Плажът

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°1

Плажът

by Арина Орлова Чет Юли 20, 2023 3:56 pm

@Маришка Боршош

Първите дни на лятото...

... я запратиха далеч, далеч от обичайната дестинация. Планът бе прост – да си събере багажчето и да тръгне на автостоп от семейното имение. Щеше да прекоси планините и да тръгне на автостоп към морето. Щеше да използва женските си прелести, т.е чаровната усмивка и невинното погледче, за да омагьоса някой заблуден мъгъл и да го накара да я закара нейде по пътя между Бургас и Варна. А на плажната ивица – пусти плажове, колкото сърце иска.

Брегове осеяни с водорасли, морски бръз и безкрайно небе. Щеше да прекара цяла седмица със себе си и да се наслади на спокойствието.
Да, ама не! Мис и мистър „прекрасни родители” за пореден път развалиха всичко. Бяха я подхванали още с прибирането й от Мунгав. Драмата се въртеше както около обичайното мърморене за куидича, така и за фиаското около партито и Исмаил.

„Ама какво било това момче”, „Как можело той да й бъде гадже”. „ЗАЩО им го причинявала”...

Очевидно двамата генерали имаха план – да я закарат на сила в елитен лагер за „изискани” млади магьосници в Норвегия. Само дето, Арина не бе приела това предложение равнодушно. Бурята разразила се в дома на Орлови бе нещо средно между подскачаща жаба в горещ супник и буреносна буря в чаша чай.

В крайна сметка, наистина си бе събрала багажа и се бе изнесла, но някак си се бе озовала на плажа в Торбаланово. Сами можете да се досетите, колко съжаляваше за избора си.
Хиляди магьоснически семейства бяха осеяли плажната ивица. Някой от по-странните бяха опънали не просто хавлии и шезлонги, а цели палатки – от тип къмпинг до надуваеми дворци и огромни замъци от банани. Други, просто се препичаха на слънце, докато наследниците им вилниеха между хората и пръскаха пясък на всякъде.

Нейде сред това множество, Арина се бе излегнала на единственият свободен шезлонг. За зла участ, той се бе оказал между две особено шумни лапета, които я бяха взели за чужденка и се опитваха да й говорят на френски.

Устните й бяха придобили съвършенно права линия и единствено коктейла й – Изгаряща ягода (комбинация от 2/3 водка и малко ягоди) я спасяваше от това да изрази недоволството си.

И точно, когато лапетата най-накрая бяха заспали под жаркото слънце, в далечината се показа до болка позната фигура.
- Какво правиш път тук? И защо приличаш на торта?

Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

Маришка Боршош: Ученик, шести курс, дом "Лъч"; Вид на героя : Човек
Галеони : 67
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°2

Re: Плажът

by Маришка Боршош Вто Юли 25, 2023 9:34 pm

Торта тук, торта там и накрая торта върху теб…..

Последното не беше забавно, колкото и да обичаш сладко, и да обожаваш торти. Особено, когато постоянно трябва да я махаш от косата си. Беше повече от досадно. Дали пък тортите не можеха да се ползват като нов вид „природен еликсир и балсам“ за коса? Щеше да е повече от прекрасно, да можеш да си подхраниш косата от тях и едновременно с това навсякъде ухае на сладкиши. Какво по-хубаво можеше да има от това?

Е, Николет можеше да отговори, че категорично нямаше нищо хубаво, защото преживяваше всичко това на сила от няколко дни. Беше отвратително, ужасно и досадно, и все едно отново си се върнал в детската градина.

Интересното беше само кой и защо си правеше шега с нея по-такъв глупав и детински начин. Колкото и да беше странно, че изобщо някой може да не я харесва и иска да ѝ причини подобен дискомфорт, някак си само един човек ѝ се струваше подходящ да измисли толкова глупаво, лигаво и инфантилно „наказание“.

И разбира се това беше Арина Орлова.

Особено когато повечето от тортите, които по незнайна причина се озоваваха от нищото върху косата на Николет, бяха розови като ягодка и с много звездички, дъгички, еднорогчета и мечета. Да, сигурно щяха да са прекрасни да ги изядеш и снимаш за стори за някоя мъгълска социална мрежа, но не бяха такива, когато постоянно трябва да ги разкарваш от себе си и особено от косата си.

Но Боршош беше твърдо решена, че ще сложи край на цялата тази идиотщина и то още днес. Дори ако трябва да намери Орлова в дън земя, където ѝ беше мястото. За късмет или не, тя се намираше на плажа, където беше препълнено с циврещи и ужасни зверчета, прикрити под формата на деца.

