Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
5 posters

    РП ЗСЧИ

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : РП ЗСЧИ Coin10 256
    Ниво : РП ЗСЧИ Untitl41
    Статистики :
    РП ЗСЧИ Streng10 Сила: 52
    РП ЗСЧИ Shield10 Издръжливост: 46
    РП ЗСЧИ Brain10 Интелигентност: 52
    РП ЗСЧИ Runnin10 Ловкост: 52
    РП ЗСЧИ Magic-10 Магия: 60
    РП ЗСЧИ Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП ЗСЧИ TomatoРП ЗСЧИ CabbageРП ЗСЧИ BananaРП ЗСЧИ PizzaРП ЗСЧИ HoneyРП ЗСЧИ AppleРП ЗСЧИ SapphireРП ЗСЧИ PearРП ЗСЧИ WatermelonРП ЗСЧИ EmeraldРП ЗСЧИ SausageРП ЗСЧИ BlueberryРП ЗСЧИ CheeseРП ЗСЧИ ChiliРП ЗСЧИ MangoРП ЗСЧИ TuttifruttiРП ЗСЧИ CinnamonРП ЗСЧИ RubyРП ЗСЧИ ChocolateРП ЗСЧИ Diamond

    Re: РП ЗСЧИ

    Писане by Люба Бюлбулева Чет Май 25, 2023 10:21 pm


    Беше ред на Люба да се изправи срещу келпито. Още помнеше първия учебен ден тази година, в който й обърнаха лодката и сега много се изкушаваше да го фрасне в тъпата муцуна.
    Но професор Павлова беше порядъчен цербер.
    Нямаше да е този път, но упражнението беше добро за по късно като отиде до езерото и фрасне свободно келпи.

    Сега застана до езерото с песен на уста. Смяташе да приложи две в едно: да го укроти с песен и да метне седлото отгоре му. Самото седло беше твърде голямо да държи и него и магическата си пръчка.

    - Назад. Наазад, моме Калииноо - откъде й дойде идеята баш за тази песен си беше мистерия, но продължи да обикаля езерцето очаквайки удобен момент да се метне на съществото - немой да одиш пооодир мен. Ке у назе имааа гора висоока, немой да яяя преминееш.

    Келпито изпръхтя и я последва все още гледайки малкото момиче нащрек. Е не можеше да отрече не е великолепно същество - лъскавата конска муцуна и водораслената грива блещукаха на светлините в подземието.

    - Ке се престооорам на сокол пиле - налагаше се да продължи, за да омае съвсем, келпито. Търпението й беше най-добрата  черта в случая, видя доста съученици да се проваляват, просто защото не изчакват подходящия момент. Всъщност до сега никой не се беше справил - И пак при тебеее ке дойдам! Гора ке прелитнаа, пак при теб ке доода, вечно твоя кеее бииидем.

    Съучениците й почваха да се кикотят, докъде заради грешното пеене, докъде защото предчувстваха провала й.
    Но точно в този момент келпито се разсея и Люба нападна.
    Скочи съ се седлото и стисна врата му, така тежестта й го задържа на гърба на бясното животно. След малко пляскане и мятане, водното същество се отказа и прие участта си.

    +1 късмет моля (Админ: отчетено).

    Верена Ерми харесва този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП ЗСЧИ Coin10 327
    Ниво : РП ЗСЧИ Untitl40
    Статистики :
    РП ЗСЧИ Streng10 Сила: 12
    РП ЗСЧИ Shield10 Издръжливост: 16
    РП ЗСЧИ Brain10 Интелигентност: 14
    РП ЗСЧИ Runnin10 Ловкост: 14
    РП ЗСЧИ Magic-10 Магия: 18
    РП ЗСЧИ Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : РП ЗСЧИ MangoРП ЗСЧИ AppleРП ЗСЧИ CabbageРП ЗСЧИ SapphireРП ЗСЧИ PearРП ЗСЧИ WatermelonРП ЗСЧИ EmeraldРП ЗСЧИ BananaРП ЗСЧИ RubyРП ЗСЧИ TuttifruttiРП ЗСЧИ DiamondРП ЗСЧИ PizzaРП ЗСЧИ SausageРП ЗСЧИ Birthday1

