Уроци по Трансфигурация

Още със започването на часа нещата тръгваха все на зле. Не че началото на годината не бе превърнало най-забавния час в най-тежката казарма. Желев успяваше да срещне стандарта на вийлите, учениците му не съвсем.

- Бюлбулева, свалете си краката от чина.
- Оффф - вътрешно се мразеше, че се държи така - особено в часовете на любимия си преподавател. Но се налагаше да поддържа образ. Илиян го беше нарекъл "пънк бунтарка" или нещо подобно като й даваше съвети как да го докара по-убедително. За сега работеше добре.
- Последно предупреждение! - не беше сигурна Пейо дали се връзваше на имиджа. Искрата в очите му говореше по-скоро, че е готов да играе своята роля... или поне така се надяваше Люба - Ако обичаш Габриела, не я заглушавай. За сега. Все пак трябва да се упражни в часа.
- Въпреки обноските е от напредналите. Ще й се наложи да се справи без глас.
- ... - Люба почна да пуска перипетии по жената, за щастие на децата в стаята, заглушени от магията на вийлата.
- И ако продължава, ще се упражнява без глас от килиите.

Габриела беше цербера лепнат на Желев. Възрастна вийла - чак й личеше, че е стара, което сигурно значеше, че е много, много, ама много дърта.
Него го държаха изкъсо.
Нямаще да успее да говори с него скоро, но имаше някои идеи. Една от които изискваше да стигне до затворническата част.
Усмихна се мръсно на вийлата - още не си беше свалила краката. По-лесно беше да си мисли, че държанието й е насочено към нея, а не е отношение към часа на Желев.

"Фуко" ли беше? Да!

Роклята на жената се изсипа по пода под формата на фин пясък.


@Пейо Желев малко ти описах вийлата, ако имаш против ще променям
@ всички други, чувствайте се поканени в хаоса на този час

Тази години всичко в Мунгав се бе променило на 180 градуса, дори и часовете се провеждаха по различен начин.Сега в часа по трансфигурация професор Желев и вийлата Габриела стркитно съблюдаваха за реда и дисциплината, сред учениците.русата бунтарка както обиновено правеше каквото и хрумне, и логично отнесе забележка от преподавателя, Фил и хвърли подигравателен поглед и отново извърна глава напред като се надяваше никой да не е забелязал, професор Желев бе помолил вийлата Габриела да не заглушава за сега опърничевото момиче.Инатат и обаче и изигра лоша шега и тв бе зглушеа, а момчето и приятелката му свиха устни за да не се разсмеят и да си навлекът неприятности.Действително всичко това им се струваше малко прекалено, но все пак си имаше и някой положителни страни.Поне вероятно нямаше да има кой да пречи в часовете, и да прави размирици в училището.Двете деца бяха потресени когато роклята на вийлата се изсипва във вид на пясъм по пода, и едва не ахнаха от възмущение.Кой в името на Мерлин бе проявил такава наглост, Филип опита да се огледа,но бе незабавно сръчкан от Мая да не привличат вниманието върху себе си.Той само местеше поглед между вийлата и своенравното момиче което може би е направило това.Всички в стаята бяха притихнали и дори тишината се чуваше.Какво ли щеше да последва сега, дали нямаше да се озоват затворени някъде из подземията за неопределено време.Филип плахо погледна приятелката си и Мая само повдигна леко рамене, в този критичен момент можеха да очакват всичко....

