Индекс
327
Сила: 12
Издръжливост: 16
Интелигентност: 14
Ловкост: 14
Магия: 18
Късмет: 10
by *За Кати*
Ела се намираше в една доста малка зала, претъпкана с ученици, с нисък таван, на който беше изобразен голям грифон, разперил застрашително крилата си над главите на учениците. Нямаше столове, нито каквито и да е други мебели, така че на всички присъстващи им се налагаше да стоят прави. Помещението беше доста мрачно. Ела се огледа. Беше забелязала, че коридорите се осветяваха от фенери или факли, но тук такива липсваха. Вместо това осветлението се осигуряваше от множество летящи край тавана феи, които излъчваха светлина.
Благодарение на разговорите на учениците и отегчените им физиономии, на първокурсничката не ѝ отне много време да се сети, че вероятно се бяха събрали тук, за да чуят речта на директорката по случай началото на учебната година. Тя се опита да мине през тълпата, за да стигне до по-предните редици, защото от сегашното си място нито щеше да чуе нещо, нито да види каквото и да е.
Ела не беше много висока и сред всички тези ученици изобщо не се чувстваше в свои води. Никога не бе обичала тълпата. Предпочиташе тихите и спокойни места, където човек може да остане насаме със себе си. Затова и най-добрата ѝ приятелка беше Бет (котката ѝ). Този път беше решила, че нещата ще са различни. Вече родителите ѝ не беха до нея, за да ѝ помагат и да я подкрепят. Щеше да има нужда от приятел, с който да споделя тревогите си.
Най-накрая се добра до първия ред, където се бяха наредили и други първокурсници. Точно до нея седеше едно момиче с дълга до кръста черна коса и небесно сини очи. Изглеждаше много мила и симпатична – от онези хора, с които ти се ще да си приятел. Точно щеше да се престраши да се запознае с нея, когато на малкия подиум пред Ела се качи една доста стройна и млада жена с дълга руса коса и изкрящо зелени очи. Явно беше скоро назначена за директорка, защото изглеждаше на приблизителна възраст около 35 години. Извади нещо малко от частата си, погледна в него и го прибра обратно. След това се прокашля и започна речта си:
- И тази година, скъпи ученици и учители, се събираме...
Ела, разбира се, съсредоточи вниманието си едва 5 секунди, след което потъна в обичайните си разхвърляни мисли. Дочу нещо и за правила и задължения, но не обърна особено внимание. След като директорката приключи речта си, даде думата на останалите учители, които се заизреждаха един след друг с всичките си молби и изисквания. Ела вече я боляха краката и почти не беше спала, затова да седи изправена и будна ѝ костваше доста усилия. За да не заспи трябваше спешно да направи нещо по-интересно от това да слуша речите на учителите. Не я биваше особено в запознанствата, но желанието ѝ да намери приятели в момента беше по-силно от страха ѝ. Събра цялата си смелост, издиша бавно, за да успокои пулса си, и се обърна решително към съкурсничката си.
- Аз съм Ела. – обяви тя и протегна ръката си.
