РП ЗСЧИ - несвързани

В часа по защита срещу черните изкуства,Ник и София трябвше да се справят с келпи.Момичето надменно се приближи към създанието.
-Инкарса
Извика тя уверено и бъро сложи юзда на келпито.
-Перфектно 25 точки за "Северен вятър"
Похвали я професор Павлова.Момичето кимна със задоволство и се отдалечи, беше ред на Ник.
Той пое въздух и баправи крачка към келпито.
-Инкарса
Ник успя да сложи юздата за почти минута по бързо отколкото София.
-Брилянтно ученико.
Сияеше Павлова.
-50 точки за "Северен вятър"
Всички аплодираха Ник който скромно отсъпи назад.
София го проследи с поглед, наистина това самоуверено момче притежаваше индивидуалност.
Може пък и да му дам шанс,помисли си тя.
Ник с рразтуптяно сърце погледна скришом към нея, дали щеше да получи целувкаот това красиво момиче.Може би трябва да я покани на романтична разходка, но къде точно още не беше решил.Определеноледа между тях се топеше, и Ник нямаше право на грешен ход,иначе би я изгубил завинаги.Момчето нямаше да понесе това.

Админ: Не се полагат повече галеони, тъй като ограничението е до 4 предмета за една учебна година.

Симо харесваше "Защита срещу черните изкуства", но далеч не, защото проф. Павлова бе отговорник на "Северен вятър" и той се чувстваше в безопасност... Безопасност? В часа на Павлова?? Трябваше да се побърка, само за да си го представи. Той познаваше леденото сърце и още по-мразовития поглед на Павлова, но изобщо не го бе грижа. Харесваше предмета, защото просто обичаше дуелите. Носеха му онзи състезателен дух, който нямаше как да си набави от другаде. Днес щяха да упражняват основните защитни заклинания, просто защото Павлова бе набедила половината "Южен вятър", че нищо не разбират от заклинания със статута си на основни като "Експелиармус", което пък и даде шанс да поизпоти петокурсниците с практическо изпитване на всичко изучено. Повод за преговор, това бе видял Симо и добре си бе научил за заветния ден. Павлова даде старт и учениците започнаха да се борят с дървените чучела. 
 - Експелиармус! - някой в предните редици отхвъркна назад. Токовете на обувките на Павлова, тракащи по каменния под, подминаха момчето, за разлика от забележката, способна да пречупи всеки с малко по-лабилна психика. 
 - Протего! - извика момиче зад Павлова, при което професорът се обърна и ѝ приложи обезоръжаващо заклинание.
 - Вдигни си пръчката от земята, Матилда, щитът ти не струва.
 Павлова бавно, но сигурно се приближаваше към Симо, който се намираше някъде в средата на стаята, точно пред картината с гриндилоу. Момчето изстрелваше заклинания по чучелото, което не спираше да се клатушка напред-назад. "Експелиармус" след "Експелиармус" и от време на време някое "Депулсо", примесено с "Левиосо", когато садистът у момчето надделееше от скука и искаше да измъчи докрай проклетото чучело. Скуката се прокрадваше, замествайки удовлетворението. Нещо по-разчупено?
 - Еверте Статум! - извика Симо и дървеният противник отхвъркна в стената така силно, че рикушира и заби глава в земята. 
 - Добре, Манев - момчето чу гласа, от който всеки можеше да потрепери. Никога не бе го хвалила, ако не броеше сумтенията, които той предпочиташе пред мъмренето. "Добре" бе едно добро начало за него и най-малкото можеше да му повдигне самочувствието. Във всички случаи бе добре дошло.
 - Благодаря, професоре - прошепна Симо, но тя вече бе продължила напред. Токовете ѝ се удряха все така безмилостно в камъка. И все пак ударът им се усещаше малко по-спокоен от преди. Тиха усмивка и нов опит на "Еверте Статум", който, ако Симо упражняваше по-често, щеше да пропука мазилката на тъмната подземна стая. 

(галеони, моля; админ: отчетено)