Тъкмо брюнетката се беше добрала до целта си и щеше да ѝ отговори, когато някакво тъпо лапенце, започна да я дърпа за косата, защото миришела на сладки и да се опитва да яде от „поредната тортена изненада“, която се беше появила от нищото върху косата ѝ.

Това естествено я стресира, защото мразеше децата и всичко свързано с тях за това изблъска малкото зверче от себе си, хващайки го грубо за ръката -Само да си ме пипнало още един и ще останеш не само без малките си пръстчета, но и без очите си – Детето, което беше може би на 3-4 се разциври и избяга, което позволи на Николет да върне вниманието си върху Арина.

-Нямах търпение да бъда на място пълно с циврещи нахални плъхчета и грозните, досадни и антипатични родители. И е то ме тук. - иронията се усещаше във всяка нейна дума. -Не се прави на интересна, Арина, знам че имаш само една мозъчна клетка, но знам че ти си направила това малоумно проклятие, което искам да го развалиш още сега!

Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°3

Re: Плажът

by Арина Орлова Сря Юли 26, 2023 2:34 pm

Арина не реагира, въпреки че вътрешно се заливаше от смях и с удоволствие щеше да изкоментира новата визия на Маша. За разлика от предишното им фиаско, днес брюнетката го раздаваше като истинска торта. Косата й беше проминава съвършения си прав и лъскав вид и сега се бухнала и щръкнала, оформяйки различни слоеве. Имаше шоколад, сметана, кокосови стърготини и различни декорации, които далеч бяха излезли от границите на добрия вкус.

Всички деца на плажа автоматично се бяха насъбрали около съучиничката й и трескаво се опитваха да се покачат върху нея и да откраднат черешката на самия връх на тортата.

- Личи си. Децата искрено се забавляват с теб.
- Виж ти! – рязко й влезе Николет и направи една крачка към нея, но уви бе възпрята от същите онези дечица, които се опитваше да разкара вече пет минути. Съседчетата по шезлонг на Орлова напълно бяха забравили всички удоволствия на лятото – море, пясък и подобни и се бяха включили в забавлението – измъчване на Боршош.
Странно как се развиваха нещата. Вярно, че кармата си намира начин да ти избухне в лицето и да те накаже за ужасното поведение.

А това, беше прекрасна разплата.
- Е, разкарай проклятието, че искам да се отърва от досадната ти компания и грозно личице! – гласът на натрапничката едва се чуваше из под виковете на лапетата.
- Какво, какво каза? Нещо не те чувам!
- ОРЛОВА СТИГА ВЕЧЕ! ПИСНА МИ ОТ ТЕБ!

Тук Ари свали очилата си и допи на екс коклейла си. Стана от мястото си и скръсти ръце пред гърдите си. Сериозната физиономия успя да запази само за миг, преди да започне да се хили като истеричка.
- Маша, с удоволствие бих ти помогнала за „малкото проблемче”, но нямам никаква представа за какви проклятия говориш. – отговори със същата ирония. - Да видиш какъв добър човек съм, мога и да ти помогна. АКО ми разкажеш всичко от начало.

Направи пауза.
- Без да хейтиш и да се опитваш да убиеш децата.

1 точка ловкост

Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

Маришка Боршош: Ученик, шести курс, дом "Лъч"; Вид на героя : Човек
Галеони : 67
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°4

Re: Плажът

by Маришка Боршош Пон Юли 31, 2023 8:23 pm

Уж нищо не можеше да стане по-зле от колкото беше в момента и напоследък. Но разбира се, само уж. Особено когато се намираш на плаж пълен с дребни малки изчадия, изглеждащи като деца, всичко ставаше още по-ужасно. А когато и по принцип мразиш деца, отвращението в сърцето ти ставаше дори двойно.

Особено сега, когато всички тези демончета решават, че искат да се навъртат около теб и искат да те пипат, защото не само ухаеш на сладкиши, но и имаш такива по себе си.

Как да не те мразя и заради това, Ари?!

Имаше чувството че, ако скоро не си тръгне от тук, ще направи нещо, за което нямаше никога да съжалява, но което щеше да я доведе до много лоши последствия. Жалко, че убийствата не бяха толкова добре приети. Какво по-хубаво имаше от това да „спасиш“ света от тези малки изчадия.

„Не ги убивай, за твое собствено добро. Недей! Н-Е-Д-Е-Й!“

-Арина, сериозно, това изобщо не е забавно?! Виж ги колко са отвратителни, как да не поискаш да ги убиеш?! – в същия момент поредното лапе се опита да я прегърне, защото му миришела на торта и иска да е по-близо до нея. Имаше чувството, че дори биха я изяли жива, ако можеха.