    Re: РП ЗСЧИ

    Писане by Ела Благоева Съб Май 27, 2023 9:33 pm


    Проф. Павлова и Ела никак не се спогаждаха. Всичко беше започнало още миналата година. Не е на късмет да започнеш първата си година в "Мунгав" още първия учебен ден с първи час защита срещу черните изкуства. Още повече, когато си с мъгълски произход, а преподавател ти е не кой да е, а Зоя Павлова. Да не забравяме и опитът на момичето за завързване на приятелства в час. Схванахте картинката. 
      
    В началото не ѝ правеше впечатление. Какво толкова, като нямаше „надхвърлящ очакванията“ по този предмет? И „приемлив“ ѝ стигаше. Или поне преди случката в подземията. След като успя да се възстанови от шока, Ела започна да прекарва по-голямата част от времето си в библиотеката, изследвайки всевъзможни защитни и атакуващи заклинания, повечето от които прекалено сложни за нея. Така се появи и стремежът ѝ да напредва все повече и повече в предмети като вълшебство и защита срещу черните изкуства. Само при мисълта, че може отново да попадне в такава ситуация и не само да не може да се защити, а и да не може да помогне на околните, цялото ѝ тяло настръхваше и тя изпадаше в ужас. В крайна сметка стигна до извода, че най-добрата защита от страха е подготовката. Останалата част от учебна година, както и лятото, ученичката прекара в упражнения с магическата си пръчка и много, много четене...
      
    Беше януари и по коридорите на училището беше доста студено. Явно ръководството нямаше намерение да се заема с този въпрос. Преди това беше любимият месец на Ела, но сега дни като този много ѝ напомняха за миналогодишната случка точно по това време на годината. Второкурсничката най-после стигна до стаята по защита срещу черните изкуства и внимателно отвори вратата. Не веднъж беше отнасяла забележки, че даже ѝ бяха отнемали и точки за "небрежно отношение към училищната собственост". В стаята беше значително по-топло, но каменните чинове си оставаха все така неудобни.

    - Добър ден, ученици. - каза проф. Павлова. - Днес съм ви подготвила нещо специално. Ще изучаваме заклинанието "ридикулус". Това заклинание се използва...
       
    Пулсът на Ела се забърза и тя започна да диша на пресекулки. Зениците ѝ се разшириха, а ужасът прозираше през очите ѝ. Много добре знаеше за какво се използва това заклинание. Трябваше да се изправи срещу богърт. Или по-точно срещу най-големия ѝ страх. Едно е да се изправиш срещу богърт и в следващия момент да осъзнаеш, от какво най-много се боиш, но съвсем различно беше да знаеш, какво ще видиш и доброволно да пристъпиш напред. А Ела знаеше, и то много добре, още от момента, в който беше прочела за това създание в една от книгите в библиотеката. Не. Не можеше да го направи. Дори да не се нуждаеше от кой знае колко сложно заклинание, за да победи богърта, още не беше готова да застане отново лице в лице с онази твар. 
       
    Всички вече бяха наредени в колона пред един бездънен сандък, който се поклащаше леко наляво-надясно. 
       
    - Блогоева, ти застани ето тук. 
       
    Павлова много добре знаеше, че Ела се бори за „изключителен“, но не смяташе, че го заслужава въпреки отличното изпълнение на всяка нова магия, която изучаваха. Отдавна искаше да ѝ го докаже и ето, че сега ѝ се отдаваше възможност. Жена като нея лесно можеше да забележи бялото като платно лице на второкурсничката и точно затова я нареди трета в колоната. Първите двама ученици имаха по-скоро вътрешни страхове, и успяха да изрекат заклинанието успешно. В момента, в който второто момче отстъпи встрани, за да направи място на Ела, тя направи рязка крачка назад и замръзна, изпъната като струна. Гласовете около нея стигаха до съзнанието ѝ заглушени и единственото, което чуваше, беше тупкането на собственото ѝ сърчице. 
      
