Слънце, Руни и Хиени

@Арес Морев @Исмаил Колимечков

Трябваше им ново предизвикателство.

Училищния живот беше сладък, но затлъстяващ. Дори и с приятното темпо на красивите среброкоси госпожици, щъкащи напред назад да пъдарят дечицата. Не им стигаше. Усещаше и нетърпението на Арес, въпреки че не го виждаше наоколо в момента, знаеше че е тук - надолу по коридора, в ляво. Търсеше жертва и щеше да намери лесно такава, особено тук, ако Атсу не им намереше друго занимание. Скоро.

Един завой и "заниманието" му излезе пред очите.

Беше го наблюдавал и преди - обикновено заобиколен от групичката си или поне един двама други ученици, сега странстваше сам. Рошаво момче от Лъч - шести курс, по-интелигентно от колкото показваше, ако се съдеше по часовете по Руни. И именно, че присъстваше понякога и на тези на седмокурсниците. Колева не си поплюваше. Можеше да се окаже сладка хапчица. Или поне по-интересна от останалите.

- Мррхбан йа кути, как беше... Иссмаил? - Египтянина се приближи с широка усмивка, разучавайки другото момчето нахално с поглед от глава до пети. Симпатична хапка, определено. Особено от нещата, които беше чувал от по-кокетните вийли - Търсим си трети... за слънчев коридор. Болен Тервел за жалост. - Все още се забавляваше, като се правеше, че има трудности с езика. Пък и някои от ученичките го намираха за сладко, някакси частните уроци все не му стигаха - Ми.. сара. Не. Мария вийлата, прати ни да си търсим другар. Какво кажеш?



*мррхбан йа кути - здравей, сладък.

Излизащ от кабинета на професпр Колева, Исмаил не очакваше да срещне някой познат. Повечето му съученици не харесваха нито математика, нито рунология, а и радикалните идеи на Галя, че мобе махическия свят да бъде напълнен с мъгълско електричество не беше по вкуса на повечето ученици. Затова и коридора беше един от най-пустите в училището.

- Ммм. - тамън беше преметнал чантата през рамо и беше изкарал тънката цигара, на Колева не ѝ пукаше, че подобно на нея пушеше, а и беше започнал да пуши повече след... пчелите. Понякога стоеше загледан в огънчето на цигарата, докато не останеше нищо. Този ден беше от добрите. Беше ял на закуска. Споделил препечени филии с конфитюр с Люба и беше проспал само един от часовете. При Галя беше останал повече време. Без пръчка мобеше да прави уж по-малко, но някак си не го чувстваше така. Мислеше, че болката от загубата на магически инструмемт ще е по-голяма, но истината беше, че не му пукаше. Не искаше да ходи и да си купува нова, колкото и Вихрен да искаше да го придърпа при Пейо, за да поискат специално разрешеное да излязат от замъка. А на Ис просто не му се занимаваше.

Както и с египтените, но това май нямаше да е разговор, конто щеше да успее да избегне. Каквото и да значха първите думи на момчето, Ис не можеше и не искаше да разбере, но се усмихна обратно като видя как го оглежда. Някой неща не се променяха.

- Оцели ми името, но не и човека за целта. - изкара кибрит от джоба си и запали чевръсто тънката цигара. - Да ходя да се бъхтя за вийлите.... Мммм, да видим. Ще пропусна. Може би ще имате късмет с някой по-боен.

Очите на Ис не трепнаха от Атсу, въпреки присъствието появило се зад гърба му. Колимечков можеше да познае кога се намира между чука и наковалнята и сините му очи изследваха точно как очите на Атсу трепнаха при появата на брат му. Да каже, че не знаеше за присъствието на близнаците щеше да е глупаво. Не и с множеството хора, които говореха по коридорите, не и с момичетата, които бяха в еуфория и страх от въпросните момчета. Не можеше точно да изхвърли думите им като момичешки заигравки, защото всеки с половин мозък и с близки приятелки щеше да усети кога едно момиче наистина се притесняваше и кога се майтапи. А на Исмаил не му харесваше да мисли, че близнаците ще стигнат до неговите момичета. 
 - О, и какво ще направите? Ще ме завлечете ли? 

