Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+6
Мая Кочева
Зинаида Кражова
Пейо Желев
Илиян Георгиев
Филип Болярски
Люба Бюлбулева
10 posters

    Уроци по Трансфигурация

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Уроци по Трансфигурация Coin10 256
    Ниво : Уроци по Трансфигурация Untitl41
    Статистики :
    Уроци по Трансфигурация Streng10 Сила: 52
    Уроци по Трансфигурация Shield10 Издръжливост: 46
    Уроци по Трансфигурация Brain10 Интелигентност: 52
    Уроци по Трансфигурация Runnin10 Ловкост: 52
    Уроци по Трансфигурация Magic-10 Магия: 60
    Уроци по Трансфигурация Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Уроци по Трансфигурация TomatoУроци по Трансфигурация CabbageУроци по Трансфигурация BananaУроци по Трансфигурация PizzaУроци по Трансфигурация HoneyУроци по Трансфигурация AppleУроци по Трансфигурация SapphireУроци по Трансфигурация PearУроци по Трансфигурация WatermelonУроци по Трансфигурация EmeraldУроци по Трансфигурация SausageУроци по Трансфигурация BlueberryУроци по Трансфигурация CheeseУроци по Трансфигурация ChiliУроци по Трансфигурация MangoУроци по Трансфигурация TuttifruttiУроци по Трансфигурация CinnamonУроци по Трансфигурация RubyУроци по Трансфигурация ChocolateУроци по Трансфигурация Diamond

    Уроци по Трансфигурация

    Писане by Люба Бюлбулева Сря Юли 19, 2023 1:26 pm


    Още със започването на часа нещата тръгваха все на зле. Не че началото на годината не бе превърнало най-забавния час в най-тежката казарма. Желев успяваше да срещне стандарта на вийлите, учениците му не съвсем.

    - Бюлбулева, свалете си краката от чина.
    - Оффф - вътрешно се мразеше, че се държи така - особено в часовете на любимия си преподавател. Но се налагаше да поддържа образ. Илиян го беше нарекъл "пънк бунтарка" или нещо подобно като й даваше съвети как да го докара по-убедително. За сега работеше добре.
    - Последно предупреждение! - не беше сигурна Пейо дали се връзваше на имиджа. Искрата в очите му говореше по-скоро, че е готов да играе своята роля... или поне така се надяваше Люба - Ако обичаш Габриела, не я заглушавай. За сега. Все пак трябва да се упражни в часа.
    - Въпреки обноските е от напредналите. Ще й се наложи да се справи без глас.
    - ... -
    Люба почна да пуска перипетии по жената, за щастие на децата в стаята, заглушени от магията на вийлата.
    - И ако продължава, ще се упражнява без глас от килиите.

    Габриела беше цербера лепнат на Желев. Възрастна вийла - чак й личеше, че е стара, което сигурно значеше, че е много, много, ама много дърта.
    Него го държаха изкъсо.
    Нямаще да успее да говори с него скоро, но имаше някои идеи. Една от които изискваше да стигне до затворническата част.
    Усмихна се мръсно на вийлата - още не си беше свалила краката. По-лесно беше да си мисли, че държанието й е насочено към нея, а не е отношение към часа на Желев.

    "Фуко" ли беше? Да!

    Роклята на жената се изсипа по пода под формата на фин пясък.


    @Пейо Желев малко ти описах вийлата, ако имаш против ще променям
    @ всички други, чувствайте се поканени в хаоса на този час

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Зинаида Кражова харесват този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Илиян Георгиев
    Илиян Георгиев
    Ученик, пети курс, дом "Лъч"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Уроци по Трансфигурация Coin10 2
    Ниво : Уроци по Трансфигурация Untitl37
    Статистики :
    Уроци по Трансфигурация Streng10 Сила: 20
    Уроци по Трансфигурация Shield10 Издръжливост: 20
    Уроци по Трансфигурация Brain10 Интелигентност: 4
    Уроци по Трансфигурация Runnin10 Ловкост: 2
    Уроци по Трансфигурация Magic-10 Магия: 26
    Уроци по Трансфигурация Clover10 Късмет: 16

    Бобчета : Уроци по Трансфигурация PearУроци по Трансфигурация WatermelonУроци по Трансфигурация Chocolate

