Помощ по Трансфигурация
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Тъкмо бе стигнала до една интересна част за светещите цветове, когато малкото момиче се бе приближило. Сякаш изглеждаше леко притеснено да започне този разговор, нима бе толкова страшна, зачуди се Ина и реши да се усмихне още малко и по - приятелски.
- Заповядай. - тя дръпна една възглавница от един диван и я постави на пода, като я потупа. За разлика от повечето хора в стаята, Ина седеше на пода пред масата. Беше разпръснала няколко листа, които просто си стояха празни и едно отворено пакетче солети. - Искаш ли?
Донякъде направи размяна "солети за учебник по трансфигурация" . Беше странно, че изпита носталгия по изминалия трети курс, но пък знаеше, че и тази година те учат неща за по - напреднали. Не превръщаха ли миналата година предмети в животни? Тя все още имаше ужас от своята цвърчаща кибритена кутийка..., но Зина нямаше нужда да знае това. Не искаше и на нея да докарва кошмари.
- Малко е сложно да започнеш директно да превръщаш предмети в по - големи животни, като зайци и котки. Но с тази нова програма от вийлите не се изненадвам, че сте преминали директно в дълбоки води. - Ина поклати глава. - Първоначално трябваше да започнете с кибритени клечки и кутийки, след това вече малки чаши в малки птици и хамстери... Става пълен хаос.
- Да...
Ина погледна към Зина, момичето все още изглеждаше притеснено от нея май. Това леко я смути и се зачуди как да я предразположи.
- Как се справяш с трансформацията на малки животни в чаши или и това не сте учили..., че то май е малко по - лесно. Косматите чаши с опашки пак се броят...
Зачете се в учебника за малко и после в листчетата към него, напълно бяха прескочили някои неща. Направо отказваше да повярва, че Желев е преподал това. Беше им дал някаква основа набързо, но без практика... без практика си беше чист кошмар. И после той щеше да страда от ученици мятащи пръчки и гонещи чаши с уши. Може би пък някоя книга щеше да изяде Габриела този път и да се разбереше, че системата не я бива и учениците имат нужда от последователност.
Защо не оставяха преподавателите да си решат как и какво и кога да преподават. До сега всичко си бе работило достатъчно адекватно...
Ина изпуфтя защото леко се ядоса с всички тези мисли в главата си, но затвори очи за миг и пое въздух сякаш медитираше за успокоение, след което взе една солета от пакетчето.
Юлий Звездинов and Зинаида Кражова харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Подсмихна се на думите й леко и приключи поредната солетка. Избиваше я на емоционален глад с всичкият стрес наоколо..., което бе по - добре от емоционалният неглад, когато не искаше да яде нищо. Май последните три седмици бе минала и през двете.
- Доообре...! Имам изненада за теб. - тя бръкна в джоба на връхната си дреха и извади леко спящата летяща катерица от там. - Тази година ти се пада малко катериче.
Постави Чу на масата и му подаде орех, а той го хвана с лапички и започна да го гризка сладко, сладко. Ех, обичаше тази топка козина.
- Нека да си припомним Вера Верто и след това... - огледа се наоколо, но не намираше подходящ предмет. Зарови из чантата си като намери една хлебна гума в кутийка и я подаде на Зина.
- След това, какво? - Зина взе кутийката и я огледа. И май много, много не искаше да прави катерицата на чаша. Беше й по - интересно самото животинче и го бе докоснала с пръстче по главата докато то още ядеше орехчето.
- След това ще направиш от тази кутийка хамстер. Пък след това от нещо по - голямо ще минем и на мини зайче и на котка...,но няма да стане за ден, определено. А Вера Верто хем ще те накара да се настроиш на вълна трансфигурация, хем движението с пръчката е подобно.
И от своя страна Ина превърна кутийката в хамстер, който се задвижи по ръцете на Зина. Честно казано рускоската се радваше, че хамстера й изглеждаше съвсем прилично..., но нямаше да се изненада, ако се окажеше, че става за триене на молив. Нищо ,че УЖ бе добра по Трансфигурация.
