- Наближаваме Бургас! - оповести тя на останалите пасажери и отново притисна устните си една о друга, като че крепеше между тях въображаем молив.
След тази новина в лицата на останалите трима бавно започна да се връща розовият цвят. Ясен се обърна с очи към татко си, който седеше до него на задните седалки. Момчето не знаеше как да му предаде емоцията си по друг начин, освен с този поглед, съчетаващ в себе си и най-парлив укор, и най-горестна молитва. Ако все пак трябваше да се изкаже с думи, би звучал нещо подобно на: " И ти, дето се наричаш мой баща и казваш, че ме обичаш, искаш да ме оставиш на тая лудата!? Помооощ!! Моля те, не ме оставяй!"
Баща му остана непоколебим. Голфът започна да намалява скорост и отби по изхода от магистралата. Ясен погледна по диагонал пред себе си и видя как гръдният кош на майка му за пръв път от много отдавна отново започна да се пълни с въздух. Чу се дълбока въздишка. Майка му извади намачкана кърпичката от джоба на дънките си и започна да попива с нея вадуличките пот по челото си.
- Съжалявам, съжалявам, съжалявам! - заповтаря Симона Велева, възрастната жена, която управляваше автомобила. - Нали ви казах. Обикновено прелитам с голфа за час от София до Бургас. И днес такова ясно небе... - похвали тя времето, цъкайки одобрително с език - щяхте да се нагледате на красоти, дивности, каквито мъгълите рядко виждат. Не разбирам защо самолетежното заклинание не искá да се получи. И съобщението, дето тази сова ми донесе...Лоши, лоши работи. Тези от острова пак правят пакости и тормозят мъгъли. Трябваше да се разбързам, искат пак да им помагам, та затова така. Спокойно, за останалите по пътя ние сме се движили през цялото време според ограниченията. Още малко по този черен път и сме там. Я-я, вижте!Морето се вижда вече зад дърветата. Ясен, готов ли си?
Никой от семейство Тошеви не разбра напълно извинителните обяснения на госпожа Велева, ала тя казваше всичко с толкова сериозен вид, че да се съмнява човек в думите ѝ би било просто престъпно.
- Ами...не знам - отговори Ясен на поставения му въпрос.
След няколко минути Симона Велева отби от черния път и спря автомобила по средата на една поляна. Наблизо нямаше дървета, само по средата на поляната стоеше един вековен дъб, чиито клони се къдреха като змийските коси на горгона.
- Елате тук! - каза госпожа Велева, подканвайки семейството да я последва до дървото.
Щом стигнаха там, времето за сбогом настъпи. Ясен размени силни и дълги прегръдки с майка си и баща си, които го окуражиха отново. Те знаеха много добре колко уплашен бе техният син, а самите те се страхува тройно повече. Но решението бе вече взето. Ясен го прие с огромна неохота и все още силно се бунтуваше срещу него, но вътрешно и той самият разбираше, че това би било най-доброто за него. Дарбите му бяха започнали да се проявяват толкова често, внезапно и неконтролируемо, че ставаше вече твърде опасно както за него самия, така и за приятелите и семейството му. В това странно училище, където щеше да отиде, щяха да го научат как да ги управлява.
- Добре. Сега отиваме с Ясен да му накупим нужните неща за училище. Вие, както вече знаете, няма как да продължите с нас - обърна се Симона към родителите му - Щом пристъпим зад дървото, ще омагьосам спомените ви така, че все едно сте дошли до Бургас на малка почивка. Ще ви накарам да повярвате историята, която измислихме за изчезването на Ясен, така че да може да я разказвате съвсем достоверно на всички останали. А когато учебната година свърши и синът ви се върне при вас, заклинанието ще спре да действа и вие ще си върнете ясно спомените за всичко, което се е случило. Хайде, Ясен, да тръгваме!
Възрастанта магьосница положи ръка върху ременете на момчето и го насочи към другата страна на дъбовото дърво
- Обичам ви! - извика Ясен през рамо и продължи напред.
Веднага щом преминаха от другата страна на дървото, Симона извади магическата пръчка от джоба на черния си панталон и две сивкави светлини се стрелнаха от връхчето ѝ по посока на родителите на Ясен. Майка му и баща му се погледнаха механично. След няколко секунди на беизразен ступор баща му, без да поглежда към дървото, рече на жена си с благ тон:
- Хайде, скъпа, качвай се. Нека направим един последен плаж в този хубав слънчев ден, преди да потеглим обратно към София.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Само след няколко крачки пред очите на Ясен започнаха да се открояват сгради и две големи улици. Беше пълно с хора
- Ясене - обърна се към него Симона Велева - добре дошъл в нашето магическо село Торбаланово!...
ПП: Отварям тази тема, понеже ми се пише. Не съм се разбирал с никого за РП, но всеки е много, много добре дошъл да се включи Пишете ми на лично да се разберем за сюжет или ако искате да импровизираме, просто пишете и да видим какво ще сътворим.