    - Госпожице Благоева, бихте ли се забързали, ако обичате?! Нямаме цял ден! 
       
    Ела вдигна глава към преподавателката и я погледна право в очите. Събра смелост, стисна юмруци и с тичане излезе от стаята. Не беше готова. Може би някой ден щеше да се изправи срещу богърт, но нямаше да е днес. Не и докато сама не вземеше това решение. 
       


    /+1 точка късмет, моля!/ Админ: отчетено.

    Тамара Язова, Люба Бюлбулева and Зак Кралев харесват този пост.

    Тамара Язова
    Тамара Язова
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП ЗСЧИ Coin10 84
    Ниво : РП ЗСЧИ Untitl40
    Статистики :
    РП ЗСЧИ Streng10 Сила: 10
    РП ЗСЧИ Shield10 Издръжливост: 12
    РП ЗСЧИ Brain10 Интелигентност: 12
    РП ЗСЧИ Runnin10 Ловкост: 14
    РП ЗСЧИ Magic-10 Магия: 24
    РП ЗСЧИ Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : РП ЗСЧИ SausageРП ЗСЧИ BlueberryРП ЗСЧИ TuttifruttiРП ЗСЧИ Sapphire

    Re: РП ЗСЧИ

    Писане by Тамара Язова Пет Юни 09, 2023 11:13 pm


    Тамара мразеше тези часове. Не заради предмета, той беше интересен. Но проклетите чинове! Момичето въртеше дупето си в опит да си намери място върху изключително студеният и твърд мрамор. Беше пролет, навън всичко се раззеленяваше, а те бяха затворени в дълбините на подземието! Направо не беше честно!

    - ... по двойки.

    Чакай, какво?! Тамара се сепна от мечтите си за излягане по свежата трева, летене в небесата и огряване от слънчеви лъчи. Отново беше в задушните подземия, където леко миришеше на мухъл, а скамейката ръбеше задните й части. Тя примига объркано, за момент осъзнавайки къде се намира и какво е чула току-що. Какво по двойки?!

    Професор Павлова, студена като камъка в стаята си, изпъната като струна пред черната дъска, вдигна вежда и жуженето в стаята рязко престана - като прерязано с нож. Тази жена не беше страшна или зла, просто беше внушителна.

    - Е, какво чакате? - в гласа й имаше ледени нотки, все едно при най-малкото неподчинение ще те накара да се молиш за прошка. - Ставайте!

    След като всички чинове бяха освободени от седящите на тях ученици, професорът махна с пръчката си и мебелите светкавично се струпаха до стените, освобождавайки голямо празно пространство в  средата на стаята. На дъската се появиха три думи: Протего, Експелиармус, Импедимента. Ясно, щяха да се упражняват над защитни заклинания. По двойки.

    - Е, ние май сме заедно - разнесе се глас до Тамара. Момичето се обърна и застана лице в лице с партньора си.

    - Теглите клечки. Който изтегли по-дългата, напада пръв - тонът на професор Павлова оставаше равен, докато обикаляше с вързобче клечици в ръка покрай учениците, подавайки по чифт  от тях на всяка двойка.

    На Тамара се падна по-дългата. Добре, да видим.

    - Депулсо!

    - Протего! - партьорът й отби заклинанието.

    - Експулсо! - явно щеше да бъде по-трудно, отколкото мислеше.

    - Протего! - отново навреме.

    Тамара започваше да се изнервя.

