Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
5 posters

    Уроци по ЗсЧИ

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Уроци по ЗсЧИ Coin10 151
    Ниво : Уроци по ЗсЧИ Untitl42
    Статистики :
    Уроци по ЗсЧИ Streng10 Сила: 30
    Уроци по ЗсЧИ Shield10 Издръжливост: 28
    Уроци по ЗсЧИ Brain10 Интелигентност: 28
    Уроци по ЗсЧИ Runnin10 Ловкост: 30
    Уроци по ЗсЧИ Magic-10 Магия: 32
    Уроци по ЗсЧИ Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Уроци по ЗсЧИ SapphireУроци по ЗсЧИ AppleУроци по ЗсЧИ CabbageУроци по ЗсЧИ MangoУроци по ЗсЧИ SausageУроци по ЗсЧИ EmeraldУроци по ЗсЧИ PizzaУроци по ЗсЧИ BaconУроци по ЗсЧИ PearУроци по ЗсЧИ BananaУроци по ЗсЧИ ChiliУроци по ЗсЧИ Ruby

    Уроци по ЗсЧИ

    Писане by Зинаида Кражова Съб Юли 15, 2023 4:38 pm


    Първият час на Зинаида за начало на учебната година беше Защита срещу черните изкуства. Обикновено харесваше урока, въпреки строгата и груба проф. Павлова, но този път беше притеснена и не искаше да прекрачва прага на стаята. Трети курс в тази дисциплина означавше само едно – богърт.
    -Ставайте от чиновете,- влезе с бърза крачка преподавателката.
    Учениците изпълниха командата, точно като това им прозвуча, а тя с един замах на пръчката си изпута мебелите в единия край на стаята, препречвайки входа на стаята.
    -В редица по един, ето тук, бързо!- заповаяда отново.
    Втора изпълнена команда. Белокосото момиче се нареди максимално назад. Опита се да е последна, но не се получи. Павлова махна отново с пръчка и от един от по-тъмните ъгли на стаята „пренесе“ еднокрилен, дървен гардероб със странна, някак неправилна форма, огледала отпред и изглеждащ сякаш е обгоряван повече от веднъж.
    -Кой от вас знае какво има тук вътре?- попита строгата жена, потропвайки с нокти по мебела, който се разтресе и подскочи.
    „Богърт“, помисли си Зинаида, но не го изрече на глас.
    -Богърт,- обади се един ученик.
    Преподавателката кимна в знак на съгласие и застана пред гардероба, сключвайки ръце зад кръста си.
    -Безсмъртно, несъщество, което променя формата си в най-големия страх на наблюдаващия,-заобяснява с леко назидателен тон.- За да неутрализирате богърт трябва да използвате заклинанието Ридикулус.
    Направи кратка пауза и се приближи към подредените в редица тийнейджъри, след това подхвана отново:
    -Ридикулус няма да проработи обаче, ако не измислите нещо весело и забавно, в което да превърнете несъществото. Така че,- почукна слепоочието си,- мислете. Да, започваме!
    И някак урокът взе да протича нормално. Павлова отваряше гарероба, от там се подаваше най-големият страх на ученикът застанал най-отпред, ученикът след кратък момент на шок, използваше заклинанието и всички започваха да се смеят. Е, почти всички. Паяци, змии, кучета, родителски фигури и какво ли още не, биваха заместени от храни, балони, замервани с храна или боя, или някоя друга безумна щуротия. Дори самата преподавателка се подсмихваше леко. Дойде и редът на Зинаида. Тя беше сигурна каква форма ще приеме богърта и имаше план в какво да го превърне, въпреки, че сърцето й биеше толкова бързо, че имаше чувството, че ще изскочи, а ръката в която стискаше силно пръчката си – трепереше. „Парцал за под. Парцал за под. Парцал за под…“, повтаряше си наум. Стоеше пред превърнаото преди малко в куче от сгънат балон несъщество. То се превърна в нещо като тъмен водовъртеж и взе да придобива форма.
    -Парцал за под. Парцал за под. Парцал за под,- шепншеше си тихо безизразното момиче.
    Пред нея се появи човешка фигура с черна, дълга роба и сложена качулка, така че, лицето да не се вижда. В дясната си ръка държеше изкривена пръчка, която бавно вдигна и насочи срещу й.
    -П…п…парцал…- промълви едва едва Кражаова и сякаш се вцепени.
    Очите й се изцъклиха, задиша тежко и само дишането й я издаваше, че е жива, а не е се превърнала в ледена статуя, както често я наричаха.
    -Кру…- взе да изрича несъзданието в човешка форма.
    В този момент леката усмивка от лицето на Павлова се стопи и за първи път тя застана между ученик и богърт. Обикновено ги оставяше да си понесат последствията от липсана на креативност, тъй като той не можеше да ги нарани. Но този можеше.
    -Круцио…- доизрече с някак древен глас богърта.
    -Протего!- извика жената, отпращайки заклинанието встрани към една от старите брони, която издрънча зверски и се разпадна.- Ридикулус!
    Мрачната, човекоподобна фигура нямаше време да смени формата си от бързата реакция на преподавателката, за да заприлича на нейният страх и се превърна в закачалка за дрехи, на която висеше черно яке. Пое си дълбоко въздух, който изкара звучно през ноздрите си, смръщи вежди и се обърна към все още вцепененото от страх момиче.
    -Поправете бронията г-це Кражова и напуснете часа ми,- заяви строго.
    Зинаида не мигаше, не трепваше, дори не чуваше жената пред себе си. Ушите й пищяха и погледът й се беше замаглил.
    -Г-це Кражова!- извика начумерената жена.
    -Да, професоре?- някак се стерсна и излезе от транса си.
    -Борния и вън!
    Белокосото момиче кимна, преглътна насабралата се в устата й слюнка и бавно се приближи към купчината метал. Часът продължи със същия си темп след това. Всички останали ученици се справиха със задачата без проблем, дори и с леко забавяне. Зинаида използва Репаро, за да поправи декорацията и бавно се запъти към вратата, пред която все още бяха скупчени няколко чина. Преподавателката махна с пръчка, докато наблюдаваше останалите ученици и разбута мебелите от входа на помещението. „Бъзла! Статуя! Ледена Кралица!“, бяха само част от думите които ехтяха около нея, докато напускаше урока. Тя не каза нищо. Беше сключила длани отпред и впиваше ноктите на едната си ръка в плътта на другата, така че никой да не види. Кръвта й кипеше от бяс, а в ума й бушуваше хаос. 
     
