Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Среща с един черен магьосник

    Небесна Звездинова
    Небесна Звездинова
    Преподавател по Билкология, ръководител на дом „Южен вятър”
    Преподавател по Билкология, ръководител на дом „Южен вятър”


    Галеони : Среща с един черен магьосник Coin10 50
    Ниво : Среща с един черен магьосник Untitl37
    Статистики :
    Среща с един черен магьосник Streng10 Сила: 8
    Среща с един черен магьосник Shield10 Издръжливост: 2
    Среща с един черен магьосник Brain10 Интелигентност: 2
    Среща с един черен магьосник Runnin10 Ловкост: 6
    Среща с един черен магьосник Magic-10 Магия: 4
    Среща с един черен магьосник Clover10 Късмет: 6

    Среща с един черен магьосник

    Писане by Небесна Звездинова Сря Авг 30, 2023 8:51 am


    @Максимилиян Шарков



    Наближаваше коледната ваканция. Бях разстроена от това, че вийлите не ми позволиха да се прибера с Юлий, а и Лили вече много ми липсваше. Тя знаеше къде отивам, но никоя от нас не предполагаше, че ще остана тук заклещена за Коледа.


    Нещата се усложняваха с всеки изминал ден. От Илияна не бях получила никакви положителни новини и предположих, че и тя е стигнала до задънена улица. Бях отчаяна. Но знаех, че Шаркови държат Министерството на Магията от години и няма как да нямат някаква информация за Задругата. И затова бях планирала да се измъкна от замъка и да се срещна със старото ми семейство, какъвто и да беше риска да ме преследват след това. Но трябваше да разбера какво знаят за плановете на им и какви са намеренията им спрямо училището? Как можехме да се борим срещу тях, ако не знаехме нищо? 


    Направих се на болна със заразна болест, която симулирах с една отвара. И вийлите се принудиха да ме изолират в самостоятелна стая. Вечерта сложих пак приспивателно в чая на вийлата ми пазач, направих илюзия на леглото все едно спа там и се измъкнах от тайно от замъка и от двора на училището. Чак когато стигнах до Призрачия лес можех да се магипортирам в Торбаланово. Знаех, че там е магазина за редки стоки на Шаркови и племенника ми Максимилиян го управляваше. Внимателно бях избирала с кой член на семейството си да се срещна - хем да има информацията, която ми трябваше и хем да не се нахвърли към мен с непростимите проклятия още на първата дума. 


    Стигнах до соварника на Торбаланово и набързо написах няколко реда за Макс:


    “Скъпи племеннико, трябва да се срещнем спешно след час в бар Съновидение. На живот и смърт е. Носи бяла роза на ревера си.

    Твоята леля.”


    След това запечатах бележката с восък и капнах няколко капки кръв. Размахах пръчката си и направих кръвна магия. Така писмото ми можеше да се отвори само от човек, който ми е кръвен роднина и нямаше да може да попадне в чужди ръце. 

    - Занеси го много бързо и не си тръгвай, докато Шарков не го прочете.



    Среща с един черен магьосник Untitl15
    Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

    Ела Благоева and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Среща с един черен магьосник Coin10 60
    Ниво : Среща с един черен магьосник Untitl37
    Статистики :
    Среща с един черен магьосник Streng10 Сила: 6
    Среща с един черен магьосник Shield10 Издръжливост: 6
    Среща с един черен магьосник Brain10 Интелигентност: 6
    Среща с един черен магьосник Runnin10 Ловкост: 2
    Среща с един черен магьосник Magic-10 Магия: 8
    Среща с един черен магьосник Clover10 Късмет: 2

