★ Празненство по случай края на учебната година (2. форумна година)

Владимир бе възхитен от разкошната украса на залата, и богато отрупаните с всякакви вкусотии маси наоколо.Но това далеч не беше всичко което вълнуваше момчето, напоследък му се искаше да поговори с професор Фелес за някои неща, но все не се решаваше макар и да усещаше погледа и върху себе си явно тя долавяше теразнията му.Той не искаше другите да разберат за това, което чоплеше душата му, и бе една от причините трудно да заспива вечер в леглото си.Понякога му ставаше мъчно, че още не си е нямерил приятелка сртед момичетата в Мунгав.Гледаше с прикрита завист някои от новосформиралите се двойки, и жадуваше и той някои ден да е като тях.Да беше си още малък, но мечтаеше за  приятелство с момиче, не както с Мая, с нея си бяха просто приятелчета, Влади се нуждаеше от по-различно такова, искаше му се да сподели това с Фелес, но така ине се бе престрашил да го направи до сега.Огледа се и я забеляза в дъното на залата, и нерешително тръгна към нея.Явно тя също го бе видяла сред останалите ученици, тъй като му отправи усмивка и с жест го повика при себе си.
Притеснен и смутен той се приближи към нея, и не знаеше как тя ще реагира, ако и сподели терзанията си.
Влади вдигна срамежливо поглед към преподавателката, опита се да отговори на усмивката и бед да показва колко е напрегнат в този момент.Преглътна сухо, и внимателно подбираше думите си когато я запита плахо.
-Професор Фелес, вие всъщност бихте ли искали да поговоря с вас?

@Алтамира Фелес

Мая за разлика от останалите ученици които се радваха на празненството, бе умислена и не се прехласваше по фантастичната според приятелите и украсена зала.Тя размишляваше по съвсем различен казус, и почти не обърна внимание на прекрасните свежи цветя по масите наоколо.Цялото и съзнание бе отдадено на това как да каже на Филип, какво точно го очаква като започне ваканцията.Разговорът между родителите му който неволно бе дочула на рожденния му ден, не и даваше покой.Тримата бяха станали изключително близки през изминалата година, в началото Влади я бе накарал да му разкрие тайната си и всъщност това и бе помогнало да преодолее нежеланието си да покаже на света истинската си визия.Момичето вече не сплиташе косата си, а я оставяше разпусната съобразявайки се с новият си имидж все още чуваше понякога нечии иронични подмятания, но приятелството и с двамата братовчеди и вдъхваше смелост да отстоява себе си.Бяха със сходни съдби и това именно ги сближи най-много, макар и от сравнително различни класи те бяха неразделни и винаги се подкрепяха взаймно.Сред всеобщата еуфория на тържеството Мая изпитваше нужда да поговори с Филип, но не знаеше как точно да му сподели какво бе чула в имението им.По никакъв начин не искаше да го натъжава, да помрачава настроението му по време на празненството за края на учебната година.Наблюдаваше го от разстояние как се наслаждава на великолепната вечеря, и сърце не и даваше да му разкрие терзанията си.Реши да изчака, докато той привърши вечерята си, и може би тогава като се отделят само двамата да му разкаже това което бе чула на рожденният му ден.

@Тамара Язова
   
Не, че на Ела ѝ беше скучно в училище (даже напротив - тази година беше значително по-интересна и (за щастие) без земетресения), но въпреки това второкурсничката нямаше търпение да се прибере у дома. Родителите ѝ много ѝ липсваха, искаше да се види с баба си и дядо си и вече си представяше предстоящия палатков лагер. 
     
Момичето разтръска леко глава: "Съсредоточи се! Обратно на Земята преди да си се урочасала!" 
  
Беше навлякла едни широки, светли дънки, синя тениска (която май беше за 14 годишни, но... сега... подробности...) и в едната си ръка, разбира се, държеше една мъгълска фентази книга. Когато влезе в залата, се почувства съвсем не на място. Приличаше по-скоро на бална зала или дискотека, а Ела се бе облякла като за разходка в парка. Обходи с поглед помещението и се насочи към най-забутаната маса, където се бе настанила и Тамара. 
  
- Здравей! - усмихна се Ела. - Може ли да седна! - беше ясно, че може, но по някаква причина винаги питаше.
- Разбира се! Идваш точно навреме за речта на директорката. - Благоева направи отчаяна гримаса.
- Ъх... Жалко. Надявах се, че съм изпуснала половината. - почуства се малко гузно, че говори така за директорката, затова добави - Не, че имам нещо против Багрянова... просто има таланта да говори 45 минути без дори да се запъне. 
  
