РП Билкология - Тервел и Доротея

Билкологията бе един от най-любопитните часове. Поне това щеше да чуеш, ако попиташ Доротея. Нейната страст и любов към растенията се породи, когато за първи път прекрачи прага на тясната оранжерия преди пет години. Тогава тя за първи път държа в ръцете си мандрагора (и дори я намери за изключително възхитяваща) и в интерес на истината се справи изключително добре с нея. Дори професор Стоева я поздрави за отлично свършената работа. Този спомен се беше нагнездил в съзнанието на Тея така уютно, че не смяташе да напуска никога. И това всъщност повлия изключително много на интересите и хобитата на Тея. Стаята ѝ бе отрупана с цветя, растения и билки, което понякога не се нравеше на съквартирантките ѝ, тъй като някои от зелените приятели на Тея бяха изключително шумни (особено мандрагората Фреди). 


Беше началото на шестата учебна година. Въздухът се носеше над главите на учениците, тежък от снощния порой. Въпреки това, всичко бе свежо, ухаеше на мокра трева и дори грифоните бяха в добро настроение! А това, само по себе си, предвещава един прекрасен ден. Слънцето дебнеше да се покаже иззад короните на дърветата, а отнякъде долиташе шумно мляскане - младеж, който скришно си е свил две пирожки със сирене от закуската. 

Тея, все още ободрена и тонизирана от сутрешното кафе, което бе изгълтала преди около не повече от двадесетина минути, влезе в така обичаната от нея оранжерия. Топлият и влажен въздух, напоен с аромат на свежи билки, се блъсна в лицето ѝ, гъделичкайки носа на червенекоската. Е, нямаше как да се не усмихне. 

„Здравейте, професоре!“ Поздрави бодро Тея професор Стоева, която съсредоточено подрязваше листата на един хищен храст. 

Чувайки гласа на момичето, проф. Стоева не се изплаши, а просто кимна няколко пъти, докато привърши с работата си по храста.

„Здравей, Доротея. Подранила си. Отново.“ Професор Стоева вече бе свикнала на подраняването на Тея, която просто обичаше да прекарва времето си сред растенията. 

„Да.. Нямате против, нали? Ще изляза, ако Ви преча.“ Набързо смотолеви Тея и стисна устни, оформяйки една тънка линия на лицето си. 

„Не, разбира се! Можеш да ми помогнеш. Тъкмо щях да премествам жилещата коприва в нова саксия. Доста е пораснала, трябва ѝ повече място.“

По лицето на Доротея се прокрадна самодоволна усмивка. Обичаше да помага на професор Стоева, а когато помощта бе потърсена направо ѝ галеше почти несъществуващото его. 

Червенокоската веднага се зае да помага на Стоева, като първо внимателно опънаха ръкавици върху ръцете си, защото за разлика от нормална коприва, която също жили, тази направо парализира съществото, което понечи да докосне листата ѝ невъоръжен с чифт дебели градинарски ръкавици. Двете с професора изкараха внимателно копривата от старата саксия и го поставиха в една от кофите, които служиха за междинен „дом“ на растенията, преди да ги преместят в новите им саксии. 

„Би ли ми подала новата саксия, Доротея? Намира се на най-горния рафт на етажерката с плачещите теменуги.“ Помоли професор Стоева, докато внимателно премахваше съмнително изглеждащите листа от копривата. 

Доротея кимна бодро и се отправи към съседния ъгъл на оранжерията, където бяха плачещите теменуги. Когато застана пред етажерката, Тея се почувства толкова малка, че със сигурност би изглеждала по-ниска и от шестгодишната си сестра. Ето тук, в оранжерията, размерът има значение. 

Въпреки това, Тея реши да бъде силна и придърпа стълбичката, която използваше и професор Стоева, за да достига до високите рафтове, и пое дълбоко въздух. Уви, късметът явно днес не беше на нейна страна, тъй като точно докато грабваше саксията от рафта, вратата до нея се отвори рязко и бутна стълбичката. Доротея се олюля заплашително и се пльосна по дупе на пода, стискайки силно саксията в ръцете си.


