❗ За света ❗

Българското министерство на магията се помещава в гигантски куб, плаващ надолу и нагоре по река Дунав. Страните му представляват идеални гладки повърхности, които непрекъснато се менят: един ден изобразяват красива българска шевица, на другия ден стотина пърхащи сничове, на третия стават изцяло черни и т.н. Във времена на трудности за магьосническата общност кубът започва да мига с ярка червена светлина.

До Министерството може да се достигне по два начина: чрез пудролиниите и чрез въздушен транспорт. Първият начин е предпочитаният, тъй като иначе е трудно да се открие къде точно по реката се намира кубът. Има специално заклинание („Воларис“), което произвежда синьо кълбо със светлина, показващо посоката.

В Министерството се влиза през отвор от горната страна на куба. Отворът е всъщност змейска паст, в която трябва да скочиш.

Торбаланово е изцяло магьосническо селище, разположено е на брега на Черно море близо до Бургас. То е единственото такова на територията на България. В него са разположенимагазини, банка, централата на вестник „Хала вест“ и други. Има и много жилища за онези магьосници, които не желаят да живеят сред мъгълите.

Торбаланово е невидимо, дори и за магьосници. Единственият начин да се влезе в него е през входа, който е скрит зад един камък в пещерата „Великания“. Камъкът е огромен, наполовина колкото къща, но е лек и може да бъде преместен дори с побутване от двугодишно бебе.

Остров Катран се „слави“ като центърът на черните магьосници в България. Намира се в Черно море, само на няколко километра от Торбаланово. Самият остров представлява почти изцяло гола скала, само с няколко дървета тук-там. Островът непрестанно е обвит от облаци и почти през цялото време вали, съответно е мрачно и кално. На него има няколко откъслечни постройки, но те са разнебитени или направо руини. Тук търсят убежище черни магьосници, преследвани от Министерството на магията; разменят се разни магически предмети и се сформират групи за кражби, нападения и т.н.

За да се предотврати поставянето на мъгъли в опасност, Министерството на магията е поставило около остров Катран заклинания, които не позволяват на мъгълите да го виждат или да се приближават до него.

Това е магьосническият затвор. Намира се на дъното на едно блато близо до София и представлява серия от структури, наподобяващи балони. Всеки затворник обитава отделено помещение, от което няма право да излиза, освен за хранене и разходки. Ако някой се опита да използва магия или да избяга от своята килия, стените изчезват на мига и вътре нахлува вода. Водите на блатото са пълни със стотици блатници – същества с пипала, които давят хора и взимат скъпоценностите им. За да се стимулират блатниците да са по-кръвожадни, всички затворници носят полускъпоценни гривни, които не могат да бъдат свалени. Има магии, които отблъскват любопитни мъгъли от блатото.

По-голямата част от младите магьосници от българските земи се обучават в училище за магия и вълшебство „Мунгав“, което се намира край Велико Търново. Повече информация за него можете да прочетете в специалната тема.

В този период по българските земи живеят траките. Те са известни с това, че имат силна връзка с природата. Откриват множество билки, изобретяват отвари и усъвършенстват елементалната магия. Траките са първите документирани зоомагове в историята.

По време на Първото и Второто българско царство българските магьосници са дълбоко почитани и участват активно в обществения живот. Редица български владетели дори имат съветници и лечители от магьоснически произход.

В този период магьосническото общество се управлява от Магьоснически съвет, в който участват най-изтъкнатите магьосници и вещици. Начело на магьосническият съвет стои старейшина.

В края на X в. се формира Самодивската задруга – организация, която упражнява власт върху общността на вийлите по българските земи. От самото начало тя отказва да се подчинява на Магьосническия съвет и настоява, че вийлите са тези, който трябва да управляват магьосниците. Първоначално вийлите живеят изолирано в горите, но с времето започват да се женят за магьосници, което води до смекчаване на позициите на Задругата. Независимо от това напрежението винаги е част от отношенията между двете групи.

Известни личности от този период са синът на цар Симеон I – Боян Магесник, който е върколак, Нерида Вълчанова – основателят на „Дурмщранг“, Желян Бдински (Торбалан) – основателят на Торбаланово и др.

Българските магьосници са подложени на гонения, макар че в по-изолираните общности (главно в планински райони) някои мъгъли продължават да съжителстват с тях.

През 1672 г. Международната конфедерация на магьосниците приема Международния статут за секретност, който официално разделя магьосническия и мъгълския свят. Оттук нататък магията става тайна.

През XVII в. живее известната българска вещица Ягалия (Баба Яга), която е съдена за нарушение на Международния статут за секретност. Тя остава в историята с алтруизма си по отношение на мъгъли в беда. В мъгълското общество обаче тези нейни подвизи са неизвестни поради непоносимостта към вещиците, насаждана от християнската религия.

В този период таласъмската общност в България се разраства значително, а през 1621 г. избухва първото талъсъмско въстание.

