Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+10
Арина Орлова
Ян Маджаров
Яна Вълканова
Алина Старков
Игнат Зеленогорски
Люба Бюлбулева
Исмаил Колимечков
Бранимир Даргов
Вихрен Вокил
Лилиян Кардамова
14 posters

    Панаир на Суетата

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 56
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl40
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 16
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 26
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 22
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 6
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 20
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 14

    Панаир на Суетата

    Писане by Лилиян Кардамова Съб Авг 26, 2023 2:01 am


    Панаир на Суетата Gold__10






    Едвам беше прекрачила прага на дома си за коледната ваканция и майка й я хвана на едно безкрайно приготовление. Поне жената бе твърде заета да забележи, че голяма част от дрехите на дъщеря й миришеха на Даргов цигари, не че елфите нямаше да се погрижат за това. Поне се надяваше. Нейните собствени опити да унищожи аромата се бяха оказали плачевни. Добре, че синката от ухапването му поне беше почти изчезнала - едно "спах накриво" замазваше положението достатъчно бързо, че да не й се налага да го обсъжда. Каква му беше тази обсесия да я хапе? И всеки път! Тамън беше минало зачервяването и той изникваше като призован.

    Е тук може би щеше да си почине малко.

    След събитието разбира се. Там трябваше да ходи наляво надясно подир майка си, да се усмихва и да мълчи. Сякаш беше на пет. Всъщност не баш. Сега се очакваше от нея да поддържа културен разговор, ако бъде заговорена и усмивката й да не бъде твърде широка. Ъгх, щеше да е дълга вечер.
    Преди не й ли харесваше?
    Може би просто бе уморена, новият учебен режим беше тежък, но интересен. Разбира се нямаше да каже това на баща си, или щяха да измислят нова група специално за нея, още преди да си е довършила изречението.




    За събитието, майка й бе подготвила Черната зала - великолепна и огромна стая от цяло парче черен мрамор със златисти жилки. Харесваше я. Изглеждаше сякаш се реят сред звездите, особено нощно време, когато през прозорците се виждаше само нощното небе. Нищо изненадващо - нейната рокля също вече беше подготвена. Специално да изпъква в мрака.
    Бяла със сребърни елементи.
    Както обикновено.

    Майка й беше в черно. 

    Определено започваше да се чувстваше като мръвка за продан.



    @Вихрен Вокил @Арина Орлова @Исмаил Колимечков @Ина Янакиева @Яна Вълканова @Игнат Зеленогорски @Маришка Боршош и всеки, който смята, че би бил поканен на снобарско събитие. (или доведен от поканен като @Бранимир Даргов от Вихрен)

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Сандър Викторович, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 111
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl42
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 42
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 26
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 42
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 32
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 42
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Панаир на Суетата MangoПанаир на Суетата TomatoПанаир на Суетата AppleПанаир на Суетата EmeraldПанаир на Суетата CinnamonПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата BlueberryПанаир на Суетата SausageПанаир на Суетата RubyПанаир на Суетата PearПанаир на Суетата CabbageПанаир на Суетата PizzaПанаир на Суетата BaconПанаир на Суетата ChiliПанаир на Суетата ChocolateПанаир на Суетата TuttifruttiПанаир на Суетата Diamond

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Вихрен Вокил Съб Авг 26, 2023 7:01 pm


    - Не чете ли поканата? -  в гласа ѝ се четеше остра нотка, но не и недоволство.
    Сестра му Синаница стоеше на прага пред открехнатата врата на стаята му, докато оправяше вратовръзката си в цвят бордо.
    -  Четох я –  заяви с абсолютно безразличие, като продължи да връзва аксесоара върху черната си риза. -  Не виждам ти да си с черна вратовръзка -  отбеляза, оглеждайки тъмночервената ѝ рокля. -  Пък и нямаше да подхожда на ризата ми.
    - Можеше да смениш ризата -  похвърли сестра му и кимна към гардероба с вдигнатата си на висок кок коса.
    - Не, идеална е. Подхожда на траурното ми настроение – отново прецени вида на Син. -  Подхождам и на теб.
    - Няма да те питам дали познаваш цветовете -  върху устните на момичето се появи съучастническа усмивка. -  Но да знаеш, че на мама няма да ѝ хареса.
     -  На мен също не ми харесва, че трябва да присъствам на този фарс -  промърморва недоволно, докато се справя със сребърните закопчалки на ръкавелите си. Елекът в същия цвят като вратовръзката го очакваше на закачалка. Поне със Син бяха избрали дрехи в един тон.
     
    На няколко пъти се опита да убеди родителите си, че могат спокойно да отидат без него. За разлика от сестра си,  която изгаряше от желание да показва новите си рокли, той изобщо не обичаше подобни събития. Допълнително го изнервяше факта, че се бе опитал да говори със семейството си за положението в училището, но единственият отговор, който получи бе, че не могат да си позволят да оспорват решения на Задругата, защото вероятно са съгласувани с Министерството. Положението в момента било сложно и не можели да се компрометират с конфронтации.  Неудобните въпроси можели да се използват срещу тях, а не бивало да дават на Шаркови начин да ги превърнат в мишена. Разбира се, предложиха му решение – да се премести в Бобатон при сестра си. Евентуално в Хогуортс. Дурмщранг не бе предпочитана дестинация за семейството. Изобщо не разбираха, че Вихрен не искаше да се мести, а да спре произвола на вийлите и ужасните практики, на които бяха подложени приятелите му.
     
     
    Сестра му го изгледа със съчувствие и му се усмихна тъжно, докато го наблюдаваше как довършва облеклото си.
    ­- Мария-Антоанет е настояла пред мама да присъстваш -  нещо недоизказано остана в думите ѝ, но Вихрен разбра какво е щом срещна тъжните ѝ зелени очи – в техният патриархален свят жените бяха средство за постигане на цели.
     Явно художникът за момента  успяваше да се впише в целите на въпросната дама. Колко жалко, че трябваше да я разочарова. 
     
    Още щом разбра, че присъствието му е „силно желателно”, изпрати кратка бележка на Даргов с ясно послание:
    „Канен съм на гости у Кардамови. Не търпят отказ.
    Идва ли ти се?”
    Бе попитал майка си дали може да доведе приятел.
    - Колимчекови са поканени, Исмаил ще е там.
    - Ще си изненадана, но имам и други приятели.
    - Добре, стига да се държи прилично.
    -О, да! Изключително прилично -  бе се ухилил доволен.
     
    Погледна се за последно в огледалото и щом установи, че всички детайли са изпипани, поднесе сгънатата си в лакътя ръка към сестра си.
    - Ще тръгваме ли? Даргов трябва да пристигне всеки момент -  бе изпратил домашният им елф да го магипортира до къщата.
     
     
    За улеснение на всички, фамилия Вокил:
    • Синаница Вокил – тъмнокоса, зеленоока, на 17 години, учи в Бобатон.
    • Ярослав Вокил – рижава коса, сини очи, 47 години, мълчалив, не харесва нечистокръвни магьосници и лоши обноски.
    •Малтѝца Вокил – тъмнокоса, зелени очи, много взискателна към децата и добрите маниери.

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Исмаил Колимечков, Люба Бюлбулева, Маришка Боршош, Ина Янакиева and Игнат Зеленогорски харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 170
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl40
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 26
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 18
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 20
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 18
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 30
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 20

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Бранимир Даргов Нед Авг 27, 2023 5:08 pm


    Да имаш съквартирант от знатна фамилия бе полезно. Съквартирант от знатна фамилия с когото можеш да си размениш една-две думи още по – полезно. И когато същият този съквартирант те канеше на фенси прием, като този на Кардамови, знаеш, че си уцелил шестица от тотото.

    Даргов, за разлика от останалите присъстващи, не бе от стар магьоснически род. Дори не бе чистокръвен магьосник и, ако питате тях – всички тези префърцунени аристократи – той дори не трябваше да бъде тук.
    Но за техен ужас – беше! В компанията на Вокил и очарователната му сестра, която го гледаше с нескрито любопитство, но и доза съмнение. Малко като мръсно бебе коте, което си намерил в боклука.., ама не си много сигурен дали е коте, опосумче или енот.


    Като се изключи магипортирането с домашно духче, което те е хванало за крака, защото разликата във височините ви е твърде осезаема и начина по който вътрешностите му се бяха обърнали от това, то всичко друго беше перфектно. Перфектно? Каквото и да значеше това.
    Бранимир беше леко пропуснал дрес кода „вратовръзка“, защото това не го интересуваше и бе надянал една папионка, леко кривнала на една страна. Но поне бе облечен официално. Нямаше да засрамва... себе си, на първо място. Фамилията си на второ и поканилото го другарче на трето. Не че му пречеше да се появи по зелени шорти на палми, но тогава сигурно щяха да го изнесат от там на секундата, или дори да не го допуснат до префърцуненото събитие. А той си имаше своя малка задача на този прием. Малкото, досадно Лиленце.

