Панаир на Суетата

First topic message reminder :

---

Едвам беше прекрачила прага на дома си за коледната ваканция и майка й я хвана на едно безкрайно приготовление. Поне жената бе твърде заета да забележи, че голяма част от дрехите на дъщеря й миришеха на Даргов цигари, не че елфите нямаше да се погрижат за това. Поне се надяваше. Нейните собствени опити да унищожи аромата се бяха оказали плачевни. Добре, че синката от ухапването му поне беше почти изчезнала - едно "спах накриво" замазваше положението достатъчно бързо, че да не й се налага да го обсъжда. Каква му беше тази обсесия да я хапе? И всеки път! Тамън беше минало зачервяването и той изникваше като призован.

Е тук може би щеше да си почине малко.

След събитието разбира се. Там трябваше да ходи наляво надясно подир майка си, да се усмихва и да мълчи. Сякаш беше на пет. Всъщност не баш. Сега се очакваше от нея да поддържа културен разговор, ако бъде заговорена и усмивката й да не бъде твърде широка. Ъгх, щеше да е дълга вечер.
Преди не й ли харесваше?
Може би просто бе уморена, новият учебен режим беше тежък, но интересен. Разбира се нямаше да каже това на баща си, или щяха да измислят нова група специално за нея, още преди да си е довършила изречението.

---

За събитието, майка й бе подготвила Черната зала - великолепна и огромна стая от цяло парче черен мрамор със златисти жилки. Харесваше я. Изглеждаше сякаш се реят сред звездите, особено нощно време, когато през прозорците се виждаше само нощното небе. Нищо изненадващо - нейната рокля също вече беше подготвена. Специално да изпъква в мрака.
Бяла със сребърни елементи.
Както обикновено.

Майка й беше в черно. 

Определено започваше да се чувстваше като мръвка за продан.



@Вихрен Вокил @Арина Орлова @Исмаил Колимечков @Ина Янакиева @Яна Вълканова @Игнат Зеленогорски @Маришка Боршош и всеки, който смята, че би бил поканен на снобарско събитие. (или доведен от поканен като @Бранимир Даргов от Вихрен)

@Арина Орлова и  @Тервел Шаханов


Алина вече не помнеше на колко човека я представи леля и тази вечер и вече я болеше устата да се усмихва мило и да се прави на кукла. Ако леля й нещо се отклонеше и не я дърпаше с нея, тогава се появаваше Дамян и заемаше нейното място. Ще кажеш, че двамата се бяха уговорили да и търсят жених на това парти, което можеше и да е възможно.

Гърлото на Ал беше пресъхнало и искаше да пие нещо и тя издебна, когато Чалъкови се заговориха с различни хора и тя се измъкна тихо от тях. Потърси с очи някакви познати и видях как Арина и Ина, заедно с едно непознато момче тъкмо влизаха в балната зала. Насочих се към тях, но явно и още някой ги беше видях и беше тръгнал в тяхната посока. Аз и Вихрен бяхме стигнали до групата по едно и също време и той отмъкна Ина пред очите им и остави нацупената си сестра сама.
- Здравей Ари - поздрави Старков страта си приятелка. Много се раздаваше, че виждаше едно приятелско лице тук. 
- Ал не очаквах да си тук.
Нито пък аз - помисли си русокосата.

- Запознай се, това е Тервел, Тервел това е Алина. Тя е нова в нашето училище - американката насочи поглед към приятеля на Орлова и му даде ръка и се усмихна приятелски.
- Приятно ми да се запознаем. Приятели на Ари са и мои приятели. 
- Също - каза момчето смутено. 
- Има ли къде да се измъкнем от тук, не искам роднините ми да ме намерят - смени темата бързо момичето. - И ако има нещо за пиене, ще е най добре.


Усмивката на Червенокосата стана много широка:
- Имам нещо наум. 
- Да нападнем бара с напитките на Кардамови? 
- Винаги ми четеш мислите. Да не си легилимант? 
Това беше сладко - помисли си Ал. Тя винаги знаеше какво мисли Ягодова, защото двете много си приличаха и дори след години, тази тяхната динамика не се беше променила.

Е, това беше най-бързо развитата драма, която беше виждал в живота си. А досега беше присъствал на няколко. Дори тренировките на Южен вятър бяха драматични, а това ... това беше ... 

