РП Плажът - Илияна и Верена

Времето беше чудесно и плажа беше доста населен, всички се наслаждаваха на последните хубави дни за годината. Приятен бриз полъхваше откъм спокойното море и глъча от хора и гларуси допълваше усещането за забава и спокойствие.

Илияна си намери малко по-отделено местенце, където нямаше опасност да бъде разбутана от играещи деца, разпъна подвижното си ателие и се зае за работа. Последната й поръчка бе точно да хване тази морска атмосфера и тук на плажа в Торбаланово можеше да вложи вълшебствата в картините си без притеснения за нежелани мъгълски погледи. Да се наслади на времето беше приветстван бонус а и щеше по добре със вълшебствата да хване звуците и усещането на мястото.

Разтвори голямата кутия-статив, върза дългата си коса на рошав кок и започна да приготвя боите си. Платното й бе предварително запечатано със грунд който сама приготвяше. Специална магическа смес, която помагаше на магиите, които задвижват картините, да оцеляват дълги години.
Технически работеше като батерия. Физически - е за да се разнасят добре боите е хубаво едно платно да се грундира.

Имаше магьосници които я поглеждаха с любопитство, но тя бе свикнала. 
Повечето художници като нея не подаваха много нос извън ателиетата си, но когато времето е хубаво, сайдера върви също толкова лесно като маслото по платното. А и защо да се затваря със всичките тези химии, вместо да диша свежия морски въздух.
Остави питието в хладилната чанта до себе си и смеси нова синя боя. 
Слой бои. Слой вълшебство. 
И повтаряме докато леко полека вълните на морето не се пренесат на платното пред нея. 
Може би щеше да се опита този път да вкара и ароматът освен звуците


@Верена Ерми

Първо хубаво време в съчетание със свободно такова. Това бе причината Верена да се намира на плажа в Торбалбаново. И второ „Здрав дух в здраво тяло“. Тя за разлика от доста други магьосници бе следовница на тази идея. И по този повод реши да потренира. Най-напред загря с раздвижване и въртена на главата, ръцете, тялото и краката. Напред, назад, наляво, надясно. След това клекна и се разкрачи до положение на шпагат. Остана така в продължение на няколко минути. После се изправи. Следваше основната част от тренировката, а именно бойната. Тя пък се състоеше от изпълнение  на трите уин чун форми, демек бой с въображаем противник. А между тях лечителката включи оше „слънчеви“ удари и високи ритници. Последните липсваха в това бойно изкуство, а тя ги беше усвоила от близнака си,  който, да ви напомня се занимаваше с кик бокс. И ако ви интересува в момента се намираше на магически археологически разкопки в Тайланд. Героинята ни се зачуди, какво ли прави. Може би не беше лоша идея да му  прати сова и да го пита. Но това щеше да се отложи за след някойи друг ден.
   Та да се върнем на нашата тема. Не малка част от преминаващите,разхождащи се магьосници и вещици я погледждаха странно. Едно заради движенията й. И друго понеже в магическото селище като Торбаланово повечето бяха облечени в роби, туники и подобни. Докато тя предпочиташе мъгълското облекло. В случая жълта тениска, светло сини дънки и кафяви сандали. Не, че Верена обръщаше някакво внимание на погледите. Всъщност не  обръщаше никакво. 
 Приключила с тренирането извади от раничката и термос с топло, тя така го предпочиташе, прясно мляко с какао и подсладено с конфитюр от малини. Отпи  здрава глътка, затвори термоса и го прибра. Сетне  реши да повърви по плажа. Междувремено наблизо се бе появила художничка и Верена се приближи да погледа. 
 - Хубава картина - обади се Верена след малко.

Картината вървеше добре, до голяма степен беше хванала основните вълшебства за звук и аромат и можеше спокойно да довърши у дома си.
Загледа се по хората на плажа - имаше семейства опнали се с дечурлига играещи наоколо, двойки разхождащи се по пясъка и весели компании накацали около бара на Цола. Забеляза и една млада жена която се открояваше сред глъча от една страна защото и тя като Илияна беше в нормални мъгълски дрехи а и заниманието й бе доста по различно.
След няколко движения се усети че жената всъщност се упражнява. Движенията й не бяха познати на Илияна, и тя реши да не зяпа повече.