    +1т интелигентност, моля (Админ: отчетено).

    Вихрен Вокил and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Илиян Георгиев
    Илиян Георгиев
    Ученик, пети курс, дом "Лъч"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Уроци по ЗсЧИ Coin10 2
    Ниво : Уроци по ЗсЧИ Untitl37
    Статистики :
    Уроци по ЗсЧИ Streng10 Сила: 20
    Уроци по ЗсЧИ Shield10 Издръжливост: 20
    Уроци по ЗсЧИ Brain10 Интелигентност: 4
    Уроци по ЗсЧИ Runnin10 Ловкост: 2
    Уроци по ЗсЧИ Magic-10 Магия: 26
    Уроци по ЗсЧИ Clover10 Късмет: 16

    Бобчета : Уроци по ЗсЧИ PearУроци по ЗсЧИ WatermelonУроци по ЗсЧИ Chocolate

    Re: Уроци по ЗсЧИ

    Писане by Илиян Георгиев Сря Юли 26, 2023 1:19 am


    -Хайде ученици, с мен ! – викаше Павлова учениците. 

    Днескашното задание бяха „Капи“. Илиян не изглеждаше особено впечатлен от заданието. Все пак на симулациите се беше бил с неща в пъти по страшни от тези. Съчетание между жаба и костенурка. Бяха си опаснички. Е .. Илиян вече бе забравил страха. Или поне.. какво означава. След онази среща със директорката. Вийлата, която съблюдаваше часът вървеше до него. Напоследък, макар и да не говореха с него, вийлите се бяха наели да го наблюдават. Дали защото нападна тяхна „сестра“ или защото Силвана така е наредила, не се знае. Може би просто са се впечатлили от момчето, което последните седмици беше станало същински отличник. Преподавате, включително и Павлова не можеха да го познаят. Нищо общо с миналогодишния Илиян. Да .. беше отличник… но на каква цена. Беше станал едва ли не „страшен“ за някой ученици, а новата слава, която му се носеше е на крайно студен човек, който едва ли не, не изпитва емоции. Преподавателката закара учениците до езерото, където щеше да се проведе заданието.  Две капи. Това беше крайно лесно. Павлова започна да обяснява на учениците за историята на капите,  слабости , силни черти.  Повечето ученици не смееха дори да се приближат до езерото, след като разбраха за това че тези демони се хранят с кръв.
               