/ желаем точки сила! (Админ: отчетено)

Тервел ненавиждаше Билкологията. Това можеше да се разбере и само по погледа му, който винаги в момента на пристъпване в оранжериите се превръщаше в апотеоз на презрението. Когато го питаха директно, той казваше единствено, че предпочита "интелектуални занимания" пред "ровене и поливане". Истинската причина обаче беше, че Тервел избягваше всякакви дейности, които можеха да замърсят кожата и дрехите му, включително въпросното "ровене и поливане". Освен това по някаква причина растенията хич не го харесваха: все някое ще му се закачи за панталона, ще посипе бодли по него или ще забие в него острите си зъби. Той не разбираше упоритото желание на проф. Стоева да ги накара "да усетят с ръце почвата", както и да използват магическите си пръчки само когато е наистина належащо. Дали тази жена осъзнаваше, че това беше училище за магия и вълшебство, а не за агрономство (или както там се нарича тази мъгълска професия)? Отгоре на всичко трябваше да стоят цял час прави във влажните и миришещи на тор оранжерии, където беше поне 100 градуса по Целзий. Ами човешките им права? 
Така описаната комбинация от фактори създаваше на Тервел огромно душевно напрежение, което избуяваше навън под формата на злобни коментари, пуфтене и въобще мрачно настроение. Първа жертва на това настроение днес се оказа вратата на оранжерията, която бе избутана силно с крак. 
Отвътре се чу трясък и от прага Тервел видя как едно изключително ниско и непознато за него момиче прелетя няколко сантиметра, тупвайки по дупе на земята. Момичето имаше рижава коса, обсипано с лунички лице и красиви очи. Беше притиснало към тялото си една саксия, сякаш държеше човешко бебе.
- Добър ден - каза той, натъртвайки на първата дума. Усмихна се фалшиво на проф. Стоева, а после на седящото на земята момиче. - Не трябваше да стоите така пред вратата. 
- А вие да влизате като хала в стаята, господин Шаханов! - провикна се проф. Стоева с язвителен глас.
Стоева. Още една причина Тервел да не харесва този предмет. Хич не му допадаше грубоватия вид на лицето й, мускулестите ръце, мръсните дрехи и оскъдния й речников запас. Приличаше му на надзирателка в затвор. Също така не одобряваше отношение й към него и най-вече това, че се опитваше да го кара да "проявява активност" в часовете: задаваше му въпроси, въртеше се около него, правеше му забележки. Всичко това беше ужасно досадно и допълнително го напрягаше.
- Аха - отговори Тервел през зъби, като в същото време протегна ръка, за да помогне на момичето да стане. То кимна с благодарност, но не каза нищо.
- Защо сте тук, господин Шаханов? Сега час ще имат шести курс - попита проф. Стоева, която се беше приближила до тях. Носеше абнормално големи жълти ръкавици, а косата й беше просто кошмарна, със стърчащи отвсякъде кичури. 
- А така ли? Дали мога да Ви помоля нещо? - той направи пауза, по време на която мобилизира целия си чар. - Тъй като по-следващия час ще проф. Фелес ще показва в Кръжока по Пророкуване как се гадае на спукано кристално кълбо, бихте ли могли да ми позволите този час да изпълня задачата за моя курс? Наистина ще съм Ви много благодарен.
Стоева впери в него строгия си поглед. Не изглеждаше запленена. 
- Господин Шаханов, Вие не се обучавате на свободна програма. Не можете да влизате в час когато си искате и... - започна тя.
- Да, знам - прекъсна я, - но това, което проф. Фелес иска да ни покаже, е много полезно и надали ще го покаже пак скоро. Дайте ми шанс и оттук нататък ще бъда най-прилежният ученик по Билкология, обещавам.
Настъпи кратко мълчание. Стоева го гледаше изпитателно, той се усмихваше и беше готов да се разплаче като следваща стъпка. Най-накрая жената проговори. Вече и тя се усмихваше, а гласът й беше придобил съмнително меко звучене:
- Е, добре. Но ще имате специална задача, която ще оценя накрая на часа. Отивайте да си сложите престилката.
Фюх. Той бързо се обърна, уплашен, че Стоева би могла да промени решението си. С крайчеца на окото си забеляза, че онова момиче го наблюдаваше с любопитство, прегърнало своята саксия. И завладян от най-човешки инстинкт, за пръв път днес той се усмихна искрено.