-БА-ХА-ХА ! -   Смеха на Илиян гръмна в залата.  Желев, освен че станах господар по предмета Ви, вече мога и да се забавлявам тук. 
-Георгиев !  Това държание не недопустимо ! – сепна му се Желев.
Вярно, че Илиян направи магията от раз, а по предмета му беше станал като цар. Желев беше много доволен от прогреса, който младия магьосник показва. А от ниските оценки от миналата година, нямаше и помен. Момчето се държеше на положение и стегнато по повечето предмети. Нещо, което приятелката му имаше пръст в това, но .. държанието му бе същото.
-Току що, мита за „хубавите“  Вийли, отиде по дяволите.
Вийлата не може, къде от срама, който преживя или факта, че не можеше да повярва, колко луд можеше да е всъщност младото момче от „Лъч“.  Все пак,  скоро успя да се опомни какво се случва. Илиян е погледна. Ехидната „усмивка“ не падаше от лицето му. Все пак , не му пукаше за наказанията. Вярно, щеше да загуби някоя друга точка за дома си, но не че му пукаше особено много за „домът“ му.  Т‘ва за него беше просто място, където да спи. Не се интересуваше от него, макар че по нареждане на приятелката му се беше записал и в куидичния отбор на домът му. Илиян, също като Люба демонстративно вдигна краката си на чина в този момент. 
               -А, да преди да ме накажете и заглушите, трябваше да направя магията нали ? – продължаваше да се смее Илиян, докато Желев бе вплел кръвнишки поглед в него.  Как беше „Фуко“ нали ? А да !
Три осморки- три от три предмета в пясък. Илиян продължи да се смее, след което попита :
-        Та, какво ми е наказанието ? 

 

Главата й беше още замътена от обръщането, сърцето й туптеше неравно, и още не можеше да си събере дъха, но се чувстваше... жива! Жегна я за момент, разбира се, че Желев се мъчеше. Как нямаше да се мъчи? Толкова обгрижваше учениците и сега беше принуден просто да гледа какво става с тях. Без да може да се намеси.
Но тук се намеси.
И можеше да си изпати от това!
Значи играта продължава - не че не успя да му се ухили зъбато за момент. Отстрани сигурно изглеждаше като провокация, не като устеха.

- Какво ще ни отнемете свободното време което нямаме ли? - Това каза на висок глас. Ситуацията беше перфектна, скрити за момент от погледа на Габриела и достатъчно близо до Желев за съобщение. Продължи шептейки, така че дори Пейо едвам да я чуе - Имаме план, не сме толкова хаотични колкото изглежда. Комуникация през библиотеката на Колева. - повече и щеше да стане напечено за всички, а трябваше да продължи и играта - Какво уважение, като оставяте да Ви подбутват като овца!

Много съжаляваше за думите си.
Още докато ги казваше.
Но не можеше да дава на вийлите причина да си мислят, че децата се доверяват поне на Пейо. Както вървяха нещата щеше да бъде ползвано срещу тях... и него.
Съжаляваше и за следващото си действие.
Ако някога този режим бъдеше прекъснат, щеше да направи най-сладките подаръци за Желев. Сладки, вино или каквото можеше, ако трябва ще му хваща най угоените катерици. И ще слуша толкова много в часовете му. Изобщо не заслужаваше отношението, което в момента се изстрелваше към него.

Под формата на главата й.

Прас!

Наби главичка на учителя. Наби главичка на Пейо толкова силно! Е не с пълна сила, но се чу. Както се беше опитал да приближи главите на учениците към себе си! Вътрешно й се дорева, че го напада така, искрено се надяваше да не я намрази. Но трябваше да рискува, за да не го постави в по-лоша ситуация. 
За себе си нямаше против.

Винаги бе готова да си понесе последствията.

Филип бе повече от шокиран, от реакцията на татуирания дълчуч който се беше разхилил гръмогласно в притихналата стая, след такава наглост проявена от този вечен нарушител на всички училищни правила напрежението можеше да се реже с нож.Погледите на професор Желев и на вийлата Габриела бяха вперени в двамата провинили се по време на часа по трансфигурация.Преподавателят възстанови облеклото на вийлата, но беапарздонният отговор на дългуча отново нагнети обстановката.Що за нахалство от негова страна, винаги с появата си причиняваше низ от нередности беше прекалил и този път.Филип се ококори и замалко да извика от изненада, неочаквано приятна за него и Мая изненада.

