@Маришка Боршош първия дуел за годината си е наш пък
- ТИ! СТОЙ ти казах. Няма да ми пипаш мъжа чу ли ме!
- МОЛЯ?
- Чу ме пачавро, омитай се!
- Ае, краво недоклатена. Слушай са. Тва си е моят мъж. ТИ може да ходиш се удавиш в езерото.
И така.
Две бесни жени.
Люба дори не знаеше коя е крантата която я нападна от нищото в коридора. Тъмнокосото момиче я спря, грабвайки я директно за косата, и на всичкото отгоре й се развика... петокурсничката не й остана длъжна. Добре, че Колева бе минала в този момент и ги прати да се разберат на Арената. Добре - за другото момиче разбира се. Иначе... не знаеше за лудата, ама Люба определено имаше намерение да й изравни физиономията със стената.
Беше твърде хубавка физиономия.
И ако наистина е вдигнала мерник на Илиян...
Няма се разберат така.
Не, не с него. Надали беше негова вина. Той милия сякаш не виждаше други, освен нея. Което днешно време я притесняваше повече отколкото я успокояваше. Не, сега не беше време за разсейване. Луди имаше всякакви, а тая беше някъде в горните стъпала на психиатричната стълбица.
И агресивна.
Очакваше се интересен дуел.
- Призрачния лес. - като "предизвикана" й се падаше честта да избере арената, усмихна се. - Ще танцуваме ли, кукумявко?
Не изчака отговор. Държеше пръчката си, повече от навик отколкото по нужда. Лятото я тества няколко пъти, вече не работеше изобщо. Но не й и трябваше.
Технически не й трябваше и да казва нищо. Имаше и ползи от това да си вийла.
Чернокосата обаче не го знаеше.
- "Експелиармус"! - движение на пръчката и заблуда на противника. Вместо това се концентрира над "Силенцио"
Да видим как тая се справя без глас...
- ТИ! СТОЙ ти казах. Няма да ми пипаш мъжа чу ли ме!
- МОЛЯ?
- Чу ме пачавро, омитай се!
- Ае, краво недоклатена. Слушай са. Тва си е моят мъж. ТИ може да ходиш се удавиш в езерото.
И така.
Две бесни жени.
Люба дори не знаеше коя е крантата която я нападна от нищото в коридора. Тъмнокосото момиче я спря, грабвайки я директно за косата, и на всичкото отгоре й се развика... петокурсничката не й остана длъжна. Добре, че Колева бе минала в този момент и ги прати да се разберат на Арената. Добре - за другото момиче разбира се. Иначе... не знаеше за лудата, ама Люба определено имаше намерение да й изравни физиономията със стената.
Беше твърде хубавка физиономия.
И ако наистина е вдигнала мерник на Илиян...
Няма се разберат така.
Не, не с него. Надали беше негова вина. Той милия сякаш не виждаше други, освен нея. Което днешно време я притесняваше повече отколкото я успокояваше. Не, сега не беше време за разсейване. Луди имаше всякакви, а тая беше някъде в горните стъпала на психиатричната стълбица.
И агресивна.
Очакваше се интересен дуел.
- Призрачния лес. - като "предизвикана" й се падаше честта да избере арената, усмихна се. - Ще танцуваме ли, кукумявко?
Не изчака отговор. Държеше пръчката си, повече от навик отколкото по нужда. Лятото я тества няколко пъти, вече не работеше изобщо. Но не й и трябваше.
Технически не й трябваше и да казва нищо. Имаше и ползи от това да си вийла.
Чернокосата обаче не го знаеше.
- "Експелиармус"! - движение на пръчката и заблуда на противника. Вместо това се концентрира над "Силенцио"
Да видим как тая се справя без глас...