Янтар имаше да пише и по-точно да дописва две бая големи домашни. Едното по З.С.Ч. И. а другото по История на Магията. И кога да го прави ако не сега? Това бе причината поради която седеше на една маса в библиотеката, а пред него се намираха двата учебника, куп други книги и разбира се нещата му за писане.
Шесто курсникът разлисваше избрана книга или учебник, при нужда взимаше друга и от време на време записваше в домашните си. Прочиташе и записваше. Обаче не преписваше дословно освен, там където се изискваше цитат. В един момент стана, върна част от книгите по местата им и ги заменеи с други. И пак седна, за да продължи.
След няколко часа, които в интерес на истината включваха и известно време, посветено на почивка,демек лека дрямка, която за късмет никой, не видя ученикът от Южен Вятър стигна до извода, че домашните му вървяха добре, но все пак нещо им липсваше. А това значеше, че се нуждае от допълнителна информация. Означаваше, че трябва да се промъкне, тоест да опита в забранената . секция. Нещо, което нямаше да му е за пръв път. Затова шесто курсникът стана и внимателно избягвайки излишни любопитни погледи, разбирайте библиотекарката Паунома предпазливо се насочи към входа на забранената секция. Като пътем върна библиатечните книги по местата им. Няложи му се да изчака няколко минути, през които седвал се правеше, че чете обаче в крайя на краищата успя да се вмикне вътре. И там установи, че не е едисвен с такава идея. Имаше и друг ученик.
- Опа измъррмори Янтар зад гърба му
/Владимир Петров/
Шесто курсникът разлисваше избрана книга или учебник, при нужда взимаше друга и от време на време записваше в домашните си. Прочиташе и записваше. Обаче не преписваше дословно освен, там където се изискваше цитат. В един момент стана, върна част от книгите по местата им и ги заменеи с други. И пак седна, за да продължи.
След няколко часа, които в интерес на истината включваха и известно време, посветено на почивка,демек лека дрямка, която за късмет никой, не видя ученикът от Южен Вятър стигна до извода, че домашните му вървяха добре, но все пак нещо им липсваше. А това значеше, че се нуждае от допълнителна информация. Означаваше, че трябва да се промъкне, тоест да опита в забранената . секция. Нещо, което нямаше да му е за пръв път. Затова шесто курсникът стана и внимателно избягвайки излишни любопитни погледи, разбирайте библиотекарката Паунома предпазливо се насочи към входа на забранената секция. Като пътем върна библиатечните книги по местата им. Няложи му се да изчака няколко минути, през които седвал се правеше, че чете обаче в крайя на краищата успя да се вмикне вътре. И там установи, че не е едисвен с такава идея. Имаше и друг ученик.
- Опа измъррмори Янтар зад гърба му
/Владимир Петров/