- О... и да добавя. За предмет в зайче е Лапифорс, а за котка Фелифорс..., но това сигурно го знаеш от учебника вече. За хамстера е Родефорс - Ина се изчерви като се надяваше да не звучи като някаква многознайка... каквато често беше.
Юлий Звездинов and Зинаида Кражова харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
- Добре, можеш го. - вдъхна уверие, опита се де, Ина на Зина и за миг си помисли да я потупа по рамото, но реши, че това е излишно действие. Можеше да я разсее, а можеше и да не й е приятно някакво докосване от почти непознат.
Белокосото момиче използва магията върху молива и след миг там се появи един доста издължен хамстер. Слабичък, тъничък почти колкото молива. Имаше си гумичка за носле, а опашката му бе графитена, но като се изключеше това си беше... хамстер - очички, ушички и космато рижаво тяло. Даже доста космато и рошаво.
- Добро начало. - "Родефорс" беше по - малко практикувана и от "Вера верто". Веднъж минеха ли това ниво учениците хич и не се връщаха към него. Кой имаше нужда от чаша направена от животното, това щеше да са някакви екстремни ситуации. - А и вие не сте упражнявали тази магия. Желев показа ли ви как превръща предмети в зайци и котки, нагледно? Че с тези... знаеш кои е малко трудно да се води нормален час.
То и да им беше показал, на нея й бе ясно, че после часа протичаше в едно мятане на пръчки тук и там, мрънкане на заклинание и тичащи предмети. Изобщо на преподавател плащаха ли му достатъчно за да търпи това... точно това?
- Показа ни, ама... Искаше да ни преподаде и началните стъпки. Вийлата сметна, че е загуба на време.
- Ясно... Знаеш ли, май чух веднъж за някой, който превърнал чин в куче..., ама не съвсем. Чина лаел и избягал от стаята. - подсмихна се леко Ина и сподели това с цел да я накара да се усмихне поне малко, като извади още един молив. Такива ги имаше в изобилие.
Изправи се и се огледа наоколо, до една секция с книги имаше пластмасова кутия. Взе я и сложи вътре двата хамстера, така де... косматата чаша хамстер и молива хамстер. Щяха да си правят колекция. За котките и зайците... на другите щеше да им се наложи да търпят.
- Всъщност чувстваш ли се уверена да опиташ директно със зайче?
Юлий Звездинов and Зинаида Кражова харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Изтегна крака и помилва графитеното хамстерче, което подскачаше в кутията в опит да избяга, но тя бе твърде висока за него. Бързо отмести пръст преди да бъде ухапана и поклати глава с усмивка, след което тя самата взе един молив.
- Нека да видим дали и аз все още го умея... - какъв учител или помощник щеше да бъде, ако не даваше нагледен пример на Зина? Говореше за това как Желев е трябвало да им покажи, а тя просто седеше тук и й подаваше моливи като солети... СОЛЕТИ!
Взе една солета и я счупи на по - малки парченца, като я сложи в кутията с хамстери. Не бе препоръчителка храна за тях или здравословна, но щеше да ги занимава за малко, а после те щяха да си станат отново моливи. Ако и с тях не се случеше нещо... От това разстояние вече виждаше една сива котка да се облизва и да мърда опашка.
Смръщи се леко на котарака, но размаха пръчка и от единият молив направи зайче. Използваният молив бе син, полученият заек... също бе син. Имаше ли против? Ни най-малко! Всичко друго обаче си му беше наред. Малка опашчица,къса козинка,малки ушички, сини очички и черничко носле, мааалко наподобяващо графит.
Ина гушна зайчето и започна да го гали, усещайки как нослето и мустачките мърдат срещу врата й. Беше приятно.
- Надявам се следващото ти творение да не изгори.
- Съжалявам за молива-
- О, не... зарежи молива. Просто... като изглежда като животинка и... жал ми е. - повдигна рамене русокоската. За някои хора това сигурно дори не бе имало смисъл.