    Само при мисълта устните му се разтеглиха в усмивка. Но скоро между тях се настани цигара, като затърси запалката си.
    - Ще пушите? Тук? - попита го сестрата на Вокил.
    - Проблем ли е? - на него не му беше проблем. Никога не се съобразяваше с никого и нищо щом станеше дума за цигарите му.
    - Опасявам се, че е. - изрече друга по-възрастна дама (която и да бе, не му пукаше), която хвана папионката му и започна да я оправя, а той преглътна желанието да я плесне през ръцете, затова пък издиша част от дима на току що запалената цигара в косата й, докато тя премахваше два-три косъма котешка козина от сакото му.
    - Ще ни намеря нещо с което да не ни е топлкова скучно. - каза той на Вихрен, като потупа леко връхната си дреха, където бе скрил малка, плоска манерка с уиски, което да си добави към каквото и да си вземеше. Съмняваше се, че червенокосият ще откаже питие, след като трябваше да бъде тук довечера. За него този прием изглеждаше като мъчение, изписано бе на лицето му, но за Даргов... бе възможност, а и забавление. Него никой не го следеше какво ще направи.

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Исмаил Колимечков, Маришка Боршош and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 19
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl41
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 58
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 32
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 72
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 50
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 44
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : Панаир на Суетата PearПанаир на Суетата WatermelonПанаир на Суетата MangoПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата EmeraldПанаир на Суетата AppleПанаир на Суетата ChocolateПанаир на Суетата CinnamonПанаир на Суетата TomatoПанаир на Суетата CabbageПанаир на Суетата RubyПанаир на Суетата BaconПанаир на Суетата HoneyПанаир на Суетата TuttifruttiПанаир на Суетата Cabbage 

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Исмаил Колимечков Нед Авг 27, 2023 10:02 pm


     - Защо не вземем и тризнаците?
     - Не. Още са неконтрулириеми. 
     - Готов съм. 
     - Изтупал си се. Да нямаш интерес? - баща му огледа костюма на най-старшия си син. Николай Колимечков, по фамилия Радев, беше огромен в сравнение със сина си, който имаше по-висока и тънка снага.  
     - Чакай. - майка му, Радина Колимечкова, мина, за да прибави червените цветя в джоба му. - Сега вече си по-хубав. 
     - Благодаря, мамо. - отвърна спокоен Исмаил. Беше поредния прием, поредната работа по време на Коледната ваканция. Ваканция, която Исмаил прекарваше или навън или в стаята си. Опита се да обясни на родителите си за вийлите, за пчелите, за пръчката си. Отказа се още щом каза, че режима се е стегнал. "Няма лошо да знаете как да се защитавате, а и нас са ни обувавали вийли." каза спокойно майка му. Ис искаше да се развика, че надали е било по-същия начин, надали са раздрали приятелите му така, надали са минали отгоре им така, надали са страдали по същия начин, но знаеше, че лаеше по грешно дърво. Вместо това реши да направи умното нещо и да си замълчи. Магипортираха се до там.
     - Отивам при Вихрен и Синаница.
     - Добре. - поне не му ходеха по потите, въпреки че бяха усетили, че нещо не беше наред. 

    Да намериш червената коса в морето от тъмни и светли прически. Аристократите не си боядисваха костите, не гримираха твърде силни, всичко беше естествена красота. Ис се сещаше само за едно момиче, което можеше да се появи с различен цвят и това го караше да се усмихне. Духът на приятелите му се оказа костелив орех за вийлите. 
     - Хей, Ви, хей, Сиси. - появи се зад брата и сестрата. Вече беше взел чаша с шампанско и огледа третото момче в групата им. Даргов, съквартиранта на Вихрен. Интересно. За какво би поканил него? - Охо, Даргов. Джинкс. - посочи папионката на момчето. 
     - Не съм ти Сиси и тримата сте идиоти, нима не видяхте дрес кода. 
     - Съмнявам се някой да направи проблем как сме облечени, освен теб... Сиси. 
     - Отвратителен си, Ис. - Колимечков повдигна рамене и погледна Бранимир. Поне си имаше другарче за пушене. 
     - Още кой чакаме? Тервел? Арина?
     - И Лилиян. - отвърна Бранимир. О, вярно, че приема беше на нейното семейство. Само, че Исмаил не беше в избора на годеж за малката. Каквото и да се говори за аристократите, Колимечкови бяха пчелари, а това беше много далеч от повечето аристократи. Неговото семейство реално работеше. 
     - Това обяснява едно-друго. - не можеше да повярва, че Вихрен е взел някой със себе си. И то не Ина. 
     - Ти защо си сам? - повдигна вежда изпитото момче. 
     - За какво да го причинявам това на някой? - отвърна му Ис с усмивка. С ръка посочи целия измислен гала мястото. - Е, имаме ли план за тази година? - обърна се направо към Вихрен и Сиси. 

    ----------------------------------------------------------------
    Радина Колимечкова - висока, тънка, снажна, Ис се е метнал повече на нея като структура, говори по-малко;
    Николай Колимечков - усмихнат и висок исполин, сини очи, широка усмивка, спокоен;

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Маришка Боршош, Максимилиян Шарков and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 111
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl42
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 42
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 26
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 42
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 32
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 42
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Панаир на Суетата MangoПанаир на Суетата TomatoПанаир на Суетата AppleПанаир на Суетата EmeraldПанаир на Суетата CinnamonПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата BlueberryПанаир на Суетата SausageПанаир на Суетата RubyПанаир на Суетата PearПанаир на Суетата CabbageПанаир на Суетата PizzaПанаир на Суетата BaconПанаир на Суетата ChiliПанаир на Суетата ChocolateПанаир на Суетата TuttifruttiПанаир на Суетата Diamond

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Вихрен Вокил Пон Авг 28, 2023 6:28 am


    - Да се държите прилично поне веднъж? -  подхвана сестра му, която наистина изпитваше удоволствие да се показва в целия си блясък на подобни събития. -  За разнообразие да не съсипвате вечерта? -  продължи с явно раздразнение в гласа си първородната Вокил, която познаваше двете момчета прекалено добре, бе ѝ се наложило да израсне около тях или да слуша мрънкането на родителите си за поредните им подвизи. Имаше си изградена представа за хората, с които обикновено се събираше брат ѝ – предимно обявени за неподходящи от семейния съвет – затова в момента гледаше и Даргов с известно подозрение. Какви ли щеше да ги сътвори той, едва ли бе случаен избор за покана.
    - Ох, Сиси! -  Колимечков театрално притисна ръка към сърцето си. -  Нарани чувствата ми! – широката усмивка на рошавият ясно показваше точно колко са наранени въпросните му чувства.
    - Не ме наричай Сиси! -  почти бе просъскала тъмнокосата, в отговор на което усмивката на Исмаил сякаш се бе разтегнала още повече, ако изобщо имаше накъде, а в очите му грееше предизвикателство.
    - Не, Син -  Вихрен се притече на помощ на приятеля си. – Да се държим прилично никога няма да бъде част от плана -  знаеше какво е отношението на сестра му към Колимечков, момичето вярваше, че му влияе зле, а рижият не бе сигурен кой от двамата влияе повече на другия напоследък. -  Не и докато ни принуждават да присъстваме на тия циркове -  допълни накрая и отпи от чашата си с шампанско, намигайки съзаклятнически на Даргов, който май едва сега осъзнаваше в какво точно се  бе забъркал, но художникът не се съмняваше, че щеше да му хареса.
    - Непоносими сте! -  заключи момичето и трите момчета отново я удостоиха с усмивки.
    - Знаеш какво казват, Сиси, с какъвто се събереш…  -  недовърши закачливо Исмаил.
     
    Залата бе започнала да се пълни с хора. Лица, които Вихрен бе гледал до втръсване през целия си живот. Елитът на българските магьосници не бе особено голям, всички се познаваха или поне се знаеше кой кой е.  Списъкът с гости рядко се променяше, затова никой от присъстващите не предизвикваше особен интерес у рижото момче.
    - Очаквах да поканиш друг -  подметна небрежно Исмаил, все още оглеждайки невярващо високия. – После ще ти покажа къде се пуши, Даргов -  проявяваше се като добър домакин, понеже бе запознат с мястото, а и с прословутите навици на Бранимир.
    - Нима има някой друг, когото брат ми да покани? -  любопитството на Синаница се изписа по цялото ѝ лице, докато въпросът накара Вихрен да се задави с шампанското си.  Не бе споменавал на никого за Ина, не искаше да я подлага на ужаса от срещата с всички тези хора, с тесногръдието, лицемерието…  Нямаше да ѝ причини подобно изживяваше. Би го спестил и на себе си, но уви.
    - Дори да има, кой ли би казал точно пък на теб, Сиси? -    усмихна се невинно рошавия.
    - Знам ли, например… -  очите на Синаница се плъзнаха по множеството.
    - Нашата малка клюкарка Лилиян ли търсиш? -  усмихна се услужливо Вихрен и забеляза как до него Даргов се напрегна.
    - Не я наричай така! -  сряза го сестра му.
    - Ще спра, когато престане да е такава -  не ѝ остана длъжен Вихрен.
    - Охоооооо, я виж кой пристига! -  прекъсна малката им семейна свада Исмаил.
    Вихрен усети как пръстите на сестра му се стягат около лакътя му, докато главите на четиримата се обръщат към входа на залата.