/ точки (Админ: отчетено)

Настроението на Тервел временно се беше подобрило поради постигнатия успех. По принцип той не би се унижил по такъв начин - да ходи да моли Стоева за каквото и да е, но напоследък Пророкуването се беше превърнало в истинска страст за него. Професор Фелес го насърчаваше, като в един от часовете дори го бе похвалила пред всички за таланта му в гадаенето на чаени листенца. Разбира се, от това самочувствието на Тервел беше скочило в облаците. Той обожаваше да се чувства специален. Но имаше и още нещо, което го привличаше към Пророкуването. От началото на лятото получаваше... не би ги нарекъл видения, по-скоро предчувствия и картини. Например вчера по време на урока по Вълшебство беше видял нещо като кълбо от дим да се издига от стола на преподавателя. Пет минути по-късно един ученик от дом "Северен вятър" съвсем случайно бе запратил заклинание към същия стол, подпалвайки го. В началото Тервел отдаваше тези странни преживявания на развинтеното си въображение, но с времето се убеди, че съвпаденията бяха прекалено много, за да бъдат изцяло плод на въображението му. Когато сподели съмненията си с професор Фелес, тя се ентусиазира изключително много и започна да му обръща повече внимание, да му дава книги за четене и да го задължава да ходи на Кръжока по Пророкуване. Тервел се възхищаваше на проф. Фелес, защото двамата доста си приличаха: ексцентрични, емоционални и свободомислещи, което беше рядкост в "Мунгав". Затова и беше решен на всяка цена да отиде на Кръжока, дори с цената на умилкване около Стоева. 
По време на този внезапен изблик на радост, през който Тервел почти беше забравил, че се намира в горещата и миришеща оранжерия, до него се приближи червенокосото момиче. Той не й беше обърнал много внимание, като сега откри, че от нея се излъчваше някакъв особен чар и душевност, различаващи я от другите. Тервел умееше да преценява хората. Чудеше се как не я е забелязал досега никъде в замъка. Трябваше да разбере повече за нея. Разбира се, започна от най-важното:
- Доротея чия? - каза той, поемайки топлата й ръка в своята. Момичето го погледна изненадано, но отговори с равен глас:
- Дрекова.
- О! - не успя да не възкликне той. Беше учудено, но същевременно заинтригувано "О". Може би малко скандализирано "О". 
Фамилията Дрекова беше известна в българския магьоснически свят. Майката на Тервел Елка Шаханова - първата жена министър на магията в България, бе водила ожесточена битка със Спас Дреков за министерския пост. Първият път беше успяла, но не и при кандидатирането си за втори мандат, когато Дреков бе събрал повече от 70% от гласовете. Унизителна загуба. У Шаханови тази тема се беше коментирала в продължение на месеци, като и до днес споменаването на фамилията "Дрекови" предизвикваше горчивина. За щастие, и Дреков не беше успял да се задържи за министерския пост повече от един мандат. 
Другото интересно беше, че сред чистокръвните семейства се знаеше, че Матей Дреков - синът на Спас Дреков, се беше отцепил от семейството, встъпвайки в брак с мъгълокръвна. Скандално. Тервел не можеше да не се зачуди дали това момиче Доротея не бе дъщерята, която Дрекови възприемаха като петно във вековната им чистокръвна линия.
- Да - каза момичето, за да запълни настъпилото мълчание. Личеше си колко неловко се чувстваше. - А твоето име как е?
Тервел си възвърна спокойното изражение. Искаше да разбере дали съмненията му бяха верни.
- Тервел Шаханов. Дрекова като бившия министър на магията, нали така?
- Да, това е дядо ми.
- А баща ти е... аврорът? 
- Да - отговори тя и деликатно издърпа ръката си от неговата. Изчервила ли се беше?
Тервел се усмихна. Значи беше истина: Тея беше дъщеря на Матей Дреков. Най-вероятно цялата тази история хич не й бе любима тема за разговор, но за неговото семейство бе станало чудесен повод да се надсмеят над враговете си. Тервел не можеше да си представи да се ожени за мъгълокръвна, но донякъде одобряваше бунтарския дух на Матей Дреков. Искаше му се да разбере повече за това момиче. 
- Ясно - каза той, продължавайки да се усмихва. - Та, изгледаш като човек, който си пада по... ъ, саксии и чудеса на природата.
Погледът му се придвижи от саксията, която Стоева пълнеше с нещо на другия край на оранжерията, а после към тавана. В момента на изричането на думата "саксии" част част от лошото му настроение се върна.