-Не, че не знаеш, но добре от мен да мине. Ако това ще те накара да си развалиш тъпото проклятие, ще ти кажа. – въздъхна тежко преди да продължи -Всичко започна малко след шоуто ни на рожденият ден, на който се сбихме, бутнах те в торта и двете ни изгониха като мръсни котета. И…. няколко дни по-късно…от нищото започнаха да се появяват сладкиши по мен. Не мислиш ли, че е твърде голямо съвпадението, за да не си именно ТИ!

Бутна грубо поредното дете, което правеше опит да се тикне отгоре ѝ -Позабавлява се добре, Арина, сега просто развали проклетото. Още на секундата! Преди да е станало нещо, заради което и двете (~~или поне ти~~) ще съжаляваме

Арина Орлова, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°5

Re: Плажът

by Арина Орлова Вто Авг 01, 2023 3:24 pm

Всички думи, които се изсипаха върху Арина, я накараха да замига трескаво. Беше прекалено трудно да ги осмисли, когато Маришка се бе превърнала в атракцията на деня.
Смееше се. С пълно гърло и по крайчетата на очите й напираха да се разлеят сълзи. Вече нямаше защо да се притеснява да изрази емоцията си на глас. Така или иначе не можеше да надвика целия този глъч.

Децата бяха меко казано ентусиазирани. Опитваха се да се доберат до странното момиче и да си откраднат част от тортената й коса. Бяха увеличили бройката си. Значително.
Всяко лапе на възраст под 10 години бе надушило аромата на шоколадови пръчици и сметана и се беше домъкнало при тях. Така през шезлонга на червенокосата за кратко се събра истинска тълпа. Като онези то мъгълските протести, на които обикновените хора се преобличаха в костюми на патки и скандираха: „Дайте ни пера! Искаме още пера!”.

Това и даде възможност да си поръча още един коктейл, този път – Магическа експлозия, и да се наслаждава на гледката.
Беше ли гадно от нейна странна да се наслаждава на чуждото нещастие? – Може би. Пукаше ли й? – Изобщо не.

Накрая, Николет някак си успя да изблъска насъбралите се доброволци и да извика:

- Ако някой се доближи, ще го убия! – оголените й зъби, напомняха за притиснат в ъгъла хамстер. Интересно, но не особено впечатляващо. Когато малките натрапници се отдалечиха с няколко крачки, отново се обърна към Ари – Е, ще направиш ли нещо по въпроса или само ще зяпаш?
- Нека си изясним – някой те е проклел и заради малкия ни бой в имението на Филип... – пха, че кой порядъчен рожден ден не свършваше с бой? - ... си мислиш, че съм аз? И твърдиш, че имам достатъчно време, нерви и внимание да си губя лятото в проклиняне на твоята не-особено интересна за мен особа?

- Защо се правиш на заблудена? – на тъмнокосата й бе видимо трудно да осъзнае, че целия свят не се върти около нея.
- Виж, кво, НЯМА как да разваля нещо, което НЕ съм направила! – преди да се осъзнае бе стъпила на шезлонга и гледаше Маша от високо. – Аре, сега да се успокоиш и да ми кажеш какво се случи преди да започнат да се появяват сладкиши? Помисли за нещо различно от ежедневието ти.

Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

Маришка Боршош: Ученик, шести курс, дом "Лъч"; Вид на героя : Човек
Галеони : 67
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°6

Re: Плажът

by Маришка Боршош Нед Авг 13, 2023 9:10 pm

Имаше ли нещо по ужасно от място пълно с малки деца? Да, същите тези дребосъци да крещят, да подскачат и да искат да те докоснат. Не, съществуваше по-голям ужас от този.

Брюнетката имаше чувството, че в момента изживяваше един от най-големите си кошмари. Децата наоколо ставаха все повече и повече. Ако бяха буболечки сигурно щяха да се държат по-нормално и да са по-малко. За съжаление тези гадини се увеличаваха със скоростта на излюпващите се паячета. Само че бебетата паяци бяха в пъти по-красиви и интересни от тези същества тук.

Колкото повече тези изчадия се увеличаваха, толкова повече Боршош трябваше да е нащрек някое от тях да не скочи отгоре ѝ. Изобщо не беше лесно да се пазиш от такава напаст, но за съжаление явно още щеше да е принудена да го прави. Това ѝ отнемаше от вниманието върху Арина. Ако можеше още сега щеше да убие и нея, заради това което толкова нахално ѝ причиняваше, но и всяко едно от тези гадни изродчета, и родителите им. Всички те заслужаваха да си платят, за всичко което се случваше в момента.