    Re: Уроци по Трансфигурация

    Писане by Илиян Георгиев Сря Юли 19, 2023 3:19 pm


    -БА-ХА-ХА ! -   Смеха на Илиян гръмна в залата.  Желев, освен че станах господар по предмета Ви, вече мога и да се забавлявам тук. 
    -Георгиев !  Това държание не недопустимо ! – сепна му се Желев.
    Вярно, че Илиян направи магията от раз, а по предмета му беше станал като цар. Желев беше много доволен от прогреса, който младия магьосник показва. А от ниските оценки от миналата година, нямаше и помен. Момчето се държеше на положение и стегнато по повечето предмети. Нещо, което приятелката му имаше пръст в това, но .. държанието му бе същото.
    -Току що, мита за „хубавите“  Вийли, отиде по дяволите.
    Вийлата не може, къде от срама, който преживя или факта, че не можеше да повярва, колко луд можеше да е всъщност младото момче от „Лъч“.  Все пак,  скоро успя да се опомни какво се случва. Илиян е погледна. Ехидната „усмивка“ не падаше от лицето му. Все пак , не му пукаше за наказанията. Вярно, щеше да загуби някоя друга точка за дома си, но не че му пукаше особено много за „домът“ му.  Т‘ва за него беше просто място, където да спи. Не се интересуваше от него, макар че по нареждане на приятелката му се беше записал и в куидичния отбор на домът му. Илиян, също като Люба демонстративно вдигна краката си на чина в този момент. 
                   -А, да преди да ме накажете и заглушите, трябваше да направя магията нали ? – продължаваше да се смее Илиян, докато Желев бе вплел кръвнишки поглед в него.  Как беше „Фуко“ нали ? А да !
    Три осморки- три от три предмета в пясък. Илиян продължи да се смее, след което попита :
    -        Та, какво ми е наказанието ? 

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Пейо Желев
    Пейо Желев
    Преподавател по Трансфигурация
    Преподавател по Трансфигурация