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Исмаил Колимечков, Люба Бюлбулева, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 256
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl41
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 52
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 46
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 52
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 52
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 60
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Панаир на Суетата TomatoПанаир на Суетата CabbageПанаир на Суетата BananaПанаир на Суетата PizzaПанаир на Суетата HoneyПанаир на Суетата AppleПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата PearПанаир на Суетата WatermelonПанаир на Суетата EmeraldПанаир на Суетата SausageПанаир на Суетата BlueberryПанаир на Суетата CheeseПанаир на Суетата ChiliПанаир на Суетата MangoПанаир на Суетата TuttifruttiПанаир на Суетата CinnamonПанаир на Суетата RubyПанаир на Суетата ChocolateПанаир на Суетата Diamond

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Люба Бюлбулева Пон Авг 28, 2023 8:00 am


    - Ама сигурен ли си че искаш да ходиш с мен?
    - Да.
    - Ама, Игни, аз съм вийла.
    - Не те каня защото съм омагьосан!
    - Не това. Ще те гледат лошо.
    - Голяма работа.
    - Ама..
    - Можем да си тръгнем в момента, в който кажеш. Или изобщо да не ходим..
    - Е поканен си..

    Минаваха дискусията за пореден път преди коледната ваканция. Не беше спор. Просто... Трябваше да пита отново Ирина за всеки случай. Защо пък би искал да ходи с НЕЯ, ако не го е омаяла? Не че не й се ходеше, всъщност учудващо, но искаше да види какво толкова представляват тези събития! Сигурно беше от тъпата рокля, вкарва й идеи в главата. Поне знаеше, че ако е скучно събитието, нямаше да е толкова зле защото беше с Игнат. 




    - Сигурен ли си?
    - Аз съм добре. Искаш да си тръгваме ли?
    - Е не сме влезнали дори! Ама сигурен ли си, че не те излагам? -
    Не беше облечена съвсем по дрес кода, може би все пак трябваше да се пробва да сложи рокля. Но пък полата панталон й беше много по-удобна от онази абоминация, която трябваше да носи през учебната година, а и имаше джобoве! А след като разкрасиха и копчетатата на кремавата копринена блуза с малки пуя цветчета, Илияна потвърди че е готова. Визуално. - Може би все пак трябваше да съм по офциална?

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

    Игнат Зеленогорски
    Игнат Зеленогорски
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 50
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl37
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 2
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 2
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 8
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 2
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 8
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 4

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Игнат Зеленогорски Пон Авг 28, 2023 10:40 am


    Мразеше подобен тип събития до дъното на душата си, защото откакто се помнеше, все го караха да присъства. Няма значение, че не искаше, няма значение, че умираше от скука, като отроче на баща си от него се очакваше да бъде там. Този път никой не очакваше нищо от него, баща му не му изпрати писмо, с което да го уведоми, че очаква да го види там (понеже самият той бе заминал на почивка на Сейшелите с лю… жена си), общо взето, можеше спокойно да пропусне. Обаче странно, най-вече за него, не искаше да пропуска.

    Все пак най-красивото момиче на света бе до лакътя му и му се усмихваше, въпреки че я бе домъкнал със себе си на този панаир. Изглеждаше ослепително, въпреки че според Игнат Люба би изглеждала така дори облечена в чувал за картофи и с колан от парче сезал с нанизани капачки от лимонада по него. Във всеки случай не можеше да откъсне поглед от нея, сякаш ако го направеше, тя щеше да се стопи в сребриста мъгла, а идеята да не усеща топлата ѝ длан на свивката на лакътя си го изпълваше с тъга, открадната от бъдеще време.

    При влизането им в залата някои от разговорите затихнаха и това го накара да се почувства некомфортно, но стоически не промени физиономията си. Само подръпна възела на черната вратовръзка и приглади кърпичката, стърчаща от джоба на костюма, който по някаква странна случайност бе в тон с облеклото на дамата му. Все пак голяма част от детството му бе преминала в подобни помещения, можеше да се каже, че е отгледан от паяците под масите на зали за събития (сигурно затова бе такъв темерут).

    Не беше подготвен обаче за няколкото чифта момчешки погледи, които се забиха в него като стрели от арбалет почти осезаемо. Вихрен Вокил и Исмаил Колимечков изглеждаха готови да се впуснат в преследването му в някоя гора, а Боримир се усмихваше криво, сякаш искаше да каже „май загази, братле“.

    Приятелите ти – промълви с ъгълчето на устата си към Люба – Май не ме харесват много…
    - О, нищо им няма, просто не знаеха, че ще дойда с теб - де да звучеше толкова убедена, колкото си мислеше, че е...

    Ако трябваше да бъде честен, той също не знаеше, така че можеше да прояви разбиране. Въпреки това бе нащрек, като животно, попаднало твърде близо до хората и наясно какви опасности крие подобно нещо.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Маришка Боршош, Ина Янакиева, Атсу Оттах and Арес Морев харесват този пост.

    Алина Старков
    Алина Старков
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 8
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl37
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 4
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 14
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 16
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 6
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 2
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 4

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Алина Старков Пон Авг 28, 2023 12:53 pm


    - Алина готова ли си. Ще закъснеем за приема при Кардамови. 
    - Няма да идвам, не разбрали вече - каза възмутено Ал на леля си Зумбюля.
    - Как няма да идваш? - каза леля и възмутено. - Старков е уважавана стара магьосническа фамилия. Ние винаги сме били канени на такива тържества. Дори и когато баща ти ни посрами и избяга в Америка с онази пачавра майка ти.
    - Не говори така за майка ми - момичето изкара пръчката си и я насочи към възрастната жена. 
    “Да я ухапя ли?” попита Лейди.
    “Ухапи я, не ми пука за нея.”
    - Това, че не мога да говоря парсел не значи, че не го разбирам. Укроти змията си или ще получиш наказание. Няма да да ти харесва, обещевам ти. А сега иди като добро момиче махни си пиърсингите и си прикрий татуировките с магия за блясък. Искам да изглеждаш перфектно на приема. 

    Алина беше бясна, когато влезна в стаята си и искаше да потроши всичко, но не можеше да противоречи на леля си. Оставаха и само 9 месеца и две седмици до рождения й ден до навършването на 17 годишнината и щеше да бъде свободна от префърцунено семейство Чакърови. Леля и е забравила какво да бъде Старков, сплотеността и семейната обич, която винаги е чувствала между майка си и баща си. Той не беше успял да запази кръвта си чиста, но беше щастлив до сетния си дъх.

    След като момичето се успокои направи това, което леля и поръча, но като малък бунт си облече  черната рокля с увита около нея сребърна змия от диаманти. 
    На вратата и се почука и без да изчака в стаята влезе братовчед й Дамян - високо момче с тъмна коса и студен поглед.
    - Чакат те. Идвай! - нареди и той с най-ледения тон в гласа си.
    Алина го мразеше още от първия път, когато се запознаха и той се опита да й дигне полата. Тогава тя го беше прокълнала да излизат гущери от устата му и момчето никога не го забрави. 
    Момичето последва с нежелание братовчед си в антрето. Там я чакаше цялото семейство. Леля и я хвана за ръка и след малко двете се магипортираха пред една префърцунена къща. Бала беше точно това, което Ал очакваше, но имаше няколко познати лица от училището й. 
    - Дръж се прично - изсъска леля й.
    ____
    Семейство Чакълови:
    Зубюля Чакълова - красива жена с черна коса и сини очи
    Мегдан Чакълов - дебел магьосник с мустаци, който си прави неприлични шеги
    Дамян Чакълов - 21г. тъмнокос, със сини студени очи, мълчалив 

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Маришка Боршош, Ина Янакиева and Арес Морев харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 31
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl40
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 18
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 16
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 14
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 10
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 22
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Панаир на Суетата PearПанаир на Суетата MangoПанаир на Суетата SausageПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата EmeraldПанаир на Суетата CabbageПанаир на Суетата Chocolate 

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Яна Вълканова Пон Авг 28, 2023 1:09 pm


    @Ян Маджаров нося


    Какво правим тук?
    Не знам. Искаш ли да си ходим?
    Не знам. Ти искаш ли да си ходим?
    Не знам.