Тервел действително си беше глътнал езика - нещо, което рядко му се случваше. Не бе очаквал такава остра реакция от Доротея. Първоначалната й учтивост и добронамереност го бяха заблудили. Сега тя му беше показала скритото пламъче в себе си и той разбираше грешката си. Не биваше да демонстрира толкова явно, че знае за семейството й. С това само беше обидил интелигентността й. Всъщност, като се замислеше, Тервел намираше реакцията й за напълно нормална: на нейно място щеше да постъпи по същия начин. Той знаеше много добре колко досадно беше хората да те свързват с членовете на семейството ти, пренебрегвайки самия теб. Цял живот се бе борил именно срещу това. Когато погледнаха към него, всички виждаха Шаханов, но нямаше значение кой Шаханов. Сега той бе постъпил по същия начин с това момиче, което му позволяваше да разбере чувствата й.
Тервел наблюдаваше с горчивина как Доротея гъделичкаше листата на храста. Искаше му се да каже нещо, с което да й покаже, че съжалява, но не беше сигурен как. Естествено, избра най-абсурдния подход:
- Като се замисля, май не съм чувал нищо за семейството ти, като изключим факта, че дядо ти е бил министър, а баща ти - аврор. 
Тя вдигна учуден поглед към него. Храстът под ръцете й на мига спря да издава тихите звуци, наподобяващи мъркане.
- Нима? - каза тя с тон, който издаваше лека насмешка.
- Да, точно така. Майка ми много е говорила за дядо ти - все пак два пъти участваха в предизборни кампании, но аз обикновено не я слушах - поде Тервел с небрежен тон. - Цялата тази работа с политиката ми изглежда адски скучна. Винаги ме е дразнело как политиците говорят какво ли не и никога не можеш да разбереш кое е истина.
Ако майка му го слушаше в този момент, сигурно щеше да се задави от шок. В семейство Шаханови политиката бе свещена дума и се считаше за абсолютно недопустимо да се изразяват подобни мнения. От Тервел се очакваше да подкрепя майка си във всичко и в никакъв случай да не вреди на политическите й амбиции. Не знаеше какво го беше прихванало, че да говори такива неща на една напълно непозната.
Доротея вече не го гледаше, тъй като беше заета да търси нещо в една кутия с инструменти на масата. Вече не се усмихваше толкова широко. Най-вероятно многословието на Тервел я беше накарали отново да се чувства неловко. Той просто не можеше да говори кратко и ясно. Думите му представлявах водопад, извиращ неконтролируемо навън:
- Не ме разбирай погрешно, въобще няма нужда да ми казваш каквото и да е за семейството си. Може аз да ти разкажа за моето. Те са ужасни.
Когато Тея вдигна към него големите си очи и избухна в смях, той разбра, че бе постигнал желания ефект. В същото време се почувства малко гузен заради използваните негативни думи за семейството си. От една страна, той наистина не ги харесваше заради консервативността и безличността им. Тервел жадуваше за собствено място под слънцето и за свободата да бъде такъв, какъвто искаше. Шаханови никога нямаше да допуснат това. От друга страна, те бяха неговото семейство - хората, които винаги щяха да го защитават и които най-добре го познаваха. Благодарение на тях имаше прекрасен и безгрижен живот, а бъдещето му беше осигурено. Чувстваше се гузен, защото знаеше, че в казаното имаше доза истина.
- Всяко семейство си има проблеми. Сигурна съм, че не са толкова ужасни - отговори Тея дипломатично, като в същото време го дари с бляскава усмивка. Всеки път, когато се усмихваше, Тервел изпитваше топлината на емоциите й.
- Да, може би си права. Но нека да забравим тази тема. Разкажи ми за този... Бауи, нали така се казваше? - и той придърпа към себе си саксията с храста, който на мига спря да мърка и изскърца със зъби. Тервел леко се намръщи, но твърдо реши да направи възможно най-голямото усилие не само за да впечатли момичето, но и за да си осигури така желаното присъствие на Кръжока по Пророкуване. Той нахлузи кожените ръкавици на ръцете си, пое дълбоко дъх и насочи пръсти към листата в долната част на храста, които Тея му бе показала. 
Бауи замърка.