Новата история на България е белязана от вътрешни междуособици в Министерството на магията, заменило Магьосническия съвет след приемането на Международния статут за секретност. В резултат на това централната власт е неспособна да се бори с нарастващата престъпност и корупция и в края на XIX в. българските земи става свърталище на черни магьосници с основен център на дейността – остров Катран в Черно море. Тази тенденция се запазва и до днес.

След вековни борби за надмощие през 1912 г. между Министерството на магията и Самодивската задруга е подписано споразумение, с което Задругата признава официалната власт на Министерството, а Министерството се задължава да се допитва до Задругата за всички въпроси, касаещи вийлите.

През 1899 г. черният магьосник Полевир, произхождащ от Франция, основава Движението за чиста кръв (сподвижниците му, носещи бели мантии, са наричани пуристи). Той разпространява по целия свят идеята, че чистокръвните магьосници са единствените, които имат право да използват магия. Така нечистокръвните магьосници биват лишавани от магическите пръчки, гонени са от работните им места и домовете им. По-късно движението се обръща срещу мъгълите. Полевир смята, че чистокръвните магьсници са призвани да управляват света, с него като техен владетел. Първата и Втората световна война обаче провалят плановете му и през 1945 г. Полевир е убит от свои сподвижници.

В началото на ново хилядолетие, поради засилващата се дискриминация, част от върколаците и вампирите по българските земи учредяват нелегална организация, наречена „Алианс“. Целта й е да се бори за правата на двете маргинализирани общности с всякакви възможни средства, включително революция.

По-голямата част от младите магьосници от българските земи се обучават в училище за магия и вълшебство „Мунгав“, което се намира в България. То е от по-малко известните в световен план. В локален план се конкурира с „Дурмщранг“ – училище за магия и вълшебство, което се намира в Западна Русия. Едно дете на 11 г., живеещо в България, може да получи покана едновременно от „Мунгав“ и от „Дурмщранг“. Разликата е, че „Мунгав“ е по-близо и в него учат главно български деца. Освен това „Дурмщранг“ не приема ученици с двама родители мъгъли, а „Мунгав“ приема всички.

Обучението в „Мунгав“ е безплатно. Финансиране и управлението на училището се осигурява от Самодивската задруга. Министерството на магията има право на съвещателен, но не и решаващ глас.

В България няма магьосническа болница, подобна на „Свети Мънго“ във Великобритания. Тук повечето лечители са „на свободна практика“ (познати като „знахари), т.е. трябва да им платите, за да Ви прегледат. Министерството на магията разполага с централизиран лечебен отряд за спешни случаи, който пътува из страната, но той е много натоварен и обикновено нуждаещите се чакат дълго време. За да се извика лечител, трябва да се извика три пъти „Магцидент“. Лечителите се магипортират на мястото.

Валутата в България са галеоните (златни), сиклите (сребърни) и кнутовете (бронзови). Галеонът се равнява на 17 сикли, а сиклата – на 29 кнута. На монетите е изобразена Баба Яга (популярно название за тях е „бабаяжки“), която от време на време ти намига, когато погледнеш към нея.

Паричната система в България се управлява от една единствената банка – „Братя Кередимови“, която се намира в Торбаланово. Банката е частна собственост, но Министерството на магията има право на намесва, защото осигурява златото, среброто и бронза за сеченето на монети.

Единственото средство за обществен транспорт в България са пудролиниите, т.е. пътуването чрез летежна пудра от камина на камина. Нужно е двете точки да са свързани в системата на пудролиниите, поддържана от Министерството на магията. В България пъдролиниите са сравнително рядко използвани. По-популярни средства за транспорт са магипортирането и летене на грифон (90% от българските магьосници имат личен грифон).

Най-популярният спорт в България е куидича. Всички в България разбират (или се правят, че разбират) от тази игра. Няколко пъти България е печелила Световното първенство, последно през 2018 и 2022 г.

Има редица местни куидични отбори, като например „Врачанските лешояди“ (мъжки отбор), „Варненските харпии“ (женски отбор), „Келпитата“ (мъжки отбор), „Космато сърце“ (отбор на върколаци).

Куидичните мачове се играят на временни куидични игрища в гористи местности или в Черно море, за да се избегнат мъгълите.

Основен източник на информация по българските земи е вестник „Хала вест“, който излиза всеки ден и съдържа основно новини. Девизът на вестника е: „Вестите те връхлитат като хала“. Интересно е, че вестникът не се получава чрез сова, а сам долита под формата на малък змей, който се разгъва в ръцете на човека и придобива форма на вестник.

Популярно е също така списание „Яга, ама не баба“ – за модерната българска вещица.

Най-известното радио в България е „Аугорей“, където могат да се чуят както песни, така и новини.

Сред известните музикални банди са „Магесниците“, „Таро“ и „Въртеврем“. Магьосниците могат да ги слушат по частни събития и в Торбаланово.

Известно събитие по българските земи е Самодивският фестивал, организиран от Самодивската задруга. Провежда се веднъж годишно за 10 дни през юли на различно място в Стара планина, но близо до стада на еднорози. На фестивала, освен търговци, има и различни атракции: магьосници с редки способности, въртележки, състезания и т.н. Фестивалът привлича магьосници от цяла България и Балканите. Най-голямата атракция на фестивала е Самодивската песен, която се изпълнява в последния ден от фестивала от всички присъстващи вийли. Тази песен привлича еднорозите, които се намират в околността и ги поставя в състояние на транс.