Двете момичета се закискаха, а Ела огледа какво има на масата. Честно казано, въобще не беше гладна, така че директно премина на десерта, който... ТОВА ДА НЕ СА ЯГОДИ!?
  
Докато пълнеше чинията си главно с плодове, чу две момичета до тях да си говорят за ваканцията и рязко се обърна към Тамара: 
  
- Между другото, ти имаш ли планове за лятото? 

@Ела Благоева

Последния учебен ден. Някои деца се радваха, на други им беше тъжно, че трябваше да се разделят с приятелите си. Тамара беше от първите. Не е като да мразеше училището, а и харесваше другарчетата си тук, но вече беше юни, лято, а лятото е време за плаж, море и слънце, не за уроци. Виж, през февруари в Приморско нямаше нищо добро за правене, та снегът и планината около Търново бяха добре дошли.

Тъкмо пак се беше забляла нанякъде, когато Ела я изтръгна от мислите й и се настани до нея. Двете бяха станали сравнително близки през последната година, така че момичето нямаше нищо против компанията на съученичката си в тези последни часове от учебната година.

А Багрянова продължаваше да дърдори...

- Между другото, ти имаш ли планове за лятото?

- Лятото ли? - сепна се Тамара. Ама естествено, лятото - нали заради това беше всичко! Почти беше задрямала, слушайки монотонната реч на директорката. - Не знам, може би стандартните неща - плаж, сърф, походи... Знаеш ли, около Приморско има прекрасно древно тракийско селище! Казва се Бегликташ, едно време там са се извършвали древни ритуали и има един камък, за който казват, че е магически - в него има много тесен процеп и се твърди, че само много добрите хора могат да минат през него. Ходила ли си? - момичето бълваше по 1000 думи в минута, както винаги, макар и шепнешком.

- Не... за пръв път го чувам - обърканият поглед на Ела казваше всичко.

Тамара вече доволно бе преминала към унищожаването на една кифличка, когато за малко да я изплюе обратно. Как така не го беше чувала?!  

- Тиии... не си ли ходила на море?

- Е, ходила съм!

- Имам предвид на истинско море, не на онези курорти! - Понякога момичето не знаеше дали приятелката й се опитва да гледа лошо крайно неуспешно или иска да потъне в стола си. Каквото и да беше, изглеждаше като толкова странна смесица от двете, та червенокоската я напуши смях. - Знаеш ли какво, защо не ни погостуваш някой път лятото? Мама държи къща за гости в Приморско и има много място, ще ти покажа всички готини места.

@Тамара Язова
   
Ела имаше лошия навик да попада в неловки ситуации, при които се оказваше, че не знае нещо жизнено важно и гледаше като паднала от Луната. И да - единствената физиономия, която ѝ отиваше беше усмивката и всеки път щом се опитваше да погледне по различен начин се стигаше до странна смесица от две-три емоции.
   
- Ами... Не знам... Трябва да питам нашите. 
   
Замисли се, дали да не си признае, че е ходила само на Бяло море и то на къмпинги, но не беше сигурна как ще реагира Тамара, така че реши да ѝ го спести. От няколко години насам Благоеви не ходеха на българското черноморие. Беше мръсно и презастроено. Предпочитаха гръцкото море, където прекарваха две седмици на палатка заедно с няколко други семейства. Проблемът беше, че децата на тези събирания бяха винаги или твърде големи, или твърде малки. Да отиде на море с Тамара ѝ звучеше като сбъдната мечта, но вече си представяше как прекарват целия ден наляво-надясно, а родителите ѝ стоят сами в къщата. Сякаш ги е изоставила...
    
- Ти какво разбираш под "истинско море"?
  
Ако трябва да бъде честна, наистина искаше да отиде. Всички тези "готини места" и "древното тракийско селище", очертаваха най-забавното лято в живота ѝ. И както до преди малко беше скептична, сега си сложи най-широката усмивка и ѝ идеше да хване един летекод и да се озове пред морето. 
   
- Ако се съгласът, как да ти пишем, че ще дойдем? Имаш ли телефонен номер или адрес, или телефона на майка ти?
  
/+10 галеона, моля/ (Админ: отчетено).

@Ела Благоева

"Какво разбираш под истинско море" ли?! Е, как какво - гларуси, вълни, мидички и вятър в косите. И пържена цаца! Тя беше просто задължителна!