               -Желаещи да се пробват ? – Питаше Павлова
     
    Мълчание.  Учениците се споглеждаха един в друг. Вийлата не изглеждаше много доволна. Илиян хвърли един поглед към нея.  След което, просто издаде лека въздишка, разбута учениците, които се намираха между него и езерото.  Застана срещу преподавателката, изгледа я с онзи зомбиран поглед, след което попита с монотонния глас:
                  
                     -С колко трябва да се оправя ? – попита Илиян
                   -С едната, Георгиев. Напоследък си станал прекалено самонадеян.  Знаеш, че ако нещо се случи, ще те оставя да си понесеш последствията
                   -Да.. да.
     
    Илиян престъпи напред, след което застана в езерото. Капите не смееха да се покажат от водата.  Той загледа езерото. Знаеше много добре какво да направи, все пак се беше сблъсквал на симулации с ято от Капи. Ученикът застана в близост до езерото, след което се поклони. Поклонът продължи 2-3 минути. Капите започнаха да се показват от водата. Малко след това, те бяха навън. Приближаха се бавно към Илиян. При поклона си, момчето се беше скрило пръчката под мантията, за да не можеше да бъде видима.  Капите се приближиха на нужната дистанция, след което се поклониха също
                 
                  -Чудесно показно Георгиев. Следващи…

    В този момент, изричайки следващия, момчето извади пръчката изпод мантията си.  „Сектумсемпра“ !  Магията полетя към едната капа, като главата и беше паднала на земята, малко по- късно. Следващата капа посрещна същата съдба. Павлова гледаше като гръмната. Ученик, пред нея използва магия, която не се учеше в часовете, след което извърши убийство. Кръвста се разплиска навсякъде. Някой от учениците дори започнаха да пищят. На Илиян не изглеждаше и грам да му пука от писъците, като просто прибра пръчката си
                 
                   -ГЕОРГИЕВ !-  извика Павлова. Ти.. ти,. Това
                   -Оправих се с капите, нали ? Живи или мъртви. Свободен съм, нали ?
                -ФЕНОМЕНАЛНО ! – извика Вийлата, която отговаряше за час.  Такова хладнокръвие!  Изглежда, че симулациите дават своя ефект. Браво !
     
    На Илиян толкова и му трябваше На Зоя не и оставаше друго, освен да го освободи от часа. Не беше доволна, а повече притеснена за момчето. Какво се случваше с онова лъчезарно момче от миналата година ?
    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Уроци по ЗсЧИ Coin10 31
    Ниво : Уроци по ЗсЧИ Untitl40
    Статистики :
    Уроци по ЗсЧИ Streng10 Сила: 18
    Уроци по ЗсЧИ Shield10 Издръжливост: 16
    Уроци по ЗсЧИ Brain10 Интелигентност: 14
    Уроци по ЗсЧИ Runnin10 Ловкост: 10
    Уроци по ЗсЧИ Magic-10 Магия: 22
    Уроци по ЗсЧИ Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Уроци по ЗсЧИ PearУроци по ЗсЧИ MangoУроци по ЗсЧИ SausageУроци по ЗсЧИ SapphireУроци по ЗсЧИ EmeraldУроци по ЗсЧИ CabbageУроци по ЗсЧИ Chocolate 

    Re: Уроци по ЗсЧИ

    Писане by Яна Вълканова Съб Юли 29, 2023 11:34 am


    "Капа" бе невинна дума, когато се употребяваше за шапка, дядо ѝ казваше: "Взимам си капата и излизам" и определно нямаше предвид японски воден демон. Също и когато ставаше въпрос за десетата буква от гръцката азбука, но в момента не учеха и гръцки. Не, Павлова ги беше строила и без много обяснения ги беше довела тук, в подземията, където имаше езеро (никога нямаше да спре да я изненадва това училище). Бе твърде тъмно да се учат букви на какъвто и да било език, а единствените капи, които се срещаха, бяха подобни на голи костенурки и с размерите на дребни деца. И определено не би се опитала да си сложи някоя на главата.