Доротея бе напълно наясно когато някой се опитваше да я излъже. Вкъщи Стефан, по-големият ѝ брат, я наричаше детектор на лъжата именно поради тази очевидна причина. Сега радарът ѝ пищеше, а причината беше потвърдена поради факта, че Тея бе с пълното си съзнание, че семейството ѝ бе честа тема на разговор сред чистокръвните фамилии. Баща ѝ я бе подготвил затова много преди да влезе в Мунгав. Тея можеше да заложи главата си, че сред семейство Шаханови, чистокръвни, замесени в политиката, нейното семейство бе често обсъждана тема на дневен ред.

Въпреки това тя не каза нищо. В очите и държанието на Тервел, Доротея разпозна опита да се държи добре, да подходи приятелски и деликатно към наболялата и за двама им тема. Това бе и причината Тея да не продължи разговора в тази посока.

Докато Тервел се мъчеше с листата на храста, Тея го наблюдаваше с неприкрито любопитство. Червенокоската лесно можеше да забележи усилията, които момчето влага, въпреки че очевидно не бе особено голям фен на растенията. И колкото и странно да прозвучи това, въпреки че със сигурност усилията на Тервел бяха вложени в коренно различна посока, а именно да си вземе нужните кредити, Тея се почувства специална. За първи път в нетолкова дългия ѝ живот. 

Съвсем лек и почти незабележим розов цвят се разля по порцелановото ѝ лице, карайки луничките да изпъкват още повече от обичайно. Момичето се притесни от това ново усещане, което я обърка изключително много и реши да избута всички мисли в главата си във въображаемата кутия „ще го мислиш после“. Тя запретна ръкави и се надвеси над саксията с храста.

„О? Да.. Бауи.“ Тя кимна няколко пъти преди да потупа нежно растението по горните листа. „Едва ли си запознат с мъгълската музика.. Кръстих го на един от любимите ми музиканти. Както всички останали растения тук, но не казвай на Стоева.. Достатъчно точки по чудатост и особеност съм си спечелила вече.“ Тея изпуфтя и хвърли бърз поглед към професор Стоева, която беше прекалено заета, забучила поглед в огромната книга, в която си водеше бележки за растенията. 