Тамара видя искриците желание в очите на приятелката си и се засмя звънко, от което си навлече няколко укорителни погледа от професорите, заобиколили все още говорещата Багрянова. Момичето им отправи най-чаровната си и широка усмивка към намръщените си учители, след което се наведе по-близо до Ела и зашепна в ухото й.

- Естествено, че имам телефон, но мъгълски! Запиши си - 088.... - понякога просто беше по-лесно да си говори с децата от мъгълски семейства. Дядо й, например, така и не разбра как работи електрониката. Майка й му беше купила смартфон за една Коледа, а той го беше омагьосал така, че да може да си говори с него, понеже иначе не успяваше да се обади на никого. Магьосническа му работа! - Къщата ни за гости се намира в Приморско, но Бургас е много наблизо. Както и планината. Знаеш ли, това е единственото място в България, на което можеш да си и на море, и на планина - едновременно!

Тогава й светна една лампичка в главата. Тя доста често всъщност си стоеше изгасена, та Тамара изглеждаше като несъобразително дете, но този път се включи.

- Ей, тии.... знаеш, че и вашите са добре дошли, нали? Това не е курорт или нещо такова, вкъщи сме си двете с мама и може би дядо. Мисля, че те ще се радват да се запознаят с родителите на някого от училище - мама все се оплаква, че се чувства доста изолирана от всичко магическо и че не е била на нито една родителска среща - Тамара се засмя тихичко при мисълта как майка й идва да си говори с Желев в "Мунгав", с цялото си хотелиерка-от-черноморието-и-се-справя-с-всичко-сама присъствие.

Наистина се очертаваше страхотно лято!



--------------------
галеони, моля (Админ: отчетено).

 

@Илиян Георгиев XD липсваше ми


Залата беше прекрасна, а учениците все така скупчени кой как свари. Това беше и готиното на Мунгав, не се деляха толкова по домове, освен за съзтезанията. И беше по добре така. Префърцунените си седяха в техните ъгълчета... а пък ей там, сякаш се опитваше да се скрие в тълпата, Люба мярна от по нормалните ученици.

- Йо, Илияне - Люба поздрави със тръшването си на свободното място до него. Поне винаги й беше лесно да го намери - имаше винаги свободен обръч около момчето. - Още никой не смее да те доближи, а? Тяхна загуба.
- Пфф, чак пък..
- Ич не ми ги карай тия. Нищо ти няма. - сръчка го с рамо - Какво стана с тебе не успях да те засека изобщо последните месеци?
 
Не че тя не се беше зарила до уши в уроци, упражнения и пак уроци. Ама какво да се прави, ако имаш цел - работиш по нея. И Люба се беше впуснала в целта много сериозно. Е може би и тя беше малко виновна за торбичките под очите на Илиян... все пак го вкара в немалка беля с Желев. Но пък от друга страна можеше да ядеш подведе по глупостите на психо триото и да го изключат.
Това щеше да е пълна загуба.
Какво като беше малко по-избухлив, и тя не беше цвете в сравнение.

Особено с онова което се случи преди учебната година. Панаира. 
И сега сънищата. 
Другата година нямаше да бъде същата. Дали да му каже? По скоро не, или не тук. 
Определено не тук.

Поуморен след танца Филип предложи на приятелката си да поседнат за почивка, двамата хванати за ръце слязоха от дансинга и се настаниха на една от близките маси.Пийваха студен тиквен сок, и се любуваха на другите танцуващи, следмалко към тях се присъедини и братовчед му Влади.Внезапно Мая се огледа и им направи знак да погледнат към една от по-далечните маси където си чуруликаха разбойника и неговата вярна сподвижничка Люба.Тримата приятели оживено ги закоментираха, и как иначе през цялата година тия бандити не спираха да тормозят всички останали.Това беше повече от безобразие, странно защо още не ги бяха изключили тия двамцата та нали още от налчалото на учебната година тези разбойници сееха хаос и разруха където се появят.Определено войната с тях щеше да продължи и след ваканцията, нямаше да се оставят на тия разбойници и бандити да се гаврят с тримата верни приятели и да обиждат другите деца.Този Илиян изобщо не полагаше никакви услилия да се образова, а само обикаляше из коридорите пушейки и търсеше поредната жертва която да нападне.Филип и Мая бяха изключително възмутени от  скандалното поведение на бандита Илиян, дори и в малкото часове в които благоволеше да присъства.Със сигурност, ако по някаква случайност не го изключат той щеше да бъде с най-лош успех в цялата история на Мунгав.Мая си спомни как я беше залял с телешка супа в началото на втори курс, и сега имаше удобен момент да изравни резултата.Момичето бе наясно, че Филип категорично неодобрява използването на храната не по предназначение, но точно сега тя имаше уникален шанс и се възползва максимално от моментното разсейване на Фил.Мая прикрито замахна с пръчката си и една разкошна торта покрита с кокосови стърготини и шоколадови пръчици банво се издигна във въздуха и се цопна върху главата на смаяния бандит докато разговаряше с любимата си.Е това си струваше да се увековичи за идните поколения, разбойникът Илиян целия омазан в торта пред ококорените очи на дребосъчката.