    Яна това. Тя в момента се опитваше да се измести така, че ако изобщо ѝ дойде реда, той да е последен или поне много близо до последен. Нямаше да ѝ се размине и го осъзнаваше, но не пречеше да си позволи малко време за паникьосване. Не че имаше реална опасност за живота, нали... Погледна вийлата, която само разбира се, че бе закачена и за тази преподавателка и се намръщи. Не беше чак толкова сигурна.

    - Вълканова - Зоя Павлова я изтръгна от мислите, но понеже не беше единствената Вълканова, Яна реши, че може и да не става въпрос за нея... - Яна. Действай - категорично и по същество. Тук нямаше "Искате ли да опитате?", тук никога не бе въпрос на искане, а на можене. И опитите винаги трябваше да бъдат успешни, иначе не ставаш за чеп за зеле.
    - Татка му - промърмори севернячката и неохотно се приближи към езерото, от което бе излязла една капа.

    Силвия Стоева, пък и не само тя, пишеше, че можеш да отървеш кожата (е, не го беше написала точно така), ако хвърлиш в обитаемия от капите водоем краставица, на която си издълбал името си. На Яна много ѝ харесваше този подход, но някак си бе забравила да напълни джобовете на мантията си с краставици преди днешния урок. Много недосетливо от нейна страна и определено щеше да си вземе бележка... Или поне краставица. Друг път. Сега трябваше да си поеме дълбоко дъх и да се успокои. Защото предстоеше да се поклони на бездомна костенурка, която иначе щеше да изпие кръвта ѝ като сокче Калифорния. Само беше чувала за тези сокчета от баща си и майка си, но явно са били голяма работа, щом възрастните още говореха за тях.

    Малката капа
    в езеро джапа,

    гледа ме стръвно
    и аз вдигам кръвно.

    Споменавала ли съм, че имаше навик да си измисля глупави стихчета, когато беше напрегната? Не? Е, изненада.

    Какво толкова го мислиш, Яно? Най-много да те нападне. Павлова все някога ще се сети да ви разтърве и да те прати в болничното, дори тя има сърце... някъде. Може и да не е нейно, но сто процента има.

    Една крачка, две. Капата я гледаше. Хубаво, Яна също я гледаше и нямаше намерение да я изпуска от поглед. Създанието тръгна да я заобикаля, дебнейки удобна възможност, при която да ѝ се нахвърли. Момичето търсеше удобна възможност, в която да се поклони. Гледката сигурно бе малко смешна, но само тя си знаеше какво ѝ е на душицата. Най-накрая демонът се спря и Яна му се поклони. Нямаше къде да ходи, трябваше да ѝ отвърне на поклона.

    Водата от вдлъбнатината му се изплиска.

    На Яна легените отдавна бяха изплискани, но поне кръвта ѝ щеше да си остане във вените.



    1т. Интелигентност, моля

    Люба Бюлбулева харесва този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Уроци по ЗсЧИ Coin10 26
    Ниво : Уроци по ЗсЧИ Untitl40
    Статистики :
    Уроци по ЗсЧИ Streng10 Сила: 14
    Уроци по ЗсЧИ Shield10 Издръжливост: 15
    Уроци по ЗсЧИ Brain10 Интелигентност: 12
    Уроци по ЗсЧИ Runnin10 Ловкост: 13
    Уроци по ЗсЧИ Magic-10 Магия: 22
    Уроци по ЗсЧИ Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Уроци по ЗсЧИ HoneyУроци по ЗсЧИ ChiliУроци по ЗсЧИ CabbageУроци по ЗсЧИ SapphireУроци по ЗсЧИ EmeraldУроци по ЗсЧИ SausageУроци по ЗсЧИ MangoУроци по ЗсЧИ Mint

    Re: Уроци по ЗсЧИ

    Писане by Симеон Манев Вто Сеп 05, 2023 12:37 am


    Симо пристъпи напред към келпито, което видя да се плацика в блатото. Практическо упражнение в двора на замъка. Павлова беше раздала задачите си и той се бе паднал в групата за упражнение с гадните блатни създания, поради което не искаше да изпусне възможността да свърши работата колкото се може по-скоро, преди съществото да си е отишло. Щеше да е лесно, да, да, щеше просто да измагьоса юзди и готово, да?... Не, като седмокурсник (брадата на Мерлин, как лети времето в "Мунгав") Симо трябваше да се справи без заклинанието и заради това в ръце носеше кожените юзди.
     