-АРИНА, ПРЕСТАНИ ВЕЧЕ! Знам че си ти, за това просто си признай и развали това тъпо проклятие – в същият момент едно къдраво русокосо очилато момиченце с розов бански на панди облечени като еднорози, държащи сладоледи под формата на планета, цялата обсипана с дъгачики, звездички и лунички, буквално скочи като орангутанче отгоре ѝ. Дори я дръпна няколко пъти за косата. Това само накара Николет да подскочи, но не от страх, а от ужас, че някакъв такъв „микроб“ е отгоре ѝ и я пипа.

„ИУ! Ако не се отърва от това, по-добре веднага да ме убият!“.

Хвана това къдраво зверче и буквално го хвърли на страни, като то падна върху една дебела заспала жена, която лежеше малко, едва на 2-3 шезлонга, в страни от Арина.

-Виждаш ли какво ми се налага да търпя заради теб! Искаш да знаеш какво се случи? Сякаш не знаеш…. всъщност не знам, какво искаш да ти кажа. Бяхме на тъпото парти, знаеш какво се случи. Следващите няколко дни бяха напълно нормални и перфектни. Наслаждавах се на любимите си дейности – да мисля за себе си и колко съм уникална, и да се занимавам със Сандър…. и след това изведнъж от нищото тези тъпи ТВОИ торти започнаха да се повяват. Сега доволна ли си? – погледна я вече с поглед в стил „ето, казах ти, хайде вече, развали тази тъпотия и ме остави на мира“.

Арина Орлова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°7

Re: Плажът

by Арина Орлова Сря Авг 16, 2023 12:40 am

Дали можеше да я остави да се мъчи? Да със сигурност?
Маша заслужаваше ли го? И още как!

Щеше ли да го направи? Не, по ягодите! Искаше й се, но да наблюдаваш как брюнетката се превръща в сериен убиец на малки сладки дечица, не беше сред приоритетите й. А и, какво после щеше да обяснява на Сандър. Може би нещо като: „Ами соури, пич, мислех да я превърна в крастава жаба, ама после щеше да се наложи да я целуваш!”.
Не това обяснение не го биваше. Лошото бе, че в красивата й главица не се въртеше нищо нормално като обяснение. Идеите й включваха много ягоди, пясъчни замъци, морски вълни и една чайка за разкош, за да отива на тортата върху косата на Николет.

- Маша, престани да го играеш на сумистка! Не ти отива... – опита се да бъде сериозна. Наистина се опита, но някъде между премятащите се дечица, падащи върху хора и вбесената брюнетка, Арина отново почна да се хили. - ... на тортата.

- АРИНА ОРЛОВА! ЩЕ ТЕ УБИЯ! Кълна се, че ще те убия, ако не развалиш проклятието още сега. – да, виждаше мърдащите се устни. Определено думите й бяха насочени към нея, защото я гледаше с едно такова особено изражение.

Може би й обещаваше нещо – почивка на Хавайските острови или в някой стриптиз клуб в Париж, ама звукът се изгуби между писъците още дузина дечица, които едва сега се присъединиха към партито.

Въздъхна.
Не, това не беше лятото, за което мечтаете.
Може би, сега бе момента да се изниже, докато лапетата разсейваха Боршош. Ама, на...все още стоеше и се забавляваше.

- Маша, проклятията не се появяват просто ей така. – извика, за да надвика радостните възгласи на тълпата. Събеседничката й, някак си бе успяла да усмири набезите на завоевателите на тортата и сега децата бяха насядали в кръг около нея и я гледаха с жадни за сладко очи.

- Ти ще кажеш! Така стана! – скръстени пред гърдите ръце, вирната брадичка и много злоба. Приличаше на отровна бисквитка Орео, потопена в гняв и отвращение.

- Логиката го казва. Трябва да е станало нещо преди да се появи тази...тази торта върху косата ти. Не, че не изглеждаш...вкусно така. – имайки се предвид с кой говореше, Орлова хич нямаше да се изненада, ако съученичката й бе ядосала неправилните хора. Може би, бе настъпила някое градинско джудже или наругала фея в бар. Или пък беше пожелала на съседа си да изгори в адски пламъци и да изяде детето си за закуска. С нея никога не бе напълно сигурно.

Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

Маришка Боршош: Ученик, шести курс, дом "Лъч"; Вид на героя : Човек
Галеони : 67
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°8

Re: Плажът

by Маришка Боршош Нед Авг 20, 2023 1:42 pm

Официално в черният ѝ списък, който разбира се беше твърде огромен, вече в топ позициите се нареждаха децата. Не, не само децата тук. Ами всички деца, които съществуват в момента на планетата и на Вселената. Всички бяха сложени под общ знаменател, въпреки че така не трябваше да се прави. Тези малки демончета заслужаваха само лоши неща да им се случват. Жалко че нямаше как да ги прокълне всичките, за да може евентуално тези след тях да стават за нещо.