10 галеона (Админ: отчетено).

Видя стоварването на тортата като на забавен каданс. Крема се разпльока навсякъде. Измъченото лице на Илиян със сенките под очите, се смрачи още повече и той тръгна да става.
Люба обаче беше по бърза. Хвана го за ръката и дръпна момчето обратно на мястото му. Той се беше забъркал в достатъчно неприятности тази година.
Но нямаше и да остави така нещата. Много добре знаеше кой би направил такова нещо.

Кипна й.

- АБЕ ВИЕ НАРЦИСТИЧНИ ГОВЕДА НЕЩАСТНИ НЯМАТЕ ЛИ СИ ДРУГА РАБОТА БЕ - гласа й се разнесе из цялата зала - НИКОЙ НЕ ВИ ХАРЕСВА НЕ ЗАЩОТО СТЕ ДЕБЕЛИ, А ЗАЩОТО НЯМАТЕ И ГРАМ АДЕКВАТНО ДЪРЖАНИЕ И РАЗПРАВЯТЕ ГЛУПОСТИ НАВСЯКЪДЕ.


Троицата Мая, Филип и Влади обаче продължаваше да се подхилква и да си плямпат през нея. Пак нещо за тия разбойници, престъпници. Люба знаеше че никой не ги взима на сериозно и въпреки това й беше писнало.
Изглежда с игнорирането им нямаше да спрат.

Гняв.

Не посегна към пръчката си. Усещането беше като в дните в които не й се получаваше. И все пак усещаше магията в себе си да кипи и прелива заедно с гнева. Сякаш просто й трябваше спусък.

Продължаваха да се кикотят.
Илиян бил обърнал тортата сам, твърдяха.

- НИКОЙ ЛИ НЕ ВИ Е КАЗВАЛ ЧЕ НА ЛЪЖЕЦА ГАЩИТЕ ГОРЯТ.


Гневът й прищрака.

Магията се изпусна.

Иззад досадното трио се изви пушек.
И после смеха се разнесе из тълпата. Някои от учениците им се смееха, други тръгнаха да помагат. По детски повечето се смееха.

В патърдията Люба се смъкна изтощена обратно на пейката. Опита се дада се направи още по-малка от колкото беше.
Никой нямаше да предположи че тя го направи. По вероятно беше някой друг да е направил заклинание докато Люба крещеше. Нали?

Сви се още повече и погледна Илиян.

Тя обаче знаеше.

Нейната магия им подпали гащите.

/пп първа проява на вийла уменията (одобрена) на Люба, ще разпиша как се е оказало така в рп през лятото/

@Люба Бюлбулева  @Илиян Георгиев




- Скръдж - прошепвам едва чуто, докато се настанявам до русокосото момче, пострадало от (на)падението на тортата. 
- Какво? 
- Заклинанието за почистване - пояснявам, като се опитвам да запазя спокойствие и да не позволя на гнева, стелещ се от Люба и него да обземе и мен. - Бих го направил аз, но има голяма вероятност да те превърна в медуза, докато се опитвам.  Не се справям добре със заклинанията. - опитвам се да обясня безучастното си поведение. - А, вземи това, за теб е. - намигам съучастнически, докато пъхам една чаша в ръката му с красноречиво намигване, че съдържанието не е само бъзов сок.
- Защо? 
- Излежах пет години, остават ми още две. Черпя по този повод. - усмихвам се приятелски.