Усмивката на Исмаил беше остра. 
 - Да се дърпам ли? Така ли ще ви хареса повече? - усмихна се доволно и пристъпи към Атсу. Какъв беше номера при братята? Мммм... беше достатъчно близо, за да обхване вратовръзката на Атсу и да я "оправи", опирайки я нагоре по врата му, навлизайки в личното му пространство и един палец пъхнат по загорялата кожа. Можеше да усети напрежението на Арес зад себе си. Какво, пале, някой пипаше брат ти и не ти харесваше? Какво ли щеше да направиш сега? 
 
 - Предполагам, че ако помолите мило може и да си поиграя с вас. - ръката на Ис се стегна около вратовръзката на Атсу и то преди да пусне да си поеме въздух. Още не обръщаше внимание на Арес, но се чудеше кога братчетата щяха да се присетят, че беше твърде късно за часове.

ООооо, опредлено вкусна хапка!
Изглежда избираше да играе.. по сладкия начин.

Предизвикваше ги. Очите на рошавото момче впити в собствените му движения, дишането контролирано, но слухът? Леко напрежение при усновата ухото - ослушваше се. Опитваше се да следи и Арес. Умна хапчица. Атсу направи крачка напред елиминирайки малкото разстояние между двамата, Исмаил задържа фронта, до следващата крачка на египтянина, която го избута назад в другата хиена.
- Ако искаше да те помолим мило - срещна погледа му и го задържа - щеше да си се изнизал обратно в кабинетът на Колева с подвита опашка. А възможности за игра има много - метнат през рамо - видя усмивката на Арес да се разширява зад петокурсника - Заедно с двамата... един, по един. Къде ли не. Имаш ли предпочитания? Това ще е последния път, в който те питаме за такива.
- Бих ти препоръчал дърпането - обади се и Арес отзад - на мен поне ще се хареса.
- Ако предпочитам да си ходя?
- Хммм, - усмивката на Исмаил - нахална и дръзка в очите на Атсу, се смрази при следващите му думи - Винаги можем да си намерим друго другарче за игра. Има едно дребно русоляво слънчице в дома ни, тя може би ще ни оцелее темпото. Как мислиш Арес, Достатъчно голяма ли е вече за по-интересни игри?
- Люба? - Дъхът на момчето между тях прескочи и зениците му се смалиха, когато високата хиена спомена името й. Атсу най-накрая хвана тънката нишчица на емоция в аромата му. Но направи всичко по силите си да не трепне лицето му. Или ръката, която още беше на вратовръзката му. Нямаше как хиените да не познават малката буря. Въпрос на време беше и да стигнат до нея. - Много малка хапчица... но ще се бори. Харесва ми.

 - Люба ... - повтори Ис тихо, усещаше дъха на Арес по врата си. Момчето дори не се стремеше да е дори малко учтив, но това не им беше в репертоара, нали? Не, трябваше да го играят така. Голям и страшен и точно зад него, толкова удобен. Атсу не се беше помръднал, залостил пътя за минаве, но затова пък се усмихваше доволно, все едно беше вкарал Колимечков в клопка. Докато Исмаил не почна да се смее с цял глас, за миг дори сълзички избиха на очите му. 

 - Оооооххх...не знаех, че си и забавен... - Ис завъртя китка и вратовръзката беше удобно стигната в юмрука му. Но още не повлече. Затова пък се усмихна самодоволно. - Наистина ли мислите, че ви вярвам и за секунда... Нямаше да сте тук, ако мислехте Люба за по-апетитна от мен. Особено като ме причаквате в коридор, в който само аз се вясвам... - наведе се на милиметри от устните му, за да вдиша аромата му. - Мислиш, че така ще ме подчиниш? С изнудване? Да ти напомня ли, че си на моя територия...Явно трябва. 

Тропна двойно с крак по пода. Руните грейнаха при активацията. Бяха наредени по пода и през двете стени, чак до края на коридора. Различаваха се по цвят и по-големина. 
 - Сега момчета, искате ли да играем на играта какво прави руната ... - пръста на Колимечков отвърза малкия възел на вратовръзката от Атсу. Издърпа плата от врата на съученика си и се обърна към брат му. Цигарата отдавна забравена, Исмаил завъртя вратовръзката между юмруците си и след това я хлопна здраво, за да прозвучи като камшик. - Обещавам да съм много нежен с вас, след като ми паднете на коляно.  