Ис въздъхна тихо в чашата си, докато първо Даргов беше замъкнат от малката Лили. Ис я познаваше дори бегло, но родителите му отдавна я бяха зачерканали от неговия списък.
Арина и Тервел и ... това Алина ли беше? (Добре де, нямаше как да я сбърка, но понеже не я беше засичал на къпони досега се очуди.) Ари беше в червената част на списъка. А и Ис не беше луд да съобщава на майка си за решението да се ожени след като Арина сама си намери половинката. 
Сиси, сестрата на Вихрен, за съжаление беше в списъка, колкото и Исмаил да не искаше. Просто защото на майка му изглеждаше добре да сродят семействата, а на Ис му се повръщаше от мисълта с Вихрен да са роднини.  А и самия той не беше на нивото на Вокил, дори и с неговите стари корени. Ох, защо продължаваше да мисли за това ... 


Защо Виви я нямаше? 

И после имаше Игнат и Люба. Точно пред него. Гледайки го с такова очакване, все едно беше бича, който щеше да започне да раздава точно въпроси като родителите си. За съжаление Исмаил още не осъзнаваше, че държеше сметка на Люба, точно както на него възрастните му държаха сметка. За съжаление не можеше да не погледне към гърба на Вихрен с укор. Ина беше едно допълнително хиксче към тяхното уравнение и Ви ѝ правеше повече място с всеки изминал ден. И Ис знаеше, че приятеля му заслужава щастие. Просто ... 

Погледна обратно към Люба. Момичето го гледаше с едно такова изражение...
 - Какво? - усмихна се криво Ис. 
 - Нищо, можеш да спреш да гледаш все едно някой ти е изял попарата. 

Ис хвърли един поглед към Игнат. Аха, ясно, явно приятелката му нямаше против да прави такива коментари пред новото момче... 
 - Да ти открадна срещата за един танц? - усмихна се Исмаил на Игнат. Е, разбира се, че беше етикет.
 - Защо направо не питаш нея? - отвърна Игнат. Аха, ясно тази игра явно се играеше от всички. 
 - Люба трябваше да ми кажеш, че имаме нов човек в компанията.   - или поне да го беше пратила за проверка като останалите преди него. Люба знаеше какво е направила. Исмаил също.

- Кой каза, че с никой не съм говорила? А и напоследък преценката ти за хора изглежда доста по-лоша от моята - Все едно му беше зашлевила шамар. Поне тя така се чувстваше след като видя трепването в очите му. Не беше глупава. Знаеше, че често не й казва всичко. Твърде често напоследък. Но не можеше да понесе да се държи така. Какво стана с не се хвърляй сам в опасности? Или само за другите важи това? - Игнат ме покани и първо искам да танцувам с него.

Отдръпна се. Беше трудно. Толкова много искаше да продължат спора още сега, да изкарат мръсните пешкири и да се разбере кой, какво наистина мисли по въпроса. Да се скарат и да мине. Щеше ли да мине този път? Но ако го направеше сега... щяха да си провалят плановете за Коледа и Нова Година. Пръчката му беше почти готова също. 
- Игни? Искаш ли да танцуваме?
- Да. - Отговори й още на "искаш ли", а и като я погледнеше така... не беше чак толкова трудно да се разсея от Исмаил.

После щеше да му се извини.
Че го е сложила в онази ситуация, че му се наложи да го гледат сякаш му оразмеряват ковчег.
Момчетата не го правеха с лошо.
Просто след Илиян всички бяха на тръни. Но и там не беше изцяло негова вината. Да направи твърде много глупости. И нещата нямаше да бъдат никога същите. Но това не значеше, че трябва да скачат на всеки срещнат на който се усмихне.
А и тепърва щяха да видят че е омаяла и него.
Нямаше какво друго да е. Как иначе щеше да й търпи толкова спокойно драмите завидни и за латино-американска сапунка?

@Ян Маджаров

Някак вече ставаха и драми.

Яна не бе точно запозната с обичаите по подобни гала вечери, но явно драмата бе гост по-желан и ухажван от всичките, които присъстваха събрани заедно и вързани с панделка. Това бе едновременно възмутително и нещо, което с Ян щяха да обсъдят, веднага щом имаха възможност и нямаше край тях твърде неподходящи уши, в които да се напъха каквото там обсъждаха. Знаете как е. Тук може и да нямаха тоалетна клюкарка, ама така като гледаше, май и не им трябваше такава. Всичко се изясняваше почти веднага, малко като небето след лятна буря.

И като казах „буря”, домакинята или с други думи на Лилето мамка му, се казваше Мария-Антоанет. Ян и Яна си размениха погледи, в които всеки виждаше усилието на другия да не изреве от смях ей тук, където стояха, както и известна доза съчувствие. Толкова много шеги, които трябваше да бъдат отложени в бъдещето или прошепнати далеч от всички останали като съкровена тайна.

