Индекс
256
80 т.
by Страх.
Частица от Люба искаше да върне времето назад и да си плюе на петите.
Страхът не беше от момичето застанало срещу нея. Не, Арина беше готина и спокойна, макар и по нейните черти също да притрепваше частица дискомфорт в момента. Може би от жегата? Или ситуацията.
Отлагаха го дълго.
Дали защото избягваха идеята, или защото не искаха... или не можеха да си спомнят. Люба искаше поне да се опита. Ала страхът я възпираше, идваше отвътре, от нещо много по дълбоко от игнорираната травма. От спомена за Фестивала. Който й отбягваше. Танцуваше по периферията на мисълта, както пламъците по Арената.
Във въздуха избухнаха искри.
Покрай тях сцената беше хаос. Горящи палатки. Празненство сецнато в пика си от ужас и разрушение. Бягащи силуети на хора - някои с познати лица, други със заличени черти, но с крещящи усти. Огромна сянка пребяга по земята.
Сякаш нещо голямо прелетя отгоре.
Писъци.
Рев.
Ужасът беше сковал сърцето на Люба и то едвам трепваше. Ръката й бе в готовност да извади пръчка, но беше застинала в движение. Когато Люба предложи на Арина дуела, мислеше, че е готова за това. Знаеше, че червенокоската беше по силна от нея - посрещала бе веднъж атаките й все пак. Точно в същата ситуация. Може би не беше съвсем честна с нея, донякъде и се възползваше. Освен упражнението имаше и друга цел: искаше да разбере дали цялата работа през годината си беше дала резултатите.
И. Още една.
Надяваше се пресъздаването на битката да.. всъщност не беше много сигурна. Може би да си спомни нещо, ако мине през ситуацията пак?
Ако има какво да си спомни.
Година по-късно все още се бореше с идеята, че просто е припаднала.
Кимна на Арина и зачака.
Както се бяха уговорили, първата атака беше на петокурсничката.
@Арина Орлова
Частица от Люба искаше да върне времето назад и да си плюе на петите.
Страхът не беше от момичето застанало срещу нея. Не, Арина беше готина и спокойна, макар и по нейните черти също да притрепваше частица дискомфорт в момента. Може би от жегата? Или ситуацията.
Отлагаха го дълго.
Дали защото избягваха идеята, или защото не искаха... или не можеха да си спомнят. Люба искаше поне да се опита. Ала страхът я възпираше, идваше отвътре, от нещо много по дълбоко от игнорираната травма. От спомена за Фестивала. Който й отбягваше. Танцуваше по периферията на мисълта, както пламъците по Арената.
Във въздуха избухнаха искри.
Покрай тях сцената беше хаос. Горящи палатки. Празненство сецнато в пика си от ужас и разрушение. Бягащи силуети на хора - някои с познати лица, други със заличени черти, но с крещящи усти. Огромна сянка пребяга по земята.
Сякаш нещо голямо прелетя отгоре.
Писъци.
Рев.
Ужасът беше сковал сърцето на Люба и то едвам трепваше. Ръката й бе в готовност да извади пръчка, но беше застинала в движение. Когато Люба предложи на Арина дуела, мислеше, че е готова за това. Знаеше, че червенокоската беше по силна от нея - посрещала бе веднъж атаките й все пак. Точно в същата ситуация. Може би не беше съвсем честна с нея, донякъде и се възползваше. Освен упражнението имаше и друга цел: искаше да разбере дали цялата работа през годината си беше дала резултатите.
И. Още една.
Надяваше се пресъздаването на битката да.. всъщност не беше много сигурна. Може би да си спомни нещо, ако мине през ситуацията пак?
Ако има какво да си спомни.
Година по-късно все още се бореше с идеята, че просто е припаднала.
Кимна на Арина и зачака.
Както се бяха уговорили, първата атака беше на петокурсничката.
@Арина Орлова
