Индекс
by Текстът по-долу не е действителна история, а фикция, създадена за целите на настоящия форум за ролева игра. Имайте предвид, че в този свят не е имало Волдемор, Хари Потър и други герои от книгите и филмите, поради което е измислена алтернативна история.
КРАТКА СВЕТОВНА ИСТОРИЯ
Древност
Подобно на самата човешка раса, магията се предполага, че възниква в Африка. В древността магьосниците и вещиците са познати на цялото общество и се радват на страхопочитание и уважение поради уникалните си способности. Древноегипетските магьосници поставят проклятия, за да предпазят гробниците си от грабители. Освен това използват амулети, за да се предпазят от проклятия в ежедневието си. Древногръцките магьосници изобретяват редица заклинания, включително заклинанието за призоваване на покровител. В Гърция е създаден първият базилиск и първият хоркрукс, и то от един и същи човек: Херпо Нечестивия.
Магическата пръчка е изобретена в Европа около 500 г. пр. Хр. и бързо набира популярност. В Африка магьосниците и до днес не са склонни да използват магически пръчки, а правят магия само с движение на пръстите и ръцете си.
Египетски амулет (първото изображение) и Херпо Нечестивия (второто изображение).
Средновековие
В този период мъгълите започват да се отнасят с недоверие към вещиците и магьосниците, главно под влиянието на религията. Усещайки промяната, магьосниците се сплотяват и капсулират.
Създават се магьоснически съвети, чиято власт в общи линии съвпада с територията на държавите на мъгълите. В тези съвети участват най-изтъкнатите магьосници и вещици (сред магьосниците също съществува силна полова дискриминация, но някои вещици по-рано успяват да пробият патриархалния модел). Начело на магьосническият съвет стои старейшина.
Създават се и първите магьоснически училища – „Уагадау“ в Африка (901 г.), „Мохотокоро“ в Япония (912 г.), „Хогуортс“ в Англия (993 г.) , „Бобатон“ (1112 г.) във Франция, „Дурмщранг“ в Русия (1290 г.) и „Мунгав“ в България (1333 г.).
През 1294 г. е проведен първият междуучилищен турнир – Тримагическия турнир, между „Хогуортс“, „Дурмщранг“ и „Бобатон“ (с победител „Хогуортс“), а през 1405 г. се провежда първият от 78 турнира между „Мунгав“ и „Дурщмранг“ (с победител „Мунгав“).
През 1289 г. е учреден Всемирният събор – международна организация, призвана да поддържа връзките между магьосническите съвети по света.
През ранното Средновековие започва да се формира противопоставяне между чистокръвни и нечистокръвни магьосници, като чистокръвните започват да трупат богатство.
През XIV в. параноята на мъгълите прераства в откровена ненавист и в цяла Европа започва лов на вещици. Макар че се страхуват от магията, мъгълите не са много добри в разпознаването ѝ. Заловените магьосници най-често се измъкват с помощта на магия. Някои обаче са убивани изненадващо или са им отнемани пръчките, което им пречи да се защитят.
Към края на Средновековието в магьосническия свят започва да нараства дискриминацията срещу магически същества като домашните елфи, великаните и таласъмите.
Куидичът се утвърждава по целия свят още около XI-XII в. През 1473 г. е проведено първото Световно първенство по куидич, организирано от Всемирния събор (с победител Англия). През 1480 г. пък е проведено първото Европейско междуучилищно първенство (с победител „Дурмщранг“).
Изгаряне на вещици в мъгълска книга (първото изображение) и Уенделин Чудатата – вещица, оставила се да бъде хваната 47 пъти
от мъгълите, тъй като й харесвало гъделичкането на омагьосаните пламъци (второто изображение)
Ренесанс
С настъпването на Ренесанса и все по-голямото доверие на мъгълите към научните разсъждения пропастта между магьосническия и мъгълския свят става все по-голяма. Всяка от двете общности продължава да създава своя отделна цивилизация, включително социални структури, икономики, управление и т.н.
В този период преследване на магьосниците от мъгълите достига най-високата си точка и това е много мрачно време за магьосническата общност.
През XVII в. в цяла Европа избухват въстания на таласъми, чиято цел е независимост от магьосниците. Едно от най-мащабните е от 1621 г., когато Батур Твърдоглавия успява да спечели три големи битки срещу българския магьоснически съвет, преди въстанието да бъде потушено.