- Ясно.. - Зина присви очи към нея и се загледа към следващия молив. Ако можеше да го трансформира с поглед - щеше! Но молива все още си бе молив.
- Зина...?
- Концентрирам се! - дооообре. Ина не я прекъсна повече. Просто стоеше и я гледаше.
Още едно размахване на пръчката тук и там и пуф! Ново зайче се появи. Дървено зайче. И мърдащо!
Сърцето на Ина се сви, като си представи как и това може да замине в огъня. Ако това се случеше може би щеше да й е нужна терапия. Нещо силно в чая и кой знае още какво.
Дървеният заек заподскача на някъде. Скърцаше ли? Че защо скърцаше..., но пък беше напредък! Този поне беше... не толкова космат? Никак даже.
- Справяш се супер! Като за първи опити е чудесно! - окуражи я Ина с нова усмивка. - А и още от самото начало приличат на зайци, моите не приличаха. Май имаш талант за това.
- Още не сме стигнали до котките, не привързвай със заключенията.
- С котките ще се справиш още по - добре!
От някъде се чу някакъв писък, когато момиче на високи токчета почти падна, подплашено от дървеният заек. Амии... зайците си бяха опасни животни.
Животното седна на пода и започна да се мие. Първоначално милата гледка мина в канибализъм... защото то започна да дъвче дървеното си краче. Нямаше кръв, не изглежда да изпитваше болка, но тази гледка не дойде добре на Ина също. Щяха да са й нужни сили.
Остави синият заек на земята и отиде да вземе дървеният. Изглеждаше повече като дървена играчка от колкото като истински заек, хмм.
Русокоската даде още един молив на Зина.
- Затвори очи. Искам да си представиш заека. Всеки един детайл - от това какъв цвят козина да има, пухкавите ушички. Мустаците... всичко. Искам да си го представиш в детайли.
Сети се и тя кога да дава насоки. След дъжд качулка.
Юлий Звездинов and Зинаида Кражова харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Взе го от зина и с нежност го погали по съвсем малката главичка. За жалост страданието на тази котка - молив щеше да продължи 40 минути. Дали изпитваше чувства в момента... болка? Надяваше се, че не...
Някой друг обаче определено изпитваше някакъв вид болка. Зина бе закрила лицето си с ръце. Ина се пресегна леко в опит да я прегърне, при което Зина веднага се дръпна от нея. Това бе.. втори път в който нещо такова се случваше? Май се бе случило и на куидичната им тренировка.
Направи си мисловна бележка "Не пипай Зина", тя явно не обичаше.
- Извинявай! - смотолеви русокоската и се почувства тъпо от прибързаността си.
- Не... няма проблем... - Зина погледна Ина за момент, а после отмести поглед настрани.
Не й ли се намираше шоколад... само солетите ли бяха останали? Излагация!
Подаде й ново моливче с нова окуражителна усмивка. Имаха ли къде да складират още животни... Тази кутия изглеждаше малка... твърде малка.
Ина се изправи и извади пръчката си, след малка магия около тях се появи невидима бариера. Извади двете зайчета и ги пусна да тичат. Кой щеше да чисти след тях - не се знаеше. Но поне можеха да мърдат наоколо, а хамстерите да си ядат солетите... на тях им оставаха по - малко от двадесет минути така или иначе.
Тъкмо да се обърне към Зина и пак да седне и едно от зайчетата започна да гризе стената. Другото се присъедини към него и дръпна тапетите, а третото лежеше в близост до тях двете.
- Опа... - "опа", голямо ОПА. За това не бе помислила. Акцио моркови...?!
За късмет нито стената, нито тапетите се оказаха привлекателни и хранителни. Двете животинки просто се излегнаха на пода доволно и започнаха да си мият ушите. Поне щяха да кротуват, докато не станаха моливчета отново.
- Котка? - Ина се усмихна на Зина.
- Котка. - потвърди белокосото момиче.
