Влажният въздух правеше статичното електричество по кожата й по осезаемо.
Но поне имаха приятна музика в акопанимент.
Песента на Аугореят се разнасяше из целия коридор. Люба бе седнала възможно най-близо до тъжната птица. Все пак толкова много хора я избягваха, беше перфектното скришно място.
Но защо викна само Вих?
Спокойно можеха да се съберат тримата с Игнат и да обсъдят правенето на пръчката. Дали ще я поправят, пренаправят или ще е изцяло нова. Какво трябваше за изцяло нова пръчка? Изобщо трябваха ли им частите на старата пръчка? Искаха ли да ги ползват?
Особено със спомена който носеха със себе си?
Ако... носеха нещо в себе си. Тя щеше да прегледа каквото е истанало от дървесината. Игни щеше да каже за останалото. Можеше и да може да изкара нещо като информация от старата пръчка.
Въздъхна.
Твърде много въпроси. А тя имаше само материал. Може би и Вих имаше такива. Въпроси. Не се бяха виждали отдавна, покрай всичко което се случваше. Пък и той си беше намерил Ина.
Дали да му каже за Игнат?
Какво да му каже, като нямаше нищо. Още не му беше казала "да". Не можеше. Освен шанса да е омагьосан, въпреки че вече само като споменеше думата Ирина се подготвяше да я удуши собственоръчно, висеше и Илиян.
Това, което ставаше с него.
Не искаше нещо такова да стане и с Игни. Нямаше да го позволи, но и трябваше да се погрижи за другото момче. Поне да го изкара от калта, в която го е навряла.
Чу стъпки.