Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Случайна среща

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Случайна среща Coin10 230
    Ниво : Случайна среща 1311
    Статистики :
    Случайна среща Streng10 Сила: 74
    Случайна среща Shield10 Издръжливост: 86
    Случайна среща Brain10 Интелигентност: 90
    Случайна среща Runnin10 Ловкост: 90
    Случайна среща Magic-10 Магия: 104
    Случайна среща Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Случайна среща ChocolateСлучайна среща SausageСлучайна среща BananaСлучайна среща DiamondСлучайна среща EmeraldСлучайна среща AppleСлучайна среща MangoСлучайна среща RubyСлучайна среща BlueberryСлучайна среща PearСлучайна среща TomatoСлучайна среща ChiliСлучайна среща SapphireСлучайна среща BaconСлучайна среща Cinnamon

    Случайна среща

    Писане by Ина Янакиева Вто Сеп 26, 2023 1:47 am


    @Исмаил Колимечков


    Да станеш част от "Издигнатите" може и да бе мечта на повечето ученици, но не и на Ина. Бяха изминали едва няколко дни, а тя вече се чувстваше на предела на силите си. Кой да предположи, че ще си иска "Мелачката" обратно? Трябваше обаче да търпи, не искаше да показва колко й тежи това, защото не искаше то да се отрази и на Вихрен. Вокил постоянно я мислеше, постоянно гледаше да е добре, всяко едно негово движение и мисъл в онзи проклет Слънчев коридор бяха свързани с нея. Но и нейните бяха свързани с него - ако ще и светът да се стовари отгоре й, тя щеше да направи всичко по силите си да го предпази. Двамата си бяха подкрепа във всичко това, дали в симулациите или извън тях.

    Единствената й утеха след дълъг ден и Симулация, освен него, бе рисуването. С писането бе спряла за момента, бе се отдала изцяло на цветовете. Цветовете, които той бе върнал в живота й. Рисуваше почти постоянно – с моливи, бои, маркери. Ръцете й дори в момента бяха изцапани с боя, която се бе оказала трудна за премахване. Но на нея не й пречеше. Това бе плод на усилията, желанието и любовта й към хобито й.
    И в момента се занимаваше с това  - рисуваше. Бе подхванала портрет на Сандър, който бе задрямал на един фотьойл с книга в ръка. Гърдите на русокосия се надигаха и спускаха леко, а Ина плъзгаше молива по листа. Ръката й обаче крампира и парчето дърво с графит падна на земята. Връхчето му се счупи, но това не бе важно, важна бе ръката й, която болеше и се свиваше - явно още някакъв страничен ефект от Свети Коридор, вийлтие го взели!

    –––––––––––––-


    Когато реши да опита да се върне към рисуването си около час по-късно, бе забравила за падналият молив. Сети се за него чак когато стъпи отгоре му и когато дървото простена под тежестта й и предаде богу дух. Сега си имаше още един проблем – точно този молив й бе последен, бе дала два на Зина, която се учеше да рисува, няколко вече не бяха сред живите от изпълняване на дълга си, а другите... другите някъде бяха изчезнали. Къде – тя не знаеше. Може би змията на Алина ги ядеше за закуска, нямаше да се изненада.
    Реши да си поиска пособие за рисуване от Вихрен, той обаче не беше наоколо, което я изненада. Включвайки някаква логика, т.е две и две прави стаята на художника, където рижият обичаше да се усамотява от време на време, може би щеше да го намери там. И без това голяма част от материалите му за рисуване бяха там, все щеше да намери молив. Да, трябваше да го попита първо, но той надали щеше да има против. Щеше да му каже, така или иначе.

    Прекоси бързо пространството до Северната кула, като за случая се бе увила с шал и наметнала палто, иначе щеше да замръзне някъде по средата на моста между кулите.
    Влезе в стаята и потърка ръце една в друга да ги стопли.
    - Ви? - в стаята навлизаше лека светлина, но от Вихрен нямаше и следа. Друга фигура обаче привлече вниманието й. Някой висок и рошав, някой когото не бе виждала от известно време, горе долу от рожденият си ден насам, а тогава не бяха имали възможност да разговарят. Усмихна се на Исмаил, а по навик докосна медальона си, тъй като това й припомни първата им случайна среща. Да... докосна го, но този медальон вече не беше онзи, който той бе разръчкал. Беше златист и все още си беше досадно проследяващо устройство, което Зина бе казала, че ще погледне. - Ис...?  Здравей, виждал ли си Вихрен?