    Този разговор проведоха Ян и Яна, докато се чудеха дали да влязат в залата, събрала немалко количество важни клечки и изтъкнати аристократи, както и техните деца. Сигурно се чудите при това положение какво правят тези две геймърчета, състезаващи се за приз „Враждебна вежда №1“ откакто се познаваха, тук? Яна беше поканена, поради това, че бе чистокръвна, а Ян беше поканен, защото тя нямаше намерение да отива без него. Родителите ѝ пък бяха решили, че нейното присъствие ще е достатъчно да отсрами Вълканови, понеже най-откровено не им се ходело, но тя да се забавлявала и умната.

    В резултат на това, сега ѝ се струваше по-добра идея да зарежат всичко това и да отидат някъде да пият горещ шоколад и обсъждат последните игри, които бяха излезли, докато тях ги мъчеха в „Мунгав“, но вече се бяха привели във вид. Освен това беше тъпо да бият път дотук само за да си тръгнат, без дори да са видели за какво иде реч. Все пак човек не всеки ден ходи у Кардамови. Пък и голяма част от приятелите им щяха да бъдат там, може би нямаше да е пълна скука?

    И като казах „нагласили“, Яна бе оставила майка ѝ да се пребори с косата, която обикновено имаше свое мнение за нещата и да я вчеше с някаква помада, която я направи лъскава и спускаща се на гладки вълни, вместо обичайната бъркотия. Роклята, в която се съгласи да се напъха след дълго убеждаване бе мастилено синя като нощно небе и полата ѝ бе покрита с малки искрящи звезди, които се движеха, а над тях имаше прозиращ син плат. Нагоре не бе нищо особено с буфан ръкави от прозрачен тюл, което караше кожата на ръцете ѝ да настръхва. За сметка на това си беше обула кожени кларкове на равна подметка, които лесно се скриваха заради дължината и обема на роклята, та поне нямаше опасност да се пребие. Ян също се беше изтупал, но ще оставя описанието на това как точно на него.

    Влизаме ли?
    Хайде. Ако не ни хареса, просто ще си тръгнем.

    И без да се церемони много, Яна го хвана за ръка.

    Ян Маджаров, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Маришка Боршош, Ина Янакиева, Атсу Оттах and Арес Морев харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 22
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl40
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 14
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 14
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 22
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 10
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 16
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Панаир на Суетата PearПанаир на Суетата MangoПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата SausageПанаир на Суетата ChocolateПанаир на Суетата Tuttifrutti 

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Ян Маджаров Пон Авг 28, 2023 6:48 pm


    Предложението на Яна да я придружи до празненството на Кардамови беше неочаквано за него, но не и шокиращо. Все пак в момента бяха... нещо, а хората, които са нещо, следва да се появяват заедно на мероприятия, нали така? Когато тя го попита, в началото бе отказал решително, сигурен, че всички чистокръвни магьосници ще го гледат като някой изтърсак и нежелан гост. Яна се бе подиграла на опасенията му, ала след това така настоя, по женски, че той нямаше как да повтори отказа си. Не беше безопасно. Колкото и да мърмореше обаче, немалка част от него се радваше, че бяха тук заедно. Радваше се, че бяха заедно.

    Когато му каза, че трябва да се намъкне в костюм, протестите му се бяха засилили експоненциално. Майка му пък се озова на седмото небе от щастие - тя много харесваше Яна, все пак кога друг път щеше да види сина си така барнат и изтупан? Никога, ако Калоян можеше да каже нещо по въпроса. Е, все пак се бе постарал, отиде на пазар, хареса си някакви съвсем обикновени риза, сако и обувки, надяна някакъв стар панталон на баща си, от някакъв концерт в незнамси къде и реши да си купи магическа самозавързваща и самозатягаща се вратовръзка, тъй като не знаеше как да си я върже сам. Разбира се, както често се случваше в Калояновия живот, той отново изтегли късата клечка, защото едва днес видя, че всъщност вратовръзката беше дефектна и упорито висеше непристегната около вратът му.

    - Дрескод "черна вратовръзка" не значи наистина черна вратовръзка, нали знаеш? - подшушна му Яна, като не пускаше ръката му. Калоян не разбираше какъв ѝ е проблемът - така или иначе никой нямаше да му обърне грам внимание, след като тя се носеше до него. Изглеждаше повече от добре - искрящите звездички по плата някак караха очите ѝ да блестят повече от обикновено. Дали нарочно бе съобразила роклята си с атмосферата на залата? От къде знаеше, че ще измагьосат нощно небе - може би някой ѝ бе снесъл малко вътрешна информация.

    Огромната зала, в която пристъпиха, бе черно-златисто голямо помещение, което бе оформено в буквата "Т". По двете дълги стени имаше безкрайни прозорци, толкова тесни и високи, че достигаха някъде отвъд замъгления таван, омагьосан така, че да представлява нощно небе, обгряно от звезди. Тук-таме покрай прозорците се редуваха колони, които бяха украсени с фрески на различни същества и голи фигури. Когато Калоян се загледа прекалено много в най-близката пищна мраморна девойка, Яна го перна силно през ръката. Свещите, които се рееха наоколо не угасваха и при силен повей на вятъра, от отворената врата към терасата, може би защото бяха омагьосани. Във всеки случай светлината им бе много по-силна от тази на обикновените свещи. Надолу по стълбите Ян забеляза дългите, отрупани с изискана наглед храна, поставена в изящни, изискани сервизи, поставени на изискано издокараните маси, насред вази с изискани букети цветя и потрепващи скулптури. Едно внимателно вглеждане бе достатъчно на Калоян да установи, че на изискаността бе далеч по-наблегнато, отколкото на самото ядене.*

    - И това ли било великото пиршество? - изсумтя Ян.
    - Няма смисъл да се оплакваш на мен. И аз съм разочарована.
    - Трябваше да ме предупредиш да хапна малко от вкъщи!
    - Е аз от къде да знам, че положението ще е такова.
    - Ами... ходила си на повече такива събития от мен.
    - Изобщо не съм ходила на повече такива събития от теб. Само че знам, че не е прилично да се оплакваш толкова шумно.
    - Тогава ще се оплаквам наум.
    - И това не е добра идея - някои от хората тук са легилиманти.


    Калоян завъртя очи, но послуша съвета на Яна и се ограничи само до това. Вечерта изглеждаше да бъде дълга и не му се искаше да изгърмява още в самото ѝ начало. И без това се чувстваше така, сякаш върви по невидимо минирано поле.


    *не знам дали някой е описвал залата по-нагоре, ако трябва - ще променя срам ме е

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 19
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl41
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 58
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 32
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 72
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 50
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 44
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : Панаир на Суетата PearПанаир на Суетата WatermelonПанаир на Суетата MangoПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата EmeraldПанаир на Суетата AppleПанаир на Суетата ChocolateПанаир на Суетата CinnamonПанаир на Суетата TomatoПанаир на Суетата CabbageПанаир на Суетата RubyПанаир на Суетата BaconПанаир на Суетата HoneyПанаир на Суетата TuttifruttiПанаир на Суетата Cabbage 

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Исмаил Колимечков Пон Авг 28, 2023 11:25 pm


    * Ще предположа, че компанията ни от четири става на шест  @Люба Бюлбулева  @Игнат Зеленогорски който иска да се докарва при нас 

     - Кой е това? - повдигна вежда Вихрен към Ис, явно очакваше рошавия да знае отговора, но Исмаил само си надигна чашата с шампанското и отпи без да мисли много. Караше на малки глътки. Не беше фен на това да е пиян и точно тук. Тълпата не го притесняваше, но имаше нещо много неприятно в усещането, че неговия клан са на две крачки и се превръщаха в абсолютно различни хора на тези събития. Като Люба в момента. Защо беше тук с това момче... 


     - Познавате ли ги? - попита направо Сиси. 
     - Е, да, момичето ни е съученичка и момчето също. - започна Ви.
     - Оф, сериозно ли се напълни с хора от Мунгав. - каза тихо Сиси. 
     - Втори клас хора. - усмихна се леко Исмаил. - Любимите ти, Сиси. 

     - Ис.. Ви...  - усмихна се Люба съвсем искрено щом стигна до тях. - Ам... Даргов.
    Исмаил искаше да зададе много въпроси. Кой беше този? И защо беше тук Люба или защо беше тук с него? Какво се приеше зад тази лековерна усмивка. 
     - Вихрен Вокил. - пристъпи напред червенокосия и подаде ръката си към...
     - Игнат. Зеленогорски. 
    Зеленогорски, сякаш фамилията трябваше да им говори нещо... 
     - Сестра ми, Синаница Вокил. Това е Бранимир Дарков и Исмаил Колимечков. 
     - Приятно ми е... - усмихна се Ис и хвана ръката на Люба, навеждайки се да я целуне угоднически и да ѝ смигне по пътя. - Изглеждаш прекрасно, но не очаквах, че ще те видя тук. 

