушалки на място.
Тамара сложи чифта наушници и ги притисна добре върху ушите си. Беше чела за тези създания и макар професорът да твърдеше, че са безвредни, не искаше да изпитва истината на това. Самото изваждане на мандрагората не беше чак толкова трудно, макар нещото да се гърчеше и да пищеше с всички сили - приличаше на малко сгърчено бебе, а дългите му подобни на ръчички и крачета израстъци се мятаха на всички страни. Момичето тъкмо беше успяло да набута растението в новата му саксия и да започне да го зарива, когато някакво движение вляво от него привлече вниманието му.
Момиче от дома на Тамара (май се казваше Елица или нещо подобно... а, да, Ела!) явно беше изтървало случайно мандрагората си и сега проклетото кореноплодно се беше устремило към вратата. Тамара я беше засичала в общата стая, но никога не бяха разговаряли наистина. Все пак това, че няколко момчета от съседния дом я сочеха и се хилиха, беше достатъчно да ги стрелне с най-лошия поглед, на който беше способна, и да се втурне да помага с ловенето на мандрагората.
Да, но беше добре да се сети, че нейната собствена не съвсем добре заровена мандрагора също беше напълно способна да изскочи от пръстта, която я покриваше... и го направи. Както и другите растения, поверени на вече тотално смеещият се, пищящ и неконтролируем клас. Няколко ученика още стискаха клетите растения за листата, но голяма част от тях си подскачаха най-спокойно из оранжерията, предизвиквайки още по-голяма паника, докато двете момичета съсредоточено се опитваха да уловят поне една.
Админ: 10 галеона (отчетени).
Бяха изминали няколко седмици от началото на учебната година, есента беше в разгара си, а първокурсниците от трите дома имаха часове в оранжериите. За тяхна изненада, в средата на помещението ги чакаха наредени масивни саксии, от които се подаваха големи перести листа. До всяка саксия беше разположена още една, подобна на нея, малко по-голяма и пълна до половината с пръст. Няколко чувалчета прясна почва и лопатки бяха разпръснати помежду им.
- Хайде, стига сте се мотали! Нареждайте се и да започваме! - професор Стоева определено не беше от най-търпеливите преподаватели, винаги забързана и чевръста. Това, разбира се, си имаше и хубавите страни - ако работата за часа беше свършена рано, самият час също приключваше рано. Така че никой не се поколеба и след известно жужене, задължително за всяка група от повече от три деца на възраст между 11 и 12 години, всеки беше застанал до отредената му саксия и само от време на време се чуваха шушукания или посбутвания помежду им.
- И така, октомври е. Някои от вас вече се досещат, че това значи, че е време за пресаждане на мандрагори - продължи професор Стоева, като обикаляше и раздаваше по чифт наушници на всеки. - Естествено, никой не очаква от вас да се справите с възрастен индивид. Тези тук са бебета, та писъците им не могат да ви навредят особено. Но това не значи, че са приятни, затова от вас искам да покриете ушите си, преди да започнете работа. И така, какво правим: разкопавате растението, премествате го в по-голямата саксия и го засипвате с пръст. Дръжте го здраво за листата през цялото време, понеже тези гадинки имат навика да се опитват да бягат, а на никого не му е приятно да ги гони, нали? И така, ако няма въпроси - всички слушалки на място.
Тамара сложи чифта наушници и ги притисна добре върху ушите си. Беше чела за тези създания и макар професорът да твърдеше, че са безвредни, не искаше да изпитва истината на това. Самото изваждане на мандрагората не беше чак толкова трудно, макар нещото да се гърчеше и да пищеше с всички сили - приличаше на малко сгърчено бебе, а дългите му подобни на ръчички и крачета израстъци се мятаха на всички страни. Момичето тъкмо беше успяло да набута растението в новата му саксия и да започне да го зарива, когато някакво движение вляво от него привлече вниманието му.
Момиче от дома на Тамара (май се казваше Елица или нещо подобно... а, да, Ела!) явно беше изтървало случайно мандрагората си и сега проклетото кореноплодно се беше устремило към вратата. Тамара я беше засичала в общата стая, но никога не бяха разговаряли наистина. Все пак това, че няколко момчета от съседния дом я сочеха и се хилиха, беше достатъчно да ги стрелне с най-лошия поглед, на който беше способна, и да се втурне да помага с ловенето на мандрагората.
Да, но беше добре да се сети, че нейната собствена не съвсем добре заровена мандрагора също беше напълно способна да изскочи от пръстта, която я покриваше... и го направи. Както и другите растения, поверени на вече тотално смеещият се, пищящ и неконтролируем клас. Няколко ученика още стискаха клетите растения за листата, но голяма част от тях си подскачаха най-спокойно из оранжерията, предизвиквайки още по-голяма паника, докато двете момичета съсредоточено се опитваха да уловят поне една.
Админ: 10 галеона (отчетени).