Но сега беше твърде заета със собствените си проблеми и проклятието, което тегнеше над нея самата. Колкото и голям хейтър, нарцисист и ненормален човек да беше, не заслужаваше нищо, от това което ѝ се случваше. Разбира се, ако обектът на това проклятие беше някой друг, щеше да е първата, която да се забавлява от страданието му.

Но когато самият ти си от прецаканата страна, нещата винаги бяха различни.

-Виж, Арина, последното което ме интересува в момента е дали има някаква логика в нещата или не. Единственото, което искам е тези гномчета да седят, колкото се може по-далеч от мен и да се отърва от тези торти, които са навсякъде, заради теб – от това проклятие вече не искаше да вижда никакви торти, където и да се намират.

-Дори колкото и да е трудно ще забравя, че си била толкова тъпа, за да измислиш и наистина направиш това проклятие и ще се опитам да не убия, въпреки че наистина искам да го направя…. – Дали искаше да я убие по възможно най-мъчителният начин? Разбира се. Но беше готова да пожертва това си забавление, за много по-висшата цел, която имаше. За съжаление понякога се налагаше да направи такива непосилни жертви.

-Бих направила, каквото поискаш… - колкото и трудно да беше това за изричане точно от Николет и разбира се нямаше наистина предвид че е готова на всичко. Това беше твърде много. - ….Арина….., просто го развали или всички следващи последствия и жертви, иначе ще лежат на твоята съвест.

Ела Благоева, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°9

Re: Плажът

by Арина Орлова Пон Авг 21, 2023 12:09 am

Маша изглеждаше почти тъжна. Очите й бяха загубили добре познатата високомерност и сега в тях бе изписан чистосърдечен ужас. Въпреки това, все още носеше онова особено изражение, което обещаваше много страдания и сълзи за дечицата, ако не се разкарат от нея още сега.

Каква бе правилната реакция в случая? И изобщо имаше ли такава? Арина вече бе вдигнала ръце и се беше отказала да накара тъмнокосата да види логиката. Тя чисто и просто бе неспасяем случай. Една обикновена мъгълска стена би я разбрлала по-добре от изнервената Маришка, покрита с пастички и захарани пръчки.

- Трябва ни професионална помощ! – възкликна ей, така от нищото, червенокосата. Малката ягодка изведнъж се беше сетила за супер фешън клиниката, която посещаваше едно време баба й. Въпросното място носеше звучното име: „Червена краста” и бе специализирана в лечението на психично болни магьосници. От онези, дето мечтаеха за плажен апокалипсис, да се превърнат в коткозайци или да зарежат работата си, за да се разхождат по мокасини в градския транспорт.

- Да, точно така! Трябва ми помощ и по-специално ВЕЧЕ ДА развалиш тъпото проклятие! – Николет вече губеше търпение. Направи две крачки напред и избута няколко нахални дечица от пътя си. Едно малко момиченце започна да пищи и да вика, все едно го бе заклала с ледена висулка и това накара Орлова да се активизира.

Скокна от мястото си и за по-малко от секунда бе хванала неканената гостенка за ръката и я дърпаше в неясна посока. По-далеч от детската градина.

- Маша! Колкото и да ми се иска да „направиш всичко” не аз съм направила проклятието, НО ще ти помогна да го развалиш! – беше я набутала в съблекалните на плажа – малко и тясно пространство с разхвърляни играчки и детски дрешки. – Няма нужда да изпадаме в крайности.

Не, те вече се движеха по ръба на пропаста. Въпросът бе коя от тях щеше да пропадне първа.

Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

Маришка Боршош: Ученик, шести курс, дом "Лъч"; Вид на героя : Човек
Галеони : 67
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°10

Re: Плажът

by Маришка Боршош Съб Авг 26, 2023 8:41 pm

Кое беше по-стресиращо и ужасно – да си сред ужасни дечица или да се намираш на тясно пространство с Арина?

Май и двете бяха зле сами по-себе си. От едната страна на уравнението имахме пищящи лапета, борещи се за сладкиши и искаше постоянно да се катерят отгоре ти. От другата имахме Орлова, която се държеше често като същите споменати по-рано зверчета, въпреки че беше доста по-голяма от тях и често дори изглеждаше все още като дете в детската градина. Всъщност имаше нещо друго, което щеше да наклони везните - за жалост Арина, ѝ беше твърде необходима в момента.

До къде изобщо беше стигнала, да има нужда от помощта точно на Арина Орлова…. пълен потрес!

-Арина, какво си мислиш че правиш?! – беше твърде тясно в тази съблекалня и съвсем спокойно човек можеше да развие клаустрофобия. Особено когато се намираше в компанията на откачалка като червенокоската.