    Re: Уроци по Трансфигурация

    Писане by Пейо Желев Чет Юли 20, 2023 6:57 am


     
    Пейо беше притеснен. В последните няколко дни му беше особено трудно да поддържа каменната маска, с която бе свикнал да се появява пред света. Никога не бе вярвал, че в „Мунгав“ може да се стигне до такива радикални промени. Вярно, че не харесваше проф. Багрянова, защото беше несериозна и безотговорна, но със сигурност предпочиташе нея пред садистичната жена, която имаха за директор в момента. Ситуацията приличаше повече на военно положение, отколкото на базово обучение на млади вещици и магьосници. Вийлите от персонала – някога дистанцирани и не особено активни в изпълнението на задълженията си, се бяха превърнали в същински диктатори, които казваха на всички какво и кога да правят и какво да мислят. Учениците бяха разделени на две групи – специални и обикновени, но не беше ясно защо това се налагаше. А изискванията към обучението бяха станали толкова сериозни, че Пейо понякога се чудеше дали и самият той щеше да издържи някои от изпитанията, за които бе чул. Най-лошото от всичко бяха наказанията. Вийлите си позволяваха да отнемат гласа на учениците, да ги превръщат в предмети, да ги заключват в мрачни и студени килии в подземията. Пейо намираше случващото се в замъка за скандално и недопустимо, но се надяваше, че Министерството на магията или родителите ще предприемат някакви мерки и всичко ще се върне постарому. Досега не беше коментирал въпроса с никого, тъй като все още се ориентираше в новата обстановка и се притесняваше как може да се изтълкуват думите му.
    Часовете по Трансфигурация общо взето протичаха по един и същи начин тази година с някои… малки изключения. На първо място, Пейо бе получил „съветник“: една вийла на име Габриела, която го следваше по цял ден като сянка. С нея трябваше да съгласува учебния план за всеки един час, както и домашните работи. Като цяло „съветите“ на Габриела можеха да се резюмират с думите „повече“ и „по-строго“, тъй като от Пейо се изискваше да преподава материал за трети курс на първокурсници, материал за седми курс на петокурсници, а на шестокурсниците и седмокурсниците – материал, който отсъстваше от учебниците. Когато Пейо се опита да обясни на Габриела, че първокурсниците няма как да разберат и усвоят толкова сложна материя, тя просто сви рамене и му заяви, че може да си подаде оставката, ако желае. След този разговор той не спа цяла нощ. В крайна сметка реши, че не може да остави учениците си с тези луди хора.
    Ситуацията не ставаше по-лесна, като се вземеше предвид реакцията на някои ученици към промените. Те очевидно не можеха да проумеят сериозността на ситуацията и прибягваха до хлапашки шеги и номера, с което си навличаха гнева на вийлите. Пейо бе убеден, че щеше да има проблеми с Люба и Илиян още преди да започне първия час за учебната година. 
    И се оказа прав.
    Когато роклята на вийлата се превърна в пясък, сърцето на Пейо спря (всъщност то си беше спряло преди десетилетия, затова само се сви). Макар че той реагира доста бързо и с махване на пръчката си върна предишния вид на полата, всички присъстващи в стаята успяха да видят издутите бели гащи на Габриела. Май такива не се носеха от поне петдесет години. Смехът на Илиян проехтя в главата на Пейо като далечна аларма. Такова провинение трудно щеше да остане безнаказано.
    - Габриела, никой нищо не видя… - Пейо се опита да смекчи положението.
    - Аз видях! – викна Илиян гордо. Преподавателят го погледна укорително и очерта с устни, но без звук, думата „Млъкни“. За щастие, Люба вече бе заглушена.
    Габриела, която беше красива, но застаряваща жена, ококори очи срещу Люба и Илиян. Двамата на мига започнаха да се издигат от чиновете си, след което бяха обърнати с главите надолу. Илиян започна да псува, но веднага и той бе заглушен.
    - Продължете с часа – нареди Габриела с леко треперещ глас, без дори да поглежда към Пейо.
    - Не мислите ли, че…
    - Продължете часа – повтори тя с леден тон.
    Следващите няколко минути Пейо се опита да продължи с упражненията на заклинанието, но непрекъснато отклоняваше погледа си към висящите Илиян и Люба, чиито глави бяха почервени като домати от стеклата се кръв. С очите си обаче сякаш се опитваха да изглеждат възможно най-спокойни. Не искаха да признаят поражение. Да ги вижда така причиняваше почти физическа болка и на Пейо. След малко той не се сдържа:
    - Добре, достатъчно, защото ще припаднат – каза мрачно. След това сам обърна Илиян и Люба на чиновете им, като им върна и гласовете. Габриела очевидно не хареса това, съдейки се по изумената й физиономия, обаче изненадващо си замълча.
    Пейо се приближи с бързи крачки към двамата ученици, дръпна ги за китките и приближи главата към техните.
    - Спрете на секундата с това ужасно държание. Ситуацията е достатъчно напрегната и без това. Ако някога сте ме уважавали, ще ме послушате.
    В очите му играеше пламъче.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Уроци по Трансфигурация Coin10 256
    Ниво : Уроци по Трансфигурация Untitl41
    Статистики :
    Уроци по Трансфигурация Streng10 Сила: 52
    Уроци по Трансфигурация Shield10 Издръжливост: 46
    Уроци по Трансфигурация Brain10 Интелигентност: 52
    Уроци по Трансфигурация Runnin10 Ловкост: 52
    Уроци по Трансфигурация Magic-10 Магия: 60
    Уроци по Трансфигурация Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Уроци по Трансфигурация TomatoУроци по Трансфигурация CabbageУроци по Трансфигурация BananaУроци по Трансфигурация PizzaУроци по Трансфигурация HoneyУроци по Трансфигурация AppleУроци по Трансфигурация SapphireУроци по Трансфигурация PearУроци по Трансфигурация WatermelonУроци по Трансфигурация EmeraldУроци по Трансфигурация SausageУроци по Трансфигурация BlueberryУроци по Трансфигурация CheeseУроци по Трансфигурация ChiliУроци по Трансфигурация MangoУроци по Трансфигурация TuttifruttiУроци по Трансфигурация CinnamonУроци по Трансфигурация RubyУроци по Трансфигурация ChocolateУроци по Трансфигурация Diamond

    Re: Уроци по Трансфигурация

    Писане by Люба Бюлбулева Чет Юли 20, 2023 7:33 am


    Главата й беше още замътена от обръщането, сърцето й туптеше неравно, и още не можеше да си събере дъха, но се чувстваше... жива! Жегна я за момент, разбира се, че Желев се мъчеше. Как нямаше да се мъчи? Толкова обгрижваше учениците и сега беше принуден просто да гледа какво става с тях. Без да може да се намеси.
    Но тук се намеси.
    И можеше да си изпати от това!
    Значи играта продължава - не че не успя да му се ухили зъбато за момент. Отстрани сигурно изглеждаше като провокация, не като устеха.

    - Какво ще ни отнемете свободното време което нямаме ли? - Това каза на висок глас. Ситуацията беше перфектна, скрити за момент от погледа на Габриела и достатъчно близо до Желев за съобщение. Продължи шептейки, така че дори Пейо едвам да я чуе - Имаме план, не сме толкова хаотични колкото изглежда. Комуникация през библиотеката на Колева. - повече и щеше да стане напечено за всички, а трябваше да продължи и играта - Какво уважение, като оставяте да Ви подбутват като овца!