Честно казано, отначало ми беше жал за тримата дебеланковци, не разбирах защо всички ги отбягват и нямат никакви приятели. Но напоследък нещата започнаха да ми се изясняват - не може да имаш приятели, ако се държиш по толкова отвратителен начин към всички. Това надминаваше дори Рея, тя поне не посягаше на останалите стига да я оставеха намира. Дори аз, с моето неистово спокойствие, не успявах да остана безразличен към безобразията на тези глезени келемета. Фактът, че идват от богати семейства не е абсолютно никакво оправдание. И аз идвам от такова, но не се държа като пълен идиот, или поне се старая да не съм такъв. Беше крайно време някой да ги постави на място, но по  техния начин, защото те дори от груба сила не разбират. Подобни лекета нямаше да оставят унижението си без последици, можех да доловя това, но бяха прекалено страхливи, за да се изправят лице в лице срещу проблемите. Бъзльовци като тях щяха да си послужат с подлост, за да навредят, а една новооткрита част от мен нямаше да позволи да използват подмолните си методи срещу Люба. 


- Ей, вие тримата - собственият ми глас се извисява над общата глъч без нужда от магия. - Ако още веднъж направите подобно нещо, ще се постарая то да достигне до вуйчо ми. - давам им няколко секунди, за да обмислят и осъзнаят чутото. - Който е Министър на магията. -додавам със самодоволна усмивка, както вече споменах - да произхождаш от един от най-старите магьоснически родове в България си има своите преимущества.  - И още нещо, пак за вас тримата, на първия учебен ден в следващата година сте на дуел срещу мен. Вие си изберете кой да е пръв.

- Ти нали беше зле със заклинанията? - поглежда ме Люба, която сякаш също се е посъвзела от гнева.
- Нямам нищо против да превърна тях в медузи, ако това те притеснява - отвръщам с развеселена усмивка.

Не знам откъде придобих тази увереност, но знам, че за първи път в живота си имам приятели и ще си ги пазя с всички възможни средства. 

Както си обсъждаха злодеянията на двамата разбойници в другия край на залата, внезапно порехтя дивашкият крясък на дребаната съратничка на Илиян, която имсе развика незнайно защо.Обиждаше ги най-бруталнои невъздържано обичайно за нея не бе свикнала на обноски и добро поведение.Дърдореше някакви нелепи обвинения, че уж тримата нещо си били направили какво Влади нямаше представа.Единственото което успяха да видят реди наоколо да се разнесе странен дим, беше омазания с торта разбойник който изглеждаше видимо ядосан от нещо.Какво в името на Мерлин се случваше сега, и защо дребосъчката се дереше неистово и се пенеше по техен адрс, та нима разполагаше с каквито и да е доказателства за евентуалната им намеса в тази тортена одисея.Съученици дойдоха да им помогнат да спасят костюмите си и роклята на Мая.Какво ги бе прихванало онези двамата бандити които всички с ужас отбягваха, явно пак ги бе треснах хормона и търсеха на кого да си изкарат агресията.Влади и братовчед му бяха крайно възмутени от обидната ситуация, имаха си достатъчно грижи та да усмиряват и двамата бандити които всички мразеха.Да определено нямаше да остави нещата така, нямаше да допусне Илиян и сподвижничката му да посегант отново на него и верните му приятели.Дядо му беше приятел с министъра на магията, и момчето щеше да се оплаче от Илиян и Люба където трябва.Неминуемо тия двамата пакостници ги грозеше изключване от Мунгав.Знаеха ли те кои са Владимир Петров и Филип Болярски.Нямаше да им се размине това, че ги наричаха дебели, двете момчета изобщоне се мислеха за каквито ги описваше тази дивачка.Как смееше да ги нарича дебели, щеше да си плати за всяка нанесена обида.

1т издръжливост (Админ: отчетено).

Възмущението на Мая я изпълни до краен предел, щом разговорът им отново беше прекъснат този път от виковете на Рен, който очевидно се бе присъединил към пшайката на разбойниците.Жалко за него, още един провален живот.Не го очакваше нищо добро щом подкрепяше тези бандити.Отправяше им някакви глупави заплахи за нещо свързано с министър на магията, хаха явно горкия Рен си нямаше представа, че дядото на Влади е отдавнашен приятел с министъра.На луничавото момче явно му убягваха доста разобличаващи двамата бандити факти, щом бе сглупило да се събира с тях проблема си беше лично негов.Щом си бе избрал да дружи с престъпници така да бъде, но вече и той беше считан за престъпник.Тя нямаше никакво намерение да отговаря на безсмилените му брътвежи и нче считаше за нужно да му обръщат внимание.Явно покрай двамата побъркани разбойници беше се заразил от лудоста им.За Мая Влади и Филип бе абсолютна загуба на време, да му разясняват причините за войната която бе започната от престъпника Илиян още в кинжарницата в Торбаланово, но Рен явно не разполагаше с умствения капацитет да проучи към кого се присъединява, следователно не бе нужно да го слушат и тромата се отнесоха с пренебрежение към заплахите му.Нямаше да си губят времето с такъв безполезен индивид, имаха си достатъчно лични проблеми за разрешаване.Пропускаха покраи упите си досадното му дърдорене и възмутените реплики на съучениците им отправени към луничавкото.Тримата имаха достатъчно приятели и подръжници които бяха на тяхна страна, и можеха да разчитат на безусловната им подкрепа във войната срещу разбойниците.