    А очите му казваха друго - загазила си.

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 170
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl40
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 26
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 18
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 20
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 18
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 30
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 20

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Бранимир Даргов Вто Авг 29, 2023 12:20 am


    Блееше леко разсеян, като се оглеждаше наоколо и до някъде благодарен на вселенските чакри, че бе в компанията на хора с що-годе неговата височина. Защото обикновено се извисяваше неловко над всичко живо и минаваше на стълб с цигара.
    - Може би аз ще ти покажа къде се пуши. - бе се подсмихнал на Исмаил. За разлика от другия, Даргов с нищо не се съобразяваше. Можеше още тук да си запали цигара, но за сега притъпяваше този порив. Щеше да бъде един от тях, дори и това да означава да не пуши. Или да върти очи като младата госпожица Вокил.

    Малката им групичка се сдоби и с две не толкова високи фигури. Той тъкмо си бе извадил манерката да си сипе няколко капки в чашата, когато видя Люба. С Игнат. Същата онзи Люба със същият онзи Игнат. Мълчаливото му "другарче" и тази, която имаше лошият навик все да се опитва да му чупи нещо. 
    Загледа Игнат с поглед "Ако си тук с нея против волята си, мигни три пъти", и повдигна вежда от своя страна. 

    - Те дали знаят, че имаме часове заедно? - Игнат прошепна на Люба достатъчно силно, че всички в малката им група ги чуха. Даргов прихна да се смее, гърлено и звучно. Почти се задави. Но реакцията на събеседниците му бе нормална. Игнат бе от тихите... и не от най-високите. И не бе нито от "Южен Вятър" нито от "Лъч". Нищо чудно, че не го бяха срещали. Самият Даргов бе станал негов познайник покрай тази тяхна отрова с която се тъпчеха сутрин, обед и вечер. Може би малко го изненада, че Колимечков не го познава.
    - Игнат е от Северните. Пич е. - и с тези думи Бранимир го потупа силно по рамото с което разтресе момчето и си спечели поглед от Люба, който му гарантираше отново опит за разбит нос. Или пък най-сетне разбит такъв.

    - И вие, к'во.. влюбени гълъбчета? - Даргов вече бе бръкнал в джоба си за да извади кутията си с цигари, но видя как сестрата на Вихрен го погледна. Тя пък какво, надушваше ли ги тези неща? Нямаше да се изненада, ако жената от по-рано бе майка им.
    Коментара му за влюбени гълъбчета бе посрещнат с гневни погледи от повече от две страни, каква изненада! А пък погледите наоколо бяха красноречиви, че Люба май не би трябвало да е тук. Това обаче не бе работа на дългуча, особено и след като забеляза една позната фигурна - малкото Лиленце се бе появило.
    - Ах, жертвеното агънце. - облиза устни той и се загледа в нея с кисела усмивка.

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 56
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl40
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 16
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 26
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 22
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 6
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 20
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 14

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Лилиян Кардамова Вто Авг 29, 2023 12:51 am


    Както обикновено крачка в страни и назад от Мария-Антоанет, Лилиян наденала перфектна маска на гостоприемна приветливост поздравяваше поредният гост. Но за пръв път от много отдавна недоволстваше.

    Залата се беше изпълнила.

    Имаше нещо различно тази година.
    Сякаш повече ученици присъстваха? Интересно, обикновено възрастовата група клонеше към другия край. Определено видя много познати лица докато правеше обиколката по гостите с майка си. Възможно беше и някой да се е раздал твърде много с поканите. Дори Бюлбулева беше тук! Или пускаха всички, или беше с някой. Но пък беше сладка, останалите момичета също. Толкова цветни! А пък роклята на Яна! Синя и на звездички, просто прекрасна - по-голямото момиче изглеждаше по-намясто в залата от дъщерята на домакините. 
    Мразеше тъпата бяла рокля.
    Дори не искаше да е тук.

    Ето и вечната групичка на Колимечков се сформираше. Вокил, сестра му и ..... НЕ, не не ненененне. ТОЙ какво прави тук! Въпреки, че сякаш прескочи крачка, Лилиян поне не изпусна маската. Майк й щеше да забележи веднага.
    Как беше влязъл?
    Заплахи?
    Или пък някой от компанията го беше довел. Вокил още не беше преживял, че го беше хванала със глупостите, които правеше по стените на училището. Той прави проблеми, но тя му е виновна, че е хванат.

    - А Вие сте? - студеният глас на майка й я отърси от това да прогорява дупки в тила на рижокосия. Даргов пък кога се беше приближил? 
    - Бранимир Даргов.
    - Даргов? Не мисля, че съм срещала тази фамилия преди...

    Можеше да го остави да се набута сам в бъкиите. Да не се беше приближавал и нямаше да бъде хванат. Можеше просто да се наслади на евента с приятелите си и да я остави на мизерията си на мира. Щеше да изцепи нещо глупаво и да го изхвърлят от приема. Сигурно, че е от стара норвежка фамилия, идиота му с идиот. Можеше просто да не се обажда..
    - Даргов е от малка чистокръвна фамилия - по късно тая лъжа щеше да я натика... в толкова много проблеми - Пътуват и се местят много до колкото разбрах, за това е нормално да не сме ги чували, майко.
    - Познавате се, Лилиян?
    - Учи в Мунгав, един курс над мен.
    - Оу - разочарование разбира се. Работата на майка й тук бе една... и ученици от Мунгав не й отговаряха на критериите. 


    ------
    Мария-Антоанет Кардамова - 30год няма официално магическо образование; Лилиян е почти пълно нейно копие 
    Юлиъс Кардамов - 47год възпитаник на Дурмщранг; Средно висок, тъмна коса и очи, сурово изражение

    @Бранимир Даргов отмъкнах те от другата група

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 111
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl42
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 42
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 26
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 42
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 32
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 42
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Панаир на Суетата MangoПанаир на Суетата TomatoПанаир на Суетата AppleПанаир на Суетата EmeraldПанаир на Суетата CinnamonПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата BlueberryПанаир на Суетата SausageПанаир на Суетата RubyПанаир на Суетата PearПанаир на Суетата CabbageПанаир на Суетата PizzaПанаир на Суетата BaconПанаир на Суетата ChiliПанаир на Суетата ChocolateПанаир на Суетата TuttifruttiПанаир на Суетата Diamond

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Вихрен Вокил Вто Авг 29, 2023 4:15 pm


    Когато си очаквал вечерта да премине еднообразно с безкрайно познатите до втръсване разговори и опити за сватосване от страна на всяка майка на момиче, всичко различно от обичайното е глътка свеж въздух.  Още преди да пристигнат се беше запитал колко време е прилично да изчакат, преди да си вземат алкохол и да се скрият някъде, за да се забавляват на спокойствие без да е нужно да спазват етикет, да се усмихват фалшиво и да лъжат колко се радват, че виждат хора, за чието съществуване Вихрен предпочиташе да забрави.

    Даргов изчезна преди да получи отговор на въпроса си, което вероятно освобождаваше двамата северняци от необходимостта да отговарят. Макар че Вихрен и Исмаил също биха се радвали на някакво обяснение, не настояваха да го получат веднага.


    Не можеше да реши кое го изненада повече: появата на госпожица Бюлбулева или изборът ѝ на кавалер. Предполагаше, че по-скоро тя е негов избор на дама, което го накара да изпита известно чувство на вина, че никой от двама им с Ис не бе предложил нито на Люба, нито на Рея да ги придружат. Предпочиташе да спести на приятелите си изтезанието да слушат снобарски критики към всеки, непринадлежащ към съответната класа. Въпросът как така Люба се бе оказала тук точно с Игнат, го вълнуваше искрено. Тя им бе приятелка, нормално ли беше никой от тях да не знае за появата на нов приятел? Дали играеше ролята на клина, който Илиян избива? Предстоеше да се разбере, но Вихрен имаше чувството, че не се справя особено добре с приятелството напоследък, след като почти не успяваше да осъществи контакт с вийлата през последния месец.
    -Изглеждаш очарователно, Люба - комплиментът на Вихрен беше искрен, никога не я бе виждал на официални събития. 
    - Като за човек от Мунгав, искаше да каже -  обади се със студен тон сестра му.
    - Не ѝ обръщай внимание, тя е нашата чистокръвна версия на Рея: малък буреносен облак в красива опаковка - опита се да тушира напрежението, преди да е ескалирало прекалено. - Радвам се да те видя - а в изражението му се четеше сериозно притеснение за присъствието ѝ тук и как щяха да я опазят.
    - Кого ли не можеш да видиш вече по приеми? - подметна отново Синаница.
    - Себе си ли визираш, Син? - сряза я брат ѝ. 
    - Къде изчезна Даргов? - Ис отново успя да прекъсне семейната свада на Вокилови. 
    Усмивката, която в този момент озари лицето на Вихрен, бе самото олицетворение на невинността. Даргов бе надушил плячката си, явно. Скъпата им малка клюкарка бе избрала война и щеше да си я получи, без да се налага художникът да си цапа ръцете с нея. 