- Можеха поне пастички да предложат – промърмори момчето, докато приближаваха една от масите - Като няма хляб...
- Ян! – издиша Яна, опитвайки се да не допуска дори малкото изкикотване на бял свят.
- Какво? Нямаше да им паднат главите? Особено на М...  – млъкна, когато тя му стисна ръката малко по-силно в своята.
- Пффф. Ела да танцуваме.

Сега, това звучи като изказване на човек, който има поне горе-долу някаква представа как се танцува и за целите на този разговор ще си представим, че Яна е такъв. В интерес на истината, когато подът на общата ти стая е ледена пързалка и можеш да правиш какви ли не пируети, особено рано сутрин, щеш-не щеш, ставаш доста добър в стъпките. Колкото да не падаш. Тук лед нямаше, освен в чашите на някои хора и в погледите на други.

- Обещавам, че няма да те настъпвам – почти му прошепна.
- Аз не обещавам – уж се шегуваше, но знае ли човек.
- Добре, че с тези обувки не се усеща значи. Ти ли ще водиш?

Какво казах за представата как се танцува? Да речем, че имаше. Как се води? Общо взето се надяваше, че Ян ще каже „да” и така ще се приключи с този ангажимент без много обяснения.

Игнат, ако знаеше какви теории на омагьосването се развиват в хубавата главица на Люба, щеше да каже „Не съм омагьосан” още сега. И без това нямаше да спре да го повтаря скоро, просто все още не бе наясно с това.

Отправи много объркан и почти извинителен поглед към Исмаил и после поведе момичето си към дансинга, където някакви хора вече се опитваха да танцуват. Хубаво, че нямаха рязка разлика във височините, защото тя без проблем положи едната си ръка на рамото му, а той... той трябваше да положи една от своите на кръста ѝ.

Направи го толкова бавно и внимателно, все едно издялкваше фините елементи по дръжката на някоя пръчка, все едно хващаше миниатюрно птиче яйце и се опитваше да го върне в гнездото без да му навреди, сякаш някой бе сложил в дланта му новородено животинче и той се опитваше да не диша твърде много, за да не размести нещо във Вселената.

Беше повече идея за докосване, отколокото реалното нещо и кожата му усещаше само материята на плата на дрехата ѝ, но не и топлината на тялото отдолу. Така беше дори по-интимно някак, все едно държеше приказка в ръцете си. Имаше чувството, че ако направи дори едно погрешно движение, магията ще се развали, тя ще изчезне и той ще остане толкова сам сред другите танцуващи, че само спомените за усещането на фин плат под пръстите му щяха да му правят компания.

Дланта на другата ѝ ръка бе малка и така топла срещу неговата. Поведе я така, сякаш го бе правил цял живот, а определено не се бяха упражнявали, въпреки това тя като че ли се усещаше накъде я насочва и изпълняваше стъпките с лекота. Не, че бяха кой знае какво. Негов ляв крак напред, неин десен назад, крачка в страни. Отново. Повдигна хванатите им ръце и я завъртя, улавяйки усмивката, която се появи на лицето ѝ, прибирайки я между камерите на сърцето си, запазвайки я за дните, в които нямаше да може да я вижда.

И сигурно трябваше да каже нещо, но думите му се губеха, стигаше му да я държи в ръцете си, да я гледа, да се носят заедно с ритъма на музиката и, за свой ужас и изненада, да се усмихва.

 
 
 

Не можеше да отдели поглед от него.
Всяка една стъпка. Всеки един жест. Дори когато я завъртя - когато се обърна първо потърси очите му.
Гледаше само него. Особено когато хвана усмивката му докато я завърташе - толкова топла и нежна. Днес беше някак по-намръщен, но и за това усмивката му за нея беше още по-сияйна. Опита се да не я изпуса. 
Сякаш ако мигнеше щеше да изчезне.
За момент забрави всичките си тревоги. За училище, за приятелите си, за света и за бъдещето. Кошмарите. Болката. Безнадеждността. Бездната и ужасяващите черни очи, които я гледаха от нея. Само този момент беше истински. Може би той беше този, който я е омагьосал. Ръката му стоеше на милиметри от нейния кръст - толкова близко и толкова далеч, а толкова й се искаше да я постави там. 

Смяната на музиката хвана и двамата неподготвени.

Хвана цялата зала неподготвена. Имаше много недоволни разбира се и някакви хора тръгнаха да търсят "виновник", но изглежда им се беше разминало. Никой не се беше усетил преди смяната да стане.  Но пък имаше и доста двойки, които решиха просто да сменят ритъма и да се насладят на момента.

