Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    РП ЗСЧИ - Ела и Жан

    Жан Ставракиев
    Жан Ставракиев
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП ЗСЧИ - Ела и Жан Coin10 2
    Ниво : РП ЗСЧИ - Ела и Жан Untitl37
    Статистики :
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Streng10 Сила: 4
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Shield10 Издръжливост: 28
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Brain10 Интелигентност: 8
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Runnin10 Ловкост: 8
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Magic-10 Магия: 12
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : РП ЗСЧИ - Ела и Жан Sausage

    Re: РП ЗСЧИ - Ела и Жан

    Писане by Жан Ставракиев Пон Яну 09, 2023 8:43 pm


    Какъв ужас.
    Закъсняваше.
    Майка му би била шокирана, ако можеше да го види в този момент: облечен с намачкана риза, на която в бързината беше успял да закопчае две от четири копчета; с големи обувки, подходящи за разходка в планината, но не и за класната стая; без раницата, в която се намираха в всички важни за него неща като лекарства, вода и т.н. Дори не беше успял да закуси, а от това щеше да му падне кръвното и имунитета (гласът на майка му сякаш кънтеше в главата му).
    Само по някаква случайност беше успял да се събуди от падането на звънящия му будилник на пода. Когато осъзна, че се е успал, Жан скочи и започна трескаво да търси дрехи, обувки, учебници. Целият се изпоти от притеснение. Точно днес ли трябваше да закъснее толкова много?
    Докато тичаше надолу по стълбите, Жан се ядосваше на себе си и дори се зарече довечера да спи на пода. Целият проблем със събуждането идваше от леглото. У дома Жан беше свикнал да спи на разтегателен диван от 90-те години, който беше всичко друго, но не и удобен. А в "Мунгав" първокурсниците спяха в огромни легла, с най-мекия матрак и най-пухкавите възглавници на света, или поне така му се струваше на Жан. Момчето никога не беше спало на по-удобно и по-спокойно място, в резултат на което сутрин дори будилникът не успяваше да го събуди. Така се беше стигнало и до сегашната ситуация - да закъснее за първия си учебен час в "Мунгав".
    Най-накрая стигна до вратата на стаята. Поспря за момент, за да си поеме дъх, и после натисна с трепереща ръка твърдата метална дръжка. Вратата се отвори с пронизително скърцане. 
    Часът вече беше започнал. Учениците стояха по местата си, а отпред една висока и заплашително изглеждаща жена обясняваше нещо със също толкова заплашителен глас. Щом чу скърцането на вратата, жената обърна към Жан смръщените си като гъсеница вежди:
    - Закъснение. За първия час за годината. Прекрасно начало - каза бавно, като натъртваше на всяка дума. - Явно не мислите, че този предмет е толкова важен, че да дойдете навреме, а?
    Жан се вцепени. Бузите му, които така или иначе винаги бяха розови, сега станаха яркочервени. Той започна да обръща очи ту към преподавателя, ту към съкурсниците си, голяма част от които сега се кикотеха. Най-много се страхуваше именно от такива ситуации: да привлича вниманието към себе си. След няколко секунди успя да каже с пресипнал глас:
    - Аз, не...
    - Сядайте си на мястото - прекъсна го тя, - и да знаете, че ще Ви наблюдавам с голяма интерес, за да проверя дали увереността Ви по Защита срещу черните изкуства има покритие.
    Жан се насочи към единственото свободно място на последния чин, където седеше само едно момиче с дълга черна коса, стелеща се на вълни по раменете. Имаше замислен поглед, отправен някъде настрани, както и ведра усмивка. Момичето сякаш въобще не беше забелязало сцената около пристигането на Жан.
    Когато седна на чина, той усети хлад. Определено вече не се намираше в мекото си легло. Това не беше чин, а каменен зид. Жан си помисли, че майка му на мига би го накарала да стане, за да не настине. В същото време онази жена беше започнала да говори нещо, но какво - той не разбираше. 
    Изведнъж момичето до него го потупа по рамото. Побутна към него пергамента си, на който беше написало "Урок 1 - Защитна магия за начинаещи", и му се усмихна още по-широко.
    - Благодаря - каза той, обръщайки към нея големите си кафяви очи.
    - Аз съм Ела.

    Админ: + 10 галеона (отчетени).