1т интелигентност (Админ: отчетено).

 
1т Сила por favor (Админ: отчетено).

Тримата приятели чуха истеричните викове на разбойника, който бръщолевеше за някаква отвара която правела някого красив и дружно избухнаха в смях.Горкият бандит Илиян така и не разбра каква точно беше целта на отварата която се налагаше да ползва момичето до  неотдавна.Влади стана и с помощта на братовчед си и приятелката им се качи на стола където допреди малко стоеше.Обърна се в посока на бандитската маса прокашля се делово и заговори високо ясно и отсечено, така че всички да разберат истината за магиеската отвара.
-Неуважаеми баниде и разбойнико Илиян, дълбоко съм потресен, че до сега не си разбрал същността на отварата която доскоро пиеше Мая.Дейстивето на магическата отвара се изразяваше в прикрите на пълнотата на ммомичето, която ревностно криеше до преди известно време.След като разбрах какво прави и защо се крие от всички докато я приготвя, и помагам да възприеме своето истинско аз и да не се приеснява от фигурата си. 
Залата заехтя от възторжени аплодисменти и възгласи "Браво"
Влади се поклони доколкото можеше в няколко посоки последователно, и продължи с изказването си.
-Както вече знаете аз и моят богат братовчед Филип Болярски, изобщо не се притесняваме от килограмите си, и считаме визията си за част от нашият достолепен имидж, За жалост печално известният ви Илиян Георгиев който е непоправим бандит и разбойник, е бил в дълбоко заблуджение и твърде далеч от действителноста.Държа да отбележа, че върпосният престъпник Илиян е с неприятна външност и ужасен характер, дължащ се явно на липсата на каквито и да било положителни емоции в нрачната му разбойническа душа.Той ни завижда, защото не е и никога няма да бъде като нас красив и обичан отъ всички.
Влади отново се прокащля и пристъпи към последмия етап от речта си.
-Ако бандитът и разбойникът Илиян Георгиев се поклони и извини на всеки от нас тримата за  всички нанесени обиди и тормоз върху нас от негова страна,бихме могли да обсъдим примирие, но ако не се поклони и извини на всеки един от нас тримата войната ни с него ще продължи завинаги.

Шест есета по Грижа за Магическите Създания. ШЕСТ! Да не говорим за цялата купчина с нови магии по Трансфигурация, без дори да са описани необходимите движения на пръчката. Ако нещо беше научила по трудния начин беше, че веднъж да врътнеш кутре в грешната посока и вместо скакалец от дървената чаша правиш скачаш паяк. Не, мерси! Ами Астрономията… Ох, защо й беше да записва Астрономия, това трябваше да е лесният предмет. 

Косара проръмжаваше като лунатик “шест, шест, шест” докато си удряше леко челото в огледалото в общата стая на “Южен Вятър” само до преди няколко минути. И сега, тичайки надолу по стълбите, осъзнавайки напълно, че закъснява не-особено-прилично за празненството за края на годината, продължаваше да мърмори на всяко стъпало. И колко руни, колко много нови руни… 

Беше се върнала в “Мунгав” преди само три дена, колкото да може да си събере багажа, с който да се отправи обратно към домашния затвор, и съответно бе открила прилежно подритнатата под леглото купчина с всичко, което беше пропуснала през годината. Това беше домашно с главно “Д”. И също така главно о, м, а… Абе, разбрахте ме. От както го беше видяла веждите й стояха сключени под ъгъл освен когато нещо успееше да я разсее. Беше сигурна, че няма да й позволят да пипне нищо у дома. Освен ако не се научеше да чете през стени, нямаше да успее да навакса преди началото на следващата година.

- Шест, - въздъхна, влизайки през вратите на Голямата зала. Или поне това си мислеше, че прави. Стъпвайки директно в туфа зелена трева, тъмнокоската замръзна на място и паника мина през нея като ток.

Погледна надолу. Ами да, трева. Погледна назад. Коридор. Върна се две стъпки и вдигна глава - “Тържествено закриване на учебната година. Влизането строго забранено до 20.00ч” 

Хмм. 