    Много съжаляваше за думите си.
    Още докато ги казваше.
    Но не можеше да дава на вийлите причина да си мислят, че децата се доверяват поне на Пейо. Както вървяха нещата щеше да бъде ползвано срещу тях... и него.
    Съжаляваше и за следващото си действие.
    Ако някога този режим бъдеше прекъснат, щеше да направи най-сладките подаръци за Желев. Сладки, вино или каквото можеше, ако трябва ще му хваща най угоените катерици. И ще слуша толкова много в часовете му. Изобщо не заслужаваше отношението, което в момента се изстрелваше към него.

    Под формата на главата й.

    Прас!

    Наби главичка на учителя. Наби главичка на Пейо толкова силно! Е не с пълна сила, но се чу. Както се беше опитал да приближи главите на учениците към себе си! Вътрешно й се дорева, че го напада така, искрено се надяваше да не я намрази. Но трябваше да рискува, за да не го постави в по-лоша ситуация. 
    За себе си нямаше против.

    Винаги бе готова да си понесе последствията.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Зинаида Кражова харесват този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Уроци по Трансфигурация Coin10 151
    Ниво : Уроци по Трансфигурация Untitl42
    Статистики :
    Уроци по Трансфигурация Streng10 Сила: 30
    Уроци по Трансфигурация Shield10 Издръжливост: 28
    Уроци по Трансфигурация Brain10 Интелигентност: 28
    Уроци по Трансфигурация Runnin10 Ловкост: 30
    Уроци по Трансфигурация Magic-10 Магия: 32
    Уроци по Трансфигурация Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Уроци по Трансфигурация SapphireУроци по Трансфигурация AppleУроци по Трансфигурация CabbageУроци по Трансфигурация MangoУроци по Трансфигурация SausageУроци по Трансфигурация EmeraldУроци по Трансфигурация PizzaУроци по Трансфигурация BaconУроци по Трансфигурация PearУроци по Трансфигурация BananaУроци по Трансфигурация ChiliУроци по Трансфигурация Ruby

    Re: Уроци по Трансфигурация

    Писане by Зинаида Кражова Чет Юли 20, 2023 2:19 pm


    Белокосото момиче беше покрило лицето си и с двете си ръце и поклащаше глава. Когато роклята на вийлата се превърна в пясък и започна разскъсването на часа си помисли само едно: „О, Люба…“. Тогава положи на лицето си едната си ръка. Другата се озова там след изблика на Илиян. „Айх…“, беше единственото, което можеше да си помисли в този момент. Отнемането на гласовете на познаните й всъщност беше най-малкото, което вийлата можеше да направи и в известна степен момичето очакваше да се случи. Не очакваше обаче намесата на Желев, който им ги върна и се опълчи на „сянката си“. Опита се да укроти учениците си, да ги връзуми дори, но… не. Ако в този момент можеше да извади още ръце, с които да покрие лицето си – щеше.
     
    ПРАС!
     
    „Е, не…“, помисли си и зяпна към Бюлбулева. Знаеше, че не бяха „фенове“ на новия режим, тя самата не беше… но това. Плесна се по челото и хвърли бърз поглед към Габриела, която беше започнала да се превръща. „Ей, сега я втасахме…“, помисли си и върна вниманието си към познаните си. Беше сигурна какво ще последва и за двама им. „Дали да не се намеся и аз? Да отвлека малко вниманието?“, попита себе си на ум, но бързо се отказа от идеята си. Някой поне трябваше да остане ненаказан. Да остане навън и да следи какво се случва, за да могат да го обсъдят после… Ако могат…
     Стисна чина със свободната си ръка, като не сваляше другата от челото си, а само подпря лакът на плота и затихна в очакване. „Кой щеше да се отприщи пръв? Габирела или Желев?“, взе да пресмята, като очите й шареха от единия на другия.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Илиян Георгиев, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Илиян Георгиев
    Илиян Георгиев
    Ученик, пети курс, дом "Лъч"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Уроци по Трансфигурация Coin10 2
    Ниво : Уроци по Трансфигурация Untitl37
    Статистики :
    Уроци по Трансфигурация Streng10 Сила: 20
    Уроци по Трансфигурация Shield10 Издръжливост: 20
    Уроци по Трансфигурация Brain10 Интелигентност: 4
    Уроци по Трансфигурация Runnin10 Ловкост: 2
    Уроци по Трансфигурация Magic-10 Магия: 26
    Уроци по Трансфигурация Clover10 Късмет: 16

    Бобчета : Уроци по Трансфигурация PearУроци по Трансфигурация WatermelonУроци по Трансфигурация Chocolate

    Re: Уроци по Трансфигурация

    Писане by Илиян Георгиев Чет Юли 20, 2023 4:37 pm


      -"Желев… извинявайте!" – това бяха последните думи на Илиян, преди чудотворната тъпотия, която изригна, веднага след Люба. Габриела, имате ОГНЕНО излъчване, толкова "огнено", че направо ми иде да... направя ви огнен трубут. 