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП ЗСЧИ - Ела и Жан Coin10 327
    Ниво : РП ЗСЧИ - Ела и Жан Untitl40
    Статистики :
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Streng10 Сила: 12
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Shield10 Издръжливост: 16
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Brain10 Интелигентност: 14
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Runnin10 Ловкост: 14
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Magic-10 Магия: 18
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : РП ЗСЧИ - Ела и Жан MangoРП ЗСЧИ - Ела и Жан AppleРП ЗСЧИ - Ела и Жан CabbageРП ЗСЧИ - Ела и Жан SapphireРП ЗСЧИ - Ела и Жан PearРП ЗСЧИ - Ела и Жан WatermelonРП ЗСЧИ - Ела и Жан EmeraldРП ЗСЧИ - Ела и Жан BananaРП ЗСЧИ - Ела и Жан RubyРП ЗСЧИ - Ела и Жан TuttifruttiРП ЗСЧИ - Ела и Жан DiamondРП ЗСЧИ - Ела и Жан PizzaРП ЗСЧИ - Ела и Жан SausageРП ЗСЧИ - Ела и Жан Birthday1

    Класна стая по Защита срещу черните изкуства

    Писане by Ела Благоева Вто Яну 10, 2023 6:39 pm


    Беше сутрин. Бях спала само четири часа и едва си държах очите отворени, но бях толкова развълнувана за първия ми час в „Мунгав“, че можех да обиколя цялото училище на бегом. За щастие, едно момиче от горния курс ме заведе до стаята по защита срещу черните изкуства. Никога не се бях замисляла, че ще ми се наложи да се защитавам от черна магия. Звучеше ми малко опасно, но и не по-малко вълнуващо. Все едно бях един от персонажите в книгите ми. 
    Когато влязох в стаята, единственото свободно място беше на последния ред, но така или иначе аз исках да седна точно там. За щастие, целият чин беше само за мен. Сложих раницата си на седалката и разпръснах вещите си.
    Стаята беше голяма, студена и с мраморни маси за учениците. Стените бяха пълни с движещи се картини на страшни личности – пирати, рицари, намусени царе, черни магьосници...
    Мислите ми бяха прекъснати от гръмкото влизане на преподавателката:
    Аз съм госпожа Зоя Павлова и преподавам защита срещу черните изкуства. – каза гръмогласно тя.  – Всеки път, щом влизам в стаята, очаквам да ставате и да ме поздравявате. – тя направи пауза. - Какво чакате!? Станете и ме поздравете!
    Всички ученици се изправиха, вцепенени като статуи.
    Добро утро, госпожо Павлова! – рекоха те.
    Наложи се да повторим това упражнение още няколко пъти, докато се хареса на преподавателката, след което тя започна урока:
    Запишете в тетрадките си: Урок 1 - Защитна магия за начинаещи. Днес ще изучаваме заклинанието импедимента. То забавя или спира тотално движението на противника. – обясни тя.
    Напънах се с всички сили да се съсредоточа в думите ѝ. Говореше нещо за "тъмната страна на живота" и други подобни.
    Ами ако приложа заклинанието върху часовника, дали времето ще спре? Или ще се наложи да го приложа върху цялата планета Земя? – замислих се аз наум.
    Изведнъж целият клас се разсмя. Сепнах се, защото реших, че са успели да прочетат мислите ми, но грешах. На входа на стаята бе застанало едно нисичко момче с намачкана риза и неугледен вид, очевидно закъснял за час. Госпожата му се караше с възможно най-високомерения тон, излагайки го пред целия клас. За съжаление единственото свободно място беше до мен. Преместих вещите си, за да има къде да седне. Изглеждаше толкова объркан, че сметнах за редно да му  помогна и побутнах към него пергамента си, за да запише заглавието на урока.
    - Благодаря. - каза той, обръщайки към мен големите си кафяви очи.
    - Аз съм Ела.  – представих се аз.
    - Аз съм Жан.
    - Ти си от дом "Южен вятър", нали?
    -  Да. – отвърна той. – А ти си от дом „Лъч“?
    Аз кимнах и точно в този момент госпожата повиши тон, гледайки точно в нас. Очевидно бе забелязала, макар и толкова краткият ни разговор.
    -  Щом имате време да си говорите, сигурно вече сте разбрали урока и сте усъвършенствали заклинанието? – погледът ѝ бе суров, а леката усмивка – самодоволна. – В такъв случай – излезте и го демонстрирайте пред класа.
    Бавно се надигнах от мястото си, докато междувременно сърцето ми беше слязло в петите. Защо още първия час трябваше да създавам лошо впечатление? Излязохме пред чиновете. Жан извади пръчката си, насочи я към мен и каза:
    Импераменте! – заклинанието ме пропусна и удари прозореца зад мен, който се пропука.
    Последваха безброй забележки от госпожа Павлова, вбесена както от неуспеха на Жан, така и от моята неподготвеност и това, че дори не извадих магическата си пръчка. Тя замахна умело с пръчицата си и поправи прозореца, който така или иначе не беше истински. Все пак се намирахме в подземията.
    Сега вече беше мой ред. Замахнах и изрекох заклинанието:
    - ИмпедиментЕ!
    О не! Обърках думите! Въпреки това уцелих Жан, но вместо да го забавя или спра, той започна да тича из цялата стая като подпален!
    - Ааааа – развика се той. – ПОМООЩ...!
    Госпожата се опита да направи обратна магия, на вместо него, уцели едно случайно момиче за задния чин, което замръзна разсмяно с широко отворена уста.
    Преди госпожата да успее да направи втори опит, Жан се препъна в една раница и падна на пода. 