„Няма да ѝ кажа.“ Отговори на свой ред Тервел, ръцете му все още деликатно гъделичкаха листата на храста. „А какво се очаква да направя сега?“

„О! Ами.. Виж сега.. Бауи е малко особен. Повечето човекоядци са как да го кажа.. Неинтелигентни. Но Бауи! О, Бауи е изключително умен! Затова и трябва да бъдеш хитър, когато се изправиш пред него.“ Тея побутна леко Тервел с лакът, когато растението започна да се олюлява, сякаш готово да заспи. „Внимавай, сега трябва да го измъкнеш от саксията, веднага щом клюмне!“ 

Доротея притаи дъх и стисна очи, в главата ѝ се въртеше мисълта как щеше да бъде обвинена от целия магьоснически свят, че Тервел Шаханов е останал с два пръста по-малко на дясната си ръка, заради нея. Когато не последва писък, а напротив - една тежка и очудена въздишка, Тея отвори плахо очи. Пред лицето ѝ Тервел бе изтикал храста. В очите му се четеше погнусата, която накара Доротея да се засмее искрено. 

„Успя! И то от първия път! Не че искам да ти галя егото, което си личи от далеч, че е огромно, но почти всички се провалят първите няколко пъти.“ Доротея отбеляза с доволна усмивка и побутна леко назад ръката на Тервел. „Сега остава само да почистим корените му. Обикновено спи около половин час, който е напълно достатъчен даже и да го върнем в саксията.“

Доротея едва ли щеше да си признае, ако някой я попита, но Тервел започна да ѝ харесва. Или поне да ѝ става приятен.

"Не че искам да ти галя егото, което си личи от далеч, че е огромно...", беше казала Доротея. Тази реплика направи впечатление на Тервел, който повдигна възможно най-високо лявата си вежда. Разбира се, беше права за егото - той не живееше в заблуда по отношение на себе си. Порази го обаче искреността и директността на думите й. Самият Тервел обичаше да казва всичко, което му хрумне, без да се преструва и без да анализира прекалено много. Ето защо изявлението на Тея му подейства... освобождаващо. Сякаш му казваше: "Няма смисъл от театър, да си говорим направо". Сега цялата ситуация от преди малко му се стори нелепа и смешна. Като извъртя всичко в съзнанието си, петокурсникът осъзна, че нямаше да се държи така, ако не му пукаше какво мисли Тея за него. В началото сякаш дори не я виждаше в стаята, а сега искаше да разговаря с нея и дори да й се хареса. От последните думи Тервел изтълкува, че тя бе разбрала основната особеност на характера му и независимо от това искаше да продължи да общува с него. Затова и той се отпусна, изоставяйки преструвката.
- Мразя Билкология - призна той, обръщайки очи към нея. 
- Не думай - засмя се и гласът й прозвънтя в малкото затворено пространство на оранжерията.
- Да, така е. Не обичам да ровя в пръста и повечето от растенията тук ми се струват гнусни и скучни.
Както на нея й беше ясно, че Тервел мразеше Билкология, така и на него му беше ясно, че това бе любимият й предмет. Личеше си по изражението и по всяко нейно движение. Тя не се намръщи, когато петокурсникът каза думите "гнусни" и "скучни", а се усмихна разбиращо.
- Не може всеки да е билколог. Щом не ти харесва, значи не ти харесва. Предполагам си фен на Пророкуването? Извинявам се, но дочух разговорът ти с проф. Стоева.
Тервел сияеше. Очите му бяха широко отворени и следяха всяко нейно движение. Вече като ли че не му миришеше толкова ужасно в оранжерията. Чувстваше вътре в себе си прилив на енергия, какъвто получаваше доста рядко: при пътуване в някоя далечна и екзотична държава, при купуване на нова мантия или спечелването на някаква престижна награда...
- Да. Напоследък се запалих по Пророкуването. Мисля, че имам дарба.
- О, нима? 
- Виждам бъдещето - отговори той с леко самодоволство и отмести дългия рус кичур, който му беше паднал пред очите. - Искаш ли да ти предскажа твоето?
По лицето й се появи видимо любопитство. Тя се приближи малко, сякаш щяха да си говорят тайни неща. Тервел не изчака отговор от нейна страна, а директно хвана ръката й и я придърпа, така че да бъде осветена от лъчите на прозореца. След това се взря мълчаливо в линиите по дланта й, открояващи се като малки реки. Погледът му изглеждаше крайно концентриран и сериозен.
- Да, така си и мислех. Очаква те бляскаво бъдеще в Билкологията. Ще откриеш петдесет нови вида магически растения. Пише го в края на ето тази линия - и той посочи една съвсем малка линия до малкото й пръстче. Когато вдигна поглед, видя, че Тея се бе изчервила, което го накара да се почувства още по-удовлетворен. - Шегувам се. Все още нямам никаква идея как се гадае на ръка. Виждам бъдещето под формата на видения.
Тя продължаваше да се усмихва, което накара Тервел да мисли, че не се е обидила от шегата му. Той пусна ръката й и погледна към храста Бауи. Горната му част имаше наистина нелицеприятен вид - приличаше на купчина гниещи листа. Имаше обаче и нещо забавно в начина, по който храстът похъркваше тихичко. Петокурсникът с два пръста се насочи към корените на храста, за да ги почисти. В мозъка му цареше необичаен мир.