    Конфринго! Ето че подът под вийлата пламна. Тя започна да подскача. Страхът от огъня се прояви в момента. Всички ученици в залата ахнаха пред тая тъпотия, дето направи Илиян. Разбираме, учител, ама... вийла! Илиян наистина беше полудял. Поне това си мислиха всички в дома му. Това можеше да му донесе директно изключване. Какво по дяволите щеше да стане сега с момчето? Люба също го гледаше. Това, което тя направи, беше направо... детска играчка в сравнение с това, което извърши Илиян. Той, също като нея, беше "издигнат", но това не му пречеше да сее проблем след проблем. За отрицателно време се беше превърнал в най-наказвания ученик – и му личеше. Торбички под очите, редовно къркорещ стомах, умора. Болки от "наказанията", които му нанасяха вийлите. За момент, Илиян се окопити, след което се изправи.
          -"ПОМОЩ! ПОМОЩ! СЕСТРИ!"
    Желев бързо потуши огъна, но вече... беше късно. Три вийли бяха нахлули и с магия, бяха проснали Илиян на земята. Момчето беше постоянно усмихнато. В момента, един ученик доказва пред всички, че Мунгав е готов да се бори. И не само той – момчето и момичето. Вийлите бяха забравили за Люба. В този момент, Габриела, продължи да вика. По едно време се спря, явно поуспокоена от огъна. Веднага отиде до Илиян и му заби силен шамар.
    - "Малко ти е, недодялано копеле. Ще имам „специално" отношение към теб, долу в килийте после."
    -"На това се и надявах, запалете „огън" вътре в мен." – подигравателно отвърна момчето, докато вийлите го изнасяха като престъпник от стаята. Минавайки покрай Люба, момчето само прошепна две думи. Тя знаеше кои.

    Вихрен Вокил and Зинаида Кражова харесват този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Уроци по Трансфигурация Coin10 230
    Ниво : Уроци по Трансфигурация 1311
    Статистики :
    Уроци по Трансфигурация Streng10 Сила: 74
    Уроци по Трансфигурация Shield10 Издръжливост: 86
    Уроци по Трансфигурация Brain10 Интелигентност: 90
    Уроци по Трансфигурация Runnin10 Ловкост: 90
    Уроци по Трансфигурация Magic-10 Магия: 104
    Уроци по Трансфигурация Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Уроци по Трансфигурация ChocolateУроци по Трансфигурация SausageУроци по Трансфигурация BananaУроци по Трансфигурация DiamondУроци по Трансфигурация EmeraldУроци по Трансфигурация AppleУроци по Трансфигурация MangoУроци по Трансфигурация RubyУроци по Трансфигурация BlueberryУроци по Трансфигурация PearУроци по Трансфигурация TomatoУроци по Трансфигурация ChiliУроци по Трансфигурация SapphireУроци по Трансфигурация BaconУроци по Трансфигурация Cinnamon

    Re: Уроци по Трансфигурация

    Писане by Ина Янакиева Пет Юли 21, 2023 12:23 am


    Шок! Беше в шок!
    Очакваше,че часа ще протече както обикновено – Желев ще изпее урока си,ще покаже заклинанието,ще ги понатисне да си го набият в главите и ще се започне едно групово махане с пръчки с надежда никой да не завърши в болничното крило. Е,разбира се тази година си имаха и нова придобивка да им краси класната стая – вийлата Габриела. Нито тя харесваше учениците,нито те нея.. Май, май и отношението й с Желев не бе розово, но той беше сдържан. Дори и да не му допадаше някой да му виси на главата и да го наблюдава зорко, нямаше да го направи на проблем. Или поне Ина си мислеше това.
    Той може би бе сдържан...,но Люба и Илиян не бяха. Ситуацията се развиваше светкавично. И опита й за заклинание просто си остана да си виси във въздуха заедно с долната й челюст, защото устата й буквално се отвори , когато роклята на вийлата изчезна.
    - Никой нищо не видя... - Да бе,как ли пък не! Всички видяха..и със сигурност този слух щеше да плъзне из училището до края на деня. Ина прехапа устна за да не се засмее,само това й трябваше..., но колкото бързо й беше станало смешно, толкова бързо и настроението й се промени. Вийлата реши да напомни кой все пак командва тук – тя,не Желев, не преподавателите – тя и нейните посестрими.
    Ина усети как ръката й стиска магическата пръчка по-здраво, докато гледаше Илиян и Люба да висят надолу с главата. Прехапа устна още по-здраво и заби нокти в собствената си длан за да се пребори да не изрече нещо за което щеше да съжалява. Двама борещи се открито за справедливост му стигаха на главата на Желев. На нея лично й се искаше всичко да бъде направено с мааалко повече умисъл. Да не бъде толкова първосигнално. Но те бяха такива,а в някои моменти точно това качество беше важното. Може би дори в момента бе един от тях...

