- Не чете ли поканата? - в гласа ѝ се четеше остра нотка, но не и недоволство.
Сестра му Синаница стоеше на прага пред открехнатата врата на стаята му, докато оправяше вратовръзката си в цвят бордо.
-
Четох я – заяви с абсолютно безразличие, като продължи да връзва аксесоара върху черната си риза. -
Не виждам ти да си с черна вратовръзка - отбеляза, оглеждайки тъмночервената ѝ рокля. -
Пък и нямаше да подхожда на ризата ми.- Можеше да смениш ризата - похвърли сестра му и кимна към гардероба с вдигнатата си на висок кок коса.
- Не, идеална е. Подхожда на траурното ми настроение – отново прецени вида на Син. -
Подхождам и на теб.-
Няма да те питам дали познаваш цветовете - върху устните на момичето се появи съучастническа усмивка. -
Но да знаеш, че на мама няма да ѝ хареса. -
На мен също не ми харесва, че трябва да присъствам на този фарс - промърморва недоволно, докато се справя със сребърните закопчалки на ръкавелите си. Елекът в същия цвят като вратовръзката го очакваше на закачалка. Поне със Син бяха избрали дрехи в един тон.
На няколко пъти се опита да убеди родителите си, че могат спокойно да отидат без него. За разлика от сестра си, която изгаряше от желание да показва новите си рокли, той изобщо не обичаше подобни събития. Допълнително го изнервяше факта, че се бе опитал да говори със семейството си за положението в училището, но единственият отговор, който получи бе, че не могат да си позволят да оспорват решения на Задругата, защото вероятно са съгласувани с Министерството. Положението в момента било сложно и не можели да се компрометират с конфронтации. Неудобните въпроси можели да се използват срещу тях, а не бивало да дават на Шаркови начин да ги превърнат в мишена. Разбира се, предложиха му решение – да се премести в Бобатон при сестра си. Евентуално в Хогуортс. Дурмщранг не бе предпочитана дестинация за семейството. Изобщо не разбираха, че Вихрен не искаше да се мести, а да спре произвола на вийлите и ужасните практики, на които бяха подложени приятелите му.
Сестра му го изгледа със съчувствие и му се усмихна тъжно, докато го наблюдаваше как довършва облеклото си.
- Мария-Антоанет е настояла пред мама да присъстваш - нещо недоизказано остана в думите ѝ, но Вихрен разбра какво е щом срещна тъжните ѝ зелени очи – в техният патриархален свят жените бяха средство за постигане на цели.
Явно художникът за момента успяваше да се впише в целите на въпросната дама. Колко жалко, че трябваше да я разочарова.
Още щом разбра, че присъствието му е „силно желателно”, изпрати кратка бележка на Даргов с ясно послание:
„Канен съм на гости у Кардамови. Не търпят отказ.
Идва ли ти се?”
Бе попитал майка си дали може да доведе приятел.
-
Колимчекови са поканени, Исмаил ще е там.- Ще си изненадана, но имам и други приятели.- Добре, стига да се държи прилично.-О, да! Изключително прилично - бе се ухилил доволен.
Погледна се за последно в огледалото и щом установи, че всички детайли са изпипани, поднесе сгънатата си в лакътя ръка към сестра си.
-
Ще тръгваме ли? Даргов трябва да пристигне всеки момент - бе изпратил домашният им елф да го магипортира до къщата.
За улеснение на всички, фамилия Вокил:• Синаница Вокил – тъмнокоса, зеленоока, на 17 години, учи в Бобатон.
• Ярослав Вокил – рижава коса, сини очи, 47 години, мълчалив, не харесва нечистокръвни магьосници и лоши обноски.
•Малтѝца Вокил – тъмнокоса, зелени очи, много взискателна към децата и добрите маниери.