Малкото клечесто коте бе поставено на масата и гледаше косматата чаша от по - рано. Истинска менажерия, същински хаос ставаше наоколо. Или щеше да стане, особено ако направеха подобие на истинска котка. Ина се сдържаше да не трансфигурира една и тя, но пък се и притесняваше да не се изложи пред Зина. На теория всичко винаги беше мнооого лесно. На практика, на практика ставаха кашите.
Зина отново затвори очи, явно се концентрираше и си представяше котката, след което замахна с пръчката. Молива изпука и подскочи. Това беше ново! След което се приземи на къси дебели крачета. Беше котка. Изключително кръгла с къси крачета. Имаше нещо в пропорциите й, което не я правеше точно котка. И цвета... беше черничка. Ина се опита да я докосне, но животното се търкулна и избегна ръката й. А след него по пода остана черна следа. Графит... как бе възможно да изцапа и килима? Явно някакви последици от магията и размера на този ходещ графит. Добре, че имаше магии за чистене на петна.
- Много сладко коте, бих казала. - изрече горда към нея Ина. - Това си е напредък сравнение с... малкото приятелче на масата. - Всъщност... може би бебе коте ще ти е по - лесно от голяма котка, така като се замисля.
Юлий Звездинов and Зинаида Кражова харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
- Ще ти намеря нещо за хапване, което да не е солети. - тъкмо тръгна да се изправя с котето в ръце, когато Чу й хвърли такъв поглед, все едно го беше предала и му беше разбила сърцето. Ако бяха в индийски сериал, то щеше да има драматично зуумване към погледна на катерицата. След това скочи от масата, полетя към възглавница на пода, заизкачва се по дънките на Ина и се скри се завря под блузата й.
- Ауучч. - и си остана там да спи, а тя да му мисли как да го носи. Катерици.
Изчезна за момент и се върна с някакво пакетирано кексче, което подаде на Зина. Беше щастлива да види и,че моливите й един по един се връщат към нормалното си състояние, а дивото коте лежеше до белокосото момиче и си играеше с пръстите й и се опитваше да ги хапче с малките си остри зъбчета и отново бе пуснало нокти.
Седна обратно на пода, дори тя се чувстваше изморена, а не бе направила кой знае какво, всъщност нищо. Освен да наблюдава и да дава насоки.., като нищо обаче щеше да му вземе хляба на Желев, тъй де кръвта. Той хляб надали ядеше. Но тя пък кръв не искаше.
- Справи се страхотно и заслужаваш почивка.
- Май мога да спя вечно.
- Понякога и аз се чувствам така. - особено напоследък. Прозя се и се протегна леко, като се облегна на дивана и дръпна молива от косата си, като я остави да се разпилее и погледна към Зина, а с ръка продължаваше да гали малкото котенце, което бе заспало... Защо изведнъж й се прииска да има и котка? Господин Ягодка не й влияеше добре!
- Разкажи ми повече за себе си Зина, ако... ако се чувстваш комфортно с това, разбира се. - зад думите й имаше един неизречен въпрос. Искаше да узнае - и ако може да помогне - какво се криеше зад този неприязън към докосване от страна на белокоската. Какво се бе случило с нея за да се дърпа така..., но не бе етично да пита направо. Не й е работа, независимо колко любопитно бе нослето й.
Зинаида Кражова and Небесна Звездинова харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Но пък, ако някога по някаква причина рисуваше нещо за Зина, щеше да включи крокодил... и други животинки. Змии може би? Котенца, кукумявки... Защо пък изведнъж си представи Зина като герой от комикс облечена в пухкав костюм на крокодилче.
"Боже господи Ина, съсредоточи се! Момичето ти зададе въпрос" скастри се сама русокоската и обърна глава към белокосото момиче.
- Най - много... графични портрети. - а и това напоследък й се отдаваше повече. Цветове обаче бе използвала точно за една своя рисунка и то преди няколко дни. Малко синьо и малко червено... останалите си оставаха недокоснати. За сега. Но имаше вдъхновение и желание да се върне към тях, или поне да ги ползва за определени неща.
