РП Библиотеката - Арина и Филип

Филип прие предложението да учат заедно с петокурсничката Арина, макар и по-голяма от него му допадаше това,че тя го раздава щура и авантюристична натура и момчето бе наясно, че е невъзможно да скучае в нейна компания.Филип трябваше да пише съчинение по история на магията за вампирските сбориша през 16-ти и 17-ти век с дължина от 2 рула и половина пергамент.На Арина това и се отдаваше с лекота, и тя реши да направи благороден жест към него, но си имаше свой си цели зад това предложение.Двамата се бяха заровили сред купчината книги на една от масите в отдалечения край на библиотеката, и тихо си бърбореха.Филип привършваше първото руло когато бе сръчкан от Арина, което му шепнеше примамливата идея да се промъкнат тайно в забранения отдел тъй де само да надникнат, без да се забъркват в неприятности.От една страна Филип не бе такъв по природа, а по-скоро сдържано изискан и стараещ се да е пример за подражание, но и той понякога избухваше със свой си щуротии макар и рядко.Замисли се за момент над ексцентричната и идея, но все пак не беше лошои да поема рискове понякога все пак беше от доста богато семейство което финансира Мунгав и нямаше какво да губи, едва ли щяха да го изгонят.Кимна съзаклятнически и двамата се запромъкваха към вратата в дъбото водеща към така мистичние и тайнствен забранен отдел.Оглеждаха се предпазливо и не след дълго бяха вече до самата врата.Момчето се разколеба малкопреди да влезнат и Арина го тупна смеейки се по рамото.
-Какво шубето ли те хвана Филипе?
И се закиска в шепи,след което почти го набута вътре Филип се препъна и едва запази равновесие.
-По-тихо  изшътка и той.
Помещението бе почти тъмно и изведнъж нещо като водовъртеж от въздух го издърпа навътре.
-Какво е това....Аринааа къде си?

@Арина Орлова

Двамата вървяха все по навътре в забранения отдел, Филип не беше от страхливите, то обстановката наоколо го караше да се чувства леко напрегнат.Минаваха покрай рафтове с книги пропити от черни и зли магии, една такава книга излетя от някъде и го нападна, той се отбраняваше размахвайки ръце напосоки, и се затича напред.Препъна се в нещо и едрото му тяло се строполи на земята.
-Ооох кракът ми мисля, че си навехнах крака.
Изстена Филип оглеждайки се за момичето което го докара до това състояние.
-Аринаа къде си, не ме оставяй сам тук, не мога да стана.
Момчето се опита да се изправи,но болка проряза глезена му.Запълзя в тъмното като налучкваше посокоата по гласа на Арина.Извика я повторно и тя най сетне се приближи към него.
-Не ставай бебе Фил, не сме много навътре в забранения сектор.Разсмя се с ирония момичето.
Той я помоли да му помогне да се изправи, но от тежеста му ходилото отново го заболя и Филип застена жално.
-Измъкни ме от тук, и не бива да ни усетят, че сме влизали.
Говореше тихо Филип, избягваше да стъпва на пострадалия си крак, замисляйки се дали все пак да посмъкне няколко килограма.Обикаляха напосоки, но всене успяхаваха да намерят изхода, явно се бяха изгубили тук.Арина също бе започнала леко да се притеснява, не нямаше да се оставят някой да разбере, че са влизали тук.Оглеждаха се в тъмното помещение, но самосе лутаха между рафтовете.
-Завинаги ли ще останем тук?Почти паникьосан запита Филип.
Арина му показа далчената светлина идваща от вратата, най-после той можеше да си отдъхне бяха избегнали неприятностите и той се завлачи към общата стая на Лъч.


+1 точка магия (Админ: отчетено)