- Ъм , Игни? Знаеш ли как се танцува това?
- Всъщност да... искаш ли?
- Не знам как. - Бузите й бяха румени от идеята. Не че и предния танц знаеше как се прави, но Игнат я поведе толкова леко и елегантно, чувстваше се като листче носещо се на вятъра. Защо все я караше да се изчервява с най-малките неща - Ще ми покажеш ли?


@Игнат Зеленогорски

- Ще ми покажеш ли?
- Сваляй обувките.

Най-много харесваше Люба боса. Не защото имаше някакъв странен фетиш към крака, определено не ги намираше за привлекателни и нямаше навик да се заглежда в тях. Тя обаче винаги му беше изглеждала като някой, който трябва да е босоног (освен на леда в общата стая, но това е друга тема) и да стъпва по избуяла трева или мек горски мъх. Харесваше я много и с бялата рокля, която до преди известно време трябваше да носи, въпреки че тя я мразеше и Игнат не би се учудил, ако в някакъв момент я е изгорила ритуално. Това за роклята не би ѝ го казал никога, просто в неговата глава страшно много ѝ отиваше да не бъде обикновено човешко момиче. Не че имаше как да бъде, дори ако се облечеше с най-развлечените мъгълски дрехи и си нахлупеше шапка с козирка наопаки на главата. Беше вийла и нищо не можеше да помрачи красотата, с която природата ѝ я беше надарила. Може би сега тази светлина, която сякаш струеше от нея, сега се отразяваше в него, може би го правеше малко по-приятен за гледане, може би...

Имаше някакви... надежди или чувства, които много приличаха на тях, които от време на време се опитваха да покажат главите си, като кокичета, пробиващи над снега и той бързаше да ги изтръгне, колкото и болезнено да бе това. Не можеше да си позволи да си отгледа надежди или чувства, или каквото проклето нещо там бяха. Люба нямаше нужда от тях, не искаше да ѝ ги натриса, сякаш си нямаше достатъчно други грижи, че да се занимава и с неговите... сърдечни вълнения, пряко обвързани с нейното съществуване. Просто не можеше. Щеше да бъде до нея, да ѝ бъде опора, когато имаше нужда от него и му позволяваше, но нямаше да се надява на нещо повече, защото това щеше да го убие.

Обаче сега трябваше да я развърти хубаво по този дансинг, защото едва ли щеше да им се удаде такава възможност отново в скоро време, а да я вижда усмихната, със зачервени бузи и по-жива, отколкото бе изглеждала в последните месеци, караше нещо в него да ликува.

- Хайде сега, следвай мен – и Игнат си свали обувките – По принцип не го танцуват по чорапи, но е значително по-лесно, особено на такъв гладко полиран под.

И той се плъзна, кълчейки крака в различни посоки, хващайки ръцете на Люба и водейки я със себе си, с което не ѝ остави кой знае какъв избор, освен да го последва.

Когато музиката рязко се смени, повечето танцуващи, които впрочем бяха все млади, се сепнаха. После, сякаш точно това бяха чакали, изведнъж се развихриха и те. Някои от по-възрастните бяха скандализирани, дами стискаха перлите си, а един мъж реши да стисне тези на жената до него, понеже нямаше свои. Да речем, че не намери точно перлите, които търсеше и получи плесване през пръстите с ветрило, което прозвуча доста болезнено. Имаше и някакво подвикване, хич неприличащо на възпитана дама, но предполагам, че в тази ситуация не бе проблем.

Яна усети как напрежението, което бе сковавало раменете ѝ откакто преминаха през вратите и влязоха в залата, изведнъж се изплъзна от тях и отлетя. Почувства се по-лека с няколко килограма и краката ѝ, обути в тънки чорапи се плъзнаха по пода. Дали изглеждаше добре отстрани цялото това кълчене? Едва ли. Дали ѝ пукаше? Не. Според нея скованите валсове, по време на които много танцуващи изглеждаха така, сякаш майките им им дишат във вратовете (впрочем за някои това не бе точно лъжа) или като малки русалки, които се чувстват сякаш остриета се забиват в стъпалата им при всяка крачка... бяха значително по-тъжна гледка от... каквото и да беше това.
Но каквото и да беше това, предизвикваше усмивки, караше те да се смееш, докато не ти остане дъх и наистина бе весело.