    Бих искала да получа + 1 точка магия (Админ: отчетено).
    Жан Ставракиев
    Жан Ставракиев
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП ЗСЧИ - Ела и Жан Coin10 2
    Ниво : РП ЗСЧИ - Ела и Жан Untitl37
    Статистики :
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Streng10 Сила: 4
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Shield10 Издръжливост: 28
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Brain10 Интелигентност: 8
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Runnin10 Ловкост: 8
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Magic-10 Магия: 12
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : РП ЗСЧИ - Ела и Жан Sausage

    Re: РП ЗСЧИ - Ела и Жан

    Писане by Жан Ставракиев Сря Яну 11, 2023 4:37 pm


    Положението на Жан днес беше трагично и ставаше все по-зле. Когато Павлова го подкани да стане и заедно с Ела да демонстрират заклинанието, той изпита нова вълна от ужас да залива тялото му. Мускулите му се стегнаха, студена пот изби по челото му и той имаше чувството, че върху белите му дробове е поставен гигантски камък. Всичко това се дължеше на няколко фактора:
    На първо място, Жан беше много притеснително дете и искаше на всяка цена да избегне публичните изяви. Когато трябваше да говори пред много хора, езикът му сякаш се завързваше на възел и той не можеше да координира движенията си. Убеден беше, че и сега нямаше да успее.
    На второ място, досега Жан не беше използвал съзнателно магия. От "Мунгав" го бяха уверили, че е магьосник, а и той самият си спомняше няколко странни случаи, например когато беше накарал едно цвете да разцъфне само с поглед, но от пристигането си в училището Жан не беше успял да се отърси от мисълта, че може би беше станала някаква грешка и че всъщност той или въобще нямаше магически способности, или те бяха незначителни в сравнение с тези на съучениците му. Очакваше във всеки момент някой от ръководството на училището да дойде при него и да му каже, че всъщност е мъгъл и трябва да си събере багажа.
    На последно място, от изпитания при пристигането в класната стая стрес Жан не беше успял да се ориентира в урока. Буквално нищо от казаното от преподавателя не бе достигнала до ушите му. Единственото, което знаеше, беше прочел в тетрадката на Ела, а то не беше много: "защитна магия", "забавяне", "Импедимента". Налагаше се да използва мозъка си, за да направи връзките между тези думи, но състоянието му не позволяваше да мисли разумно.
    След почти половин минута, Жан най-накрая успя да се изправи. Докато се придвижваше към средата на стаята с влачещи се крака, чу как няколко негови съкурсници се кикотеха. Усещаше, че ризата беше прилепнала плътно към тялото му заради потта - сигурно изглеждаше като току що излязъл от басейн. Строгите очи на Павлова го следваха неотлъчно. През това време обаче като по чудо успя да открие в главата си думата "Импедимента" и да се хване за нея.
    Очаквано, първият му опит се оказа неуспешен. Искаше да каже "Импедимента", но вместо това езикът му така се завъртя в последния момент, че излезе "Импераменте". От магическата му пръчка изскочи един червен лъч и се заби в прозореца, при което последният се пропука и се разби на хиляди парченца на земята. Когато видя това, Жан се зарадва, тъй като си помисли, че е успял. После обаче Павлова го засипа с гневни думи и той разбра, че не това е бил търсеният ефект. Заклинанието трябвало да забави движенията на противника. Пф.
    Върхът на срама за Жан дойде малко по-късно, когато Ела на свой ред опита да използва заклинанието. Тя също не успя да го каже правилно, но пък уцели Жан право в дупето, което той инстинктивно беше обърнал към нея, за да защити лицето си. Момчето буквално усети как края на ризата му пламна и зад него започна да се издига пушек. За щастие, тупна на земята и така изгаси пламъка. Само поради някакво чудо успя да сдържи сълзите си.
    - Ставай, защото няма да Ви оставя, докато не направите заклинанието - каза му Павлова, надвесила се над него като прилеп.
    - Аз... - започна да пелтечи той, молейки се тя да се смили над него.
    Няма "аз". По този предмет трябва да усвоите практически умения, които да прилагате в реалния живот. Да не мислите, че някой навън ще ви пусне просто така? Станете, защото можете да се справите с тази задача.
    Жан я погледна право в очите и остана неподвижен няколко секунди. Павлова дори не трепна. Имаше нещо в тези черни очи, което му направи особено впечатление. Не знаеше дали беше решителността или малката капчица разбиране в тях, но нещо в Жан щракна. Той осъзна, че вече нямаше накъде да се излага. Осъзна също, че беше магьосник и че това беше неговото бъдеще. Затова се изправи, изтупа прахта от дрехите си и застана в готовност. 
    Светът изчезна. Около него вече нямаше никакви кикотения, нямаше я Павлова, нямаше ги студените чинове. Бяла само той и Ела, която го гледаше насърчително.
    - Импедимента! - изрече с ясен и непоколебим глас. От върха на пръчката му се изстреля една искра, която уцели Ела право в гърдите. Момичето политна назад като в безтегловност, движейки ръце настрани в опит да запази равновесие.
    - Ето че можете - каза му Павлова. - Не беше нужно да се лигавите. А сега е Ваш ред, госпожице Благоева.
    По лицето на Жан беше изписано блаженство.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : РП ЗСЧИ - Ела и Жан Coin10 327
    Ниво : РП ЗСЧИ - Ела и Жан Untitl40
    Статистики :
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Streng10 Сила: 12
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Shield10 Издръжливост: 16
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Brain10 Интелигентност: 14
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Runnin10 Ловкост: 14
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Magic-10 Магия: 18
    РП ЗСЧИ - Ела и Жан Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : РП ЗСЧИ - Ела и Жан MangoРП ЗСЧИ - Ела и Жан AppleРП ЗСЧИ - Ела и Жан CabbageРП ЗСЧИ - Ела и Жан SapphireРП ЗСЧИ - Ела и Жан PearРП ЗСЧИ - Ела и Жан WatermelonРП ЗСЧИ - Ела и Жан EmeraldРП ЗСЧИ - Ела и Жан BananaРП ЗСЧИ - Ела и Жан RubyРП ЗСЧИ - Ела и Жан TuttifruttiРП ЗСЧИ - Ела и Жан DiamondРП ЗСЧИ - Ела и Жан PizzaРП ЗСЧИ - Ела и Жан SausageРП ЗСЧИ - Ела и Жан Birthday1