    - Експелиармус! - изкрещя тя. Пръчката литна от ръцете на другото дете, което зяпна учудено - явно не очакваше точно новото заклинание толкова бързо. Тамара я улови във въздуха и размаха победоносно, ухилвайки се.




    --------------
    Сила, моля. Админ: отчетено.

    Ела Благоева and Филип Болярски харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : РП ЗСЧИ Coin10 230
    Ниво : РП ЗСЧИ 1311
    Статистики :
    РП ЗСЧИ Streng10 Сила: 74
    РП ЗСЧИ Shield10 Издръжливост: 86
    РП ЗСЧИ Brain10 Интелигентност: 90
    РП ЗСЧИ Runnin10 Ловкост: 90
    РП ЗСЧИ Magic-10 Магия: 104
    РП ЗСЧИ Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : РП ЗСЧИ ChocolateРП ЗСЧИ SausageРП ЗСЧИ BananaРП ЗСЧИ DiamondРП ЗСЧИ EmeraldРП ЗСЧИ AppleРП ЗСЧИ MangoРП ЗСЧИ RubyРП ЗСЧИ BlueberryРП ЗСЧИ PearРП ЗСЧИ TomatoРП ЗСЧИ ChiliРП ЗСЧИ SapphireРП ЗСЧИ BaconРП ЗСЧИ Cinnamon

    Re: РП ЗСЧИ

    Писане by Ина Янакиева Вто Юни 20, 2023 3:04 am


    Беше нейн ред да се изправи срещу келпито. Слава на Богу не беше първа...радваше се,че не бе и последна по някаква причина. Може би защото животинчето нямаше да е изморено и раздразнено.
    "Животинчето" беше смеска между водна змия,дракон,кон и златна рибка...е,от последното беше наследило само опашката и някакви там други си перки,но изглеждаше красиво. Страховито и красиво.
    Беше чела за тях,разбира се. А и беше слушала много внимателно както им беше обяснила професор Павлова. Келпитата в Мунгав бяха мааалко по-специално от останалите. Освен специално заклинание за юзда,имаше и друга опция за...обезопасяване. Така го беше нарекла тя. И тази опция бе пеене!
    Ставаше същинско караоке парти,но без музика. Всеки пееше нещо - къде истинска песен,къде измислена. Или само си тананикаше. Саундтрака от "Игра на тронове"  явно бе сред популярните, заедно с този от "Междузвездни войни"...не,че Ина бе чаак толкова добре запозната с мъгълските сериали. Но в едното имаше дракони,нямаше кка да не хвърли едно око!
    Пристъпи напред и се усмихна на келпито,което я гледаше ..ядосано. Или просто така си му беше муцуната винаги?
    - ЪЪ... Зайченцето бяяялооо...цял ден си играалооо.. - хем имаше сума време да си измисли песен,която да изпее и пак опря до детските класики. И все пак беше по-добре от "Зеленчуци,който не яде..." . Може би трябваше да тръвне с някоя класика,например химна,че всички да стоят мирно и да мълчат за поне минуа или пък нещо по-модерно,чийто припев е 90 процента от текста и се пее за салфетки,купони,маратони...тези хич не ги знаеше. - В близката гоориичкаа...с една съърнииичкаааа...
    Ама и пеенето й беше едно. Не беше от най-фалшивите,но не беше и Бритни Спиърс. Артистичните й таланти лежаха в друго направление.
    Келпито се беше успокоило,то явно все пак оценяваше усилията й и певчески й възможности нищо,че гледаше като намрщеният гологлав чичко от почти всички сезони на "България търси талант".
    - Инкарса! - изрече накрая Ина за да завърши задачата си,като му постави юздата и се качи върху него внимателно. Знаеше,че може да мине и само с крякането си,но с другите келпита - ако някога се срещнеше с такова...за което нямаше огромно желание,колкото и да бе красиво...и страшно - нямаше да й помогне пеене,трябваше да знае,че може да разчита и на магията си.

    Ела Благоева харесва този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 6:45 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!