    Издиша тежко целият въздух който бе задържала,а в устата си усещаше металическия вкус на кръвта от устната си, но важното бе,че преподавателят им се беше застъпил за тях...В това всъщност Ина нямаше съмнение. Той и другите учители винаги щяха да го правят. Или пък беше твърде наивна и добра и отново вярваше в някакви детски приказки.
    Иронията бе,че точно когато си мислеше,че циркът е приключил Люба удари отново. Този път буквално. Удари Желев! Челно!
    „Не...“ помисли си Ина. Мозъка й превърташе цяло ниво в момента, ясно беше,че часа отива по дяволите, но това....това?!
    Огледа се,не беше единствената шокирана...Присви очи към светлокосото момиче и се зачуди какво се крие зад тези нейни действия. Тя не откачена, бе своенравна и бе борец за справедливост..каквато определено липсваше с училището, но това? Това прекрачваше всякакви граници. Факта, че Илиян подпали Габриела пък хич не бе добре дошъл. Ина се подпря на чина си и простена с ръка върху челото.
    „Идиоти“ ...не го мислеше,не мислеше че са идиоти. Но това ,което правеха бе откачено,по всички параграфи. И някой от тях щеше да си го получи от вийлите. Ина използва момента в който отвеждат Илиян за да метне по Люба бележка „Подземията по-късно?“ хич не даваше насоки,но пък любопитната й душа искаше да знае какво са намислили тези двама хубостници. И дали пък тази героична – и глупава – постъпка от Илиян не бе с цел да защити Люба по някакъв начин от вийлите, което...ами беше си романтично по някакъв начин.
    Ако Желев можеше да стане по-блед..щеше. Ако вийлите пък можеха да изглеждат по – намръщени – щяха. И нервите на всички бяха изпънати до краен предел. Ина имаше чувство, че сърцето й ще изскочи.
    - Май, май...часа приключи... - все пак класът беше стресиран, Желев ... беше ударен челно, а вийлта подпалена.. и за жалост изгасена една идея твърде бързо.
    Чувстваше ли вина в себе си,че се радва на нечие нещастие? О,да! Но това бе нещастието на една вийла..., а те правеха много повече ужасни неща с всички тях. И все пак в някакъв знак на свой собствен протест Ина остави пръчката си настрана и се облегна назад в стола си и кръстоса ръце пред гърдите си. Друга вийла висеше пред вратата да ги „пази“  сякаш бяха банда престъпници, а не ученици. Е, някои очевиииддноо бяха малко по – опасни от другите. Пък така и така учеха материал, който дори не бе в учебниците.. Ина отказваше да се занимава с това особено след това, което беше видяла.


    (+1 сила)

    Арина Орлова, Вихрен Вокил, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Уроци по Трансфигурация Coin10 111
    Ниво : Уроци по Трансфигурация Untitl42
    Статистики :
    Уроци по Трансфигурация Streng10 Сила: 42
    Уроци по Трансфигурация Shield10 Издръжливост: 26
    Уроци по Трансфигурация Brain10 Интелигентност: 42
    Уроци по Трансфигурация Runnin10 Ловкост: 32
    Уроци по Трансфигурация Magic-10 Магия: 42
    Уроци по Трансфигурация Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Уроци по Трансфигурация MangoУроци по Трансфигурация TomatoУроци по Трансфигурация AppleУроци по Трансфигурация EmeraldУроци по Трансфигурация CinnamonУроци по Трансфигурация SapphireУроци по Трансфигурация BlueberryУроци по Трансфигурация SausageУроци по Трансфигурация RubyУроци по Трансфигурация PearУроци по Трансфигурация CabbageУроци по Трансфигурация PizzaУроци по Трансфигурация BaconУроци по Трансфигурация ChiliУроци по Трансфигурация ChocolateУроци по Трансфигурация TuttifruttiУроци по Трансфигурация Diamond

    Re: Уроци по Трансфигурация

    Писане by Вихрен Вокил Пет Юли 21, 2023 9:32 am


    Някои се бият шумно, за да отвличат вниманието от онези, които тихомълком нанасят унищожителните удари
    - Габриела, никой нищо не видя… -   но това е поправимо,  помисли си едно рижаво момче, седящо на чина зад Зина, докато въртеше молив в ръката си.
     