@Тервел Шаханов

Ако някой преди това беше казал на Доротея, че тя ще стои в горещата и тясна оранжерия с жестоко тупкащо в гърдите сърце, докато Тервел Шаханов я държи за ръката, за да „погледне“ в бъдещето ѝ, тя по-скоро би се засмяла, би си наляла една студена вода и би почерпила шегобиеца. Но ето на, Доротея стоеше в оранжерията, сърцето ѝ бясно лумкаше в гърдите ѝ, а Тервел се хихикаше на нещо, което току-що бе казал. 

Събитията, които едва ли продължиха повече от минута, бяха обгърнати от необичайна мъгла в съзнанието на Тея. Обикновено бързощракащият ѝ мозък възприемаше всичко на момента, когато ѝ бе поднесена информацията, но уви, сега се чувстваше така сякаш бе омагьосана от някой, който просто и откровено искаше да се подиграва с червенокоската. 

Когато чу смехът на Тервел, Тея автоматично се усмихна, макар че ушите ѝ бяха заглъхнали и нямаше ни най-малка представа какво е породило смеха му. Затова и най-удачното решение и се виждаше просто да се усмихне и да кима, докато пулсът ѝ ехтеше силно в ушите ѝ.

Подобни извънредни и странни събития не се бяха случвали преди на Тея, а това я объркваше изключително много. Цялата бе червена, по-червена от коледните чорапи, които носеше, макар и Коледа да бе минала отдавна. Коремът ѝ се бе омотал на топка и в главата ѝ кръжаха нетипични мисли от сорта на „защо“, „как“, „може ли пак“..

Най-вероятно се разболява. Да, няма друго обяснение.

Доротея наблюдаваше как Тервел успешно се справяше с мръсните корени на Бауи, очите ѝ бяха вперени в ръцете му. Мълчанието, което бе надвиснало над главите им, и ги бе прегърнало така силно, че ги задушаваше. Или поне Доротея се чувстваше така.

„Справи се чудесно.“ Тя каза набързо и измъкна пръчката от косата си преди да я помаха нежно във въздуха, промърморвайки тихо заклинание за почистване. Обикновено, Тея обичаше да го върши по нормалния начин - да се нацапа и после да се измие, но сега искаше да излезе колкото се може по-бързо от тясната оранжерия да подиша чист въздух. Когато изпадалите сухи листа и мъртви корени изчезнаха, Тея върна Бауи в саксията и го потупа внимателно.

„Готов си. Можеш да го занесеш на професор Стоева, би трябвало всичко да е наред.“