Магьосниците са основна част от обществото. За жалост, както и в други части на Европа, разделението на чистокръвни и нечистокръвни магьосници е силно. Няколко чистокръвни семейства упражняват влияние върху обществото: Шаркови, Дрекови, Шаханови, Орлови и др. Първите се смятат за българската магьосническа мафия. Говори се, че под техен контрол е самият министър на магията – Ран Тургулов.

Българските магьосници живеят заедно с редица други разумни същества, от които най-многобройни са вийлите (самодивите). Те са красиви жени с бели коси. Когато се ядосат, лицата им стават като птичи глави, а от раменете им израстват дълги люспести криле. Имат собствена магия, като не е нужно да използват магическа пръчка и да произнасят заклинания. Някои деца се раждат вийли, без да е известно защо, т.е. родителите им не са вийли, а обикновени хора. От брак на вийлата с човек се ражда полувийла, която няма гореописаните способности, а само притежава златистобяла коса и необичайно голяма красота. Полувийлите могат да са както мъже, така и жени.

Вийлите по българските земи се управляват от Самодивската задруга. Тя се състои от шестима членове и председател, наричана Майка. Всички вийли дължат уважение и сътрудничество на Задругата, като е известен изразът „На приятел се отказва, на Задругата – никога“. Задругата си има начин да се справя с непокорните вийли – отнема им магията.

По българските земи има и доста вампири, което е типично за Източна Европа. Вампир се става чрез ухапване на човек от друг вампир. След ухапването започва процес на трансформация, който е много мъчителен и завършва със смъртта на човека. Около минута след това умрелият се събужда като вампир. Вампирите са бледи същества с по-остри кучешки зъби, които използват за да се хранят с кръв. Запазват външния си вид такъв, какъвто е бил към момента на смъртта им. Не стареят и не умират по естествен начин. Могат да бъдат убити единствено с кол в сърцето и чрез изгарянето им. Чесънът и светлината им действат отблъскващо, но не ги убиват. Запазват магическите си способности. Могат да се превръщат в прилепи по своя воля. Могат да преживяват и на животинска кръв и има специална отвара, която притъпява естествените им инстинкти, т.е. могат да бъдат напълно нормална част от обществото. Въпреки това в магьосническия свят вампирите са изолирана общност и са жертва на дълбоки предразсъдъци.

Сходна със съдбата на вампирите е тази на върколаците. Такъв се става чрез ухапване на човек от друг трансформиран върколак. Самото ухапване е болезнено, може да доведе и до смърт. Белегът от ухапването, предизвикал трансформацията, никога не се заличава. Трансформацията настъпва на първото и всяко следващо пълнолуние след ухапването. Вълчата форма е като вълк, но два метра висок, с по-дълги крака и муцуни, по-силен, пъргав и бърз. Козината е същата като естествения цвят на косата. Очите се запазват същите. По принцип върколакът не запазва съзнанието и мислите си, докато е във вълча форма. Тогава е агресивен и опасен за хора (не и животни). Ако преди пълнолунието човекът изпие отвара от вълче биле, може да запази съзнанието си и така да изкара безопасно трансформацията. След трансформацията се чувства изтощен и му им отнема време да възстановят силите си. Върколаците могат да бъдат убити чрез пронизването им със сребро (няма значение къде и колко голямо пронизване, най-често са куршуми). Върколаците, подобно на вампирите, са жертва на предразсъдъци и ограничения.

По българските земи са особено разпространени грифоните – магически създания с тяло на лъв и глава и криле на орел. Перата им са с различни цветове, но най-често оранжеви. Тези създания достигат височина около три метра и тегло до един тон. Обитават гористи местности, където се хранят с бозайници: елени, зайци, вълци и др. Тъй като се нуждаят от много място, пътуват постоянно в търсене на нова храна. Възможно е да прелетят до 200 километра за един ден. Силно социални са, като обикновено се движат на ята от тридесетина индивида. Тъй като в природата се нуждаят от много месо и се движат на големи групи, екипи от Министерството на магията непрекъснато проследяват движението им с магическа маркировка, за да предотвратяват нападения над мъгъли.

Има една порода змей, която не се среща никъде другаде, освен по Българското черноморие – Черноморски змей. Дълги са не повече от 4 метра дължина, с остри зъби, пригодени за риболов. Имат рибешки опашки и малки крака, които държат плътно до тялото си по време на плуване. Кожата им е синкава и много рядко – бяла. Народът казва, че да видиш бял змей е знак, че ще имаш късмет през годината. Този вид змейове са единствените, които не летят (нямат криле) и не бълват огън (или не е наблюдавано досега).

По българските земи има и други типични за тази част на света същества, например караконджулите, банниците, домовоите и др.

Българските земи са богати на магически растения. Край Монтана е най-голямата градина с мандрагори в света – над хиляда индивида. Местността е строго охранявана, като след една точка не може да се премине без наушник.