    Наблюдаваше внимателно, макар да си даваше вид на разсеян, бе готов във всеки един момент да се нахвърли върху вийлата, ако застрашеше живота на приятелите му извън приетите граници.  С което по никакъв начин не смяташе, че заглушаването на ученици е нормално, още повече провесването им с главите надолу, но знаеше, че макар да изглежда безразсъдна, в точно този момент Люба отлично е преценила какво прави.   Разбираше, че всяка употреба на сила от страна на вийлите, превръщаше жертвите им в мъченици и герои, а издигането на такива бе ключово при започване на революции и водене на продължителни войни. Габриела бе заковала един от първите пирони в ковчега на Задругата, а дори не го осъзнаваше.
     
    Налагаше се да стиска зъби, бе направил всичко по силите си, за да защити Илиян и Люба от тормоза на съучениците им, сега не му беше лесно да се сдържи, за да не направи същото, но гласът на разума му подсказваше да изчака. Не можеха да спечелят тази война в директна конфронтация с вийлите, щеше да има своя шанс в подходящия момент.  Но дотогава щеше да нанася удари по фланга, да ги уязвява колкото може, да подкопава устоите на властта им, като унищожи  страха на учениците от тях. Защото човек не може да се страхува от някого, на когото се присмива, а когато не се страхува, вече е готов да се бори. Може би щеше да отнеме време, но днес бе хубав ден за начало.
     
    На листа пред него се появи първо дребничка женска фигура, а след това и втора – висока и облечена с рокля, лицата им бяха ясно разпознаваеми. Първата фигура щракна с пръсти и втората остана без рокля, изрисува я точно такава, каквато я видяха всички в стаята.  После се появяваше и  Вампирът, за да върне роклята на Вийлата, но тогава зад гърба му се показваше ухиленото лице на Илиян и роклята избухваше в пламъци. Кратка хумореска. Още утре десетки копия от нея ще са разпръснати из цялото училище.


    Нека се опитат да го заглушат, не му трябваше глас, за да крещи.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Уроци по Трансфигурация Coin10 35
    Ниво : Уроци по Трансфигурация Untitl41
    Статистики :
    Уроци по Трансфигурация Streng10 Сила: 43
    Уроци по Трансфигурация Shield10 Издръжливост: 43
    Уроци по Трансфигурация Brain10 Интелигентност: 45
    Уроци по Трансфигурация Runnin10 Ловкост: 45
    Уроци по Трансфигурация Magic-10 Магия: 52
    Уроци по Трансфигурация Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Уроци по Трансфигурация MangoУроци по Трансфигурация PearУроци по Трансфигурация WatermelonУроци по Трансфигурация SapphireУроци по Трансфигурация EmeraldУроци по Трансфигурация PizzaУроци по Трансфигурация SausageУроци по Трансфигурация CabbageУроци по Трансфигурация CheeseУроци по Трансфигурация BlueberryУроци по Трансфигурация AppleУроци по Трансфигурация BananaУроци по Трансфигурация TuttifruttiУроци по Трансфигурация BaconУроци по Трансфигурация RubyУроци по Трансфигурация HoneyУроци по Трансфигурация ChocolateУроци по Трансфигурация ChiliУроци по Трансфигурация DiamondУроци по Трансфигурация Birthday1 

    Re: Уроци по Трансфигурация

    Писане by Арина Орлова Съб Юли 22, 2023 4:49 pm


    Часовете при Желев винаги бяха интересни, но днес нивото премина от пясъчно до взривоопасно. Арина за първи път не взимаше дейно участие в действието и сякаш се бе изгубила на последния чин, закрита от по-високите ученици пред нея.

    Червените й коси приличаха на жалка имитация на птиче кнездо. Имаше странни кичури, които хвърчаха на всички посоки, а тя самата допълнително ги разрошваше като през десет секунди прокарваше пръстите си през тях. Под очите си имаше огромни тъмни сенки. Май недоспиването вече си казваше думата.

    По-лошото бе, че едва едва следеше действието в час. Дори не беше сигурна какво толкова изучаваха. Май беше някакво заклинание за превръщане на вийли, тъй де предмети в пясък. Но нямаше желание да вдигне ръка и да пита какво всъщност правят.