Направи широка крачка напред. Стъпа в тревата. Продължи нататък. Откри се пътечка, покрай която бяха израсли един куп цветя, храсти и малки дръвчета. Наоколо прелитаха светлинки, а тавана имаше раздвоение на личността и се беше помислил за външно тяло, вместо вътрешно. 

Хмммм. 

След известно лутане из новопоявилите се коридори от зеленина, Косара най-сетне успя да намери източника на гласовете, които се чуваха още от входа. Имаше някъде в далечината и музика, беше напълно сигурна, но може би по-скоро заради логичната мисъл, че сигурно имаше музика. Тая глъчка хич не звучеше като парти.
- Псст. Какво изпуснах? - сръчка с лакът първото попаднало в личния й периметър тяло, без изобщо да поглежда към него.
- Ох? 
- Шшт, не чувам. Ама кажи де, че и не разбирам, - продължи да шепне, напълно игнорирайки реакцията от сръчкването. После сигурно щеше да осъзнае, че отново беше направила нещо не-съвсем-на-място, но сега седеше с наклонена глава, облечена в униформената си риза и единствената пола, до която имаше достъп (пак униформената, да, но без вратовръзката си беше почти официално облекло) и се опитваше да дешифрира случилото се преди да се появи. 

На масата пред нея имаше разпиляна храна, вдигаха се остатъци от дим, може би от запалените свещи тук-там? И един куп преподаватели бяха започнали да разтурват насъбралата се публика. Не беше момента за въпросителни охкания, напълно беше ясно какво искаше да чуе. Но преди да успее да обясни този очеизбождащ факт на случайния минувач, вече беше заминал. Много полезно, няма що. Тъй като явно нямаше да получи каквото иска от настоящата си позиция, ловко се изсухли на най-близкия стол, че да не вземат и нея да разтурят преди да е задоволила любопитството си.

Май беше избрала грешния стол.

@Косара Вълканова





Грешен беше тоя стол, но по причини напълно различни от предполаганите  от момичето. Най-голямата му погрешност беше в човека, седящ на съседното място, тоест аз, но тя, разбира се, нямаше как да знае това. Все още.  Защото рано или късно идва момент, в който хората осъзнават грешката си и обикновено я поправят.
 
Нещата се бяха случили твърде бързо. Едва  бях проследил с леко недоверие и немалка тревога  как Илиян отнася Люба към болничното крило, чудейки се защо не бях забелязал, че нещо не е наред с нея, когато виновникът за целия хаос реши да държи речи, да заплашва и да поставя смехотворни условия. Вечерта нямаше как да стане по-абсурдна, нали?  Или съм твърде голям оптимист, за да предизвиквам съдбата по такъв начин? И все пак ако се случи още нещо, се надявам този път поне то да не включва и мен.
 
Адреналинът, алкохолът, а в частност комбинацията от двете  и фактът, че  ме очакват няколко месеца свобода, далеч от този затвор бяха основните причини за приповдигнатото ми настроение тази вечер, а то пък водеше някаква непривична за мен общителност към непознати.
-  Една съсипана торта, три чифта подпалени гащи, шест обявени дуела за началото на следващата година и една девойка отнесена на ръце от своя рицар към болничното крило. -  избърборвам набързо към момичето до мен, понеже дочух опита ѝ да получи информация от някого зад гърба ми.
- Какво? -  погледът и изкривеното ѝ в гримаса лице са ми смътно познати, като на почти всички други, с които се разминавам от време на време по коридорите, без да им обръщам особено внимание.
-  Това пропусна -  отговарям вече малко по-спокойно, докато отпивам от чашата, която бях дал на Илиян, но той остави небрежно върху масата. -  А, да, също и куп заплахи, обиди и смешни искания за извинения. А аз съм Вихрен. -  едно от нещата, които често пропускам да правя – запознанството с непознати.
- Косара.  А може ли малко…  по-подробно? -   нетърпеливо изжестикулира момичето,  но звучеше някак обнадеждено. -  Кой какво на кого и защо?
 




