@Галя Колева
Не беше особено впечатлена от оговорката им с Лилиян относно потенциално алхимичната й находка. И да откритието си беше нейно, назависимо какво трърдеше четвъртокурсничката, но нямаше избор да откаже. Иначе щеше да загуби дървената кутия, вероятно завинаги. И не, не се притесняваше, зе може да бъде наказана за това. Никой друг в училището не се беше поинтересувал поне малко от алхимия. Освен Вихрен, който й беше помогнал преди. Никой дори не беше споменавал тази част от магическия свят. Дали пък и Кардамова не искаше да научи алхимия? Нима се сдобиваше с още някой, с когото да обсъжда това поделение?
-Надали,- каза на себе си, а тайно се надяваше да греши.
Беше гушнала отмъкнатото сандъче и се движеше с бърза крачка из коридорите на Северната кула. Стигна до стаята по древни руни и взе да мисли. Не беше предопредила, че ще идва. Не беше говорила с Колева за уроци. Дали можеше просто да се появи така? Е, ако не можеше поне щеше да си уговори консултация. Засили се да почука, но се спря и погледна към предмета. Дали не беше по-добре да дойде без него? Поклати глава:
-Прекалено много мисъл, Зинаида,- каза сама на себе си.
Почука. Нямаше отговор. Почука отново, по-настоятелно. Пак нищо. Пое си дъх и бутна вратата. Тя изскърца и пред нея се появи учебната стая. Не беше влизала до сега. Огромните дъски за писане грабнаха вниманието й, както и подредбата на чиновете. Беше нехарактерно, странно, ново… подсмихна се. Беше чела разни неща за руните, но още не ги беше изучавала. Нещо я погъделичка отвътре, че час по-скоро иска да се озове именно в тази стая, по този предмет. Припомни си, че Колева не бе отказала помощ на никой любознателен ученик. Тя не беше ли точно това? Стисна здраво сандъчето и се огледа. Забеляза синята врата между дъските, на която пишеше “офис”. Кимна сама на себе си, че там трябва да опита късмета си и прекоси стаята. Бавно. Тъй като все още оглеждаше наоколо. Почука два пъти на вратата, а отвъд се чу:
-Да?
Не беше особено впечатлена от оговорката им с Лилиян относно потенциално алхимичната й находка. И да откритието си беше нейно, назависимо какво трърдеше четвъртокурсничката, но нямаше избор да откаже. Иначе щеше да загуби дървената кутия, вероятно завинаги. И не, не се притесняваше, зе може да бъде наказана за това. Никой друг в училището не се беше поинтересувал поне малко от алхимия. Освен Вихрен, който й беше помогнал преди. Никой дори не беше споменавал тази част от магическия свят. Дали пък и Кардамова не искаше да научи алхимия? Нима се сдобиваше с още някой, с когото да обсъжда това поделение?
-Надали,- каза на себе си, а тайно се надяваше да греши.
Беше гушнала отмъкнатото сандъче и се движеше с бърза крачка из коридорите на Северната кула. Стигна до стаята по древни руни и взе да мисли. Не беше предопредила, че ще идва. Не беше говорила с Колева за уроци. Дали можеше просто да се появи така? Е, ако не можеше поне щеше да си уговори консултация. Засили се да почука, но се спря и погледна към предмета. Дали не беше по-добре да дойде без него? Поклати глава:
-Прекалено много мисъл, Зинаида,- каза сама на себе си.
Почука. Нямаше отговор. Почука отново, по-настоятелно. Пак нищо. Пое си дъх и бутна вратата. Тя изскърца и пред нея се появи учебната стая. Не беше влизала до сега. Огромните дъски за писане грабнаха вниманието й, както и подредбата на чиновете. Беше нехарактерно, странно, ново… подсмихна се. Беше чела разни неща за руните, но още не ги беше изучавала. Нещо я погъделичка отвътре, че час по-скоро иска да се озове именно в тази стая, по този предмет. Припомни си, че Колева не бе отказала помощ на никой любознателен ученик. Тя не беше ли точно това? Стисна здраво сандъчето и се огледа. Забеляза синята врата между дъските, на която пишеше “офис”. Кимна сама на себе си, че там трябва да опита късмета си и прекоси стаята. Бавно. Тъй като все още оглеждаше наоколо. Почука два пъти на вратата, а отвъд се чу:
-Да?