Индекс
256
Сила: 52
Издръжливост: 46
Интелигентност: 52
Ловкост: 52
Магия: 60
Късмет: 44
by @Филип Болярски
Тази година изглежда й вървеше да се раздава, втори дуел за толкова малко време.
След това което се случи на фестивала, макар и да се опитваше да се отърси, й остана чувството за слабост... Да, съучениците й не бяха кой знае каква опасност, поне спрямо онова, което видяха лятото, но пак бяха някаква тренировка, ако нещо подобно се случеше. Отново.
За това когато Филип я беше намерил настоявайки за дуел, тя се съгласи.
Момчето сигурно се просто се опитваше да защити накърнената чест на брат си.
Не. Братовчед му…
Абе момчето което ступа преди няколко седмици - Влади.
Гледаше самодоволния второкурсник насреща си и протакваше малко старта, днес й беше много меланхолично и уморено, а той се переше като котарак отмъкнал пиле. Може би беше грешка - дуела. Люба не й се занимаваше с тримата мускетари и техния крах на света, просто защото някой ги е обидил, точно в момента. Не успя да спи предната вечер.
Реално почти беше забравила панаира.
Но го сънува отново. Хаоса, ужаса и безсилието.
- Та каква ще е обстановката? - противника й беше нетърпелив
- Да, извинявай, замислих се за нещо друго - ами ако следващия път беше на място където няма къде да се скрие? Равнина, площад или .. - Плаж?
- Става.
При съгласието на двамата около тях се завихри пясък и улегна в дълга ивица стелеща се докъдето ти стига погледа. Златистите песъчинки блещукаха под невидимото слънце, морската вода се движеше бавно и мързеливо на вълни. Дори аромата беше свежия солен бриз, а седалките на залата изчезнаха. В сцената нямаше жива душа, нито и следа от плажуващи. Просто пустош, сякаш беше усетила желанието на Люба за предизвикателство.
Арената винаги правеше невероятни илюзии.
Люба се поклони в знак на старт на дуела и Филип й отвърна със същото, макар че момчето още докато се изправяше хвърли първи залп по нея.
Много, много нетърпелив.
Експелиармус срещна стена пясък, който момичето успя да изрита между двамата дуелиращи преди да се претърколи встрани.
- Кантис - изхвърли магията си още докато беше в движение и се постара да се извърти така че да му е вгръб, това трябваше да му попречи да си прави магиите, ако не успее да го избегне.
Тук трябваше да стреля бързо, да по пъргава беше, но не знаеше какво й готви противника.
Тази година изглежда й вървеше да се раздава, втори дуел за толкова малко време.
След това което се случи на фестивала, макар и да се опитваше да се отърси, й остана чувството за слабост... Да, съучениците й не бяха кой знае каква опасност, поне спрямо онова, което видяха лятото, но пак бяха някаква тренировка, ако нещо подобно се случеше. Отново.
За това когато Филип я беше намерил настоявайки за дуел, тя се съгласи.
Момчето сигурно се просто се опитваше да защити накърнената чест на брат си.
Не. Братовчед му…
Абе момчето което ступа преди няколко седмици - Влади.
Гледаше самодоволния второкурсник насреща си и протакваше малко старта, днес й беше много меланхолично и уморено, а той се переше като котарак отмъкнал пиле. Може би беше грешка - дуела. Люба не й се занимаваше с тримата мускетари и техния крах на света, просто защото някой ги е обидил, точно в момента. Не успя да спи предната вечер.
Реално почти беше забравила панаира.
Но го сънува отново. Хаоса, ужаса и безсилието.
- Та каква ще е обстановката? - противника й беше нетърпелив
- Да, извинявай, замислих се за нещо друго - ами ако следващия път беше на място където няма къде да се скрие? Равнина, площад или .. - Плаж?
- Става.
При съгласието на двамата около тях се завихри пясък и улегна в дълга ивица стелеща се докъдето ти стига погледа. Златистите песъчинки блещукаха под невидимото слънце, морската вода се движеше бавно и мързеливо на вълни. Дори аромата беше свежия солен бриз, а седалките на залата изчезнаха. В сцената нямаше жива душа, нито и следа от плажуващи. Просто пустош, сякаш беше усетила желанието на Люба за предизвикателство.
Арената винаги правеше невероятни илюзии.
Люба се поклони в знак на старт на дуела и Филип й отвърна със същото, макар че момчето още докато се изправяше хвърли първи залп по нея.
Много, много нетърпелив.
Експелиармус срещна стена пясък, който момичето успя да изрита между двамата дуелиращи преди да се претърколи встрани.
- Кантис - изхвърли магията си още докато беше в движение и се постара да се извърти така че да му е вгръб, това трябваше да му попречи да си прави магиите, ако не успее да го избегне.
Тук трябваше да стреля бързо, да по пъргава беше, но не знаеше какво й готви противника.
/