Върна се към картината си и се концентрира над движенията на четката. Леки и цветни щрихи, докарващи леко импресионистичен стил на творбата. След около половин час чу до себе си приятен женски глас:

- Хубава картина.

-Благодаря! Секунда само - отвърна първоначално, без да се обръща, довърши няколко щрихи които хващаха проблясъците на слънцето, изчисти четката си и се обърна - наистина е приятно когато някой се осмели да се приближи. Проявявате ли интерес към изкуството или просто Ви хвана любопитството?

Усмихна се на непознатата и разпозна в нея жената която правеше упражнения на плажа. Наистина беше доста по млада от нея но стоеше уверено. Изглеждаше като човек, който е директен и от това стана още по-мило на художничката. Все пак струваше й се че не би мятала комплименти за щяло и нещяло, а тя ценеше това отношение много.

- Аз съм Илияна между другото. Приятно ми е!

+1 интелигентност (Админ: отчетено).

Верена на свой ред огледа непознатата все още художничка. Дълга и къдрава руса коса, определено по-възрастна от нашата героиня и в същото време все още млада. И също като нея, в противовес на множеството бе облечена в мъгълски дрехи. 
 - И двете - отвълна Верена на въпроса на жената дали се интересува от изкуство или чисто й просто ѝ е станало любопитно. Междувремено се появи кратък повей на вятъра, който спря бъро и все пак успя да развее косите и на двете. Лечителката бръкна в левия страничен джоб на дънките, извади от там широк вишнево червен ластик и с него върза косата си на опашка. - Като малка ходих на кръжок по дърворезба - продължи. - Само че не съм се занимавала откакто постъпих в Мунгав. - На това място вмъкна, че е завършила тази година. - и сега само колекционирам
  Замисли се и то сериозно, че не би било никак зле отново да се захване с резбарствато. Пък било то и просто като хоби. Едно от другите занимания, с които да си запълва свободното време. А дали с нейната професия щеше да има достатъчно такова беше отделен въпрос. И  не само се замисли, ами и реши да го направи. Е да, като се има предвид няколко, т. е. седем годишното ѝ практическо „отсъствие“ вероятно щеше да ѝ се наложи да изкара един опреснителен курс върху основите на това изкуство. Ама това бе, както се казва „бял кахър“. Впрочем много хора считаха дърворезбата за занаят, а не за изкуство. но за Верена двата термина се припокриваха взаимно.
 Тук усети, че жената си е казала името, но тя още не се е представила
- Аз пък съм Верена. И на мен ми е  приятно. - усмихна се и подаде ръка за здрависване.
  После извади термоса с мляко и отпи нова глътка. Предложи и на художничката.

/галеони/
Админ: отчетено.

О, дърворезбата е чудесна. В сравнение с други изкуства изисква много анализ и точност, но мога да бъбря много за различните форми. Сигурно го знаеш щом си се занимавала. - пое термоса и на свой ред й предложи от домашните гризини които бе скътала в едно от чекмеджетата на кутията за бои. - Пресни са, има морков в тях и са поръсени с маково семе.

Обърна се да почисти останалите четки и покри боите.
- Аз поприключих тук, ако искаш може да се разходим или да пием по нещо? - почна да затваря кутии и да сгъва стативи, докато цялото подвижно ателие не се сви до размерите на пощальонска чанта. Задържа само пакетчето с гризини навън и се обърна вече изцяло към новата си позната - Верена беше нали? Ходила ли си по Балкана? В много от изоставените селца има стари родови къщи и в тях има чудесни дърворезби. Често се случвало някой дядо в рода да го влече, а и е било достъпно като начин на изразяване, и още докато са правили къщата са украсили голяма част от интериора. За жалост вече са в малко тъжно състояние, но пък не са чак толкова трудни за реставриране.

Изчака да види дали младата жена щеше да приеме поканата й за разходка. Все пак можеше да си има и свои задачи, или да не иска да се мота със стара мома, както би я нарекла племенничката й, с твърде много време за губене.