     - И защо я няма все още Арина? - продължаваше да се оглежда Колимечков.

    Ян Маджаров, Яна Вълканова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Маришка Боршош, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 35
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl41
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 43
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 43
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 45
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 45
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 52
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Панаир на Суетата MangoПанаир на Суетата PearПанаир на Суетата WatermelonПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата EmeraldПанаир на Суетата PizzaПанаир на Суетата SausageПанаир на Суетата CabbageПанаир на Суетата CheeseПанаир на Суетата BlueberryПанаир на Суетата AppleПанаир на Суетата BananaПанаир на Суетата TuttifruttiПанаир на Суетата BaconПанаир на Суетата RubyПанаир на Суетата HoneyПанаир на Суетата ChocolateПанаир на Суетата ChiliПанаир на Суетата DiamondПанаир на Суетата Birthday1 

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Арина Орлова Вто Авг 29, 2023 9:24 pm


    В стаята цареше полумрак, а Арина сновеше между куфарите си и хаотично вадеше дрехи от тях. За един час бе обсипала цялото легло с всякакви странни парцалки. Из между метълските метълни тениски, потничета и кожени панталони се подаваха части от намачкани рокли и бижута. Имаше дори футболна топка, плюшена ягода (подарък от Ина), ключодържател с мушкато и книга за влюбени планински тролове. На върха на цялата купчина лежеше метлата й, поставена на пиедестал.

    Някъде от другата стая се чуваха гласовете на Ина и Люба. Но двете девойки имаха къде къде по-нормални проблеми, през тези на червенокосата. Тя от два часа бе в някакво странно състояние между въодушевение и раздразнение.

    Бяха я поканили на приема на Кардамови. Не, бяха поканили семейство Орлови, но родителите й я бяха заразяли. Двамата „влюбени” трола, заедно с желирания плужек – брат й, си бяха събрали поничките и изнесли към Америка за празниците.

    Сега плуваха със сал по Черно море, летяха с надуваеми таласъми и замерваха щъркелите със семки. Не ги винеше, всичко бе по-забавно, пред това да видят дъщеря си.  
    Липсата им, не я лишаваше от условията. А те бяха прекалено много. Инструкциите бяха ясни: „Отиди на бала. Не говори. Усмихвай се. Облечи роклята, която ти изпрахме. И при никакви обстоятелства – не привличай вниманието към себе си”.

    Поканите бяха придружени с грамадна кутия с рокля, лично избрана от майка й. Стилни линии и кройка, лилава, в чест на ягодовите богове. Хубава, но не и нещо, което Ари би облякла някога.

    Щеше да бъде толкова по-лесно, ако не я бяха поканили. Защо изобщо си го причиняваха? Трябваше да има грешка. Вероятно бе изпуснала дребния шрифт – „Забранено за дивачката Арина Орлова”, но колкото и да проверяваше, нямаше такъв надпис.

    Час, два или десет минути по-късно, червенокосата за първи път направи това, което родителите й искаха от нея. Облече роклята. И, ягодите да я вземат, не беше чак толкова зле.
    Може би, все пак майка й не бе подивял трол без капчица вкус.

    ---

    - Ариииина, готова ли си? Закъсняваме. – нетърпеливия глас на Ина бе единственото, което я накара да откъсне поглед от отражението си в огледалото. - Люба вече тръгна!
    -  Сигурна съм, че ще стигнем на време. – по сметките на майчето й – всяка порядъчна госпожица закъсняваше поне час за всеки прием.

    - Тервел ще ни чака! – най-добрата й приятелка изглеждаше зашеметяващо, но най-красив бе блясъка в очите й. А той, гореше по-силно от всякога.

    А, говорейки за Шаханов – момчето бе по-взискателно към облеклото си от половината северняци в Мунгав. Уговорката: „8 часа пред Кардамови” в неговата глава звучеше: „Ела на шейна, впрегната с костенурки и ленивци”.

    - Тервел не може да дойде на време, дори да му залепиш часовник на челото. – махна с ръка Ари, отхвърляйки идеята. Протегна ръка към дъ купчината и издърпа нещо, което поразително приличаше на сребърна коктейлна чантичка.  – Добре, да тръгваме.

    --

    - Закъсняхте! – намусена физиономия и изпуфтяване. Я, веднъж Арина бе закъсняла като порядъчна дама. Виж ти, все пак можела да го играе като Орлови, ако поиска.
    - Казах ти! – вече поне бе ясно кой е виновен.
    Игнорира и двамата, вместо това се усмихна и вдигна рамене.
    - Какво по дяволите си облякъл? – момчето й хвърли от познатите погледи: „Ох не, отново”. За всеобщо щастие, Тервел реши да го играе кавалер и им предложи по една ръка и така тримата най-накрая се затътриха към самия прием.

    @Тервел Шаханов  - да не ни забравиш хд

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Люба Бюлбулева, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 230
    Ниво : Панаир на Суетата 1311
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 74
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 86
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 90
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 90
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 104
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Панаир на Суетата ChocolateПанаир на Суетата SausageПанаир на Суетата BananaПанаир на Суетата DiamondПанаир на Суетата EmeraldПанаир на Суетата AppleПанаир на Суетата MangoПанаир на Суетата RubyПанаир на Суетата BlueberryПанаир на Суетата PearПанаир на Суетата TomatoПанаир на Суетата ChiliПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата BaconПанаир на Суетата Cinnamon

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Ина Янакиева Вто Авг 29, 2023 10:55 pm


    Никога не бе присъствала на такова събитие и стомахът й бе свит на топка. Още докато се приготвяха в домът на Люба, Ина бе под напрежение. Не знаеше какво да облече, не знаеше как бе правилно да се държи... и не знаеше дали изобщо й се ходи.
    След като Орлова бе прекарала тридесет минути в молби и изнудване тип „ти не ме обичаш“ , Ина бе поддала. Тази малка драма обаче бе заменена от нова криза в душата на приятелката й – да си боядиса ли косата лилава, да си измагьоса ли пиърсинг и дали все пак някак си можеше да отиде по джапанки.
    С тези терзания я бе оставила да се оправя сама, докато Люба й помагаше с роклята – нещо, което Илияна бе открила незнайно от къде и пасна на Ина идеално. Синьото отиваше на очите й, а цветята по роклята бяха докоснати от вийлата с магия и се бяха превърнали в истински такива. Всичко това бе съчетано с обувки на ток в нежен син цвят и една сребриста шнола-летекод, отново дадена от Илияна, която завърши цялостната визия на русокоската. Чувстваше се като принцеса... изглеждаше като такава, но това притеснението, което се бе загнездило в нея не искаше да я напусне.

    ♡♡♡

    Подхвана Шаханов под ръка, като съвсем леко се усмихна на Арина. Ако някой имаше луди идеи, то това бе тя. И вече почти шест години Ина ги следваше, да й се чуди човек защо. Но пък Тервел най-вероятно щеше да бъде единственият придружен от две дами тази вечер. Дали пък това не бе скандално само по себе си?
    Янакиева бе чела за аристократичното магьосническо общество, бе чела за техните традиции и обичаи, за това как повечето от тях гледаха на останалите магьоснически семейства и възгледите им относно онези със смесена кръв. Не бе сигурна обаче какво да очаква тази вечер...

    Каквото и да се бе въртяло в главата й не бе това. Залата в която се намираха бе красива – просторна, изпълнена със светлини, нежна музика и приятен аромат. Единственото, което можеше да се сметне за недостатък бе усещането за задух и твърде многото хора. Или може би тя бе единствената която усещаше задух?
    Пусна ръката на Тервел, като пристъпи леко напред заедно с Арина, а ръката й бе върху стомаха й, сякаш това щеше да накара притеснението й да изчезне. Гледайки всички тези хора тук се чувстваше не на място. Роклята й също не бе съобразена с дрескода, това дали бе проблем? Дали самото й присъствие не бе проблем? Както винаги бе започнала да премисля излишно, но този й порив секна в момента в който го съзря.

