Индекс
50
0 т.
by @Максимилиян Шарков
Наближаваше коледната ваканция. Бях разстроена от това, че вийлите не ми позволиха да се прибера с Юлий, а и Лили вече много ми липсваше. Тя знаеше къде отивам, но никоя от нас не предполагаше, че ще остана тук заклещена за Коледа.
Нещата се усложняваха с всеки изминал ден. От Илияна не бях получила никакви положителни новини и предположих, че и тя е стигнала до задънена улица. Бях отчаяна. Но знаех, че Шаркови държат Министерството на Магията от години и няма как да нямат някаква информация за Задругата. И затова бях планирала да се измъкна от замъка и да се срещна със старото ми семейство, какъвто и да беше риска да ме преследват след това. Но трябваше да разбера какво знаят за плановете на им и какви са намеренията им спрямо училището? Как можехме да се борим срещу тях, ако не знаехме нищо?
Направих се на болна със заразна болест, която симулирах с една отвара. И вийлите се принудиха да ме изолират в самостоятелна стая. Вечерта сложих пак приспивателно в чая на вийлата ми пазач, направих илюзия на леглото все едно спа там и се измъкнах от тайно от замъка и от двора на училището. Чак когато стигнах до Призрачия лес можех да се магипортирам в Торбаланово. Знаех, че там е магазина за редки стоки на Шаркови и племенника ми Максимилиян го управляваше. Внимателно бях избирала с кой член на семейството си да се срещна - хем да има информацията, която ми трябваше и хем да не се нахвърли към мен с непростимите проклятия още на първата дума.
Стигнах до соварника на Торбаланово и набързо написах няколко реда за Макс:
“Скъпи племеннико, трябва да се срещнем спешно след час в бар Съновидение. На живот и смърт е. Носи бяла роза на ревера си.
Твоята леля.”
След това запечатах бележката с восък и капнах няколко капки кръв. Размахах пръчката си и направих кръвна магия. Така писмото ми можеше да се отвори само от човек, който ми е кръвен роднина и нямаше да може да попадне в чужди ръце.
- Занеси го много бързо и не си тръгвай, докато Шарков не го прочете.
Наближаваше коледната ваканция. Бях разстроена от това, че вийлите не ми позволиха да се прибера с Юлий, а и Лили вече много ми липсваше. Тя знаеше къде отивам, но никоя от нас не предполагаше, че ще остана тук заклещена за Коледа.
Нещата се усложняваха с всеки изминал ден. От Илияна не бях получила никакви положителни новини и предположих, че и тя е стигнала до задънена улица. Бях отчаяна. Но знаех, че Шаркови държат Министерството на Магията от години и няма как да нямат някаква информация за Задругата. И затова бях планирала да се измъкна от замъка и да се срещна със старото ми семейство, какъвто и да беше риска да ме преследват след това. Но трябваше да разбера какво знаят за плановете на им и какви са намеренията им спрямо училището? Как можехме да се борим срещу тях, ако не знаехме нищо?
Направих се на болна със заразна болест, която симулирах с една отвара. И вийлите се принудиха да ме изолират в самостоятелна стая. Вечерта сложих пак приспивателно в чая на вийлата ми пазач, направих илюзия на леглото все едно спа там и се измъкнах от тайно от замъка и от двора на училището. Чак когато стигнах до Призрачия лес можех да се магипортирам в Торбаланово. Знаех, че там е магазина за редки стоки на Шаркови и племенника ми Максимилиян го управляваше. Внимателно бях избирала с кой член на семейството си да се срещна - хем да има информацията, която ми трябваше и хем да не се нахвърли към мен с непростимите проклятия още на първата дума.
Стигнах до соварника на Торбаланово и набързо написах няколко реда за Макс:
“Скъпи племеннико, трябва да се срещнем спешно след час в бар Съновидение. На живот и смърт е. Носи бяла роза на ревера си.
Твоята леля.”
След това запечатах бележката с восък и капнах няколко капки кръв. Размахах пръчката си и направих кръвна магия. Така писмото ми можеше да се отвори само от човек, който ми е кръвен роднина и нямаше да може да попадне в чужди ръце.
- Занеси го много бързо и не си тръгвай, докато Шарков не го прочете.
Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).