И Ян. Ян беше тук и тя беше тук и се з а б а в л я в а х а, напук на всички изгледи още от самото начало да им стане скучно и да си тръгнат рано-рано. Вместо това сега се разминаваха, правейки си физиономии, които караха Яна да се кикоти без дори да се опитва да си прикрие устата. Усещаше се вече като истинско празненство, а не просто някакво събиране на една гора богаташи и чистокръвни, пиещи коктейли с имена от сорта на „Сълзите на бедняците”, „Влиятелна фамилия на плажа”, „Кървава Мери-Антоанет” и каквото там други бъркочи се предлагаха. Не съм сигурна, че не си ги измисли току-що всичките.

- Много се радвам, че дойде с мен – сподели му, когато я завъртя и му лепна една целувка на бузата.
- Е, да, иначе щеше да ти е доста скучно – каза го така, сякаш не се беше изчервил току-що.
- И тъжно, и неприятно, и безянно – продължаваше да изрежда.
- Няма такава дума.
- Вече има.

Трябваше да има някаква специална дума за състоянието на безяние все пак.

@Арина Орлова  @Тервел Шаханов


Арина ги поведе уверено към бара с напитките, а Алина и Тервел я последваха. На бара стоеше едно момче – младо с черен фрак и панталон и бяла риза. 
– Типично за Кардамови – засмя се червенокосата. – Искам една Кървава баня? 
– Не ми е позволено да давам такива коктейли. Нареждане на госпожа Кардамова.
– Ами тогава една Черна смърт. 
– И това го нямаме.
– А какво имате по ягодите? – гласът на Ари се дигна с една октава. 
– Слушай пич, направи на дамата една Кървава баня или Черна смърт, защото ще накарам змията ми да те ухапе – намеси се американката, като го хвана за яката на ризата му и го дръпна със сила напред, за да може да му прошепне силно в ухото. 
– И Лейди Ним ли е тук? - попита я Орлова. – Знаеш ли коя е Лейди Ним?

Момчето не проговори, а червенокосата беше в стихията си:
– Тя е два метра дълга черна Кралска кобра и утровата й ще те убие за секунди. Така че си искам коктейка веднага.
– Да мадам - отговори момчето. 
– Ари, това не беше ли прекалено? – попита Тервел, когато се отделиха от бара с по един коктейл в ръка.

Алина опита коктейла, който българката й беше предложила и се наслади на топлото меко усещане, което се разля в стомаха й. Усети как нервите й се отпуснаха и сега можеше да се справи с нахалното си, досадно семейство.

 
 
 
 
 
 
 

@Игнат Зеленогорски

Танцът беше невероятен! Не беше очаквала, че някога да се разнася по денсинг щеше да й е приятно, особено на толкова претъпкан с хора такъв. Беше играчка да махне емоционалния съпорт - кубинки, но пък Игнат беше прав. Пързалянето по гладкия мраморен под беше приятно, майната му че беше с пухени розови чорапи на летящи прасета.

Ново завъртане и събиране и някакси пак се озова обвита в ръцете на кавалера си. Да нямаше нещо във въздуха? При мисълта за кавалер я напуши леко на кикот, а дори не беше пила нищо още! Но пък Игни така сладко й се усмихна, когато погледна назад - имаше няколко стъпки, в които я бе прегърнал в гръб. Не се сдържа, точно преди да я завърти обратно и да я изпрати настрани, Люба долепи лека целувка по бузата му.

По-леко от пърхане на пеперуда.
И все пак пърхането по-скоро беше в нейния собствен стомах.

Завъртя се и се изпързаля надалеч с едно движение, но изглежда беше сецнала нещо в ритъма на Игна. Грешка ли направи? Може би наистина беше омагьосан и тъкмо му беше минало? Ръката й се изплъзна от неговата и изпързулването се превърна в полет, не пеперудест и лек, а повече като плъзнато гюле към кегли. Кеглата, в която се заби обаче се оказа висок тъмнокос мъж.
- Ти пък коя си? - Тежък, но равен глас. Този пък като че ли очакваше да знае всеки един човек на това събитие. Всъщност съдейки по погледа му точно това очакваше. - И какво си мислиш че правиш?
- С него съм. - Отработен отговор, както се бяха уговорили предварително. Или трябваше да му каже фамилията? Глупости, просто посочи объркания и леко притеснен Игнат. После се изпъчи с гордите си метър, петдесет и кусур и изгледа мъжът срещу себе си. - И очевидно танцуваме!



пп. Люба си няма идея че се е сблъскала с домакинът Юлиъс Кардамов - като характер е близо до Тайвин Ланистър
@Исмаил Колимечков @Вихрен Вокил @Ина Янакиева @Бранимир Даргов @Арина Орлова също може би ще искат част в хаоса.