-Твърде си близо до мен и ми нарушаваш личното пространство…. не за първи път… за жалост – Дори не искаше да се сеща отново за онзи техен инцидент. Твърде много лоши спомени. -Знам че явно не можеш да спреш да мислиш за мен. Напълно те разбирам. И аз бих искала да ходя със себе си, ако можех…. – това последното със сигурност звучеше хубаво само и единствено в главата на Николет.

-…все пак съм убедена, че не си виждала по-красиво момиче от мен, НО имаш много по-важна работа в момента от това да се опитваш да ме сваляш като ме насилваш да седя на такива тесни пространства със себе си – дори и в моменти като този, просто не можеше да не прояви своя нарцисизъм – Трябва да СИ развалиш проклятието още сега! Дори имаш перфектната възможност да го направиш. Хайде, давай!

Лилиян Кардамова харесва този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°11

Re: Плажът

by Арина Орлова Съб Авг 26, 2023 11:39 pm

Мечтаната й ваканция не включваше истерясали натрапнички, които го раздават сумисти и премятат малки дечица на пясъка. Арина искаше да си почине на плажа. Сещате се – да се поплицока във водата, да поплува, да се излежава на шезлонга и да пие странни магически коктейли, от които кожата й ставаше синя и получаваше нашествие то звездички.

Никога, в никакви обстоятелства, не си бе представяла, че точно Маша ще й се набута на главата. Брюнетката тотално бе изтрещяла. Дали захарта бе проникнала вече в кожата й, карайки и без туй лудото й съзнание тотално да изтрещи, нямаше си и на идея.

Ама едно бе сигурно – другата не бе адекватна. Ама никак.

- Какво си мисля, че правя ли, глупачко? – изсъска и я бутна по рамото, за да се разкара от личното й пространство. – Спасявам те да не убиеш някое детенце пред очите ми!
Обикновено бе страшно спокоен и уравновесен човек. Рядко избухваше за глупости и такива изпълнения трудно я впечатляваха. Безсънието, странните сънища и кошмари, очевидно променяха нещата.

Николет я тласкаше към ръба на търпението й, а червенокосата не искаше да става свидетел на модерния вариант на Хензел и Гретел. Само дето злата вещица нямаше захарна къщичка, а цяла коса от торта и сладкиш, а дечицата бяха малки гномчета, възседнали коне и готови да щурмуват заветната коса.

- Не е нужно да лъжеш! Знам, че ме обожаваш, но стига вече с тази любов...развали заклинанието и да си ходим. – Боршош бе скръстила ръчички пред гърдите, свила устни и го играше – ощипана госпожица. Не й отиваше, особено с тази торта на главата.

- За пореден път, откачалке. Гледай устните ми, за да го разбереш – н е с ъ м т и направила п р о к л я т и е. Нямам време да се занимавам с теб! – седна на близката пейка и на свой ред скръсти ръце. – Хайде, тичкай при Сандър и го помоли той да ти помогне.

Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

Маришка Боршош: Ученик, шести курс, дом "Лъч"; Вид на героя : Човек
Галеони : 67
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°12

Re: Плажът

by Маришка Боршош Нед Авг 27, 2023 11:04 am

Брюнетката въздъхна възмутено. Явно както винаги нещата нямаше как да се случат по лесния начин. Не можеше ли поне един път за разнообразие Вселената да се сетеше, че не ѝ трябваха повече незаслужени проблеми. И без това си имаше достатъчно.

А и когато си толкова мил и добър човек, макар само и единствено ти да се мислиш за такъв, и да не го показваш дори и за секунда, все трябваше Съдбата да е много по-благосклонна към живота ти. Особено когато се жертваш да живееш на място, което не искаш, с хора, които не харесваш.

-Арина ти тъпа ли си или да! Или днес си паднала няколко пъти на главата си, в която и без това няма кой знае колко мозъчни клетки. – Нямаше смисъл червенокоската дори да се мъчи да ѝ отговаря - Как очакваш да се излагам пред него така?

Това също беше поредният риторичен въпрос, на който изобщо не очакваше отговор от Орлова и дори и нямаше да ѝ даде възможност да каже нещо. – Хайде, сега стига си се правила на важна, каквато не си, не ти отива. – Брюнетката най-нахално се тикна на пейката при момичето.

-И аз не искам да се занимавам с теб, изобщо не ми е приятно, но ти сама ме принуди да го правя – Може би вече беше време най-после да повярва на Орлова и че не тя беше виновна за това малоумно проклятие, но вече беше решила сама за себе си, че няма кой друг да е виновен и за сега нищо не можеше да промени този „невероятен и сериозен факт“.

