Зла среща

Е беше обещала на Ина, че ще му види сметката на оня... или не беше и само си го мислеше?
Няма значение, но предложението на Ари беше добре дошло. Какъв по-добър начин да изкараш излишни емоции от това да счупиш нещо. Дори и да е канчето на някакъв крийп. Въпреки, че имаха магия, Люба все пак затъкна и бухалката за блъджъри в задния си джоб.
Да омагьосаш или прокълнеш някой си има своите плюсове... но да го фраснеш в лицето? Безценно.

Та да. Малко й трябваше да се навие.

Още по малко време им трябваше да се приготвят с Ари след празничните дни и да се измъкнат за "допълнителен подарък". Не че някой щеше да ги спре.. всъщност поне двама души щяха да се включат. Ако не и всички. Повече време всъщност им трябваше да стигнат до мястото. Забутан бар, който изглежда изоставен. Е поне не звучи като място със много свидетели. Колко тъжно за... как беше. Гаян? Геян..Вутан? Абе квото беше там.
Имаха дневници да взимат. От кой? Здраве да е.
Щяха и да са полезни ако другата част от учебната година беше дори на 1/3 от тази.

---

Джингъл бел, джингъл бел.
Дали някой е умрел?

Пълно мъртвило.
На пръв поглед бара изглеждаше толкова запустял отвътре колкото и отвън. Първоначално плана беше Ари да влезне сама, че да не го стреснат... но нека си признаем Люба не беше от най агресивно изглеждащите момичета, макар и бияч. Подчертаваме изглеждащи два пъти. А и нямаше да я пусне сама на такова място.
Нещо не изглеждаше наред.

- Не е кат да е единствената маса тука.. - В същото време заедно с другото момиче стрелна и Люба, но погледът на Ари я сецна. Чакай този ли е? Него и безплатно ще го изсурвака, мани дневниците! Оф добре. Гаврътна си бирата наведнъж. Това не беше правилния алкохол, за ситуацията.. или мястото. Се едно вода си поръчал Водата тук най-вероятно беше негодна за пиене - Ма айде, ако черпиш може и да споделим... Масата.

Два погледа я срещнаха, един мазен и гнусен ухилен до уши, и още един шокиран, веждите на които бяха стигнали почти до огнено червената коса. Не Ари не беше с мазния поглед. Люба не беше сигурна дали изобщо момичето може и да иска да докара такъв поглед. Поне не и сега, със сигурност. Изглежда беше твърде объркана от подхода на русото момиче.
Поне Греян не видя изражението й, настанявайки се на масичката между тях.
- Ама разбира се! - Не че на такива места проверяваха за възраст, ама дори не се спря за секунда да се замисли. Ари можеше да мине за по-голяма. Но Люба? Едвам изглеждаше на петнайсет - Какво ще пиете?
- Бира!
- Р.. Бира, да - Хич не я радваше идеята но наистина беше по добре нещо леко всъщност. Все пак да вземат дневника? Не да почнат бар побой.
- Има сделка. - сега ли да го фрасне или после? - Та какво води хубави момиченца като вас, в не толкова хубаво местенце като тази дупка?

- Зависи какво продаваш. - Той гледаше нея, Люба пък гледаше ръцете му. Леля й беше разправяла, как може да ти пъхнат незабелязано нещо в напитката, в случай че в някакъв ден реши да отиде на бар. И защо. Та нямаше намерение да му даде този шанс. А и така не гледаше мазната усмивка. - Е? 
- Мога да ви уредя с прекрасни отвари за прочистване на ума, или пък за разсейване на мисли. Любовни може би могат да се намерят.. - Добре че не го гледаше и изпусна смигването. Добре за него и целостта на бара - Разбира се на добри цени за хубавици като вас.
- Гнусно Скучно..
- Нещо друго?
- Ами имам и доста интересни предмети.. Сега като те гледам - Изцяло игнорира Ари! Да не би да смяташе нея за по-големия балък? - Да не би да си вийла? - А не това било... може ли да си повърне в устата вече - Толкова красива, няма какво друго да е!
- Какво ти влиза това в работата?
- Всъщност много! Виждаш ли имам напълно легален бизнес - Мдааа сигурно. Може би, ако леля й не беше която е леля й.. Е като начало щеше да е свършила в канавка доста отдавна най вероятно. Но идеята й беше, че и такива глупости й беше обяснявала. Като цяло като се върне трябва определено да й благодари. Тогава ги смяташе за глупости... ама с тоя. - Модно списание е и си търсим модели за снимките. Нищо особено, някой друг костюм. Лесни пари за никаква работа!
- Кое е списанието?
- Все още е в обработка. Първи брой е в процес на създаване!
- Това звучи като да не можеш да си позволиш вийла за снимките.

- Е може да се измисли нещо.. специална отстъпка за специална красавица.

Исмаил щеше да е горд от самоконтрола й днес.
Още не е фраснала, подпалила, изкормила или урочасала никой! 

А много искаше поне докато не извади.. Книгите!

Дали някоя от тях беше въпросния дневник?
- Не е чаак толкова лоша идея. Моделстването имам в предвид. - Блях. Отвратителна идея е, ама какво да се прави. Трябваше да разбере кое са дневниците! Ари изгледа Люба в пълен ужас. - Но тази година в Мунгав ни е спряна кореспонденцията. Как ще се разберем за снимките?
- Оо може да се уреди лесно! Имам добри връзки там.
- А не, ако минава през други хора... не искаме наще да се усетят. - Ари успя все пак да вметне. Изглежда щеше да го кара мениджър, щом мазникът я игнорираше. Е и не е като да не беше вярно. Илияна щеше да му види сметката преди да каже зеле, ако самата Люба му беше оставила зъби за тая работа. - И ти определено не искаш те да разберат.
- Хмм да, да. Значи имам точното нещо!
- Какво е?
- Дневник в който може освен да си пишеш мислите, и да комуникираш с други хора. Ето как работи... - е момичетата знаеха как работи, но какво да се прави, ще мигат тъпо и ще слушат барем се усети. Все пак трябваше и да потвъдят че и двата дневника са пред тях - Човека с който искаш да си водиш дискретна кореспонденция трябва да има същия дневник.
- Този е единия, а кое е другия? - Когато си руса и малка е лесно да се правиш на тъпа, дори и да искаш да пребиеш някой в процеса. Получи подритване от Ари, изглежда почваше да й личи желанието за агресия - Ще ми покажеш ли как работи?
- Да разбира се! Ето тук пишеш, и в този излиза на същата страница.
- Я да видя.

Ари грабна единия дневник. Докато "търговецът" се обръщаше към нея, Люба дръпна този, в който мъжът пишеше.

Не му дадоха да каже нищичко повече.
Не го и фраснаха в крайна сметка. Но ако се забавеха можеше да успее да си прибере нещата както ги беше изкарал от нищото.
Боя може би друг път.

Но изчезнаха със звучно ПУК и с плячките си в ръце.