- Ами друго? - Зина изведнъж сякаш се бе приближила малко по - близо или на Ина й се беше сторило. Лицето й беше почти в нейното, което накара русокоската съвсем малко да се мръдне. Зина се бе приближила толкова близо, че все едно се опитваше да запомни нейните черти и да ги пресъздаде на хартия... надяваше се ,че няма. Със сигурност наоколо имаше какво по - хубаво да се рисува.
- Хм, пейзажи. Животни, но за мен те са към портретите, защото, ако рисувам дадено животно то се фокусирам върху него и всичките му детайли... Понякога обичам да измислям концепции за несъществуващи светове и да ги пресъздавам на хартия, но там винаги шанса да не ми хареса крайният резултат е голям. Когато нахвърляш много неща, които нямат нищо общо едно с друго.
- Хмм. - Зина кимна отново с глава, а Ина започваше да се чувства леко неудобно, че само говори. Не обичаше да е тази която трябва да говори. Ако можеше да слуша и да си мълчи щеше да е най - лесно. Защото просто не знаеше какво да каже, когато й задават въпроси. Или си казваше всичко или забравяше всичко, средно положение май нямаше.
- Ами ти, освен да летиш имаш ли някакво хоби? Плуване, пеене... Обичаш ли да четеш, ако да какво? Има ли нещо, което би желала да се научиш да правиш?
Лексикон "а ла Ина" се завръщаше. Много въпроси и не винаги един с еидн свързани.
Юлий Звездинов and Зинаида Кражова харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Ина Янакиева харесва този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Имаше спомени за това как нейната собствена майка я учи да рисува дърво. Как се цупеше, когато не й се получаваше, че даже и веднъж се бе разплакала. С времето обаче и упражнения нещата бяха започнали да й се получават. Към днешна дата рисуването на едно дърво беше сред най - лесните неща, които можеше да направи. Затова и това избра като нещо, което да покаже на Зина.
- Изглежда чудно! - погледна към листата, които Кражова рисуваше и я дари с приятелска усмивка. Винаги бе хубаво, когато някой искаше да научи нещо ново. Тя пък от своя страна, ако можеше да помогне - щеше. Дали не й ставаше навик? Напоследък правеше неща за останалите, но не правеше такива за себе си... и затова бе толкова бледа и изтощена.
И разбира се, защото бе изтощена, нямаше да спи довечера, а щеше да чете тази дебела книжка с която току що се бе сдобила. Беше й интересно как един мъгъл е измислил и представил цял един магически свят. Дали беше подобен на техния? Или пък коренно различен?
Ина реши да добави едно малко зайче на рисунката си, като внимателно показа на Зина какво прави, в случай, че иска да направи зайче. Започна от едно кръгче за глава,едно малко по - продълговато второ за тяло и едни ушички.
Белокосото момиче следеше движенията й, след което опита да направи същото. Понякога да се направи еидн кръг бе най - трудното нещо. Но й се получаваше, личеше си, че се опитва и има желание.
- Имам една книга,която мисля, че би ти била полезна. Не знам дали няма да е...тип напреднали, но ще ти хареса, а може и да те вдъхнови. Като спомена приказки се сетих. "Ръководство за рисуване на герои от приказките" , има много красиви феи там!
Феите в книжката нямаха нищо общо с това което те наричаха "феи" в техният собствен свят, но бяха наистина красиви.
Ина взе "Властелинът", занесе го в стаята си и се върна с книгата с насоки, като я даде на Зина.
- Разгледай я, може да ти допадне. Пък аз винаги съм насреща и наоколо, ако имаш нужда от нещо.. каквото и да е. - тя май много не напускаше общата стая така или иначе. - Сега обаче трябва да свърша някои неща горе и ще се видим после. Изяж си кексчето и си почини!
Не че й даваше заповеди, но пък не искаше да рискува момичето на припадне заради прекомерното използване на магия и преумора.
Край.
Зинаида Кражова харесва този пост.