     Усещаше студения поглед на Павлова някъде зад себе си. Този хлад го пронизваше от началото на неговото приключение в света на тъмните изкуства, та до този ден, и знаеше, че споменът за нея ще го гони години след като завърши. Някой я беше описал като цербер, когато малкият Симо разпитваше по-големите ученици за новите си учители. Дявол, колко точен е бил този...
     
     Така де, Симо тръгна напред към мръсната вода. Конската глава на келпито се измени в чорлавата глава на майка му, след което муцуната ѝ отново се издължи, този път във вълча. Накрая главата, гледаща ледено право в очите на момчето, бе тази... на професор Павлова. Дългокоското спря стъпката си и леко присви очи. 

     - Забавно. - прошепна Симо.

     Той се втурна напред и се метна на гърба на създанието. Косите на учителската глава се развяха и тя показа своите неестествено остри зъби и се замята във всички посоки. Изправи цялото си тяло и действието на опитомяване на съществото вече спокойно можеше да бъде наречено "водно родео". 
     
     Да. Симо действително трудно успяваше да се задържи зад рибо-конския хибриден гръб на келпито, а ръцете му ловяха въздуха в опит да сложат юздите. Това келпи беше тотално превъртяло, ооо да. Всички, които не се занимаваха със свои келпита, насочиха поглед по посока на Симо и известна доза смях се понесе към него, но той не чуваше. Момчето вече губеше сили и работата не беше на добре - Павлова вече със сигурност наблюдаваше случващото се, но не се намесваше. 
     
     Трябваше да измисли нещо.
     
     В този момент на него му хрумна нещо. 

     - Всичко или нищо. - помисли си той и запя с пълно гърло. - ДОКО ДОКО ДОКО ДОКО КАЙБА ШЕСКУ КАЛУМАЧ!

     Келпито се вцепени за секунда, заслушвайки се в мелодията на мазната чалгия, която беше хрумнала първа на Симо. 
     
     - Е ся ти видех сметката! - помисли си дългокосия келеш, свикнал с мисълта, че цяла година ще го бъзикат за това.

     - ОЙ ДЖАБАЛЕ-Е-Е-Е-Е!
     
     Тези омагьосващи думи прокънтяха в тишината от огромното количество затаен дъх сред зрителите на спектакъла. 
     Някои от тях, мислейки ги за непознато заклинание, ги записаха бързо в тетрадките си. 

     - УЛУЛАЗ!

     Момчето увърза главата на съществото, което все още го гледаше даскалски, и скочи във водата.

     - МАЛЕ ДЖИДЖИГАЗ! - Дори под водата Симо бълбукаше по ориенталски мелодията на популярната песен от не толкова далечното минало, докато увързваше крайниците на съществото.

     Когато той излезе, келпито се укроти и главата му отново прие конски вид. Симо вдигна победоносно юмрук и от брега се разнесоха възторжени възгласи и смях. Да, пеенето разсейваше създанието и правеше далеч по-лесно неговото обезвреждане. 
     
     Подборът на песен обаче беше въпрос на вкус. Деликатен въпрос.

     - Манев! - Симо изтръпна. 

     Павлова се приближи и бодрият поглед на момчето се вцепени.

     - Проява на лош вкус. - промълви професорът и изсумтя, отминавайки.

     Да. Можеше и да е по-зле.