    РП ЗСЧИ - Ела и Жан

    Писане by Ела Благоева Пет Яну 13, 2023 10:55 pm


    *за Жан
    Въпреки всичко, което бях причинила на Жан (за което се чувствах ужасно), той изглеждаше готов да изрече заклинанието. Сега не виждах в него страх и срам, а само решителност и смелост.
    Момчето се изправи, изтупа праха от дрехите си и застана в готовност. Кимнах му насърчително и му се усмихнах, макар че вече бях сигурна, че ще се справи.
    - Импедимента! - изрече с ясен и непоколебим глас. От върха на пръчката му се изстреля една искра, която ме уцели право в гърдите. Политнах назад като в безтегловност, движейки ръце настрани в опит да запазя равновесие. За миг си представих, че се рея край облаците и забравих за всичко в реалността. Както се очакваше – това траеше твърде кратко, а Павлова побърза да ме приземи в класната стая.
    - Сега е Ваш ред, госпожице Благоева. – рече тя.
    Отместих къдравата коса от лицето си и насочих пръчката си. От всичко, което бях чела от мъгъли и магьосници, реших че най-голям ефект ще постигна, ако си представя максимално точно действието на заклинанието. Затворих очи точно за миг. Вече виждах белите облачета, синьото небе и Жан, прелитащ из стаята.
    - Импедимента! – изрекох аз и червената енергия, която се изстреля от пръчката ми, уцели Жан право в лявото рамо. В първия момент реших, че отново съм се провалила, но после видях как стъпалата на Жан бавно се отлепваха от земята и той се издигна на 10 сантиметра от пода, преди да започне да пада забавено назад с едва доловими движения – наистина бях успяла да забавя времето.
    „Ехаааа!“ – помислих си аз. Беше толкова невероятно, че ми се стори, че сънувам. Не. Всичко беше истина, а аз току-що бях направила първата си успешна магия!
    - Задоволително изпълнение, госпожице Благоева. – рече преподавателката. – Така или иначе сме започнали, нека всички да изпробват новото заклинание!
    Аз и Жан се върнахме на местата си. Останалата част от часа мина в успешни и не чак толкова успешни опити на останалите ни съученици, но въпреки целия безпорядък, който създадохме, не можех да си представя по-добро начало на приключението ми в „Мунгав“ от „най-шантавия час по най-шантавия предмет“, който някога съм имала.

    Разказвачът and Ясна Соколова харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 7:19 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!