    Re: Среща с един черен магьосник

    Писане by Максимилиян Шарков Чет Авг 31, 2023 11:19 pm


    Докато финализираше сделката си с Олег Орлов. Младото момче искаше глава от змиерог със скъпоценен камък. Щяло да изглежда хубаво в стаята му, подробности от които Шарков нямаше нужда. Това, което го интересуваше бяха парите на които се бяха споразумяли тъй като змиерогът не се намираше на територията на България. Беше част от фауната на Северна Америка и бе класифициран като изключително опасен. Но нямаше нещо, което парите да не можеха да купят. Шаркови имаха връзки навсякъде и щеше да бъде лесно да се сдобият с точно тази поръчка.
    Това обаче не бе важно, важното бе какво се случваше междувременно – една сова летеше пред магазина му и сякаш търсеше начин да влезе. Такъв нямаше, витрините не се отваряха, офиса му нямаше прозорец. Въздъхна. На кой му е притрябвало да му праща писмо сега? Тук?
    Отвори вратата, а трътлестото птиче влетя вътре. Тези номера обикновено ги правеше сестра му, нямаше кой друг да е.
    - Разчитам на вас за главата. - Олег подметна надуто след което си тръгна, оправяйки якичката на костюма си. Макс не му обърна внимание, а Нета си записваше някакви неща на листче свързани с поръчката на момчето.

    Младият Шарков взе плика от совата и отиде в кабинета си. Почерка не му беше познат. Затова преди да го отвори реши да приложи няколко защитни заклинания на себе си и на стаята. За всеки случай.
    Загледа се в печата, беше необичаен. Нещо в него го привличаше по интересен начин, но на пръв поглед под лампата изглеждаше като нормален восък. Счупи го и извади писмото. Три кратки изречения. Подписани от незнаен за негов човек. Това го напрегна, гръбнакът му се изпъна, а устните му станаха права линия. Коя аджеба беше леля му!?

    Стоеше и мислеше, гледаше текста. Звучеше му като капан. Но нямаше идиот с толкова малко мозъчни клетки в България за да тръгне срещу Шаркови. И за какво му беше бяла роза? Да си я закачи по-късно на москвича?
    А за последното само по себе си Шаркови имаха интересна история – преди години баща му бил намерил един магсквич на име Мара (магически москвич кръстен на създателката), който и до ден днешен стоеше в гаража, като бе един от най-ценните черни предмети на Старият. Седеше и й говореше денем, че и нощем. А тя отговаряше. Баща му взе казваше „заведи Мара в Торбаланово, там й харесва“. Ще кажете, че за колата се грижеше повече от колкото за жена си и децата си взети заедно. Но... и това бе друга история (доста срамна при това, Шаркови и магскчив..), която нямаше общо с мистериозното писмо. Единственото общо между двете бе баща му. Трябваше да говори с него преди да предприеме каквито и да е действия.

    Използва летекод, който имаше за спешни случаи към семейното имение и за нула време бе пред офиса на баща си. Преглътна шумно буцата появила се в гърлото му и оправи вратовръзката. Изтупа костюма си, сякаш имаше от какво да го чисти , и оправи ръкавелите.
    Почука, преброи до три, чу „влез“ и се подчини на заповедта.
    - Максимилиян. - да бе, все едно имаше и още един син, който изглеждаше по същия начин. Двама като Макс щяха да бъдат твърде много на това семейство, или този свят. - Дано имаш добра причина да прекъсваш работата ми.
    Разбира се, не го нарече „синко“, нещо за което душата на Макс копнееше. Тази титла щедро се използваше за братята му, но не и за него. От него винаги се очакваше повече от другите...
    - Писмо. - подаде му листчето хартия.
    - Писмо? Мисля, че съм те научил как да водиш кореспонденция, Максимилиян. Преди години. - беше изречено почти с надсмешка от което нещо в Макс потрепери, но той само изпъна гръб и продължи да гледа баща си, докато сърцето му се свиваше. Знаеше, че това тук – да му каже, бе правилното нещо. Така трябваше.