-И знаеш че няма да се отървеш от мен днес, докато НЕ СИ развалиш проклятието, за това колкото по-бързо го направиш и ми помогнеш да спра да изглеждам така, толкова по-бързо ще може да се върнеш към скучното си ежедневие. – нима това наистина не беше предложение, на което никой, включително и Орлова, да не се съгласят веднага.

Люба Бюлбулева and Арес Морев харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°13

Re: Плажът

by Арина Орлова Нед Авг 27, 2023 12:30 pm

Арина въздъхна със същия отегчен тон.

Възмущението бе видно. Предишната й усмивка се бе изпарила и сега мрачно изражение бе обхванало лицето й. Златистото в очите й бе потъмняло толкова много, че отблясъците на бледата светлина създаваше илюзията за разтопена лава.

Опитваше се да подскаже на брюнетката, че прекалява. Но с това темпо единственото, което щеше да направи бе да прати сигнали в космоса.
Нямаше да се изненада, ако до десетина минути отгоре им се изсипят малки зелени човечета или стадо побеснели желирани ескимоси. От онези, покрити с грамадни кожуси и пухкави шапки.

- А как очакваш да знам кой си вбесила и е решил да те прокълне? – тонът й вече бе остър и още малко щеше да среже не само разтопено масло, но и тортичката върху главата на Маша.
- За какво ти е да знаеш такова нещо? Това вече е ясно! ТИ СИ БИЛА! – брюнетката не спираше да чупи стойки и пръсти. Вече от натруфено коледно дърво вървеше към разтопена купчина сметана и кокосови стърготини.

- НЯМА КАК ДА РАЗВАЛЯ НЕЩО, което НЕ съм направила. – покачи се на на пейката и отново спечели височина над разярената девойка. Май щеше да й трябва специален курс: „Как да успокоите изтерясала тортичка” или „1001 ПСИХОторти и как да ги изядете”.

- Но ти си го направила! – Боршош тропна демонстративно с краче и направи муцка тип „кифлата ми излетя от ръцете, оди я хвани!”.

- И защо си мислиш, че съм аз? – с удоволствие щеше да приеме предложението да се отърве от Маришка и да се върне към почивката си, но не й се занимаваше да търси точното проклятие. Щеше да бъде толкова по-лесно, ако въпросната знае какво точно се бе случило, а не обвиняваше хората на посоки. Само, защото не знаеше какво да прави с живота си.
- Просто го знам!
- Аха, ми хубаво. Ще си висим двете до края на вечността. Дано да си си взела багаж. Have fun. – усмихна се широко и показа два реда чисто бели зъбки.

Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

Маришка Боршош: Ученик, шести курс, дом "Лъч"; Вид на героя : Човек
Галеони : 67
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°14

Re: Плажът

by Маришка Боршош Нед Авг 27, 2023 2:27 pm

Нямаше наистина никой друг, който можеше да си прави тази шега с нея, нали? Все пак, колкото и ужасно-прекрасен човек да беше, който постоянно хейтва всичко що диша и не диша около себе си, не беше правила, кой знае какво на никого. Или поне нямаше реален спомен да беше. А когато не си спомняш нещо, значи никога не се е случвало, нали така?

Точно за това единственият възможен извършител, на нещо толкова тъпо в съзнанието ѝ, беше единствено Арина Орлова.

-Ари, на мен може и да ми стане забавно накрая, но не и на теб. Все пак колкото и да ме обичаш, не би искала да прекараш не само днес, но и целият остатък от ваканцията си, както и вечността, точно с мен - Тази идея не се харесваше и на брюнетката. Имаше къде-къде по-интересни занимания от това да се разкарва с Орлова, но в името на каузата, щеше да се жертва.

- Няма да се отървеш от мен, докато не ми помогнеш! – Говореше напълно сериозно, колкото и крийпи да звучаха думите ѝ. И без това едно от любимите ѝ занимания бяха да сталква Сандър, ако се налагаше щеше да спре да го прави за няколко дена, колкото и да щеше да я натъжи този факт. И щеше да го направи с Арина, но това в никакъв случай нямаше да се хареса на червенокоската.

-Така че, понеже съм добър човек ти давам възможността да си избереш сама дали да стане по лесния или по трудния начин – Все пак момичето срещу нея имаше право на избор, така че нямаше от какво да се оплаква.

-Не че ти вярвам, че не си ти виновна, но дори и да не си, трябва да развалиш това проклятие още днес. – Това звучеше повече като заповед вместо като зов за помощ, но това бяха маловажни подробности.

Ела Благоева, Лилиян Кардамова and Арес Морев харесват този пост.

Арина Орлова: Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"; Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°15

Re: Плажът

by Арина Орлова Нед Авг 27, 2023 5:09 pm

Хвърли й един поглед, вирна глава и с най-голямото задоволство изцепи:
- Гледай си работата. – щеше да си направи магия за невидимост и да продължи да се излежава на плажа, нейде по-далеч от Торбаланово. Само малко щеше да се наложи да завърти плановете си...Варна, не Бургас звучеше по-добре.