    Ясна Соколова, Люба Бюлбулева and Арес Морев харесват този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Уроци по ЗсЧИ Coin10 26
    Ниво : Уроци по ЗсЧИ Untitl40
    Статистики :
    Уроци по ЗсЧИ Streng10 Сила: 14
    Уроци по ЗсЧИ Shield10 Издръжливост: 15
    Уроци по ЗсЧИ Brain10 Интелигентност: 12
    Уроци по ЗсЧИ Runnin10 Ловкост: 13
    Уроци по ЗсЧИ Magic-10 Магия: 22
    Уроци по ЗсЧИ Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Уроци по ЗсЧИ HoneyУроци по ЗсЧИ ChiliУроци по ЗсЧИ CabbageУроци по ЗсЧИ SapphireУроци по ЗсЧИ EmeraldУроци по ЗсЧИ SausageУроци по ЗсЧИ MangoУроци по ЗсЧИ Mint

    Re: Уроци по ЗсЧИ

    Писане by Симеон Манев Съб Сеп 09, 2023 3:23 pm


    @Ясна Соколова  

    - ...Оттах и Смоленск...
     - ...Шаханов и Измирлиев...
     Не се беше паднал с Тервел. Жалко. Симо се бе дуелирал с него само веднъж или два пъти в началните курсове и си умираше да го види сега.
     - ...Манев и Соколова...
     А, опа, джакпот. На Ясна имаше да ѝ връща още от онзи дуел в пети курс. Манев зае мястото си пред Ясна и тя му се усмихна. Естествено, че си четяха мислите, и двамата помнеха добре онзи ден. Днешното нямаше да е точно дуел, но пък можеше да си го довършат после на Арената така или иначе. 
     Симо извади пръчката си от вътрешния джоб на мантията и намести очилата си. Кръглите им стъкла пробляснаха. Ясна очила нямаше, затова си направи такива с ръце и му се изплези.
     - За днешното практическо упражнение позволявам само базови заклинания и изучените в часовете от тази и предната година. Всяко проклятие, рисково заклинание или действие ще бъдат наказани. - Павлова се изкашля тихо. Една вийла седеше метри зад нея и наблюдаваше със сините си очи всяко едно вдишване и издишване в огромната стая. 
     Преди да даде знак на първата двойка да започне обаче, професорът сметна за уместно да каже няколко думи.
     - Вече сте седми курс и оттук нататък вие сте зрели магьосници, големи хора в магическия свят. Имате много малко време да ми покажете за последен път, че вие сте способни да оцелявате в него, независимо дали сте решили да станете аврори, гадатели, счетоводители в Министерството или бармани в Торбаланово.
     Момент на смях сред седмокурсниците.
     - Да излязат първите!

    ***

     След известно време дойде и техния ред и двамата със Соколова заеха позиции в средата на каменната стая. Симо вдиша от влажния въздух на подземието.
     - Арената в 5 следобяд? - попита Ясна, така че само той да чуе.
     - Ще бъда там. - усмивка от Симо. 
     - Започвай!

    Ясна Соколова and Атсу Оттах харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Уроци по ЗсЧИ Coin10 39
    Ниво : Уроци по ЗсЧИ Untitl42
    Статистики :
    Уроци по ЗсЧИ Streng10 Сила: 28
    Уроци по ЗсЧИ Shield10 Издръжливост: 24
    Уроци по ЗсЧИ Brain10 Интелигентност: 28
    Уроци по ЗсЧИ Runnin10 Ловкост: 28
    Уроци по ЗсЧИ Magic-10 Магия: 40
    Уроци по ЗсЧИ Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Уроци по ЗсЧИ PearУроци по ЗсЧИ MangoУроци по ЗсЧИ ChiliУроци по ЗсЧИ SausageУроци по ЗсЧИ WatermelonУроци по ЗсЧИ SapphireУроци по ЗсЧИ EmeraldУроци по ЗсЧИ Birthday1

    Re: Уроци по ЗсЧИ

    Писане by Ясна Соколова Сря Сеп 13, 2023 9:05 am


    @Симеон Манев

    - ЕКРАСИО!
    - Ясна беше бърза и нямаше намерение да се подмотва. Син лъч светлина се изтреля от магическата ѝ пръчка и по време на своя полет се модифицира в огромна ръка. Ако Симо не беше отскочил вдясно и така ловко избегнал заклинанието, ръката щеше да го стисне силно и докато Ясна не загубеше очен контакт с нея да го държи, без да му позволява да мръдне. - Бърз си като светкавица! - радостно възкликна седмокурсниката. За нея винаги беше удоволствие да се дуелира със Симеон; всъщност да прави каквото и да е с него, винаги беше изключително забавно и винаги непредвидимо.