Хвърлям зарове за нанасяне на удари обвързани с рунология. Общи статистики 82 - по 4 зара за Атсу и 4 за Арес

The member 'Исмаил Колимечков' has done the following action : Хвърли зар

---

'Зар за дуели' :

Result :

 - С удоволствие. - Колимечков не знаеше откъде да очаква удара. Отпред или отзад. Само знаеше, че боят нямаше да е лесен и че момчетата срещу него не играеха честно. Не че очакваше. Само Вихрен имаше досадното качество да се бие честно, а той дори не влизаше в битки. Както и Колимечков. Трябваше да си припомни защо се беше изправил така... нима не искаше спокойствие? Нима не беше пасифиста на групата. Илиян го беше загризал за крака, а Исмаил беше едва казал едно Ох. Беше преглътнал страха от удар, беше издишал злобата от битка. Нямаше желание да се включва. Само, че вече не можеше да се самозалъгва. 

Някой хора разбираха само от сила. 

Ис се завъртя към Арес, давайки гърба си на Атсу. Да, осъзнаваше, че не беше най-добрата идея. Трябваше да отиде на такова място, че поне двете момчета да са срещу него, не той помежду им. Изкара това, което сам беше подготвил от мантията си. Малкият кристал беше обекта, който беше подготвил за тази битка. Беше използвал и него за писане на полу-готовите руни. За да се активира руна, все пак му трябваше да е напълно очертана и описана. А Исмаил беше оставил една-две черти незавършени. О, да, беше наизустил плана и беше кажи речи предубедил откъде щяха да влязат момчетата. Усмихна се на Арес като се подвид, за да положи една черта ...  и руната не се включи...

Усмивката му замря. Погледна надолу, за да види един знак, който не беше поставял там. 

Кой? 

Доволният смях зад него подсказа на Исмаил всичко, от което имаше нужда. 

 - Нали не мислеше, че си единствения. - допълни Атсу все едно имаше нужда. Разбира се, всичко беше започнало да се нарежда още по логично. Особено щом Арес посегна към главата му. Исмаил се претърколи настрани. Беше му странно, че Арес не беше изкарал пръчка, но хей, нямаше да се оплаква. Сините очи бързо се загледаха по пода и Еврика. Нима Атсу да не беше видял руните, не.. беше прецакал някой от тях... тази беше окей. Исмаил завърши руната успешно и заклинанието се задейства. Въжетата се завъртяха във въздуха и се увиха около Арес, спирайки го в крачка и успявайки да спрат устрема му към Исмаил.

*Инкарцерус – създава въжета от въздуха, които се увиват около човек, към който е насочена пръчката, и не му позволяват да мърда. Трае 2 часа.

Да видим какво ще кажат руните

The member 'Атсу Оттах' has done the following action : Хвърли зар

---

'Зар за дуели' :

Result :

Лодките на Ра, изшити в обувката му се погрижиха придвижването му да е безпрепятсвено над изрисуваните по пода драскулки. Самата енергия изразходвана от движението активираше защитите вплетени в конците.

- Тепърва почваме и вадиш въжетата? Добре, че ми харесва как Арес изглежда вързан. - Смехът на Атсу беше груб. Това пале си мислеше, че те са на негова територия! Нямаше нужда да помага на Арес, все още, дори минаването в хиена можеше да се погрижи за малкия му проблем. Пък и не беше единственият на който му харесваше. - Метода на Колева е... симпатичен. Бавен. Сам по себе си слаб. Впечатляващото при нея е.. че иска да го споделя. Как мислиш - стъпваше на светещите изображения нарочно, не беше бърникал всичките и сега имаше шанс да му покаже колко лесно е да ги "угаси" - дали в люлката на математиката, никой не се е сетил да върже две и две?

Не се приближи до Исмаил, но се отдалечаваше. С всяка крачка, изкуствения акцент се изчистваше. С всяка крачка руните по земята изпукваха леко под краката му - неактивирани. Искаше да играе, не да смачка момченцето и да си ходи. Беше сладък и интересен... за сега. 
От разходката му изгасна само една руна. Много добре! Асшата има потенциал все пак.
Накрая застана откъм единия край на коридора. Далеч и от Арес, и от Исмаил, завардващ единия изход. Арес можеше да блокира другия край на коридора. Е Исмаил винаги можеше да скочи през прозореца.
Но момченцето не беше извадил и пръчка. Дали пък вийлата наистина беше казала истината?