В този момент двамата нарушители на реда започнаха да се издигат във въздуха и бяха обърнати с главите надолу, това накара третокурсника да се почувства безкрайно щастлив най-после беше отмъстен за дето самият татуиран миналата година го бе вдигнал с магия по този начин.Сега Фил се радваше, не той ликуваше вътрешно пред тази великолепна гледка.Смигна на приятелката си и закри с ръка широката си усмивка, това беше техният триумф тук и сега най-после някой бе поставил в същата ситуация и нарушителите на реда в час.Той не можеше да откъсне поглед от това прекрасно зрелище което се разкриваше пред очите на момчето.Никога до сега не бе изпитвал такова задоволство от случващото се.Целият сияеше пт възторг, висящият надолу с главата дългуч бе наслада за очите на Филип.Да определено имаше полза от суровият режим който беше въведен тази година, колкото и да ги товареша с учене и тренировки тази картина запечата се в съзнанието му щеше да му дава сили и да го вдъхновява и амбицира още повече.

1т сила

 
 

  -"Желев… извинявайте!" – това бяха последните думи на Илиян, преди чудотворната тъпотия, която изригна, веднага след Люба. Габриела, имате ОГНЕНО излъчване, толкова "огнено", че направо ми иде да... направя ви огнен трубут. 

Конфринго! Ето че подът под вийлата пламна. Тя започна да подскача. Страхът от огъня се прояви в момента. Всички ученици в залата ахнаха пред тая тъпотия, дето направи Илиян. Разбираме, учител, ама... вийла! Илиян наистина беше полудял. Поне това си мислиха всички в дома му. Това можеше да му донесе директно изключване. Какво по дяволите щеше да стане сега с момчето? Люба също го гледаше. Това, което тя направи, беше направо... детска играчка в сравнение с това, което извърши Илиян. Той, също като нея, беше "издигнат", но това не му пречеше да сее проблем след проблем. За отрицателно време се беше превърнал в най-наказвания ученик – и му личеше. Торбички под очите, редовно къркорещ стомах, умора. Болки от "наказанията", които му нанасяха вийлите. За момент, Илиян се окопити, след което се изправи.
      -"ПОМОЩ! ПОМОЩ! СЕСТРИ!"
Желев бързо потуши огъна, но вече... беше късно. Три вийли бяха нахлули и с магия, бяха проснали Илиян на земята. Момчето беше постоянно усмихнато. В момента, един ученик доказва пред всички, че Мунгав е готов да се бори. И не само той – момчето и момичето. Вийлите бяха забравили за Люба. В този момент, Габриела, продължи да вика. По едно време се спря, явно поуспокоена от огъна. Веднага отиде до Илиян и му заби силен шамар.
- "Малко ти е, недодялано копеле. Ще имам „специално" отношение към теб, долу в килийте после."
-"На това се и надявах, запалете „огън" вътре в мен." – подигравателно отвърна момчето, докато вийлите го изнасяха като престъпник от стаята. Минавайки покрай Люба, момчето само прошепна две думи. Тя знаеше кои.

Мая беше потресена от наглоста на татуирания дългуч, който след като двамата нарушители на реда бяха свалени по местата си от професор Желев продължи да демонстрира тотално незачитане на реда като запали със заклинание пода под вийлата Габриела.Стова със сигурност щеше да си докара затваряне в подземните килии за минимум седмица или защо не и изключване от Мунгав.Всички ученици бяха стъписани от дързостта на дългуча, и смълчано наблюдаваха какво ще последва.Мая и Филип се спогледаха и не знаеха какво още би могло да се случи през този вече провален час по трансфигурация, след като преподавателя вече бе потушил огъна вийлата извика подкрепление отвън.В стаята се втурнаха други няколко вийли които магически проснаха татуирания на пода докато той беше все така ухилен, а Габриела продължаваше да го навиква.Тръгна към него и като го доближи, звукът от шамара който му удари отекна из цялата стаяи всички се свиха по местата си.Мая и приятеля и потръпнаха от гръмкия звук след което си намигнаха едва доловимо.Теи моменти бяха значително зачестили през тази година, но на тях двамата им носеха малко утеха и зрънце радост през тази така трудна за всички учебна година.Да беше изключително трудно с по-сложните вече уроци и изтощителните тренировки на които ги подлагаха ежедневно, събуждайха Мая още преди изгрев слънце и през целия ден се редяха уроци, а след това изнурителни тренировъчни боеве в една малка сграда в двора на Мунгав.След оглушителния шамар от Габриела, провинилият се ученик получи и изключително строго мъмрене, след което вийлите го изнесоха от стаята.