Скокна на земята от пейката и заобиколи тортата, в която в момента я зяпаше с полуотворена уста и премигваше на парцали.

- Арина ОРЛОВА! – Маша се окопити, когато ръката бе на дръжката на вратата и бе готова да се разкара от „уникалната” й компания. – Да не си посмяла да си тръгнеш преди да ми помогнеш!

- Да не си посмяла да ме последваш, докато не започнеш да се държиш като нормален човек. – едно такав „моля те, помогни ми” нямаше да навреди из между всичките заповеднически глупости. Ама, надали Николет щеше да се усети.

Даваше й месец. Може би, когато пред къщата й се появят цял отряд дечица и си опънат палатки, за да дебнат сладката й коса, щеше да зацепи.

Натисна дръжката и направи точно една единствена крачка преди тежка, омацана със сметана ръка да се пльосне на рамото й. Ари изскърца със зъби и се опита да я избута от себе си, но тъмнокосата бе по-злобна и едра и я драпна назад.

Разбира се, другата не бе примерила силата си, защото червенокосата залитна и се стовари с всичка сила върху нея. Така Маша се озова на земята, а раздразнената Арина отгоре й.

- Маришка, в името на ягодите! Какво правиш, ненормалнице? – усети как целия й гръб полепва със сметана и розова глазура от косата на въпросната. Опита се да се отласне напред и да стане, но чуждата ръка не я пускаше.

- Да ме залепиш за пода, няма да промени решението ми да те игнорирам. – просто казваше.

Ела Благоева, Маришка Боршош and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Маришка Боршош: Ученик, шести курс, дом "Лъч"; Вид на героя : Човек
Галеони : 67
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°16

Re: Плажът

by Маришка Боршош Нед Авг 27, 2023 8:18 pm

Брюнетката никога нямаше да позволи някой да я игнорира, точно по такъв начин. Особено пък някого като Арина Орлова. Момичето от „Северен вятър“ трябваше да се постарае много повече, за да си „позволи наистина тази чест“.

Все пак брюнетката искаше нещо много просто от червенокоската – просто да си развали проклятието. Нищо особено. Така че наистина нямаше никакво основание да се превзема чак толкова.

-Изобщо не ме интересува, какво искаш, Арина – все пак винаги се беше интересувала само и единствено от собствените си нужди и желания. Всички други чужди желания можеха спокойно да бъдат игнорирани веднага.

И ето някак си двете отново се бяха озовали в поредната нелепа ситуация. Боричкаха се на земята и ако някой ги наблюдаваше от страни, щеше да им гледа сеира. Защо изобщо повечето им срещи свършваха с това как се карат и едната е върху другата, докато двете се борят, коя е по-важната в момента.

Сега разбира се отново към тази идеалистична и красива картинка се добавяха, и сладкиши. Какво повече можеше да иска човек от един летен следобед?

Двете продължаваха с така нареченото си „забавление“ известно време. Червенокоската беше много по-добра и този път. Държаха се така, сякаш направо бяха загубили представа за времето. Но това се промени, когато изведнъж Орлова започна още повече да скубе Николет, къде в опит да се отърве от сладкишите, които вече бяха навсякъде и по двете, къде за да си го върне на брюнетката за абсолютно всичко.

Докато тази „красива сценка“ се разиграваше, фибичката с формата на коронка, която се намираше в косата на брюнетката се счупи и падна на земята. Това щеше да остане незабелязано от двете, ако не беше факторът, който накара всички торти и сладкиши по тях да изчезнат.

Най-после глупавото проклятие беше развалено.

Това накара двете момичета да се осъзнаят и да се отдалечат една от друга на достатъчно разстояние. -Е, въпреки все пак развали проклятието – Беше моментът, в който трябваше да каже поне едно „Благодаря, че ми помогна“ или просто „Мерси“, но нямаше да го направи.

-Другият път поне се научи на обноски, Маша, и благодарности, и стой колкото се може по-далеч от мен!

-Спокойно, Ари, и без това вече нямам нужда от услугите ти.

Добре поне че червенокоската беше много по-разбраната и нормалната от двете, и явно ѝ беше дошло до гуша, да се занимава с глупостите на Боршош и просто ѝ обърна гръб и си тръгна. Все пак имаше пълното право да не си губи повече времето с брюнетката и заслужаваше поне остатъка от деня ѝ, да е много по-стойностен и интересен.

***край***

Арина Орлова, Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Критерии за търсене

Display results as : Мнения Теми
Advanced Search

Български магически свят

Плажът