- Е, да видим. Какво още имаш?

Подпря се лежервно на стената и зачака. 

--
*асшата - рошавия, рошко

Ем, да си пробвам късмета.

The member 'Арес Морев' has done the following action : Хвърли зар

---

'Зар за дуели' :

Result :

Да се метне през прозореца... да, звучеше като добра идея, само че Ис не искаше да се премята отникъде. Предпочиташе си и двата крака здрави по възможност и да ходи да си учи тази вечер. Момчетата обаче го изненадаха. Исмаил наистина мислеше, че ще има нападение по него. И второ, явно поне Атсу не беше толкова глупав колкото изглеждаше. За Арес не можеше да е сигурен, защото момчето не беше направил нищо... само, че когато костите бяха започнали да се чупят... студена тръпка премина през гръбнака на Колимечков. Този като Илиян и Ви ли беше? Обърна се бавно и забеляза малката хиена, която заставаше от другата страна на коридора. 

 - Знаеш ли какво ме впечатлява в теб, Атсу.... Че още се правиш, че този акцент работи за някой и че ти трябваха седем години да си признаеш, че ме харесваш. - усмихна се Колимечкове, обръщайки се към Атсу. Държеше кристала в дясната си ръка. Гледаше право към Атсу, но мислено беше броял руните и коя беше загаснала. Окей, тази за въздух. Честно казано беше мислил схема на атака, но сега вече се съмняваше на предимството си. 
 - Никой не се е интересувал. - отвърна Атсу. Добре, хиената не атакуваше. 
 - Сигурно ти е тъпо. Ново училище, нови хора.

Атсу имаше наглостта да се прозее и да погледне Ис недоволно. Все едно му губеше времето, което .. туше. Колимечков си облиза устните.
 - Да се обзаложим. Моите срещу твоите руни... - Исмаил се изправи и махна ученическата си чанта, тупвайки я на пода. След миг съблече и мантията си оставяйки по познатата бялз риза, враторъзка и удобни панталони. После му смигна. - Или те е страх да ме атакуваш без сянката си?


Позата му казваше само едно. Ела ми. 

Ръмженето на Арес премина от агресивно към по... заинтересовано.

Атсу не беше сигурен, кое го забавлява повече, че иска да си мерят руните, думите на петокурсника за харесването или че го предизвиква на бой и си сваля ризката. Поредният единак, който си мислеше, че сам му е по-добре, че е по-силен. Арес не му беше сянка, или ако е, то същевременно Атсу е неговата. Не ги е срам, че си пазят взаимно гърбовете. 
Смехът му се разнесе из коридора - дори в човешка форма си беше хиенски. Направи се, че избърсва сълзичка от крайчеца на окото си, когато най накрая си пое дъх и спря да се смее. Забави се достатъчно, че хладината на коридора да се отрази на момчето.

- Внимавай само да не си изцапаш и ризката. Е щом искаш да мерим руни... - Последва примера му, разкопчавайки ризата си копче по копче. Приближавайки се стъпка, по стъпка. Бавно. Спусна погледа си по бледата кожа на рошавото момче. Не чак толкова добре сложен колкото Арес. Е това не беше честно сравнение. Не е толкова лесно да настигнеш бившите биячи на Северен Вятър, а те не се бяха отпуснали с времето - ... кажи ми, захарче. Кои от руните ми искаш да пробваш?

Още една риза се свлече на пода.
Торса на Атсу първоначално с чиста бронзова кожа се изшари в черно. Сякаш петната на хиената се разпростряха по кожата му и после се завиха в картини - йероглифи. Исмаил не откъсваше очи от танца на черните краски. Дори когато татуировките се спряха по местата си - обсипвайки цялото тяло на египтянина в мастило и магия.



---
концепцията на татусите

Мятам за Енгорджио, Депулсо , Аларте Асендере и Муфлиато

The member 'Исмаил Колимечков' has done the following action : Хвърли зар

---

'Зар за дуели' :

Result :