РП Трансфигурация

Тази година трябваше да успее, подготвя се дълго през лятната ваканция, а и още разнасяше десетина книги за различните породи кучета и за какво се отглеждат. Последното й беше дало допълнителни идеи, може би ако се насочеше към конкретно куче, някое което отговаря не само по размер, но и по функция, можеше да докара желания ефект.

- Люба, виждам как гледаш чина, моля концентрирай се по този начин над сегашната задача!
- Ама професор Желев, птиците са тъпи. - да иронията зад това не й убягваше бидейки Голуба Бюлбулева - Гълъб Славей, това бяха и най гадните неща за нея: пернати, клюнести, летящи. Добре че никой не се замисляше над старинното й име - Дайте някой съвет и колкото по-скоро успея да направя чина на куче толкова по-бързо ще мина на следващото!
- Следващото? - здравословна доза съмнения се прокрадваше в гласа на учителя
- Мда, не мислите ли че полюлея ще стане на страхотна маймуна!

Пейо само поклати глава и продължи към следващия ученик, Люба не беше сигурна дали в погледа му имаше нотка ужас или любопитство, но и двете й звучаха като предизвикателство. Защо да се занимава да превръща молива си на тъпо пиле, в тази си форма беше много по полезен. 
Въпроса беше какво куче, почна да прелиства книжката с породи, трябваше й нещо горе долу същия размер. 
Може би санбернар? 
Или пък нюфаундлер.
И двете бяха подходящ размер, но едното беше планинско куче спасител а другото рибар. Функциите им нещо не й се навръзваха с ученически чин, може би някое което е тихо, може би семеен пазач, по-мързеливо.... аха! .. мастиф, и по скоро на картинката я гледаше голям сив неаполитански мастиф.
Оставаше й и заклинанието. Желев не й я беше казал. Но не е като да нямаше логическа форма на магиите - Авифорс - предмет в пиле; Лапифорс - предмет в заек... може би Канефорс? Ех достатъчно близо.

Затвори очи. Представи си мастифа от картинката и как чина минава от дървена форма към куче. Отвори очи и докато още имаше прясно изображение в ума си произнесе заклинанието си.
- Канефорс!
.
.
..
...
- Джаф!
- Ъъъ Желев! - момичето викна леко объркано преподавателя, докато се опитваше да задържи набръчкания чин преди да избяга от стаята, с какво издаде джавкането обаче нямаше идея - все още беше чин... просто набръчкан... и джавкащ - Предполагам се брои за частичен успех, а?

@админ +1 магия моля (не се сдържах след като каза че се е опитвала да направи куче от чин XD) Админ: ХАХА, топ. Отчетено.

Ела харесваше уроците по трансфигурация. Вярно, струваха ѝ се малко ненужни, но ако имаш вдъхновяващ учител като Пейо Желев, всичко е възможно. Най-трудната част беше концентрацията. Момичето гледаше право в предмета, размахваше пръчката точно както ѝ показваха и мислеше за птици. В общи линии правеше всичко правилно и накрая... накрая заклинанието просто не се получаваше. Ама сериозно. Всичко си беше както трябва. Защо не ставаше? Толкова ли беше трудно да се измагьоса едно врабче? 
   
Всеки час по трансфигурация Ела си задаваше един и същи въпрос: "Ако мога да превърна кутия в птица, това означава ли, че в кутията винаги е живяла някаква птица и аз просто я призовавам? Ако е така, то значи във всеки предмет има скрита частица живот и, ако изпусна някой молив на земята, "живото" в него ще го усети и ще го заболи."
   
Винаги бе искала да зададе на Желев този въпрос, но още не беше готова да се престраши. Тази идея звучеше малко налудничаво дори в главата на Ела. Представете си само, ако някой съученик я чуеше. Щяха да я пратят директно в лудницата. Ирония, нали? Все пак те самите бяха мАгьОсНИцИ, учеха в МагИчЕскО уЧиЛиЩе и им преподаваше истински ваМпИр. 
   
Относно последното Ела нямаше нищо против. Когато Желев им сподели за това миналата година, момичето първоначално реши, че се шегува. Добре, магията съществува... Добре, можеш да превърнеш чаЙнИк в ЧайКа... ама и вампирите ли бяха истински!? Е, въпросният вампир беше и ръководител на нейния дом, затова второкурсничката бързо свикна с него, че даже и го хареса. В нейните очи той беше един дружелюбен, отдаден на работата си старец... Така де... Не беше старец. Просто беше малко... тъжен. Толкова ли беше трудно да се усмихне? Или може би кучешките му зъби му пречеха? Ела винаги бе искала да ги види как изглеждат. Дали, ако имаш по-дълги кучешки зъби, се чувстваш все едно си куче? Не, в това нямаше смисъл. Може би върколаците се чувстваха като кучета? Вероятно никога нямаше да разбере отговора на тези въпроси, но пък можеше и да намери някоя книга в библиотеката. 
    