    Вихрен Вокил and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Случайна среща Coin10 19
    Ниво : Случайна среща Untitl41
    Статистики :
    Случайна среща Streng10 Сила: 58
    Случайна среща Shield10 Издръжливост: 32
    Случайна среща Brain10 Интелигентност: 72
    Случайна среща Runnin10 Ловкост: 50
    Случайна среща Magic-10 Магия: 44
    Случайна среща Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : Случайна среща PearСлучайна среща WatermelonСлучайна среща MangoСлучайна среща SapphireСлучайна среща EmeraldСлучайна среща AppleСлучайна среща ChocolateСлучайна среща CinnamonСлучайна среща TomatoСлучайна среща CabbageСлучайна среща RubyСлучайна среща BaconСлучайна среща HoneyСлучайна среща TuttifruttiСлучайна среща Cabbage 

    Re: Случайна среща

    Писане by Исмаил Колимечков Чет Сеп 28, 2023 11:03 am


    Беше твърде изчистено. Мисълта беше неприятна, почти проблемна в съзнанието му. Стаята на художника беше едно от малко места, където се надяваше да види познатата червена коса, позлатена от малкото светлина, която влизаше в стаята, Вихрен с гръб към нея и миризмата на боя, толкова част от художника, че вече беше станала част от него. Терпентин и Вихрен. Лирично отклонение. О, да, и сега имаше гост, преливаща миризма на нещо непознато. О, Ина беше тук. Рошавият примигна объркан и се ухили леко, поклащайки глава. Ясно. Когато Вихрен му беше съобщил за момичето ... или поне беше разкрил едно две пояснения, Ис не смяташе, че това беше важно. Все пак той самия знаеше колко е лесно да се влюбиш и разлюбиш.
     - Йо. - обърна се към момичето и ѝ помаха. - Не, не е тук. И ще предположа, че не е в Кулата ви. 

    Нищо сериозно. Нормален отговор на нормален въпрос. Нормално познанство. Нямаше нужда да ѝ скача този път, нали? А и момичето нали беше приятелка на Ви и на Люба, както и на Ари. Очакваше се да е приятна и на Колимечкове. Въпреки това я измери спокойно с поглед. Чудеше се дали ѝ е нарисувал карта? Чудеше се защо не използва нея да намери червенокосия. 
     - Значи сигурно е в кухнята. - повдигна рамене с познатата поза на непокизъм. - Е, приятно. - обърна се, за да си върви.
     - Чакай. 
     - Хм? - обърна се и огледа обратно Ина. Очите му паднаха за секуна на начина, по който държеше малкия медальон, свити пръсти, неспокойно лице, мрачно изражение. - Какво има? Нещо неприятно?

    Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Случайна среща Coin10 230
    Ниво : Случайна среща 1311
    Статистики :
    Случайна среща Streng10 Сила: 74
    Случайна среща Shield10 Издръжливост: 86
    Случайна среща Brain10 Интелигентност: 90
    Случайна среща Runnin10 Ловкост: 90
    Случайна среща Magic-10 Магия: 104
    Случайна среща Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Случайна среща ChocolateСлучайна среща SausageСлучайна среща BananaСлучайна среща DiamondСлучайна среща EmeraldСлучайна среща AppleСлучайна среща MangoСлучайна среща RubyСлучайна среща BlueberryСлучайна среща PearСлучайна среща TomatoСлучайна среща ChiliСлучайна среща SapphireСлучайна среща BaconСлучайна среща Cinnamon

    Re: Случайна среща

    Писане by Ина Янакиева Пет Сеп 29, 2023 6:33 pm


    „Е, приятно“.
    Интересно, бе останала с впечатлението, че Исмаил е по-разговорлив. Или поне беше в оранжериите преди сякаш цяла вечност. Загледа се в него с любопитство, но то бързо премина към притеснение. А това къде е Вихрен и че бе дошла тук за молив бяха забравени „проблеми“. Е, по-скоро отложени и със сигурност не проблеми.
    Вих най-вероятно си почиваше някъде или както Ис бе казал – бе в кухнята. Само да не бе попаднал по някакъв начин в килиите, това нямаше да е приятно. Но и да бе така, русокоската щеше да намери начин да влезе там. Вече го бе правила веднъж със Зина, не се бе оказало трудно, никак даже.
    Моливът... е той щеше да е по-лесен за откриване. От тук виждаше част от арт материалите на художника. Сега обаче опита да съсредоточи вниманието си към Колимечков. Насили се да се усмихне, но усмивката й вече бе станала рядкост с целият хаос наоколо, появяваше се в редки моменти и с определени хора. И се пак се опита, насили се...
    - Какво има? Нещо неприятно?
    - Може да се каже. Но не искам да те тормозя с проблеми. Предполагам, че и ти си имаш свои. - повдигна рамене, но все още стискаше медальона. - Дяволската примка, която ми даде бе посадена някъде около Мелачката, използваха я понякога по странен начин в битките с нас... тях.. нас. Реших, че... ще искаш да знаеш какво е станало с нея.