    Вместо това, на автопилот размахваше пръчката на правилните места. И мълчеше. Не, защото бе фенка на новия режим, а бе по-лесно от това да стане и да се строполи от изтощение на пода.

    Не, че нещо, ама не искаше да се излага пред тези вийли-самовийли или каквито там бяха госпожици „ГОЛЯМА работа”. А, тази Габриела, дето се беше залепила плътно за Желев беше най-лошата от всички. Само като й видеше физиономията и й се искаше да я прати да спасява давещи се жаби. Тъй, де и тя да свърши нещо полезно.

    С удоволстиве щеше да й каже една-две приказки, ако не се бореше със зъби и нокти да не заспи. Дори прехапа долната си устна толкова силно, че една капка кръв се стече по брадичката й. Това до някъде помогна...успя да види как Люба фрасва Желев, но този огън...малко й се губеше. Май Илиян беше направил нещо.  
    ПО ЯГОДИТЕ! КАК можеше да изпусне най-интересното.

    - Свърши ли часа? – разчитайте на Ари на най-неподходящия момент да се обади и да се усмихне мило на вийлата. – Или ще правим повторение?
    Дали сега бе подходящия момент да сподели на намръщените госпожици, че в огнено изглеждат много по-хубави?

    Ела Благоева, Люба Бюлбулева, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Уроци по Трансфигурация Coin10 31
    Ниво : Уроци по Трансфигурация Untitl40
    Статистики :
    Уроци по Трансфигурация Streng10 Сила: 18
    Уроци по Трансфигурация Shield10 Издръжливост: 16
    Уроци по Трансфигурация Brain10 Интелигентност: 14
    Уроци по Трансфигурация Runnin10 Ловкост: 10
    Уроци по Трансфигурация Magic-10 Магия: 22
    Уроци по Трансфигурация Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Уроци по Трансфигурация PearУроци по Трансфигурация MangoУроци по Трансфигурация SausageУроци по Трансфигурация SapphireУроци по Трансфигурация EmeraldУроци по Трансфигурация CabbageУроци по Трансфигурация Chocolate 

    Re: Уроци по Трансфигурация

    Писане by Яна Вълканова Съб Юли 29, 2023 3:17 am


    Този час сякаш бе направил всичко възможно да се превърне в някоя от пиесите на Бекет, та дори да надмине повечето по абсурдизъм. О, изобщо не съжаляваше Габриела, която никога повече нямаше да изглежда плашеща или достолепна за учениците, които бяха присъствали на днешния урок. Така ѝ се падаше. Който играе тъпи игрички, сдобива се с тъпи награди. Честито на печелившите!

    Нищо нямаше да се промени никога, ако не започнеха по-често да се случват такива неща. Може би трябваше да започнат да се случват всеки ден, във всеки от уроците? Вийли имаше много, по десет на калпак поне, до края на годината колко от тях можеха да изглеждат както Габриела в момента? Не бе убедена, че е способна на действията, които предприемаха Люба и Илиян, но сигурно имаше все нещо, което да направи, за да допринесе за добрата кауза.

    Злокачествените образувания трябва да се отстраняват оперативно, нали? Мъгълите така правеха. Обаче само скалпелите и изхвърлянето на тумора в кошчето за биологични отпадъци не вършеха работа. Хората, които боледуваха тежко, често биваха "изяждани" от болестите и поради тази причина нагласата им бе едва ли не почти толкова важна, колкото уменията на лекарите, които в крайна сметка ги спасяваха. Толкова много автори на книги го бяха казвали през годините по един или друг начин, и български, и чужди, надеждата даваше живот...

    Надеждата...

    Яна сведе поглед към чина, към ръцете си с преплетени пръсти, до които лежаха магическата ѝ пръчка и няколко дребни предмета, които се очакваше да трансфигурира. Избра си една малка бакърена чашка и я завъртя между ръцете си, докато извикваше в главата си онова, което искаше да види. Което искаше другите да видят. Нищо особено, всъщност, просто една птичка. Дребничка, не повече от петнадесет сантиметра, с остри криле и опашка във формата на вила с липсващ среден зъб.

    - Авифорс - излезе малко дрезгаво, докато чертаеше буквата Р отдолу нагоре с пръчката си.

    Чашката започна да се гърчи, сякаш имаше мараня, след това от някъде се показа клюнче, оформи се главица, телце, крила и крачета с мънички нокти. Съвършено бяло, като току-що навалял сняг, с изключение на клюна и крачетата. Птичката полетя и започна да прави кръгове във въздуха из помещението, сякаш искаше всички да я видят. Хубаво, Яна също искаше всички да видят.

    Че имаше Надежда и щяха да се излекуват.

    Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 4:54 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!