Желев влезе в стаята и прекъсна безкрайните мисли на момичето. Днес щяха да упражняват заклинанието "Авифорс". С други думи, щяха да превръщат предмети в птици. Птиците не бяха толкова лоши. Изглеждаха мили и винаги бяха на семейства. Дори при някои птици партньорите се запазваха завинаги. Ела харесваше малките птички. Имаха вид на по-скромни същества. 
   
Цял час второкурсничката се опитваше да превърне кибритена кутия в колибри. Както винаги - неуспешно. Просто не можеше да си избие този въпрос от главата. Едно беше да превръща предмети в пясък, но сега с животните... Оф... Така не можеше да продължава. Ела нямаше да намери спокойствие преди да намери отговор на въпроса си. След часа събра набързо вещите си, изчака всички ученици да излязат от стаята, мобилизира цялата си смелост и се доближи до професор Желев. 
  
- Професор Желев, имам един въпрос. Възможно ли е в предметите да има частица живот? Имам предвид, как иначе ще ги превръщаме в живи същества като птици, ако те са просто предмети?
   
   
/+ галеони, моля/ (Админ: отчетено).

Птици,птици,птици...
В главата й бяха само птици от една седмица насам. Всъщнсот от както бяха започнали да упражняват заклинанието „Авифорс“ в час по Трансфигурация.
За десети път наблюдаваше как с леко движение на пръчката си Желев превръща поредната чаша в малка кафява сова,кибритената кутийка във врабче и дори една книга в по-голям и пъстър папагал.
Простена и облегна брадичка на ръката си,като го гледаше и гледаше птиците. Последните й два опита бяха трагични. Чаша с криле,която бе решила от само себе си да направи първият си полет и почти напусна пределите на класната стая през прозореца и една кибритена кутийка,която...ами от нея всъщност нищо не стана,а просто се бе покрила с пера и имаше едно голямо око точно в центъра си. Беше си същинско чудовище. Слава богу това траеше само тридесет минути и после предметите се връщаха в предишното си състояние...,но споменът за онази кибритена кутийка, която се взираше в нея си оставаше.
Усети леко мърдане в качулката на робата си и от там излезе малката захарна катеричка,която се подвизаваше наоколо като нейн домашен любимец. Честно, по-скоро катеричката притежаваше Ина от колкото обратното.
-Ще ти създадем ли приятелче днес? - попита тя и погали животинката по гушката, но невниманието й не беше посрещнато с усмивка...всъщност Желев изобщо усмихваше ли се? Нямаше спомен за това. Тя обаче му се усмихна насреща сладко и хвана кибритената кутийка.
-Врабче...нещо малко,сладко,безобидно. Какво пък може да се обърка... - уж говореше на животното на рамото си,но всъщност успокояваше себе си. Хвана пръчката си и започна да я мърда точно както им бе показано. Всички наоколо правеха това,отстрани сигурно щяха да изглеждат като група лунатици или дори култ. Но това си беше част от магията.
-Авифорс. - изрече Ина уверено, след като бе прекарала едни солидни пет минути с затворени очи, визуализирайки си врабче – малката главичка,малките очички,човка,крачета,пера..дори цветът на оперението. Кибритената кутийка изкряка...звучеше повече като кокошка от колкото като чуруликане на врабче. И този път имаше крака..кутийката,точно така..кутийката, имаше крака! Имаше си и човка..и червен гребен. И все още си беше кутийка,малко по-кръгла,но кутийка..нямаше очи. Нямаше крила..всъщност нямаше и пера. Но крякаше звучно и се разхождаше по чина й.
-Това май не...трябваше да се случва.. - но да сме честни,беше чувала и за по-трагични случаи от тази кутийка. Но не обичаше да греши,а тази проста магия вече я препъваше за пореден път.
Чу подскочи на чина и се приближи да подуши кутийката, която изкряка насреща му звучно. Катерицата подскочи и избяга,скачайки на друг чин,след това на стол,на секция за книги, подплаши трите птици, които до сега си стояха кротко на учителското бюро,бързо се изпари и след това се приземи на нечия глава, това й беше ясно от писъка който беше чула от някъде си. Потъна в земята от срам и й се искаше да се скрие под чина си,но трябваше да си прибере катерицата...и кибритената кутийка,която беше решила да тръгне на самоубийствена мисия към ръба на чина.
-Хващам бас...,че това не е най-лошото,което сте виждал. - заяви тя на преподавателя държейки в ръце кокошката-кутийка и Чу с лека усмивка на лице.


–--–
+1 магия,моля (Админ: отчетено).