Шок! Беше в шок!
Очакваше,че часа ще протече както обикновено – Желев ще изпее урока си,ще покаже заклинанието,ще ги понатисне да си го набият в главите и ще се започне едно групово махане с пръчки с надежда никой да не завърши в болничното крило. Е,разбира се тази година си имаха и нова придобивка да им краси класната стая – вийлата Габриела. Нито тя харесваше учениците,нито те нея.. Май, май и отношението й с Желев не бе розово, но той беше сдържан. Дори и да не му допадаше някой да му виси на главата и да го наблюдава зорко, нямаше да го направи на проблем. Или поне Ина си мислеше това.
Той може би бе сдържан...,но Люба и Илиян не бяха. Ситуацията се развиваше светкавично. И опита й за заклинание просто си остана да си виси във въздуха заедно с долната й челюст, защото устата й буквално се отвори , когато роклята на вийлата изчезна.
- Никой нищо не видя... - Да бе,как ли пък не! Всички видяха..и със сигурност този слух щеше да плъзне из училището до края на деня. Ина прехапа устна за да не се засмее,само това й трябваше..., но колкото бързо й беше станало смешно, толкова бързо и настроението й се промени. Вийлата реши да напомни кой все пак командва тук – тя,не Желев, не преподавателите – тя и нейните посестрими.
Ина усети как ръката й стиска магическата пръчка по-здраво, докато гледаше Илиян и Люба да висят надолу с главата. Прехапа устна още по-здраво и заби нокти в собствената си длан за да се пребори да не изрече нещо за което щеше да съжалява. Двама борещи се открито за справедливост му стигаха на главата на Желев. На нея лично й се искаше всичко да бъде направено с мааалко повече умисъл. Да не бъде толкова първосигнално. Но те бяха такива,а в някои моменти точно това качество беше важното. Може би дори в момента бе един от тях...