    Вихрен.
    Беше в далечината с група ученици от Мунгав. Първоначално сърцето й заби лудо, беше й липсвал толкова много, а бяха изминали само три дни, но после същото това сърце сякаш спря, пропусна ритъм и започна да бие бавно, все едно някой се опитваше да го изтръгне от гърдите й насила.
    Бегло забеляза русата коса на Люба и рошавата такава на Колимечков, защото нейното съзнание и поглед бяха в друга посока – Вихрен и момичето до него.
    Беше тук с друго момиче... коя бе тя? Беше красива, висока, изискана... държеше го под ръка и точно в момента разговаряше с него, а дрехите им бяха в перфектен синхрон, точно по дрескода. Нямаше и съмнение, че бе дамата му за вечерта.
    - Ари, искам да си ходя... - прошепна Ина, а гласът й се потрепери. Премигна два пъти за да прогони напиращите сълзи. Какво означаваше всичко това? Коя бе тя? Защо бе тук с нейното момче? Защо го държеше за ръка? Познаваше Вихрен... той никога не би я наранил по този начин, нали? Нали...
    - Тъкмо дойдохме...!? Знаеш, че няма как да си тръгнем веднага..! - Арина явно не бе забелязала това, което Ина бе видяла. И явно все още не бе усетила в какъв хаос бе вътрешният свят на най-добрата й приятелка.

    Първоначалното объркване бе заменено от едно ново чувство за Ина – ревност. Изгаряше я от вътре по един неприятен начин, който я караше да иска да отиде там, да хване Вихрен за ръка и да го отведе от тук..., но ако той не искаше да бъде отведен? Ако не искаше да бъде с нея? Ако това което имаха бе просто нещо мимолетно в училище? Не... нямаше как да бъде, той не бе такъв. Ами ако това бе каквото семейството му искаше от него? Все пак не бе чаак тъпа, знаеше кои са Вокил и как работят тези неща в аристократичното общество.

    Въпросите растяха, ревността също. Задушаваше я, имаше нужда от въздух... имаше нужда от...
    - ВИЖ! ВИХРЕН И ИСМАИЛ! ЛЮБА СЪЩО Е ТАМ! - Арина изрече шумно сякаш за да привлече вниманието на цялата зала и им махна с ръка, след което подхвана Ина и Тервел и ги задърпа натам.
    - Ари.. не искам.. не мога... - възпротиви се Ина, но вече бе късно. Бяха се слели с групата, а русокоската дори не можеше да погледне Вихрен. Дари го с една съвсем лека усмивка, която бе по-скоро тъжна от каквато и да е друга, без дори да среща очите му, след което реши да опита да насочи вниманието си в друга посока. Внимателно заоглежда залата, хората, дрехите им, тоалета на Люба, сякаш не го бе гледала преди двадесет минути. Гледаше навсякъде другаде, но не и към тях... към него. Това обаче е трудно начинание само по себе си, защото любопитството и бе силно. Бе по-силно от нея. И с нескрит интерес русокоската поглеждаше към тъмнокосото високо момиче до Ви. От близо беше още по-красива...
    Прехапа силно устна за да не изрече нещо, което не трябва да изрича, а и за да предотврати напиращите чувства в нея, които можеха да я пометат като ураган. Не му бе нито мястото, нито времето да прави драми... може би трябваше да се прави, че не го познава, може би щеше да е най-лесно?
    И с всяка такава мисъл в съзнанието й, блясъка в очите й угасваше, а болката която се появяваше в нея нарастваше. Дори не следеше вече разговорите наоколо, просто се взираше напред с празен поглед, опитвайки се да намери рационално обяснение на всичко. Защото му вярваше, вярваше му с цялото си сърце, душа и същество... и въпреки това я болеше, човека бе наистина странно устроено създание особено щом станеше дума за емоции и връзки.

    Арина Орлова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Маришка Боршош and Игнат Зеленогорски харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 256
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl41
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 52
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 46
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 52
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 52
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 60
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Панаир на Суетата TomatoПанаир на Суетата CabbageПанаир на Суетата BananaПанаир на Суетата PizzaПанаир на Суетата HoneyПанаир на Суетата AppleПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата PearПанаир на Суетата WatermelonПанаир на Суетата EmeraldПанаир на Суетата SausageПанаир на Суетата BlueberryПанаир на Суетата CheeseПанаир на Суетата ChiliПанаир на Суетата MangoПанаир на Суетата TuttifruttiПанаир на Суетата CinnamonПанаир на Суетата RubyПанаир на Суетата ChocolateПанаир на Суетата Diamond

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Люба Бюлбулева Сря Авг 30, 2023 2:48 am


    Погледът на Исмаил не й харесваше.
    Какво толкова го беше прихванало от ноември насам? 

    Не можеше реално да се умилква на хиените. Нали? Виждаше го твърде често да се мотае около общата стая на Северен Вятър, че да е съвпадение. И... начина по който се държеше с тях. И те с него.

    Очите й се присвиха, но гневът така и не дойде.

    Единственото, която го спираше в зародиш и същевременно нея от това да го насоли пред всички присъстващи беше ръката на Игнат под нейната. Заземяваше я. Е можеха да се изпокарат и след Коледа. След празниците.
    А и Люба бе тук да се забавлява, не да се ядосва за глупости. Какво я гледаха така сякаш е невъзможно и тя да иска да пробва момичешки неща. Само да кажеха здрасти на закъснелите й съквартирантки за ваканцията и щеше да поиска от Игни да танцуват.

    - Ари! Ина!
    - Хайде! Ей ги там, Ина! - Ари влачеше горкото момиче, което изглежда премисляше присъствието си.
    - Дами.
    - Ис!
    - Това еее Сън, Син... Соноптица?
    - Люба хубаво подхвана, ама си нямаше идея как се казваше момичето. Така или иначе само мрънкаше та не я и интересуваше. Но докато се опитваше да нацели името на момичето Вих измъкна Ина от компанията им и се загубиха в тълпата - Не! Синап, сестрата на Вихрен.

    - Синаница!
    - Е същото де. Синчец - добре това последното беше нарочно. Но пък изпръхтяването до нея поне й потвърди, че Игни се забавлява.
    - Не беше ли Сълзица?
    - Арина, много добре знаеш как се казвам! Ъгх, невъзможни сте! Отивам да си намеря по-добра компания. И питие. Къде изчезна Вихрен?



    Спогледаха се след отдалечаващия се гръб на Синаница и Люба прихна тихо зад ръка.
    - Това беше по-лесно от колкото очаквах!
    - Чакай нарочно ли беше?
    - Неееее.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 9
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl40
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 18
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 10
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 22
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 14
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 8
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Панаир на Суетата PearПанаир на Суетата MangoПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата SausageПанаир на Суетата WatermelonПанаир на Суетата Emerald

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Тервел Шаханов Сря Авг 30, 2023 5:39 am


     
    Не искаше да ходи на това парти. Когато Арина го покани, той директно й отказа. Знаеше, че родителите му щяха да са там, а последното нещо, което му трябваше сега, бе да се среща с тях. Така само щеше да си развали настроението точно преди Коледа. С Шаханови имаха уговорка да се държат пред обществото сякаш нищо не се е случило, което значеше, че щеше да се наложи да разменят поне една-две думи на партито. Тервел не ги беше виждал от месеци и определено не тъгуваше за тях. Те също не го търсеха, като изключим дежурните писма всеки месец, в които го питаха дали има нужда от пари или „друга помощ“ (Тервел никога не отговаряше). Това положение устройваше идеално и двете страни, защото можеха да продължат с живота си, без да попадат в окото на медийния скандал. Нямаше нужда да правят нещата по-трудни, отколкото бяха. Затова и Тервел реши да не ходи на партито на Кардамови.
     
    Когато чу мотивите му, Арина не изглеждаше изненадана. Тя само се усмихна и му подаде едно листче, на което беше написан денят, часът и мястото на партито.
    Нека да си спестим цялата процедура – каза му тя. – Противиш се всеки път, когато те поканя някъде и накрая винаги се навиваш. Приеми, че няма как да устоиш на чара ми, окей?
    Ама…
    Шшт – тя постави палец пред устните си. Колкото по-малко думи кажеш сега, толкова повече време ще имаш да си намериш тоалет за партито.
     
    Тервел завъртя очи, но знаеше, че е права. Арина винаги успяваше да го накара да отиде там, където тя искаше. Никакви доводи и оправдания не минаваха при нея. И макар че още веднъж й каза, че в никакъв случай няма да дойде на партито, в съзнанието си се примири с мисълта. Наистина трябваше час по-скоро да започне да планира тоалета си, защото до партито оставаше само една седмица.
     
    Облеклото се оказа трудна задача. Не можеше да отиде на партито с нещо, което бе носил преди. Нямаше как и сам да си ушие, защото хич не го биваше в този тип магия. От друга страна, наистина не му се искаше да харчи пари за дрехи, а искаше да спести, тъй като само след няколко месеца щеше да завърши „Мунгав“ и да започне да се издържа сам. Бързо обаче надделя жаждата му да се появи на партито в типичния за него стил: със скандален и привличащ вниманието тоалет, поради което продаде на черния пазар в Торбаланово една от златните гривни, които бе взел със себе си при бягството си от вкъщи. С получените галеони отиде в „Шармантии“ и прекара там три часа в избор на подходящите дрехи и аксесоари.
     