    Още не бе свикнала ,че не е част от редовите. Не искаше да бъде Издигната, не и след като това нараняваше близките й хора, знаеше го. Но нямаше избор, Силванова бе взела решението си. Така поне можеше да им помогне, да им влезе в положението, малко повече...
    Пусна медальона, а Исмаил можеше да види ,че е златен. Най-вероятно помнеше достатъчно добре, че предният бе сребрист. Все пак собственоръчно го бе ръчнал. Дали щеше да се ядоса, че това на което бе приложил своята магия и руни бе в ръцете на вийлите и директорката?
    Ина пребледня, като го гледаше, а очите й се разшириха... дали това щеше да му донесе проблеми? Господи, дано не! Ако трябваше тя щеше да понесе последствията, той не бе виновен... тя беше.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Случайна среща Coin10 19
    Ниво : Случайна среща Untitl41
    Статистики :
    Случайна среща Streng10 Сила: 58
    Случайна среща Shield10 Издръжливост: 32
    Случайна среща Brain10 Интелигентност: 72
    Случайна среща Runnin10 Ловкост: 50
    Случайна среща Magic-10 Магия: 44
    Случайна среща Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : Случайна среща PearСлучайна среща WatermelonСлучайна среща MangoСлучайна среща SapphireСлучайна среща EmeraldСлучайна среща AppleСлучайна среща ChocolateСлучайна среща CinnamonСлучайна среща TomatoСлучайна среща CabbageСлучайна среща RubyСлучайна среща BaconСлучайна среща HoneyСлучайна среща TuttifruttiСлучайна среща Cabbage 

    Re: Случайна среща

    Писане by Исмаил Колимечков Чет Окт 05, 2023 10:42 am


    Това, което Исмаил изтърва от обясненото за Дяволската примка беше едно благозвучно недоволно изпръхтяване. Каквато и да беше Дяволската примка, беше растение и това, което беше беше "ужасяващо" за нея беше прост защитен механизъм. Достатъчно прост, че едно Лумос правеше преминаването ти през нея песен, но разбира се, магическата раса още я мислеха за опасна. Малоумно. Абсолютно идиотско, че я използваха в битки и сигурно тормозеха така и така младата примка. Очите му стнааха една идея по-студени, небето се отразяваше в тях, но сега беше захванал и нещо друго, най-накрая беше загледал Ина и я оглеждаше с нескрит интерес, един вид на мушка. 

     - Това ли е? - каза го студено. Дори и да отидеше и да разкопае растението, какво щеше да стане? Щяха да положат ново на нейното място. Да запълнят празнината без да им пука за природата или за някой от тях. Не пропусна да забележи как Ина се беше обвързала с тях... издигнатите. Крива усмивка се преплъзна по устнтие му и намери отенък в студените му очи. Нима Ина още очакваше нещо от него? Явно да, защото избра точния момент да освободи медальона си. Златен, не среброто, което Исмаил ѝ беше направил. Явно статуса на момичето се вдигаше на няколко нива. Първо от вийлите, после от приятелите му и накрая от Вихрен, носеща тройна победа за неуспоримия си дух. И на върха на всичко имаше наглостта да не изглежда триумфална. 

    Исмаил се обърна към нея и започна да разкопчава училищната си риза методично. Отдолу се подаваше чистата бяла блуза и липсата на медальон беше повече от показателна.
     - Ама за...
     - Ако имат нужда от мен, да ме повикат. - беше уморен. Ужасно уморен. От опитите им да се освободят, от битките, от неспирните нощи, от това, че беше винаги бе в полза на другите, от това, че на никой не му пукаше за неговите опити. Медальона на Ина беше показателно упражнение в това, че неговия труд нямаше абсолютно никакво значение. Че съучениците му можеха да се справят абсолютно сами с всичко. Само, че докато Ина беше търсила новата победа, Исмаил беше изхвърлил своята през прозореца. Нямаше значение, абсолютно и никакво. Вийлите бяха заели една отвратителна част от съзнанието му, абсолютно обсебили го с огъня, който гореше в душата му.

    Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 8:35 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!