Издиша тежко целият въздух който бе задържала,а в устата си усещаше металическия вкус на кръвта от устната си, но важното бе,че преподавателят им се беше застъпил за тях...В това всъщност Ина нямаше съмнение. Той и другите учители винаги щяха да го правят. Или пък беше твърде наивна и добра и отново вярваше в някакви детски приказки.
Иронията бе,че точно когато си мислеше,че циркът е приключил Люба удари отново. Този път буквално. Удари Желев! Челно!
„Не...“ помисли си Ина. Мозъка й превърташе цяло ниво в момента, ясно беше,че часа отива по дяволите, но това....това?!
Огледа се,не беше единствената шокирана...Присви очи към светлокосото момиче и се зачуди какво се крие зад тези нейни действия. Тя не откачена, бе своенравна и бе борец за справедливост..каквато определено липсваше с училището, но това? Това прекрачваше всякакви граници. Факта, че Илиян подпали Габриела пък хич не бе добре дошъл. Ина се подпря на чина си и простена с ръка върху челото.
„Идиоти“ ...не го мислеше,не мислеше че са идиоти. Но това ,което правеха бе откачено,по всички параграфи. И някой от тях щеше да си го получи от вийлите. Ина използва момента в който отвеждат Илиян за да метне по Люба бележка „Подземията по-късно?“ хич не даваше насоки,но пък любопитната й душа искаше да знае какво са намислили тези двама хубостници. И дали пък тази героична – и глупава – постъпка от Илиян не бе с цел да защити Люба по някакъв начин от вийлите, което...ами беше си романтично по някакъв начин.
Ако Желев можеше да стане по-блед..щеше. Ако вийлите пък можеха да изглеждат по – намръщени – щяха. И нервите на всички бяха изпънати до краен предел. Ина имаше чувство, че сърцето й ще изскочи.
- Май, май...часа приключи... - все пак класът беше стресиран, Желев ... беше ударен челно, а вийлта подпалена.. и за жалост изгасена една идея твърде бързо.
Чувстваше ли вина в себе си,че се радва на нечие нещастие? О,да! Но това бе нещастието на една вийла..., а те правеха много повече ужасни неща с всички тях. И все пак в някакъв знак на свой собствен протест Ина остави пръчката си настрана и се облегна назад в стола си и кръстоса ръце пред гърдите си. Друга вийла висеше пред вратата да ги „пази“  сякаш бяха банда престъпници, а не ученици. Е, някои очевиииддноо бяха малко по – опасни от другите. Пък така и така учеха материал, който дори не бе в учебниците.. Ина отказваше да се занимава с това особено след това, което беше видяла.

(+1 сила)

Някои се бият шумно, за да отвличат вниманието от онези, които тихомълком нанасят унищожителните удари
- Габриела, никой нищо не видя… -   но това е поправимо,  помисли си едно рижаво момче, седящо на чина зад Зина, докато въртеше молив в ръката си.
 
Наблюдаваше внимателно, макар да си даваше вид на разсеян, бе готов във всеки един момент да се нахвърли върху вийлата, ако застрашеше живота на приятелите му извън приетите граници.  С което по никакъв начин не смяташе, че заглушаването на ученици е нормално, още повече провесването им с главите надолу, но знаеше, че макар да изглежда безразсъдна, в точно този момент Люба отлично е преценила какво прави.   Разбираше, че всяка употреба на сила от страна на вийлите, превръщаше жертвите им в мъченици и герои, а издигането на такива бе ключово при започване на революции и водене на продължителни войни. Габриела бе заковала един от първите пирони в ковчега на Задругата, а дори не го осъзнаваше.
 
Налагаше се да стиска зъби, бе направил всичко по силите си, за да защити Илиян и Люба от тормоза на съучениците им, сега не му беше лесно да се сдържи, за да не направи същото, но гласът на разума му подсказваше да изчака. Не можеха да спечелят тази война в директна конфронтация с вийлите, щеше да има своя шанс в подходящия момент.  Но дотогава щеше да нанася удари по фланга, да ги уязвява колкото може, да подкопава устоите на властта им, като унищожи  страха на учениците от тях. Защото човек не може да се страхува от някого, на когото се присмива, а когато не се страхува, вече е готов да се бори. Може би щеше да отнеме време, но днес бе хубав ден за начало.
 
На листа пред него се появи първо дребничка женска фигура, а след това и втора – висока и облечена с рокля, лицата им бяха ясно разпознаваеми. Първата фигура щракна с пръсти и втората остана без рокля, изрисува я точно такава, каквато я видяха всички в стаята.  После се появяваше и  Вампирът, за да върне роклята на Вийлата, но тогава зад гърба му се показваше ухиленото лице на Илиян и роклята избухваше в пламъци. Кратка хумореска. Още утре десетки копия от нея ще са разпръснати из цялото училище.


Нека се опитат да го заглушат, не му трябваше глас, за да крещи.