Не съм сигурен, че ми се иска да навлизам в чак такива подробности, защото не ми се говори за собственото ми участие в цялата разправия… ОФ! ОФФФФФ!  Само като си спомня как след толкова години мълчания накрая се издъних с това за вуйчо си, никога не съм се опитвал да се възползвам от положението и връзките на семейството си, какво ми стана точно сега?!?!?!  Изпивам на екс останалото в чашата, за да прогоня мисълта за стореното. Тайничко се надявам до началото на следващата година всички да са го забравили.
- Еха! Явно е било интересно -  напомнят за себе си две огромни очи, за които също бях изключил за момент. -  Хайде де, разказвай. Кой започна?
- Те -  кимвам към триото, което продължава да държи речи насред смееща се или ужасена тълпа, според зависи от нагласите.
- И после?
- После трябва да открия Исмаил за… нещо -  понеже вечерта тръгна наистина зле,  а той винаги имаше с какво да поправи нещата.
- Не това после, а след като започнаха, и?
- Те хвърлиха торта върху Илиян, Люба се ядоса и се развика, някой… - някой? Нещо? Какво точно се бе случило? Нямаше голямо значение, но едва ли щях да направя услуга на Бюлбулева, ако я споменавах в едно изречение с мистериозния огън.  – Някой им подпали гащите. На тримата. Едновременно. Аз ги предизвиках на дуел. Илиян ги предизвика на дуел. Те продължиха да обиждат и да говорят лъжи. -  козирувам с широка усмивка към Ара. – Рапорт даден! Искаш ли еклер?
За мой късмет на масата са останали поне още няколко десертчета, които могат да ми пооправят настроението въпреки хаоса.
 




точка сила, моля.

мерси. (Админ: отчетено).

Животът е нечестен и изпълнен със страдание. В момента преливаше от страданието на Косара. Тъмнокоската седеше с отворена уста и ококорени очи, докато момчето до нея описваше всичко, което беше пропуснала. Само тук-там задаваше насочващи въпроси, че на моменти нишката й се губеше. Да закъснява за уроците по принцип не й пречеше, но за това щеше да съжалява цял живот. Или там, двайсетина минути, докато го забрави. Шаренопръската беше разбъркала главата й като шпатула, която прецизно размества зрънца ориз едно по едно. Дори и сега, гледайки насреща, не можеше да се сети виждала ли го беше този добър самарянин, дето реши да задоволи детското й любопитство, или се беше магипортирал тук за пръв път преди две минути и половина. Вероятно беше първото, помнеше нещо за защити в училището, но така или иначе в момента нямаше значение. Сега единственото важно беше, че въздухът, таванът, звездите и цялата душа на Косара тежаха заради факта, че беше изпуснала запалване на г а щ и. 

Имаше ли въобще такова заклинание? “Сигурно ще разбереш като прочетеш трите тома пропуски под леглото си”, помисли си с досада и се върна обратно в реалността. Не истинската реалност де, някаква алтернативна псевдо-реалност в главата й, като втората врата вляво на дълъг коридор, който представляваше “истинската” такава, но по тия релси тя рядко беше пътник. Физиономията й беше преминала от състояние “жадно очакване” в “смачкана фльонга”, докато очите й гледаха празно някъде в гърлото на момчето срещу нея. Беше сигурна, че й каза и име…


- Искаш ли еклер?
- О, да! - подскочи и веднага грабна един от десертите на масата, естествено не без да разлее всяка чаша, изпречила се на пътя на ръката й. Честно, всеки, който беше в отбора по куидич на "Южен Вятър" трябваше да се притеснява от факта, че тази ръка смяташе отново да държи бухалка, на която да разчитат да не ги контузи до живот. 

Ба-а-а-вничко дръпна оръжието за масово унищожение на реда и чистотата назад и право към устата си (иначе неподвижна като заек, над който току-що е профучал неадекватно прицелен куршум) , в която натика половин еклер, напълно унищожавайки способността си да говори членоразделно. 

Не че това й пречеше, де. 

- А И`ма`л кой е? - пробоботи, хвърляйхи трохи, които беше твърде заета да забелязва. Липсваха й толкова детайли, че дори не се беше загледала достатъчно за да забележи, че един от “те” всъщност беше Мая. Нея я помнеше, може би защото бяха в един курс, може би защото точно това парченце ориз си беше на мястото все още. Изглеждаше малко по-различно от колкото в първи курс, но поне можеше да свърже лице с име.

- Ами…
- Т`е`ога! - изсъска Вълканова и се изплъзна ловко от стола, заставайки под масата. Прекрасна гледка. Половин еклер в едната ръка, запушена уста с другата, докато се опитва да дъвче по-тихо от мишка, гледаща с изцъклени очи право към нечии обувки. 

Някой да бие камбаната, разтурването май беше стигнало до масата.




...
Ся, може би обърках темата. Ама ще следвам като коте след пеперудки нататък хд