През 1670 г. Всемирният събор е заменен от Международната конфедерация на магьосниците, на която е възложено да преговаря с мъгълите за подобряване на отношенията с магьосниците.
През 1689 г. Международната конфедерация на магьосниците започва изготвянето на Международния статут за секретност, който призовава всички магьосници да се укрият изцяло от мъгълите. Прословутите Салемски процеси срещу вещиците през 1692 г. само задълбочават необходимостта от отделяне, като статутът е официално подписан през същата година.
След като разделянето на двата свята влиза в сила, магьосниците създават свои собствени изолирани общности. Нуждата от по-високо ниво на организация води до формиране на министерства на магията на мястото на старите магьоснически съвети.
Тъй като десетилетията минават без инциденти, за мъгълите магията се превръща в история от приказките и легендите, а малцината, които още се придържат към тези вярвания, са смятани за луди.
Селемските процеси (първото изображение) и
подписването на Международния статут за секретност (второто изображение).
След Международния статут за секретност
Съгласно Международния статут за секретност всеки магьоснически съвет или министерство на магията отговаря, наред с други неща, за контрола на магическите създания, за ограничаване на публичните прояви на магия от непълнолетни и за гарантиране, че магическите игри и спортове ще протичат без риск от разкриване. Възниква нужда от силна централна власт, с която магьосниците до този момент не са свикнали.
През XIX в. великаните се сблъскват с все по-ограниченото пространство за живот и започват да се бият помежду си и с магьосниците. Резултатът е тласването на вида им към изчезване (понастоящем в света има не повече от сто).
В този период се засилва и противопоставянето между чистокръвни и нечистокръвни магьосници. През 1825 г. във Франция е основано Движението за чиста кръв – организация, която цели да издигне чистокръвните магьосници в управлението, социалния и културния живот, а нечистокръвните магьосници да бъдат използвани като работна сила. Движението бързо набира популярност и в края на XIX в. вече е разпространено в цяла Европа. Появяват се редица закони, които ограничават възможностите на нечистокръвните магьосници да заемат висши длъжности, да се сдружават, да живеят в близост до чистокръвни магьосници и други подобни.
През 1899 г. черният магьосник Полевир (вж. изобразен на снимката по-долу), произхождащ от Франция, радикализира Движението за чиста кръв. Той прокарва идеята, че чистокръвните магьосници са единствените, които имат право да използват магия. Така нечистокръвните магьосници биват лишавани от магическите пръчки, гонени са от работните им места и домовете им. Стига до редица въоръжени сблъсъци между двете фракции, в които Полевир и сподвижниците му (пуристи) надделяват.
През 1913 г. Полевир обръща Движението за чиста кръв срещу мъгълите, като проповядва, че магьосниците не трябва вече да се крият и им се полага да управляват света. Движението прави опити за дестабилизиране на мъгълските общности чрез предизвикването на Първата и Втората световна война.
През 1945 г. Полевир се приготвя да нанесе удар върху всички магълски общности по света, когато неочаквано няколко от сподвижниците му, отвратени от насилието по времето на Втората световна война, се обръщат срещу него. Поливер е убит и движението му се разпада. Непосредствено след това Международната конфедерация на магьосниците приема Пакта за равенство, който забранява дискриминацията спрямо нечистокръвните магьосници и мъгълите.
В този период сред вийлите, таласъмите, върколаците и вампирите, се зараждат силни движения за повече права и независимост. Конфликтите стават все по-чести и ожесточени, което принуждава да направят някои отстъпки. През 1970 г. в Рим е подписана Всеобщата конвенция за изравняване на правата на магическите същества, според която съществата с интелигентност, близка до човешката, вече няма да се класифицират като животни и ще имат същите права като магьосниците, но „с някои изключения, налагани от тяхната природа“. Това изключение, наричано от някои „Вратата на безправието“, позволява на министерствата по света да продължат да ограничават както си поискат магическите същества. И до днес напрежението не е спаднало.
Полевир (първото изображение) и репресия от страна на членовете на Движението за чиста кръв
спрямо мъгъли (второто изображение).
спрямо мъгъли (второто изображение).