    - Това искаш да го погледнеш, повярвай ми.
    Старият изруга, извади някаква стъкленица от шкафчето на бюрото си и капна върху печата. Червеното стана златно на места. Втора ругатня.
    - Кръвна магия. - изрече Макс, като този ритуал му беше познат. - Коя е тя... леля ми? И какво може да е толкова спешно?
    Баща му го изгледа кисело, сякаш младото момче бе изяло последното парче торта. Стареца беше станал доста докачлив напоследък (сиреч последните 20 години).
    Личеше си, че по-възрастният се бореше с това да каже ли на синът си за какво иде реч. Премляскваше нервно, барабанеше по бюрото. Извади лула. Да, в напрегнатите моменти старият Шарков пушеше, но на синът си не позволяваше. И това му подейства като още един удар.
    Макс погледна настрани, като задържа дъха си. Нямаше нужда от това да усеща тютюна и димът, желанието му и за двете бе твърде голямо от както ги бе отказал. Бе неговият наркотик за който копнееше, който сънуваше и за който живееше. А дори не можеше да го има.
    - Името й е Кала. Една... една вакханка проми мозъка на баща й. Тя беше резултат от тази нечиста афера. Вярваше се, че е умряла преди години. Проклетата му куч-
    - Схванах. Ще се срещна с нея.
    - Никъде няма да ходиш! Ако й трябва нещо сама да се оправя. Дяволите да я вземат! Тя не е една от нас вече. Ако ще се виждаш с нея то ще е за да я довършиш, ясен ли съм? Ясен ли съм, момче?

    Двамата се гледаха в продължение на няколко минути. Макс не смееше да противоречи, но не смяташе, че баща му е прав. Усещаше, че тази среща ще бъде от значение.
    - След като е инсценирала смъртта си, но сега ни изпраща това писмо, е нещо важно... с цялото ми уважение, татко. - старият не бе глупав, знаеше ,че синът му има право. Но и той не искаше да го признае. Въртеше лулата си в уста и махна с ръка.
    - Отиваш от името на семейството. Разбираш за какво иде реч и ще ми докладваш. Дума по дума. Ако тя опита нещо... убий я, на място. Не ме карай да ти припомням как работи тази магия, момко.
    Авада Кедавра не му беше чужда. Ако се налагаше щеше да я използва. Затова кимна покорно и изслуша още няколко напътствия, включително това да не носил никакви си тъпи рози и описание на дамата му. Щеше да я открие, преди тя да открие него. Ако не се бе променила от тогава, което си бе преди почти 25 години.

    Бяла роза на ревера не сложи, но купи една. Все пак щеше да се вижда с дама, била тя и леля му, която не познава. За негов ужас, докато вървеше  към „Съновидения“ се засече с други две познати фигури. Дуо И(сега ти е...майката).
    - Макс, срещичка ли имаш? - Илияна му смигна от галерията си, докато Полязова до нея пушеше от лулата си и му смигна.
    - С бодлите? - подметна Иглика.
    - Приятна вечер и на вас дами. - подметна кой, като докосна косата си и поклати глава. Чу хихикането зад гърба си. Тези двете бяха опасни щом се съберяха заедно на едно място, а напоследък май им ставаше навик.

    Влезе в бара, огледа се. Като човек работещ наоколо и един Шарков, хората го разпознаха. Някои му направиха път, той обаче търсеше едно определено лице. Една снимка му бе показана, стара. Но знаеше, че търси златисти коси. И красиво лице, след като във вените й течеше кръв на вийла.
    Приближи се до бара и я забеляза, имаше чаша пред себе си. Прозрачна течност. Подсмихна се леко.
    - Това предполагам е за вас. - постави розата до нея. - Още едно за дамата и уиски без лед за мен. Максимилиян Шарков, но вие вече знаете това. Аз обаче нямам честта да ви познавам.
    И в типичният си маниер й подаде ръка за да поеме нейната и да я целуне, ако тя му позволеше. В главата му обаче оставаше мисълта, че трябваше да направи това тук както трябва. За да накара баща си да се гордее с него. Поне веднъж.

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:17 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!