    - БАБЛИС! - Симеон имаше много добра идея, как бързо да приключи дуела по между им. Ако не можеше да казва правилно заклинанията, Ясна беше победена. Но и тя подскочи в последния момент, преди тъмния лъч светлина да я оцели в рамото. Трябваше ѝ секунда, за да се изправи отново и стъпи здраво на краката си. - И ти си светкавица и половина, Соколова. - подвикна ѝ седмокурсникът.

    - ОБСКУРО! - без да чака и секунда повече, Ясна скочи напред, обърквайки момчето срещу нея. Това успя да го разфокусира и заклинанието попадна точно в целта. - Хайде да те видим сега, Манев! - Ясна звучно се засмя, придайки малко театралност на злодейския си смях. - Не можеш да ме победиш! - продължи да говори, влязла в ролята на злодей.

    Обаче, не беше точно така. И Ясна бързо го разбра.
    Въпреки че видимостта на Симеон беше намаляла, момчето успя много бързо да се ориентира къде точно се намираше лилавокоската по гласа ѝ. Може би ако беше си замълчала, нямаше да я оцели толкова точно и Ясна щеше да има по-добри шансове срещу него.

    - ЛЕВИКОРПУС! - Светът за Ясна се преобърна и тя увисна с главата надолу. Мантията ѝ падна пред очите и за миг загуби представа какво се случваше пред нея, къде е Симо и какви ги върши. Няколко секундното объркване от това да си с главата надолу, коси и мантия да сa пред очите ти и нищо да не виждаш, беше върнало Симо в играта. Севернякът беше прекратил ефекта на магията и отново виждаше нормално. Много добър ход от негова страна, като успя да я хване така неподготвена.

    - ЛИБЕРАКОРПУС! - най-накрая девойката  стъпи здраво на краката си. - Не разочароваш, Манев, никак даже. - предизвикателно се усмихна и изстреля поредното заклинание към противника. Време беше нещата да загрубеят и да вкара много по-тегави заклинания. Достатъчно го беше галила с перцето си. Време беше за хардкор пръчката с шипове.

    Симеон Манев харесва този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Уроци по ЗсЧИ Coin10 26
    Ниво : Уроци по ЗсЧИ Untitl40
    Статистики :
    Уроци по ЗсЧИ Streng10 Сила: 14
    Уроци по ЗсЧИ Shield10 Издръжливост: 15
    Уроци по ЗсЧИ Brain10 Интелигентност: 12
    Уроци по ЗсЧИ Runnin10 Ловкост: 13
    Уроци по ЗсЧИ Magic-10 Магия: 22
    Уроци по ЗсЧИ Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Уроци по ЗсЧИ HoneyУроци по ЗсЧИ ChiliУроци по ЗсЧИ CabbageУроци по ЗсЧИ SapphireУроци по ЗсЧИ EmeraldУроци по ЗсЧИ SausageУроци по ЗсЧИ MangoУроци по ЗсЧИ Mint