    Беше облечен с ярко лилава риза и зелен гащеризон, осеян с малки жълти камъчета, които отразяваха светлината като съзвездие. Обувките му бяха от бежова змейска кожа и оставяха златисти следи по пода при всяка негова крачка (изчезваха сами след няколко секунди). Косата му бе пригладена перфектно назад. Една миниатюрна шапка: само пет на пет сантиметра, бе наклонена от едната страна на главата му. Имаше и черна вратовръзка, както изискваше дрескодът на партито, но не типична, а разрязана като змийски език в края си. С този тоалет Тервел смяташе, че изглежда едновременно елегантно и уникално. Повечето хора на партито бяха облечени със скучни смокинги и рокли.
     
    Откога не бях ходил на такова голямо парти – подшушна Тервел в ухото на Арина, докато се движеха под ръка из залата.
    Бях убедена, че имаш нужда точно от това. Защо винаги знам кое е най-добро за теб? Реторичен въпрос, не отговаряй.
    Тервел не сдържа и се усмихна. Преди малко се беше огледал хубаво из залата, без да види и следа от родителите си, което го бе отпуснало малко.
    Светът е неин и ние просто живеем в него – обади се Ина от другата страна.
    Амин – каза Тервел и тримата избухнаха в смях.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 111
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl42
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 42
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 26
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 42
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 32
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 42
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Панаир на Суетата MangoПанаир на Суетата TomatoПанаир на Суетата AppleПанаир на Суетата EmeraldПанаир на Суетата CinnamonПанаир на Суетата SapphireПанаир на Суетата BlueberryПанаир на Суетата SausageПанаир на Суетата RubyПанаир на Суетата PearПанаир на Суетата CabbageПанаир на Суетата PizzaПанаир на Суетата BaconПанаир на Суетата ChiliПанаир на Суетата ChocolateПанаир на Суетата TuttifruttiПанаир на Суетата Diamond

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Вихрен Вокил Сря Авг 30, 2023 6:09 am


    Видя я.
    Видя я още в мига, щом Ари оповести пристигането си, изричайки имената им на висок глас. Сякаш има някаква магия в това, човек да е способен да чува, когато някой изрече името му, дори в стая пълна с хора и бучаща от всевъзможни разговори.  Изпита почти физическа болка от гледката на Ина с цялата ѝ доброта и невинност сред фалшът и лицемерието на присъстващите. Тя не биваше да е тук. Нямаше място тук. Триста шейтани!  Част от него се надяваше очите му да го лъжат, да е просто халюцинация, игра на подсъзнанието му, защото му липсваше толкова много. Но не. Наистина беше тя. Наистина беше тук. Някога си мислеше, че няма нищо по-лошо от това да я види в Слънчевия коридор, в момента се чудеше дали там все пак не бе по-безопасно за нея, отколкото на Приема на Кардамови. Как изобщо ѝ бе хрумнало на Арина да я доведе? Трябваше да си поговори сериозно с Орлова по въпроса, но вече бе сторено. Ина стоеше там по-красива от всякога и едва успя да овладее порива да не я прегърне, щом тримата се присъединиха към компанията им. Но не можеше да си го позволи, налагаше се да спазва обществените порядки, а етикетът бе строг в това отношение. Затова просто кимна, дори не се ръкува. Искаше да ѝ каже колко добре изглежда, но думите заседнала някъде в гърлото му, щом пръстите на Синаница се пристегнаха около ръката му в безмълвния въпрос „още познати?”.  Не биваше да се издава пред нея.
     
     
    Опитваше се да изглежда спокоен, както досега, но настроението му, което и без друго не бе особено добро, съвсем изчезна.  Следеше с поглед всяко движение на Ина, докато тя гледаше навсякъде другаде, но  не и в него. Донякъде това бе успокояващо, но от друга страна в него се зароди странно усещане за безпокойство. Имаше чувството, че някой го е ударил в стомаха и се опитва да си възвърне способна да диша. И все пак… защо не го поглеждаше дори, какво толкова интересно намираше наоколо. Опита се да си представи заобикалящата ги стая през нейните очи,  все едно за първи път вижда великолепието на залата, елегантните дрехи на присъстващите,  подносите с блестящо шампанско, стените наподобяващи небе със златни звезди. Възможно ли бе тя да оценява всичко това по-добре от него, защото ѝ липсваха неговите предразсъдъци? Защото не бе задължавана да присъства на подобни приеми стотици пъти? Едва ли.  И все пак продължаваше да държи очите си далеч от него. Какво не беше наред? Освен присъствието ѝ тук, разбира се. Трябваше да поговорят, но не тук. 
    - Ви? -  гласът на Исмаил го събуди от унеса.  Не бе чул нищо от разговорите в последните минути.
    - Да? -  премигна срещу приятеля си объркано.
    - Сигурна съм, че на зададения въпрос не може да се отговори с „да” -  усмихна се Люба, но рижавият си нямаше представа какъв е въпросът.
    Бе забил поглед в тила на отбягващото погледа му момиче, бе нужно да я изведе от залата преди някой хищник да я надуши и да ѝ се нахвърли. Някой като тъмнокосата, вкопчила се в ръката му в момента.
    ­- Извини ме, Син -  усмихна се любезно, освобождавайки ръката си от нейната. -  Но трябва да запозная Ина с някого –  когато изрече името ѝ, художничката се обърна към тях и го погледна за първи път откакто бяха дошли.
    - Можеш да започнеш с мен -  почти се нацупи тъмнокосата, но Вихрен я игнорира напълно, докато подаваше ръката си на Ина.


    Видя колебанието в очите ѝ, затова само с устни оформи едно тихо „моля те”, което никой друг освен нея не забеляза, но явно бе достатъчно за момичето, за да обвие ръка около неговата и да го последва.
     
     
     
    П.П.: за момента с Ина изоставяме компанията, ще се включим по-късно.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

    Игнат Зеленогорски
    Игнат Зеленогорски
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Панаир на Суетата Coin10 50
    Ниво : Панаир на Суетата Untitl37
    Статистики :
    Панаир на Суетата Streng10 Сила: 2
    Панаир на Суетата Shield10 Издръжливост: 2
    Панаир на Суетата Brain10 Интелигентност: 8
    Панаир на Суетата Runnin10 Ловкост: 2
    Панаир на Суетата Magic-10 Магия: 8
    Панаир на Суетата Clover10 Късмет: 4

    Re: Панаир на Суетата

    Писане by Игнат Зеленогорски Сря Авг 30, 2023 8:33 am


    Някак си бяха останали тримата с Люба и Исмаил. Явно двамата северняци уцелиха мястото, играещо ролята на Гара Разпределителна, понеже някакви хора спираха, хващаха други хора и заминаваха с тях в неопределена посока, хвърляйки през рамо думи, които не всеки път се чуваха. Поне Синявица или както там се казваше сестрата на Вихрен също ги остави за сега, защото Игнат беше много близо до това да обясни какво точно прави Люба тук, навярно не с най-милите думи. А трябваше да се държи прилично, не искаше да излага дамата си. За себе си не му пукаше особено, но да стори умишлено нещо, с което да развали преживяването ѝ... Не, определено не искаше това.

    Впрочем нейните приятели, поне от страна на Вокил и Колимечков, бяха реагирали така, все едно бе завел малко дете на незаконен бой с огнедишащи петли, от което му стана странно. Явно според тях не бе добра идея момичето да идва тук. Съдейки по изражението на лицето на Вихрен, явно и Янакиева не трябваше да присъства. Защо си мислеха, че момичетата не можеха да се справят с едно префърцунено събитие, щом преживяваха „Мелачката“ и „Слънчевия коридор“, за него бе мистерия. Той си беше набил в главата, че не бива да ги подценява, защото ако знаеше каквото и да било за момичетата генерално, то бе а) че са пълни с изненади (всички), б) че притежават повече хладнокръвие и здрав разум, отколкото им се признава (повечето) и в) имат изненадващо точен прав ляв (Люба).

    Освен това, ако Бюлбулева не се беше съгласила да дойде с него, най-вероятно щеше да пропусне. Сега обаче бяха тук двамата и това означаваше много повече, отколкото би могъл да започне да описва. Ако ще и Исмаил да му правеше дисекция с поглед в момента. Последното му причиняваше известен дискомфорт, но той се постара да не го показва. Можеше да разбере подбудите му и това, че не предизвикваше прилив на доверие у хората още с външния си вид, но…

    Е, това е неловко… - обади се, колкото да е казал нещо.
    Мислиш ли? – попита го Люба с насмешка.

    Около теб – не.

    Разбира се, че не го каза, само се усмихна криво.

    Ела Благоева, Исмаил Колимечков, Люба Бюлбулева, Маришка Боршош, Ина Янакиева and Алина Старков харесват този пост.


      В момента е: Пон Юли 22, 2024 3:44 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!