Мая приседна на пясъка и остави книгите до себе си, обичаше да бъде уединена и да се вглъбява в мислите си.Приглади коса и се загледа към безкрая на морето, денят преваляше и плажа естетвено бе пуст.Само далечните писъци на гларусите нарушаваха тишината.Подпря ръцете си и отметна глава назад, вдишвайки дълбоко от соления въздух затвори очи и се опита да медитира, понякога така успяваше да се абстрахира от всички негативни емоции които напоследък често я заливаха.
Дочу приглушени стъпки по пясъка и се огледа, момче и момиче от горните курсове в Мунгав се шляеха покрай брега хванати за ръце.Те се смееха на шегите си и крачеха усмихвайки се един на друг.Мая почти изстена и извърна глава, отново живота сурово и напомняше, че тя никога няма да изживява такива сладки мигове.Без действието на магическата отвара изобретена от бащаи никога нямаше да бъде красива и изящна като останалите момичета.От малка беше различно дете, и мразеше отражението си в огледалото.Ненавиждаше същноста си, и изпадаше в необуздана ярост при всеки намек за това.Стана и вдигна книгите си, закрачи по влажния пясък и се отправи отново към замъка.
Дочу приглушени стъпки по пясъка и се огледа, момче и момиче от горните курсове в Мунгав се шляеха покрай брега хванати за ръце.Те се смееха на шегите си и крачеха усмихвайки се един на друг.Мая почти изстена и извърна глава, отново живота сурово и напомняше, че тя никога няма да изживява такива сладки мигове.Без действието на магическата отвара изобретена от бащаи никога нямаше да бъде красива и изящна като останалите момичета.От малка беше различно дете, и мразеше отражението си в огледалото.Ненавиждаше същноста си, и изпадаше в необуздана ярост при всеки намек за това.Стана и вдигна книгите си, закрачи по влажния пясък и се отправи отново към замъка.