    Re: Уроци по ЗсЧИ

    Писане by Симеон Манев Сря Сеп 13, 2023 3:22 pm


    Симо гледаше как Ясна бавно се изправяше, но усещаше пръчката в стиснатата си длан. Той отпусна тялото си от напрежението и... започна да върви към нея. Тя точно щеше да се изправи.
    Нямаше желание за излишни геройства, щеше просто да си я вцепени. И точно тръгна да изрича думите, когато...
    ...Ясна, както лежеше на студения камък, насочи пръчка към него. 
     - Пантантос! - вятърът го хвана през раменете в хладна прегръдка и го запрати назад. Аха да падне по гръб.
     - О, къде тръгна, рано е за кацане! Левиосо! - Манев се понесе нагоре с лекотата на движението на пръчката ѝ.
     - Опа, турболенция! Депулсо! - тя не му остави никакво време за реакция и той отново се понесе назад. Май обаче наистина сърце не ѝ даваше да го остави да се сблъска с каменната стена.
     - Импедимента! Инкарцерус! - тялото на Манев бе спряно от невидимата сила на първото заклинание и... крайниците му бяха вързани здраво с въжета, посредством второто. Третираше го като парцалена кукла. И не знаеше, че тази болка нему бе... сладка.
     Симо отвори очи и кафевите му зеници срещнаха пълния със смесени чувства поглед на Ясна. Той се засмя.
     - Релашио! - прошепна той. Ръката му действително още държеше пръчката и въжетата освободиха китките и краката му. Играта беше дотук. - АСЕНДИО!
     Той се изстреля като торпедо и нагоре в пространството. Ясна хвърля заклинание по него, но не го улучи. 
     И точно когато вече щеше да стигне тавана, оказа се, че параболата нямаше да му го позволи. Той направи кълбо във въздуха (брадата на Мерлин, голям акробат излезе) и, насочвайки пръчка към обърканата Ясна, от устните му тихо излезе:
     - Експелиармус!
     ***
     Пръчката на Ясна се отскубна от ръката ѝ и падна някъде встрани. Симо се приземи наведен на пода и вдигна поглед. Ясна винаги успяваше да го поизпоти.

    Ясна Соколова харесва този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Уроци по ЗсЧИ Coin10 39
    Ниво : Уроци по ЗсЧИ Untitl42
    Статистики :
    Уроци по ЗсЧИ Streng10 Сила: 28
    Уроци по ЗсЧИ Shield10 Издръжливост: 24
    Уроци по ЗсЧИ Brain10 Интелигентност: 28
    Уроци по ЗсЧИ Runnin10 Ловкост: 28
    Уроци по ЗсЧИ Magic-10 Магия: 40
    Уроци по ЗсЧИ Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Уроци по ЗсЧИ PearУроци по ЗсЧИ MangoУроци по ЗсЧИ ChiliУроци по ЗсЧИ SausageУроци по ЗсЧИ WatermelonУроци по ЗсЧИ SapphireУроци по ЗсЧИ EmeraldУроци по ЗсЧИ Birthday1

    Re: Уроци по ЗсЧИ

    Писане by Ясна Соколова Сря Сеп 13, 2023 3:57 pm


    Ясна погледна към пръчката, която лежеше на земята. Присви изпитателно очи и направи две крачки напред. Симо не знаеше какво да очаква. Щеше да се бие с голи ръце ли? Дали беше способна на такова нещо? А той щеше ли да ѝ отвърне? Лилавокоската забеляза объркано изражение на седмокурсника и вътрешно се разсмя. Но продължи да го гледа и да мълчи.

    - Е, мили ми Симо... това е моят край и аз бях победена. - След което присви грациозно крак и се поклони с обиграно движение. Съучениците им се спуснаха към Симеон да го поздравяват, а преподавателката неодобрително ги изгледа. Винаги беше ненавиждала шумните поздравления и изблици на радост. Но позволи на учениците да пожужат известно време преди да ги прекъсне и разпръсне по местата.

    - Но не си мисли, че сме приключили. - Гласът на Ясна надвика всички наоколо и те извърнаха глави към нея. Групичката, която беше връхлетяла Симо се раздели в двата противоположни края и направи място на момчето да изпъкне по-напред. - Официално те предизвиквам на дуел, в Арената, където можем да се развихрим истински. Там няма да се сдържам, обещавам ти. - игриво пламъче гореше в погледа ѝ. Беше непреклонна и Манев забеляза това, знаейки че няма как да ѝ откаже.

    - Кога съм ти отказвал... че и имаме едни стари сметки за уреждане в Арена. Приемам, Соколова. След часовете в Арената! - Седмокурсникът пристъпи към Ясна и двамата си стиснаха ръцете, а учениците около тях бурно извикаха в изблик на радост, че ще има продължение. Всички обичаха доброто старо дуелиране, а със Симеон и Ясна, беше повече от сигурно.

    - Така да бъде! Там съм. - кимна доволно лилавокоската и слезе от подиума, като гордо държеше главата си изправена. Нямаше търпение часовете да се изнижат по-бързо, за да започне забавлението. Щеше да е време на безгрижие, като добрите стари дни, в които животът беше песен и в Мунгав все още имаше сладолед.

    Симеон Манев харесва този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 7:22 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!