Мая изгаряше от желание да коментират с Филип случващото се в часа, но не искаше да бъдат забелязани и да загазят подобно на двамата други ученици които открито бяха предизвикали Габриела и бе логично да си навлекат гнева и.Да това положение беше трудно за всички целодневно уроци и тренировки и пак тренировки през целия ден.Това изтощаваше всички, но не биваше да падат духом, колкото и да им бепе трудно приятелството и с Филип я крепеше и и даваше сили да продължи.Прекалено явното противопоставяне на наякой от учениците само можеше да усложно и без това нелекото им ежедневие, но нямаше да спечелят нищо с импулсивни и безрасъдни реакции.Двмата с Фил се засичха само в часовете и по време на тренировките в специалното помешение предназначено за това в двора на Мунгав.Мая бе забелязала, че съучениците и носеха два вида медальони които ги разделяха на две групи и след часовете никой от тези с звездовидните медальони не беше сред трениращите в дворната  сграда.Явно те правеха нещо друго, някъде другаде.Много и се искаше да разбере какво се случва с тях, но нямаше кого да попита а и едва ли вийлитещяха да и кажат.Беше и мъчно за приятеля и който  се изморяваше бързо след тежките тренировъровъчни боеве и всяка сутрин идваше полуспящ в часовете беше и споделил, че учи до късно вечер и катосе прибере в общата стая на дома си се отдаваше на похапване след изнурителния ден, след което макар и преял заспиваше бързо понякога и в креслото където доучваше уроците.Утешаваше я само мисълта, че положението на общият им враг бе дори още по-лошо той дори сам си навличаше наказания с неприемливото си държание и избухливия си тежък характер.


10 галеона

Този час сякаш бе направил всичко възможно да се превърне в някоя от пиесите на Бекет, та дори да надмине повечето по абсурдизъм. О, изобщо не съжаляваше Габриела, която никога повече нямаше да изглежда плашеща или достолепна за учениците, които бяха присъствали на днешния урок. Така ѝ се падаше. Който играе тъпи игрички, сдобива се с тъпи награди. Честито на печелившите!

Нищо нямаше да се промени никога, ако не започнеха по-често да се случват такива неща. Може би трябваше да започнат да се случват всеки ден, във всеки от уроците? Вийли имаше много, по десет на калпак поне, до края на годината колко от тях можеха да изглеждат както Габриела в момента? Не бе убедена, че е способна на действията, които предприемаха Люба и Илиян, но сигурно имаше все нещо, което да направи, за да допринесе за добрата кауза.

Злокачествените образувания трябва да се отстраняват оперативно, нали? Мъгълите така правеха. Обаче само скалпелите и изхвърлянето на тумора в кошчето за биологични отпадъци не вършеха работа. Хората, които боледуваха тежко, често биваха "изяждани" от болестите и поради тази причина нагласата им бе едва ли не почти толкова важна, колкото уменията на лекарите, които в крайна сметка ги спасяваха. Толкова много автори на книги го бяха казвали през годините по един или друг начин, и български, и чужди, надеждата даваше живот...

Надеждата...

Яна сведе поглед към чина, към ръцете си с преплетени пръсти, до които лежаха магическата ѝ пръчка и няколко дребни предмета, които се очакваше да трансфигурира. Избра си една малка бакърена чашка и я завъртя между ръцете си, докато извикваше в главата си онова, което искаше да види. Което искаше другите да видят. Нищо особено, всъщност, просто една птичка. Дребничка, не повече от петнадесет сантиметра, с остри криле и опашка във формата на вила с липсващ среден зъб.

- Авифорс - излезе малко дрезгаво, докато чертаеше буквата Р отдолу нагоре с пръчката си.

Чашката започна да се гърчи, сякаш имаше мараня, след това от някъде се показа клюнче, оформи се главица, телце, крила и крачета с мънички нокти. Съвършено бяло, като току-що навалял сняг, с изключение на клюна и крачетата. Птичката полетя и започна да прави кръгове във въздуха из помещението, сякаш искаше всички да я видят. Хубаво, Яна също искаше всички да видят.

Че имаше Надежда и щяха да се излекуват.